Мама е в банята
юни 30, 2008
Мили деца,
Не се притеснявайте, не е дошъл краят на света. Просто вземам вана. Ще ми отнеме около 30 минути и включва сапун и вода.
Да, знам как да плувам. Дори да не знаех, да се насиля да се удавя в два сантиметра полутопла вода е по-тежка работа, отколкото имам енергия. (Което ми напомня, че изцяло съм ‘за’ научни проекти, но следващия път когато искате да видите дали пластилина плува, използвайте студена вода).
Не се паникьосвайте, ако не изляза навреме. Чувала съм, че хората не се разтварят във вода и бих искала да пробвам теорията.
Докато съм във ваната, бих искала да запомните няколко неща:
Голямата плоскост дърво между нас се нарича врата. Не тропайте на нея, за да чуете гласа ми. Обещавам ви, че въпреки че не ме виждате, съм от другата страна. Не копая тунел за бягство и не бягам зад граница, без значение какво съм казала преди малко. Честно.
Ще има много време по-късно да ми разкажете как е минал денят ви. „По-късно” означава времето, когато няма да съм гола, мокра и съзерцаваща дъвката в сешоара. Знам, че имате важни неща, които да ми кажете (Моля ви, нека някое от тях да е, че сте измислили нов начин да надувате балони, а не нов начин да добавяте дъвка в косите си…)
Вярвате или не, да викате „ТЕЛЕФОНЪТ!” през затворената врата няма да го накара да спре да звъни. Вдигнете слушалката и приемете съобщение. Тъй като Удивителната Четяща Умове Майка има почивен ден, ще се наложи да запишете това съобщение. Използвайте хартия и молив. Не използвайте брат си и перманентен маркер. Не можем да го пуснем на училище с татуировка – телефонен номер.
Водата ме прави мокра, не глуха. Все още мога да чуя разликата между звука на „нищо” и звука на дете, свирещо на пиано с топка за баскетбол. Също така мога да ви чуя да бърборите с всичка сила. Избирам да не ви отговоря.
Не се обаждайте в работата на баща си да му кажете, че съм в безсъзнание в банята.
Без значение колко би ми харесало, водата не ме кара да забравям. Помня кои сте и защо сте наказани. Не, не може да отидете до съседското дете да играете. Не, не може да отидете до съседското дете да използвате тоалетната. Ако някой е в нашата втора баня, просто ще трябва да мислите сухи мисли и да чакате. Освен ако нямате четири крака и опашка, не си и помисляйте да излезете навън да „полеете” моравата. Знам, че кучето го прави. Съседите не чувстват нужда да ми се обадят, когато кучето го прави.
Освен ако къщата не гори, стойте вътре и дръжте вратите заключени.
Не излизайте навън да хвърляте камъни по прозореца на банята, за да привлечете вниманието ми. Знам, че това работи във филмите, но това е реалността, място, където хората не обичат да седят във ваната, докато камъни и счупено стъкло им валят отгоре.
Не подпалвайте къщата. Извикайте ме, ако има нещо спешно.
Нещо спешно е:
- Татко е паднал от покрива.
- Брат ти и/или сестра ти кървят.
- Пред къщата е спрял червен пожарникарски камион.
Нещо спешно не е:
- Татко е заспал.
- Някой по телевизията кърви.
- Пред къщата е спрял червен пикап.
Между другото, всички експерименти с пластилин са отменени оттук насетне.
Бъдете послушни. Забавлявайте се. (Да, можете да правите и двете едновременно.)
Опитайте оцветяване, да изиграете игра или да платите купчината сметки на масичката.
Скоро ще изляза. Може би.
Обич, мама.
Автор неизвестен, преводът мой, източник.
Entry Filed under: родителство. Етикети: забава, майка, родителство.
11 Comments Add your own
Leave a Comment
Some HTML allowed:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <pre> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed





1.
Бръмбазела | юли 1, 2008 at 8:03 am
Хи хи хи хи хи! Чудесно е!
2.
гого | юли 1, 2008 at 8:48 am
хахаха, много забавно, стархотно чувсто за хумор
3.
veshti4ka | юли 1, 2008 at 10:35 am
Засега познато частично, а с подрастването на наследника от мъжки пол, очаквам и още изненади
4.
Пътуващ | юли 1, 2008 at 11:34 am
Мда ,щеше да е много забавно,ако 60% не е истина.
5.
Eneya | юли 1, 2008 at 2:17 pm
Напомня ми на “Скъпа, няма не мога” на Алисън Пиърсън.
6.
Alex Zvezdev | юли 2, 2008 at 1:51 pm
bravoooo
Taka e…
)
7.
bubanka | юли 4, 2008 at 4:38 am
60% истина са малко
8.
taya | юли 6, 2008 at 2:33 pm
Както винаги реалността е дори по-шантава от литературата…Моите трима подопечни са ме вадили от банята, за да ме уведомят, че с най-малкия Владко се е случило нещо страшно – скъсало му се копчето на панталонките
9.
ra4e | юли 7, 2008 at 8:36 am
Какво ме чака
10.
Lenyto | юли 10, 2008 at 6:35 am
Хехехе… защо ли виждам бъдещето си в това…чудя се как точно някои майки създават кротки деца и дали това всъщност е добре (изключая личния ни комфорт в началото).
11.
Таня | юли 11, 2008 at 1:31 pm
Хъммм… това трябва да се отнася и за “мама е в тоалетната, ще изляза след 30 секунди, моля не разбивай вратата дотогава”.