Чайчета
май 8, 2008
Четири етажа кооперация, пети, тавански етаж, където се помещава офисът ни. Отгоре - покрив. Или не? Кой живее на покрива, освен Карлсон?
Седя си зад компютъра, а отнякъде долита писукане, натрапчиво и пронизително. На покрива често кацат сребристи чайки - грачат настойчиво и дърпат керемидите и черната хартия, сложена за изолация, тропат по капандурите - изобщо, нахален народ. Решавам, че някоя от тях пак мародерства и се покатервам на стол да погледна и да я изгоня. Не съм познала. По керемидите досами капандурата търчи едно малко, пухкаво чайче, още без пера - и писука.
Първо помислих, че е изпаднало от гнездото и се зачудих какво ще стане, ако се подхлъзне и се метне от петия етаж. След секунда след него започват да клатят важно рошави пухкави дупета още две чайчета и се отдалечават заедно към другия край на покрива.
На следващия ден още няколко пъти виждам пухкавото трио - с бодра крачка се разхождат по керемидите и писукат. Много са смешни и умилителни. Започвам да дебна, за да ги снимам с телефона. През пет минути се качвам на някой от двата стола, сложени за целта под двете капандури. Никакъв късмет - ако има чайчета, нямам телефон в ръка; ако имам, то те са прекалено далеч и се отдалечават бързо.
На комина постоянно седи една чайка на пост и всеки път, като ми види главата, започва да крещи силно и леко присмехулно. Не го приемам лично, сигурно грачи така за всеки, който се показва на покрива.
На няколко пъти изтървавам за секунди чайчетата. Гнездото явно е скрито някъде на билото зад комините, не мога да видя къде отиват. Белята ме подкукоросва да съм разхвърляла кюфтета по покрива, чайките много обичали да ги ядат и обезателно ще дойдат да кълват. Все едно не мога да си ги изям сама, ако някак се сдобия с чиния кюфтета!
Най-после издебвам кадър:
Клик!
На третата снимка се вижда, че едното чайче мъкне нещо в човката. Не успях да разбера какво, но със сигурност не беше кюфте.
Понеже ми се иска да ги снимам по-отблизо, почти съм капитулирала пред идеята с кюфтетата. Проверявайте пак, по един или друг начин ще успея да направя още снимки на чайчетата 
Разходка:
Пилетата растат:
но майка му ме вижда и грачи “Враг! Враг!”, при което то побягва.
7 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
bubanka | май 8, 2008 at 1:40 pm
Гледам големите снимки и все още не мога да повярвам
2.
ester | май 8, 2008 at 6:08 pm
Имам чувството, Бу, че откакто имаш блог ти се случват все разни интересни неща, къде ей такива хубави и необичайни, къде по-обичайни и не толкова хубави, като гръцката драма, но както каза някой - ще е учудващо ако екшъна липсва под каквато и да е форма:)))
т.е. и чайчетата знаят на кой покрив да кацнат :PPPP
Та нещо като ‘имаш крава - пиеш мляко’ важи и за теб, Бу, имаш готин блог - случват ти се неща, които да описваш
3.
Поли | май 8, 2008 at 7:26 pm
По-скоро “ако искаш да пиеш хубаво мляко, купи си крава”.
На много хора им се случват интересни неща, може би дори по-интересни от тези на Бу, но малцина са тези, които могат с такава лекота и майсторство да ги разкажат
4.
belyata | май 8, 2008 at 7:39 pm
ц,ц,ц, едно кюфте не остави на чаФките, всичко излапа… а аз я чух мама чайка как викаше, “Бу, дай кюфте!”, а Бу размахва пръст през капандурата и вика по чайката “Кърми, бе, полезно е!”
5.
Графът | май 9, 2008 at 6:01 am
Като си правиш дом избирай си съседите! Чайките са се съобразили – такава съседка дай Бог всекиму!
А това, дето го мъкне, и то не знае какво е, та отива на консултация при майка си…
6.
ominaeshi | май 10, 2008 at 9:10 pm
Много са хубави. Имат ужасно намръщен и аристократичен вид
7.
Менажерия «&hellip | май 12, 2008 at 6:54 am
[...] че над главата ми живеят семейства чайки заедно с поколението си. Преди два дена видях, че имам нов квартирант: [...]