Единствен мой!

Някога, когато бях млада и наивна, смятах, че кой ще ти е първият, няма никакво значение. Чувах от познатите си колко е важно да попаднеш на точния човек, но не им вярвах. Мислех, че повече или по-малко всички са еднакви и по-важен е самият акт и резултатът, който постига. Колко малко съм знаела!

С първия си се срещнах по препоръка на приятелка. Някога той бил нейният пръв и тя все още хранеше топли чувства към него – това ми стигаше. Резултатът беше катастрофален, а след срещата ни прекарах дълги дни в ридания. Самочувствието ми беше сринато. Гледах се в огледалото и не вярвах на очите си – как може да съм била толкова глупава! Повече не повторих с него, разбира се.

След печалния си пръв опит дълго време се въздържах от подобни контакти. По-добре да си ходя така, мислех си, отколкото да се подложа на същата инквизиция отново.

Месеците минаваха, а с тях се заличаваха и раните, които първият беше нанесъл на самолюбието ми. Постепенно набрах смелост и на няколко пъти с решително отчаяние се хвърлях към случайни хора. Не получавах желаното удовлетворение, но поне разбрах, че нещата могат да не са толкова лоши, колкото ми се сториха първия път.

Научих се да гледам по-леко на тези работи и макар че пак се случваше да плача с часове пред глупавото си отражение в огледалото, добих известна обиграност – вече знаех как да поднасям изискванията си, да казвам какво очаквам от тях. Тази тактика не носеше често желания резултат, но определено беше по-добре от нищо.

На няколко пъти пробвах и с жени – кой не прави подобни експерименти в младостта си? Открих, че нищо не може да се сравнява с внимателното докосване на мъжки ръце и общо взето се отказах от по-нататъшни опити в тази посока.

Вече си мислех, че ще остана завинаги така – лашкаща се от случаен на случаен, че никога няма да намеря Него, единственият, който да ме разбере истински. И тогава чудото се случи – срещнах Го. Той схвана най-съкровените ми желания само с един поглед. Нямаше нужда да му казвам какво искам – Той вече знаеше, прочел мислите ми в очите ми. Докосваше ме така, както никой преди не бе успял, а след срещите си с Него винаги бях щастлива и удовлетворена.

И така, вече няколко години съм с него, Единствения. Макар че знам, разбира се, че и други жени се виждат с моя ненагледен, ревнувам жестоко и трудно запознавам приятелките си с Него – искам чудесата му да са само за мен. Може би скоро ще заведа и дъщеря си при Него – след време тя няма да помни кой й е бил първият, но аз ще знам, че съм й дала добър старт в това отношение. Не си и помислям да се хвърля за краткотрайни експерименти в ръцете на друг – никой не може да се сравни с моя Единствен! Сега единственият ми страх е да не се случи нещо, което да ме раздели с Него – единствен мой любим фризьор!

Един глас ТУК?

Автор: Бу, сп. Кенгуру 2008