Бу в Голямата София

Смърфиета ме покани на рождения си ден в събота – женска компания. Стана добре, защото на сутринта трябваше така или иначе да отида до София, за да направим ЛЛЛ среща с бъдещи и настоящи майки

След срещата успях да се видя с приятели, което е хубаво. Имам покъртителна липса на чувство за ориентация въпреки петте години, които съм прекарала в София и съм силно благодарна, че ме водеха напред-назад. Проведох традиционната обиколка на провинциалиста в столицата – посетих мол-а и ЦУМ.

В CCS видях потресаващото табло на любовта – очевидно окачено там по случай 14-ти февруари. На него бяха забодени десетки малки розови листчета-сърца, изписани с любовни послания – от ‘Обичам Мария Невена’ до ‘Обичам краставици!’ Имаше и нормални – ‘Venko obicha Velina’, незнайно защо на латиница.

Показаха ми много хубаво кафене – Casa de Cuba, срещу CCS, входът откъм Хемус, пресича се булевардът и там е на 50 метра от мол-а в малка уличка (площад Хелзинки се води комай). Много! добро кафене. Музиката добра и ненатрапчива, кафето – истинско, обслужването приятно. А тоалетните? ще питате вие. Тоалетните са най-фантастичните в заведение, които съм виждала скоро. Чисти (невероватно!), с всички консумативи, които ще потрябват на човек в нужда (даже често пропусканото хартиено покривало за чинията), но това, което истински ме впечатли, беше, че между трите cubicles (е как е тази дума на български?) стоеше малка кожена стойка, окачена на стената, в която примамливо беше подредена преса – от ежедневници до списания за жени и мъже (демек – мода и ала-бала и мотори и коли). Е те такова сефте виждам извън частен дом и истински се впечатлих. Не пропускайте да го посетите.

Вечерта отидох при Смърфиета в новата й къща (която много харесах и за която завидях, нищо, че си имам моя – представете си все пак, апартаментът й има 5! тераси! егаси!) Ходихме първо в After5, където въпреки очакванията ни беше леко скучно, но храната беше прилична, а пиенето качествено. Вентилацията беше добра – даже твърде добра, чак ми беше постоянен студ от премного вентилиране. После се преместихме в Мохито, където беше много добре – музиката – пенсионерска, отпреди 10-15 години, без твърде много малолетни, които да притесняват нас, бабичките. За сметка на това беше силно задимено и шумно и чак към 3 сутринта се усети някаква вентилация, когато заведението започна да се празни. Успешно прогоних ухажори, интересуващи се, след като сме само кокоша компания, дали не ни трябват и мъже, като им казах, че мъжете ни са у дома да приспиват децата. Няма такова потресено изражение като на лицето срещу мен Стояхме, пихме и танцувахме до малките часове. Въпреки, че се оводнявах разумно (вече съм голяма и си знам урока), на сутринта се събудих с главобол и нежелание да посрещна новия ден. Бля. Един ефералган и едно кафе по-късно вече бях почти човек. Пак ще ида, особено ако Смърфиета ме иска.