Ето ме, питай нещо! - Резултатите
януари 23, 2008
Подемам инициативата на другаря Еленко Еленков. За всички, на които егото им е поне ЕЙ ТОЛКОВА голямо 
Резултатите:
Vivi: Кърмиш ли още?
Не Мая се отби самостоятелно в началото на лятото миналата година, противно на мрачните предсказания на майка ми как ще се наложи да я придружавам на изпитите в университета за бърза закуска.
Ивонска: Кога ще дойдеш да пием по едно?…
Надявам се, за големия великденски купон на бг-мамма, ако се предвижда такъв 
Longanlon: Би ли се отказала съвсем да чистиш и переш в къщи, ако може да си намериш домашна помощница на приемлива цена?
Да! Хиляди пъти да! Аз всъщност бих се отказала, даже и да не намеря помощница… но остатъчно чувство на срам ме възпира. Боже, пак се размечтах…
Лейди Спаска: Как успя да съчетаеш работата с кърмене? Ето този въпрос най-много ме мъчи! От много организиран човек преди се превърнах в една хаотична и доста изнервена жена!
Аз се върнах на работа доста по-късно от теб, Мая беше на 1г 11м. Така че на мен ми беше значително по-лесно, отколкото това е за майки с по-малки бебета и деца. За самото съчетаване – първите седмици и месеци беше много изнервящо, докато детето свикне с яслата, а аз да се нагодя към новата обстановка… но все пак смятам живот и здраве второто да гледам до три, вероятно с работа от вкъщи.
Филип: В коя архитектурна фирма работиш?
‘Екосинтез’, Пловдив. Семейна фирма, работя за майка ми.
boliarka: Как съчетаваш това да си майка и кариерата си? Едното не е ли малко изритано за сметка на другото?
Всъщност да Особено първата година определено чисто новата ми кариера страдаше силно – аз прясна-росна и не особено изучена след университета, шефката изискваща, детето и то… Две години и малко по-късно мисля, че вече успявам да съчетавам нещата добре. Понякога нося работата вкъщи или детето в офиса, но се преживява
Mila: Кога те налягат депресии?
Хм… напоследък поради по-специфичните ми желания ми се случва да съм леко депресирана няколко пъти месечно поне. За щастие никога не изпадам в истинска черна дупка, обикновено – за кратко, понижено настроение с няколко гневни изблика, насочени към който е наоколо. Зимните месеци по принцип са ми слаб сезон поради липсата на достатъчно слънце – мисля, че погрешка съм се родила тук, вместо в тропиците.
Поли: Имаш ли мечта, която знаеш, че никога няма да ти се сбъдне и въпреки това много си я обичаш?
Да Очевидната да спечеля от тотото и да направя о, колко много неща… Да мога да взема голяааамото място срещу блока и да си направя мечтаната къща с много слънце и огромен двор с райграс, по който да се търкаляме с детето… Да се изуча и да стана успешен археолог, създател на реклами, дизайнер, аниматор, писател, илюстратор и пътешественик… косата ми да може да расте до кръста по желание за една нощ… и изобщо – да имам вълшебна пръчица. Когато бях на около десет, прекарвах седмици наред в мисли какво бих направила с такава пръчица и всъщност толкова повярвах в нея, че още съм леко разочарована, че я няма.
Поли: И още един въпрос, но отговори без да се замисляш:
Щастлива ли си?
Почти да Повечето време напълно да, отвреме навреме – почти да.
Блонди: 1. В какво намираш стимул за поддържане на външен вид, гонене на някаква идеална права, в желание за следващото предизвикателство или цел в живота ти? А ако няма такова?
2. Как преоцени нещата за себе си преди и след раждането на детето ти?
3. Защо искаш второ?
1. Самият живот е стимул. Животът е хубав. Ако нямаше такава вътрешна потребност да даваме напред, всичко щеше да е ужасно мрачно, а аз не съм от мрачните хора.
2. Неща, които преди не ме бяха впечатлявали, сега са от значение. Започнах да се отнасям към много неща като възрастен…което си има и недостатъци. Не мога да съм блажено-безотговорна, поне не когато трябва да се грижа за детето.
3. Аз и трето искам, само ми дай време Абсолютно не мога да си представя да израсна като едно дете, не го искам и за Мая.
Hamaelleon: Бу, два въпроса: колко ти е гръдната обиколка и колко мозък ти остана от многото и обилно кърмене?
Стандартна – една средноголяма мъжка шепа Не много по-малко от преди (за което кърменето няма вина никаква, просто никога не е бил кой знае колко)
Други важни неща:
Котки пред кучета; пролет и лято, вместо есен и зима; жълто, оранжево, червено и розово са добри цветове; сребро вместо злато; рано ставане, рано лягане; кафе, кафе, кафе; амарето и бейлис са еволюционно най-съвършените питиета последните години; натурална брюнетка, о’йе; закръглени женски форми пред слаботелесни; тъмни балкански субекти пред руси купидони; италианска и индийска храна; Не! на женските мустаци.
