R.I.P.
май 19, 2008
Гай Юлий Петроний предаде Богу дух. Нямам представа защо, а всъщност – и кога. Всеки случай тази сутрин го подбутнах и се оказа, че е станал завинаги неподвижен. Малко ми е тъжно – щеше да е забавно да имам гущерче в офиса и да стряскам за повече време посетителите още от вратата: „Внимавайте да не настъпите Гай Юлий Петроний!“, при което те да започнат притеснено да се оглеждат наоколо, за да видят тайнствения Петроний, но не би. Остават ми трите гущера, които редовно минават през терасите ми два етажа по-долу.
Entry Filed under: разни. Етикети: гущер, животни, менажерия.
6 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Флор | май 19, 2008 at 8:10 am
Мда. Животът е радост и тъга.
2.
bubanka | май 19, 2008 at 8:13 am
съжалявам за малката гадинка
3.
longanlon | май 19, 2008 at 8:47 am
вероятно е умрял от глад
едва ли имате много буболечки с подходящи размери в офиса…
4.
Пасящият трева бизон | май 19, 2008 at 8:57 am
Появи се като метеор,
блесна, и … изчезна.
Името бе по дълго от дните му.
5.
Бу | май 19, 2008 at 9:12 am
„вероятно е умрял от глад
едва ли имате много буболечки с подходящи размери в офиса…“
И аз това мислех. Макар че имаме всякакви калибри насекоми – прозорецът се отваря всеки ден и влитат всички, които не ги мързи… От друга страна – защо не си тръгна, ако е гладен? Чудно някак.
6.
zlatiko | май 19, 2008 at 8:23 pm
Все пак не се знае – може да е бил на преклонна за неговия вид възраст и просто да се е споминал от старост . Дано скоро се завърти някой друг по-жизнеспособен любимец из офиса .