Шшшшшшшш!

Онзи ден почувствах внезапен порив. Неустоим. Вътрешният ми глас ми подсказа, че е абсолютно наложително да си купя шапка. И не говорим за бейзболна шапка или онези идиотски рибарски недоразумения. Говорим за шапката с главно Ш. Аксесоарът! Завършекът на тоалета! Неустоимата единствена и, надявам се скоро моя, шапка.

Като повечето жени, трудно устоявам на тези желания. Примирявам се, защото знам, че ако не намеря шапка, постоянно ще мисля за това, докато се превърне в натрапчива идея и все пак го направя след безрезултатна борба със себе си.

Енергично влизам в магазин за шапки и изпадам в див възторг – множество модели, материи и фасони. С козирки, с малки периферии, с големи периферии, меки, твърди, панамени, от плат, цветни, дюс, с украси, с панделки, без панделки…Добре, че нямам болно сърце. Бих си докарала инфаркт от щастие. В главата ми звучи едно весело Шшшшшапки!

Започвам да меря и изпадам в ступор. Как може, кажете ми, всичко да ми харесва и почти всичко да ми стои добре?! Очарована си отбелязвам, че съм пропуснала световна кариера на модел за шапки. Продавачката също е затруднена. Предлага ми шапка с малка периферия тип 30-те и след набързо изиграния от моя милост фокстрот с капелата на главата се съгласяваме, че е твърде ретро за мен.

Накрая скръцвам със зъби. Вместо четири шапки ще взема само две, ще проявя чутовна сила на волята и няма да се поддам на женските си капризи (също може да се разбира – нямах достатъчно пари да взема четири шапки и трябваше да спра с две…)

Шапките отговарят на характера ми. 80% хартия, 20% полиестер, мека периферия, на моменти увисваща тъжно като уши на басет, могат да се носят натикани в чанта без последствия и да се перат в пералня.

Излизам гордо с шапка на главата… и откривам, че светът се е променил!
Раменете ми неволно се изправят, стойката ми е по-добра. Походката е малко по-женствена и плавна. Чувствам се различно, по-кокетно. Дали е от шапката на главата ми?

Жените ме заглеждат с лек доброжелателен интерес.
В очите на мъжете забелязвам, че съм се изкачила едно стъпало нагоре („просто жена” и „жена с шапка, сигурно е дама!”).
Двама дядовци на улицата ми пожелават приятен ден.
Шофьор без подканяне спира на пешеходната пътека, за да пресека.
На другия ден съм с колата (с шапката!) и автомобил ми отстъпва предимството си!

Животът е прекрасен. Ще прежаля смачканата под шапката коса, това е малка цена. Добавете факта, че винаги мога да изляза с мръсна коса и пак да будя дива завист в жените и да бъда харесвана от мъжете. Аз съм страхотно-прекрасна, като порасна, може би дори ще стана дама, човече!

(искрени благодарности на Флор за редакцията. Флор, ти си ми ръководна светлина!)

Един глас в Свежо за по-добър свят, населен с шапки?

.