Царството на Бу

Преди десетина години (там някъде) прочетох рецензия за книга на Георги Господинов. Рецензията беше много хвалебствена, а написаното в нея веднага ме накара да ида и да си купя въпросната книга – ‘Естествен роман’. Прочетох я на едно сядане и се влюбих. Влюбих се в книгата, стила, звученето й – и в автора й. Едно от онези влюбвания към идолите от плакатите, които обикновено спохождат в ученическа възраст, но може би малко по-различно – бях влюбена не толкова в човека (когото все пак не бях и зървала), колкото в хартиеното поетично ‘аз’, което ме гледаше от страниците.

Беше приятно-безгрижно – да препрочета пасаж, който особено ми е харесал, да обсъдя книгата с приятели, да си купя ‘Черешата на един народ’ и ‘И други истории‘, с които се сдобих в мига, в който ги видях на рафта в книжарницата… И освен това – да пресметна разликата в годините ни и да реша, че е съвсем приемлива (това, че все още не го бях зървала, са подробности, разбира се). Един ден на излизане от университета се разминах със самия него по Графа, преметнал небрежно раница. Той ме загледа и ах, как подскочи сърцето ми…ами ако… Често се чудех след това, като минавах по тази улица дали пък няма пак да го видя.

След време, естествено, постепенно все по-малко се сещах за Георги Господинов, макар че все така харесвах книгите му, които периодично си купувах наново, когато някой отмъкваше моите ‘на заем’. Завърших, омъжих се, родих дете…

Покрай майчинството и бг-мама се запознах с една приятелка, с която – не помня вече как стана дума – споделих възхищението си от Георги Господинов, а тя каза, че го познава. Бях възхитена – познава самия, истинския, живия него! Прелест.

Попаднах на сайта ‘Аз живях социализма’ и по късни доби прекарах няколко часа, потопена в носталгия и спомени…чудесен проект, който със сигурност запълва много нужна ниша. Все още не съм решила дали да пиша някой мой спомен и кой, ако изобщо. Веднъж, защото бях сравнително малка, когато това време свърши, и второ, може би преобладаващо, защото мой приятел често ми се подиграва за носталгията по социализма. Бях дете, все пак, пазя добри спомени…защо не.

След време приятелката ми каза, че Георги Господинов чака бебе. Стана ми приятно – на хората, които харесвам, трябва да им се случват хубави неща.

Във форумен разговор установих, че някак имам цели фрази от ‘Естествен роман’ в главата си. Намерих го качен в интернет, защото го нямах под ръка, за да видя пасажа, който търсех. Не намерих пасажа, но пък отново прочетох няколко глави. Блаженство.

Мина още време и излезе ‘Инвентарна книга на социализма’. Много се впечатлих, прелиствайки я в книжарницата, макар че още не съм си я купила. Ще си я подаря някой ден без повод.

Онзи ден влязох в книжарница да търся една книга и попаднах на плакат на ‘Подари книга за Коледа’, инициативата, подета от Георги Господинов. Прелиствах дълго последната му книга и се чудех на кого да я подаря. После реших да не я купувам на някого, а да поискам да ми я подарят на мен, защото повече ми се иска да я имам, отколкото да я подарявам. Вместо това се почерпих с книгата ‘Аз живях социализма’ и отново прекарах няколко носталгични сладко-горчиви часа.

Все още обзета от мисли за двете книги, попаднах на блога на Тишо и ‘Подари книга’. По линка, по линка, стигнах до самата инициатива, която идея споделям напълно (въпреки че аз самата съм адресата на повечето книги, които купувам).

Докато четях Георги Господинов за ‘Подари книга за Коледа’, се върнах няколко години назад и се сетих за всички тези неща, за които не бях мислила отдавна и сега пиша тук.

Ще ми се да мисля, че отдавна съм загърбила влюбчиво-плакатния период (макар че ако Лени Кравиц ми подсвирне, въобще няма да се колебая). Детето на Георги Господинов отдавна се е родило, сигурно вече ходи на ясла, ако не и на градина, а стилът му все така страшно ми харесва и ме завладява. Хубаво е да има такива български писатели.

Да живей!