Acer мой, ненагледен

От вчера вечерта се разхождам с Метро каталога под мишница и при всеки удобен случай (т.е. на всеки 2 минути) се спирам и впервам влюбен поглед в него. Там на първа страница на една от брошурите стои моят нов възлюбен: Acer Aspire One.

От доста време реших да си взема някакъв малък notebook – достатъчно малък, за да мога да го нося в дамската си чанта, достатъчно евтин, за да мога да си го позволя, и достатъчно добър, за да го ползвам и за друго, освен интернет.

Бях се спряла на Asus EEE, но малкият дисплей (7″) и памет (4ГБ) ме спираха. Все пак – точно се бях навила и избирах между модел с или без камера, ми казаха да потрая – няма, няма, и всеки момент на пазара ще се появи следващият модел на Асус EEE PC900 – 8,9″ дисплей с 20 ГБ. И аз зачаках. И чаках. И чаках. Периодично звънях на приятеля, който се грижи за компютърното ми благосъстояние да питам не се ли е появил вече – имах обещание, че ще ми го вземе на дилърски цени веднага, щом го има (очаквана цена около 500 долара).

Изчака ми се чакането… точно обмислях да взема все пак един 7-инчов Асус, после да купя новия, а този да продам (обичам сложни схеми), приятно се изненадах изпаднах в телешки възторг – нещо по-добро ми се яви!

Acer Aspire One, Intel Atom N270 (1.6GHz, 512KB, L2 Cache), памет 1GB, твърд диск 120GB (sata), дисплей 8,9″, размери както следва 24,9х17х2,9 см, ОС Linux. Цена на промоция – 634 лв (511 долара по мои сметки).

Веднага звъннах на приятеля с компютрите (който ми е кумец и това, според мен, ми дава известно право да го тормозя, когато ми скимне) да му кажа през развълнувано прихълцване новината, че има нов ноутбук. Знам, леко отегчено-присмехулно ми каза той. Оказа се, че за този не знае – обичам да се случи да знам новини в дадена област преди хората, които по право са в нея. Издиктувах набързо за какво става дума и той потвърди, че е добро. Каза ми, че и новият Асус 8,9″ вече е на пазара – за същата цена, но с 16GB, вместо обещаните 20, и по-добре да взема Acer-a. Така и ще направя. Единственото леко колебание е дали да спестя около 50-100 лв и да го поръчам по сестра ми, която ще се връща от щатите след месец…но не мисля, че мога да устискам. Впрочем, кумецът ме увери, че данните на Аcer-a са достатъчно добри, за да си кача даже работните програми за зор-заман.

Законният ме гледа с леко недоверие в очите. Радва се, че се радвам, но извън това не смятам, че разбира защо човек трябва толкова да се вълнува от нещо „толкова малко“, което „дали ще ползваш“. Споменава нещо за не-разнасяне на лаптопи. „Къде искаш да ми носиш лаптопа?“ настръхвам веднага аз. „Ми?“, пита той. „Ми„, разбира се. Обещавам му, че ще пуснем безжичен в апартамента и плюс настолния, ще има по компютър за всеки, освен за детето (което е напълно доволно да ‘работи’ на един неработещ ноутбук, случайно попаднал в мен за момента).

Който иска, ще може да ме намери в четвъртък в 7 сутринта, изплезила език пред входа на бургаското Метро. Ако се добера до безжичен на морето, ще ви кажа после и първи впечатления (като, естествено, аз от компютри не разбирам нищо – за този най-важният въпрос, който зададох, беше „ще може ли да работи с мишка?“)

*снимката е от http://www.technews.bg, докато снимам моя, когато се сдобия с него.