Entry Filed under: Аз, аз, аз!, разни. Етикети: блог, забава, интервю.
27 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Vivi | януари 23, 2008 at 12:24 pm
Кърмиш ли още?
2.
Ивонска БГ-мамма фенка | януари 23, 2008 at 12:27 pm
Прекрасно място, Бу! Нещо като “Да се открием и подкрепим” ли?
Кога ще дойдеш да пием по едно?…
3.
Longanlon | януари 23, 2008 at 12:56 pm
Би ли се отказала съвсем да чистиш и переш в къщи, ако може да си намериш домашна помощница на приемлива цена?
4.
Лейди Спаска | януари 23, 2008 at 1:21 pm
Как успя да съчетаеш работата с кърмене? ето този въпрос най-много ме мъчи! от много организиран човек преди се превърнах в една хаотична и доста изнервена жена!
5.
Филип | януари 23, 2008 at 2:26 pm
В коя архитектурна фирма работиш?
6.
boliarka | януари 23, 2008 at 4:33 pm
Прекрасен блог и изключителен полезен…. за мен малко по-натам. Предполагам, че тук е редно да ти (може на ти?, нали?) се задават лични въпроси.. защото имам и други в контекста на блогчето…., но тях по-късно?
- подобен на този на Лейди Спаска: как съчетаваш това да си майка и кариерата си? едното не е ли малко изритано за сметка на другото?
поздрави и успех с писането тук!
7.
Mila | януари 23, 2008 at 5:46 pm
Кога те налягат депресии?
Мен - около Коледа и преди рождения ми ден.
М-)
8.
Поли | януари 23, 2008 at 8:05 pm
Имаш ли мечта, която знаеш, че никога няма да ти се сбъдне ивъпреки това много си я обичаш?
9.
Поли | януари 23, 2008 at 8:17 pm
И още един въпрос, но отговори без да се замисляш:
Щастлива ли си?
10.
Блонди | януари 23, 2008 at 8:58 pm
Е, да интересно беше и хубаво до тази част:
“Аз обаче за разлика от схватливия, но непохватен Еленко си запазвам правото да не отговарям на въпроси, на които не искам, както и да прекратя това във всеки един момент”, сега трябва да прецеждам и премислям въпросите си, както и да очаквам отказ или тишина за всеки от тях евентуално.
Но да се пробвам все пак:
1. В какво намираш стимул за поддържане на външен вид, гонене на някаква идеална права, в желание за следващото предизвикателство или цел в живота ти? А ако няма такова?
2. Как преоцени нещата за себе си преди и след раждането на детето ти?
3. Защо искаш второ?
Благодаря ти предварително, ако отговориш (липсват ми емотиконите от мамата…
11.
Hamaelleon | януари 24, 2008 at 8:46 am
Бу, два въпроса: колко ти е гръдната обиколка и колко мозък ти остана от многото и обилно кърмене
(И пу бях първи, още на 6 декември: http://hamaelleon.wordpress.com/2007/12/06/i_and_other_i/)
12.
Hamaelleon | януари 24, 2008 at 9:56 am
Блонди? Ти си ти, нали?
Искаш ли да ти споделя една тайна.. искаш, искаш, знам, че сега се надига духа на клю-клю в теб 
Е, много смешно ми стана, когато наистина се оказах до теб, хахаха. Айде, казах предостатъчно………….
Имаше една тема за организиране на коледния бг мама маскарад.. там една “юзърка” нещо се правеше на нещо, което не е.. а ти и каза нещо от рода на “не се притеснявай, мила, ще седнеш до мен”
13.
Hamaelleon | януари 24, 2008 at 10:24 am
Оф, Бу, сори, ама се оказа, че ужасно съм се объркал! Но пък е забавно де.. Значи Блонди е пич! И аз явно съм си мислел, че тя ми го е казала, но се оказа, че предложението “Ако купонът е на 15, ще седнеш до мен, ще се напием и ще си тръгнем заедно.” е било не на Блонди, а на…….. Лиска. Хаха, а аз се чудя защо сънувам кошмари целия декември, хаха. Ужас. Добре, че купонът не беше на 15-ти
14.
Бу | януари 24, 2008 at 12:52 pm
Край
След малко - отговори плюс.
15.
Flor | януари 24, 2008 at 1:56 pm
Бу, защо те виждаме рядко във форума вече?
16.
Бу | януари 24, 2008 at 2:08 pm
Това е бонус-трак сигурно
Предполагам, че и това ще мине, щом за три години не съм изгубила желание за форума, не вярвам тепърва да се случи.
Чета, но не пиша в повечето случаи. Сега съм отдадена на блогуване
17.
