Коментари на: Коя е най-висшата степен на разсеяност…

От: Hexina

Hexina — Sun, 06 Apr 2008 14:48:16 +0000

Много добра “сбирка” истории. Умрях от смях, особено на тези с майките, които си затръгват с чужди колички. А последната с метната котка направо ми обра точките. :)))))))))))))))

От: София

София — Fri, 04 Apr 2008 14:22:09 +0000

Смях се от сърце и глас :)))

От: simplyblue

simplyblue — Sun, 30 Mar 2008 20:34:53 +0000

хахаха

чак сега прочитам извадките :-)))))

толкова запомняща история, май не съм имала.. сещам се, какво са ми разказвали нашите - баща ми едно време редовно ме е забравял в детската градина и “другарката” ме е качвала на трамвая и право у нас, късмет, че е живеела в квартала

веднъж забравих да нахраня диването, май нямаше и година… после се чудих защо е кисело и плаче, а то… шантава работа

преди 3 години, качвам се на колата и беш към пловдив… преди това щателно си проверих, масло, антифриз и всичко каквото трябва (просто старичка кола, тук-таме течове пу пу пу )… на другия ден ще се прибирам.. нямам идея поради каква причина като се качих на магистралата, отбих и дигнах предния капак… оказа се, че капачката на антифриза си стои мирно и кротко под капака, отвинтена…

такива ми ти работи

От: Selene

Selene — Sun, 30 Mar 2008 12:45:42 +0000

Ахахаахах :)))
Това май се случва на всеки родител. Един приятел жена му го пратила на пазар с бебето. Сяда той на по бира , прибира се въкщи, тук бебе, там бебе - няма бебе. Забравено в кръчмата. Друга пък го беше прибрала попогрешка барабар с количката в гардероба. Така че, добре си, твоето нищо не е. ^^

От: zuzi

zuzi — Fri, 28 Mar 2008 17:19:07 +0000

разхождам аз кучето си из парка и говоря по телефона с гаджето си . изведнъж си бъркам в джоба на дънките и си казвам ” леле няма ми телефона” почвам да обикалям и да търся . разтреперих се от притеснение , и гаджето ми накрая ме пита ” абе зузо какво става бе?” и аз казвам “ами загубих си телефона” и той се смее и казва ” е нали с мен говориш по телефона как си го загубила?! “

От: Dobro utro

Dobro utro — Thu, 27 Mar 2008 20:04:12 +0000

Всички случки са страшни…всички в нас се смяхме до сълзи…помня, че преди години, когато бях по-малка мразих да се оспивам, дори и минута…ставам аз една сутрин в 07:05 и започвам да се ядосвам, че ще закъснея, оправям си леглото, обличам се и срещам майка ми в коридора, тя се оправяше за работа, и я чувам, че ми казва нещо, но не включвам какво и в този момент майка ми идва при мен и ми казва “Днес е събота”…ревеше ми се - вече бях готова за училище…това, обаче, не ми попречи…в дрехите и в леглото…

От: GalYol

GalYol — Thu, 27 Mar 2008 12:31:34 +0000

Ох, побърках се от смях. Особено на случките с котките!
И аз имам една забавна с мойто предно коте-персийче. То беше мнооого зло и всички много се страхуваха от него, само аз си се разбирах със звяра. И след един купон лягаме да спим 3 души на 1 спалня- аз, една приятелка и приятелят ми между нас. По някое време през нощта котката се настанила на слабините му и решила, че там ще спи. Той се опитал да я махне, а тя само изсъскала няколко пъти. Накрая ужасен ме сръгал и казал : “Ей Гале имаме космат проблем!!!” А аз само съм изсумтяла : “Аааа не съм аз!” и съм се обърнала невъзмутимо на другата страна. И той си останал така със злото коте легнало на специалното място почти цяла нощ…

От: wasil

wasil — Thu, 27 Mar 2008 08:36:00 +0000

всички са зверски тъпи

От: краси

краси — Thu, 27 Mar 2008 07:41:45 +0000

Каня приятел за първи път у дома и като добра домакиня първо му предлагам кафе. Той учтиво се съгласява. Пожела аз да му сложа захарта - 2 лъжички и половина.Когато отпи от кафето се опули и изглеждаше доста уплашен, сякаш съм сипала отрова.Попита ме какво е това което съм му сипала.Оказа се че съм объркала захарта с лимотозу.Дружбата ни не продължи дълго.

От: Милли

Милли — Thu, 27 Mar 2008 07:02:25 +0000

По-смешно нещо никога не съм чела.
От вчера се смея… Като допълнение малкият и сутринта ме пита какво е станало с котката.

От: Pnevmotorex

Pnevmotorex — Thu, 27 Mar 2008 06:50:58 +0000

Доста често ми се е случвало да казвам на шофьора на маршрутката “Едно виктори лукс”, а на будката за цигари да застрелям продавачката с “На спирката, ако обичате”.

От: Еовин

Еовин — Wed, 26 Mar 2008 18:07:53 +0000

Очаквах да се прочета, но ме няма :)

От: razmisli

razmisli — Wed, 26 Mar 2008 17:53:43 +0000

Наистина за котката беше убийствено :))

И аз имам история с котка. Веднъж едни майстори поправяха нещо в продължение на няколко дни. А котката ми не се разбираше нещо с тях. Веднъж ги оставих да майсторят и излизам за малко. Като се връщам виждам някаква чужда котка в кухнята, стои на един стол и ме гледа предизвикателно, като да и влизам в територията. Изпищявам. Питам ги що ще това чудовище там, все пак в договора не влиза подмяна на котка. Те ми казаха, “Ами тази не е ли вашата? Намерихме една да се мотае край вратата и си помислихме, че сме изпуснали котката. И си я привнесохме.” А моята истинска собственичка на къщата се беше свряла под леглото от фрустрация.

От: Ирина Марудина

Ирина Марудина — Wed, 26 Mar 2008 15:35:23 +0000

Ох, това с котката ме разби!! :)) Но, да си призная, предположих, че краят ще е друг :

“че мятайки котката съм видяла един облещен …” - дог …

например ;)) Но тогава наистина щеше да е “край” за котката ..

От: longanlon

longanlon — Wed, 26 Mar 2008 14:30:59 +0000

последното с мятането на котката беше най-яко

От: deni4ero

deni4ero — Wed, 26 Mar 2008 14:25:19 +0000

след голям смях освен да си чукна на главата, да си дръпна ухото и после да тропна на дърво, като същевременно казвам заклинателно “пу пу пу!”, друго не мога да кажа

От: ataval

ataval — Wed, 26 Mar 2008 14:18:30 +0000

Бу, както виждам, добре използваш тази прелестна функция на паметта - да забравя и да изхвърля излишен баласт…
Моята история: забравих да си обуя панталон - усетих, чак когато ВЛИЗАХ В ЧАС (преподавах английски в едно частно школо) - добре, че имах дълъг до глезените шлифер - така си изкарах работния ден - без гащи!