Идейно вредные произведения
февруари 8, 2009 at 2:41 pm 7 comments
Entry filed under: разни. Tags: .
7 Коментара Add your own
Вашият коментар
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
февруари 8, 2009 at 2:41 pm 7 comments
Entry filed under: разни. Tags: .
Trackback this post | Subscribe to the comments via RSS Feed
1.
Сви | февруари 8, 2009 в 3:18 pm
“Айрон Мейден” го разбирам, ама какво прави Хулио Иглесиас в този списък?
2.
morrt | февруари 8, 2009 в 6:48 pm
Уникално! На мен са ми намаляли поведението заради нЕкои неща от този списък. На комсомолско събрание. Направо си ме изкараха “контра”.
3.
Апостол Апостолов | февруари 9, 2009 в 7:01 am
Тази “класация” направо ме закла. Винаги съм подозирал, че има някакви черни списъци, ама чак такова мракобесничество не съм очаквал.
4.
xunap | февруари 9, 2009 в 11:27 am
Сега разбирам защо тези групи бяха (и сега са) толкова популярни. Та подобна заповед си е жива реклама!
Най-големия майтап е, че в СССР си издават плочите на Пинк Флойд (у нас имам няколко такива) и в един момент, ха!, излиза албума “The Final Cut” и на апаратчиците им замръзват усмивките.
А аз си спомням, че в “Септемврийче” Росица Кирилова беше написала статия за това колко кофти нещо е хеви метъла, дори имаше и карикатура – метъл-група. Китариста свири на китара с формата на Шмайзер, барабаниста вместо палки има ръчни гранати и удря по фашистки каски наместо барабани.
Цъкни тука за да видиш и една модерна простотия в подобен дух:
http://www.imadrugpat.org/music.htm
5.
бай Стоян | февруари 11, 2009 в 10:56 am
Допълвам списъка с Че Гевара и той беше забранен, защо не знам
6.
cuckoo | февруари 14, 2009 в 11:58 am
Сви, от брат ми съм чувала, че Хулио Иглесиас е бил близък с Пиночет и затова по соцвреме Бългаското радио не пускало негови песни.
бай Стоян, след революцията в Куба Че нещо не е играел по свирката на руските съветници на Кастро и затова е бил един вид низвергнат и пратен да изнася революция. Според руснаците пък той е бил откачен садист и за него човешкият живот не е значел нищо… не знам къде точно е истината.
хипар, като оставим настрана психобрътвежите, сигурен ли си че всичко това за ритъма, скритите послания и ефектите е простотия? Аз по-скоро го вярвам, което не ми пречи да слушам рок.
7.
Дарина | март 6, 2009 в 4:29 pm
О, “эротизм”! “секс”! Да се смея ли, да плача ли?
На нас в училище ни обясняваха, че слушането на западни рок-групи е “чуждопоклонство”.