Върви, народе възродени!

Споделям с вас празничното шествие в Пловдив (а.к.а. манифестация) по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

За пореден път – защото по-рано родителите ме водеха на митингите, които за някои хора може да са били неприятен повод да излязат под строй и с песен, но за едно дете бяха прекрасни, после сама участвах в шествието на гимназията, а сега водя детето да гледа – се почувствах горда и развълнувана. За моя радост видях, че това е така и за много други хора.

(клик) Мажоретките от СОУ “Св. св. Кирил и Методий”

зад тях училищният оркестър, който изпълняваше с много кеф маршове

свещеници (предполагам – пловдивският митрополит и други) – а зад тях, кметът и други представители на градската власт

следваха пловдивските училища, които не преброих, но радващо много бяха взели участие

на различни места шествието спираше, мажоретките изнасяха представление, а гражданите аплодираха – момичетата наистина бяха добре подготвени, музиката беше чудесна

към големите мажоретки се присъединиха и малки, от една детска градина; по-назад към каките от гимназията се присъединиха и по-малки мажоретки от прогимназия

хората очакваха шествието, обявено предварително като част от празничната програма в града за този ден. В долния край се вижда моето гардже, размахало знаменце с надпис “24 май” и очаровано от мажоретките. Искаше и тя “такава пръчка”.

Шествието беше прекрасно. През първите години на прехода такива манифестации нямаше – хората се лашкаха от една крайност в друга. Когато аз бях в гимназията, едва се събирахме 20-30 човека от училище, учителите бяха повече от нас. Сега за моя радост много ученици се бяха включили и мисля, че се гордееха с възможността да представят училищата си.

Единствено съжалявам, че за разлика от миналата година никой от гледащите шествието не запя “Върви народе възродени”. Аз пях

Честит празник!