Мяукащото | януари 25, 2008 at 10:33 am
Не съм сигурна дали интервюто още “мърда”, но:
и на мойта душичка й се е дощяло да попита нещичко, като например: защо се интересуваш от това колко дълго другите жени биха искали да кърмят и, apropos, смяташ ли да защитиш дисертация на тема “Желания versus възможности за кърмене (погледнато средностатистически)”. Второто питам, защото аз бих… могла… може би…
18.
Бу | януари 25, 2008 at 10:37 am
Хихик.
Интересно ми е точно това: желания vs. възможности vs. нагласите за това, колко е приемливо другите да кърмят.
Иначе казано: една жена за себе си може да не приема да кърми повече от 6 месеца, но да е ок с това, други около нея да кърмят до две години, примерно
Дисертация - не… виж, статии пиша
19.
Мяукащото | януари 25, 2008 at 11:30 am
Ааа, тоест, на теб ти е интересно не какво смята една жена приемливо за себе си, а по принцип. Или пък комбинацията, за себе си, по принцип, плюс смята ли, че би могла (демек придобила ли е увереност в собствените си сили).
Но разбирам, де, любопитството, пардон, интереса ти, вероятно ‘щото и на мен ми е интересно, особено имайки предвид изживяното съвсем в началото на кърмаческата ми…, хм, кариера.
Хехе, аз тоже продължавам да се боря с маман, която типично по лъвски се е примирила, че ще кърмя още и още и още, но, пак типично по лъвски, не го приема за, цитирам “нормално”…
20.
Бу | януари 25, 2008 at 11:34 am
В бг-мамма съм пуснала няколко анкети
Различен поглед върху едно и също просто.
Какво смятат майките за приемливо за себе си
Какво смятат за приемливо за другите
Колко дълго биха искали да кърмят
и разни други през годините
п.с. Майка ми ме подкрепяше страшно много (незаменимо направо). След втората година започна да ми намеква, че никога няма да успея да отбия детето и малко се дразнеше, като й кажех, че всъщност не смятам аз да я отбивам насила, а да я оставя да се отбие сама, когато е готова. С времето с очите си виждаше, как детето само намаля броя кърмения и полека се отбива - вероятно доста по-плавно, отколкото тя е мислела за нужно, но какво пък… И в крайна сметка се отби - даже не я докарахме до първи клас
21.
Мяукащото | януари 25, 2008 at 12:02 pm
Е, аз съм попаднала само на едната анкета, оная за колко дългото…
Off topic за собствените майки, тя и мойта ме подкрепя, но някак странно, гледа мене и детето жално (щото то мойто е почти само на кърма, всичко друго ми отказва през повечето време), а пред другите се хвали, че дъщеря й следва НАЙ-НОВИТЕ тенденции и те, другите, са възхитени: “Аууу, наистина ли?”, “Ау, ама верно ли?”, “Ау, ама как ще се научи детето да яде”.
Но и аз не вярвам да стигнем до първи клас, де, ако става дума…
Хе, отклоних се, не трябваше точно тука. Тюх. Ма съм и аз тщеславна… малко…
22.
Бу | януари 25, 2008 at 12:09 pm
Той първият клас е основно за плашене на враговете, врагините и малките врагчета
Антропологически погледнато, средният срок е 4хвремето на бременността, плюс-минус някоя и друга година…
23.
Мяукащото | януари 25, 2008 at 12:54 pm
Дааа, определено стряска враговете и отбива вражеските набези.
Макар че, вече се обърквам кой на кого е враг, ‘щото взех все по-често да се улавям как се нажежавам и наежвам някоя като каже, че кърмила до 40 дена и след туй й спряла до капка кърмата… Е как тъй? Чудо ли е станало, не знам…
Иде ми да скоча на бой, а съм кротка душица котешка…
24.
Лейди Спаска | януари 26, 2008 at 1:33 pm
Мерси много за отговора! хич не искам да спирам с кърменето. изпадам почти в ужас, че кърмата ми намалява. съвсем честно!
ти си човекът, заради когото кърмя до този момент и много, много ти благодаря!
последен въпрос от мен: Кое най-силно те привлича в обществената дейност?
25.
Hamaelleon | януари 28, 2008 at 7:18 am
Бу
(вж. post scriptum-а)
http://hamaelleon.wordpress.com/2008/01/28/interview_with_me/
26.
Бу | януари 28, 2008 at 7:39 am
Спаска… не знам и аз. Със сигурност не е нещо, което съм искала съзнателно и целенасочено. Така стана - тип, това ТРЯБВА да го има, все някой трябва да го направи…ако няма кой - аз…
27.
jas.min | февруари 28, 2008 at 6:07 pm
Бу, как се справяш с всичко?! (освен с чистенето де :Р )
ФчИпИтлена съм!!!
Как успяваш с ЛЛЛ ангажиментите, да модерираш и пописваш в БГ-мама, да блог-ваш, да твориш статии и забавности, да работиш, да обръщаш нужното Фнимание на пчеличката…?!
Подозирам, че имаш клонинзи! Ако не - значи си нЕкво БУ-жество