Царството на Бу

Като повечето хора, парите никога не ми стигат. Както и да ги къдря, финансите не са ми силна страна и винаги падам жертва на спонтанни желания, които водят до озъбен край на месеца.

Тези дни внимателно претеглих кое ми е по-важно: готварска печка (на настоящата фурната й не пече добре, котлоните работят) или стерео за колата, любимата. Пет минути по-късно бях убедила себе си и мъжа си, че идва лято, кой ще ти седне да пече на фурна и изобщо, стереото е нещо много важно и необходимо. Иначе казано: реших да гръмна парите за печката (които бездруго бях подяла) за стерео.

Направих он-лайн проучване в ценовия си клас и видях какво се предлага. Знам, че искам две неща: да има USB вход и дизайнът да не е умопомрачаващо грозен. Добри души са ми казали, че няма никакво значение какво ще избера – все ще ми го откраднат. Хм. Отидох в един магазин и огледах предлаганите касетофони. Забучвам пръст в един модел на Sony. Продавачът ме пита не искам ли Pioneer, който е по-добър, както и ми задава изглежда важен въпрос: какъв цвят искам да свети, защото много хора си избират касетофон, който да се съчетава с таблото на колата. Изпръхтявам презрително: това е снобарско малоумие, какво значение има цвета на касетофона, чак пък такива лиготии, да се съчетава с таблото… Аз да не съм някаква женка, която избира по цвят и външен вид?

Трябва да помисля и за колонки: освен вградените, откакто карам колата, отзад на кората имам дупки, през които каквото и да сложа там, пада в багажника. Питам продавача какво ще ми предложи. ‘Колко големи?’ ‘Ей толкова’, разпервам пръсти аз. Оказва се, че трябват параметри като ширина, дължина или диаметър. Не ги знам, естествено. Ще отложим колонките за друг път, бездруго не ми се вписват в бюджета сега.

След ден завеждам и мъжа си в магазина, божем е по-голям експерт в техниката и ще има тежка дума. С продавачите разискват надълго качествата на Sony vs. Pioneer, аз обикалям радостно като полуидиот, соча различни модели и задавам нелепи въпроси, които карат мъжете да прицвилват тихо и да се тресат от смях. От всичко предлагано мога да си позволя два модела – по един от всяка марка. Sony има класически дизайн, Pioneer е с touch panel и джойстик, никакви други видими копчета, много изчистен и елегантен дизайн.

Изпадам в ступор и не мога да реша кое искам. Мъжът ми ми предлага класическото “което ти харесва повече” като съвет, което ми е абсолютно безполезно. Време е за тежка артилерия. Pioneer е много красив и модерен, а къде, моля, са му копчетата за радиостанциите? Ах, няма ги! Всичко се управлява от джойстика. Е, аз какво, ще карам или ще си играя? Помня, че единия от двата имаше дистанционно – ако примерно искам да си пускам стереото от разстояние (което не знам точно кога може да ми се случи, но човек трябва да е подготвен!) – оказва се моделът на Sony.

Все още не мога да реша. И двата модела имат плюсове и минуси (единият е по-качествена техника, другият пък има по-добър копчелък).

Вече знаете края на историята. За по-малко от минута избрах стереото: това, на което цветовете му се сменяха, така че да мога красиво да си ги съгласувам с таблото на колата…

*жена с пари в магазин е като луд с картечница: докато не свършат, не спира…

Един вот? http://svejo.net/home/link_summary/37813

.