Мартин на път и вече тук!

Майка ми и баба ми вчера тръгнаха към САЩ при сестра ми, бременна в последни седмици. Да се видят и да я поглезят, да помагат с бебето. Баба ми ще остане шест месеца – може да е на 83, но за четвърто правнуче има сили и тича като млада булка.

Обадили са се тук, че са пристигнали благополучно в 6 сутринта. Но са се обадили от болницата – сестра ми ги е посрещнала и са тръгнали да ражда. Новината ме стресна и изненада – имаше още 12 дена до термин.

Нямаше време да прочете книгата, която й пращах по майка с техники и пози за естествено раждане и други полезности. Плановете понякога нямат нищо общо с това, което се случва всъщност. Ще се надяваме, че е чела други неща, които да са й от полза и всичко ще е наред.

Много съм развълнувана и едновременно с това притеснена, сестричката ми ражда. Греша букви, докато пиша. Почти всички в семейството раждаме нормално и общо взето леко. Надявам се и при нея да е така. Стискам палци всичко да мине бързо и леко; тя и Мартин да са здрави и всичко да е наред.

Ужасно се вълнувам.

Когато аз раждах Мая, много исках да се обадя на сестра ми и да й кажа, че скоро ще става леля. Набрах я на мобилния. Тя очевидно си беше сменила номера без аз да разбера, защото отсреща ми вдигаше леко истерична жена, която ми крещеше: ‘Stop calling! Wrong number! WRONG NUMBER!’ Решавам, че и сестра ми ще иска да ме чуе сега, когато аз ще ставам леля. Набирам мобилния, но ми отговаря телефонен секретар.

Започва епично чакане до телефона. Сигурно така се чувстват бащите, когато чакат отвън да им съобщят, като се роди детето им. Телефонът звъни. Изскачам от тоалетната и стискам здраво телефона. ‘Да?’ Несигурен женски глас плахо пита ‘Спас може ли?’
Ааааааргх!

Звън! Втурвам се към телефонната слушалка. ‘Позна ли ме? Ама гласа не ми ли познаваш? Не се ли сещаш кой е?’ Много изнервена, отрязвам телефонния терорист, че точно днес не ми е до шегички, или да казва кой е или да приключваме. Затваря ми. Изпускам златния си шанс да си поиграя на ‘Ама нямаш ли пети братовчед някъде в чужбина?’ ‘Ау, Жоре, ти ли си?’ ‘Ама аз съм, разбира се, дай да ти реда една страшна далавера само за 2,000 лв!’

Забивам се в банята и половин час стоя под душа, докато предъвквам всякакви мисли. Какво ли прави сестра ми сега? Какво още можеше да й кажа, което щеше да й помогне при раждането? Дали всичко е наред? Как ли се чувства мама и най-вече, горката ми баба, която страшно се вълнува за първородната си внучка? Дали не трябваше да й кажа, че…

Телефонът звъни. Попарвам се с вряла вода и се добирам до телефона, стратегически поставен пред вратата. Баща ми пита как е мобилният на сестра ми. Казвам му го и си мисля, че ако скоро няма новини, ще се пръсна от вълнение.

Около 13 часа българско време се е родил най-новият член на семейството ни – Мартин с мерки 2,600 кг и достолепният ръст от 48 сантиметра! Майката и бебето са добре и вероятно до 24 часа ще са си у дома.

Много съм щастлива