Царството на Бу

Аз съм русофил. Не привърженик на комунизма, не мечтател за необятната руска водка, пардон, душа, а именно - русофил. Завършила съм бивша руска езикова гимназия с втори език руски, което впрочем не ми помогна твърде, когато отидох да уча първи курс в Москва - наложи се да науча спешно съвсем нов, съвсем друг руски, който Александър Сергеевич не употребяваше в изучаваните от нас произведения.

Така или иначе, от този момент започнах трайно да харесвам руско кино и литература - в оригинал. Оказа се, че на родния език нещата звучат по съвсем, съвсем различен начин. Руският е много богат език, където дребни нюанси се предават с малки представки, които - колкото и дребни - придават различно звучене. Мислете за ‘Погоди!’ и ‘Ну ка, заяц, ну погоди!’

В последните години открих руското фентъзи и определено ме увлича. Ник Перумов е талантлив, но общо взето Сергей Лукяненко е, ами, няколко класи отгоре. Този на пръв поглед обикновен мустакат чичо с вид на уседнал домошар пише много - много! - добре и е истинска радост за очите на любителя на фентъзи. В добавка, има много свежо чувство за хумор, което се промъква и в най-сериозните части на книгите му, което е още по-голям плюс.

Бях чела “Не время для драконов” от Ник Перумов и Сергей Лукяненко (преведена на бг “Не е време за дракони”) и много ми хареса. А после стана така, че гледах “Ночной дозор”… е, друзя, няма друг такъв филм. Режисьор му е Тимур Бекмамбетов. Има и продължение - “Дневной дозор”. Купих си книгите и ги прочетох (четирилогия - Ночной дозор, Дневной дозор, Сумеречный дозор, Последний дозор), но както се оказа, филмите не са правени точно по книгите, а са като преразказана наново история с допълнителни сюжетни линии, които липсват в романите (и обратно). По някаква неведома причина на български са преведени като “Нощен (дневен, сумрачен, последен) патрул”, когато логиката ми подсказва, че “стража” е по-точна дума…но както и да е.

Определено си струва човек да хвърли едно око на руските фентъзи книги - най-малкото, значително по-различна и свежа трактовка на обичайните теми от западните произведения. Лукяненко пише не само фентъзи, но и проста фантастика, социални, както и в много други жанрове - от руската книжарница на Витошка взех няколко сборника с повести и разкази, които също бяха интересно четиво.

В момента дочитам “Спектр” - доколкото виждам, все още не е преведена на български. Изключително увлекателна е, препоръчвам я.

Човекът твори сериозно - в библиографията му има 109 заглавия. В момента текат снимките на ‘Рыцари Сорока Островов’. Трилогията “Остров ‘Русь’” е една изключително яка пародия на всякакви героични предания и народни приказки, съвместно с Юлий Буркин. Доколкото знам, също не е превеждана. Който чете на руски, вярвам, ще й се наслади.

Предстои ми да търся “Черновик”, която звучи многообещаващо от рецензията, но в книжарницата имаше само продължението й, “Чистовик”. Будем ждать, значи.

“Нощна стража”/”Дневна стража” (Night watch/Day watch) могат да бъдат намерени в Аренабг.ком и Замунда.нет
Преводни книги на Лукяненко - в книжарниците; книги в оригинал - пак там.
По “лукьяненко скачать бесплатно” в Гугъл могат да се намерят за сваляне много от книгите му, но аз залагам на хартиените издания

Ну и всё