6 не-важни неща, които ме правят щастлива

Преди време Еленко ме беше тагнал в блога си за такъми с надеждата, че ще откликна. Аз, обаче, толкова късно се сетих да се организирам, че беше безмислено да пиша (въпреки че имах желание и дори снимах, Еленко!)

Сега аз искам да питам друго: кои са 6 не-важни неща, които ви карат да се чувствате щастливи (или поне доволни за кратко)?

Моите 6:

1. Летен педикюр

а още по-точно, възможността все още да го правя сама, макар и с труд – това е гледката отгоре. Mного обичам да дойде лято с открити пръсти.

Тонизиращо

Мразя спорта – искрено и лично. Въпреки това, опитвам се да спортувам on and off последните 10 години. Не друго, но за съжаление е добре за телесата ми, колкото и да ми е неприятна идеята, а някои злорадо подмятат и „Здрав дух в здраво тяло!“ (което не е вярно, нищо не ми пречи да си имам здрав дух в разплуто, нездраво тяло и обратното!)

Всеки случай, докато нормално мога да си позволя цели седмици, преминаващи в месеци, в които не правя нищо, освен да си казвам ободряващо, как от другата седмица обезателно ще отида на спорт, то сега не мога – тялото ми и така е подложено на необичайни изпитания и не върви да му подливам вода, като се търкалям 9 месеца на дивана.

Така че, също както с предната бременност, пак ходя на гимнастика за бременни – този път при Поли, а скоро й бях модел (доколкото думата е удачна за човек с физически данни като настоящите ми) за кратка тонизираща гимнастика.

Имам ли достатъчно кърма?!

Скоро сте родили и както почти всички нови майки, вие също се вълнувате от куп въпроси и се чудите дали не грешите някъде. В идеалния случай кърменето ви е стартирало безпрепятствено и всичко върви добре – докато не започнат да ви глождят съмнения дали бебето ви яде достатъчно, или не се озовете под натиск на добронамерени роднини и приятели да започнете да дохранвате.

Кога е необходимо да се дохранва и кога има вероятност погрешно да тълкувате някои сигнали, които бебето или тялото ви подават? Как да разберете дали всичко с кърменето върви добре и кога да започнете да се притеснявате?
Как да разпознаете фалшивите аларми и да не дохранвате бебето без нужда?

Help needed! Търси се помощ! :)

Приятели, ударете едно рамо за добра кауза – регистрирайте се (15 секунди) и гласувайте (1 секунда) за тази презентация, която може да спечели приз, който да отиде в помощ на българските майки и бащи, като насърчи наличието на повече информация и избор за кърмене, захранване и родителски грижи, свързани с тях

Регистриране и вот от този линк

Бързо, лесно, а може да е от голяма полза!

Можете да споделите с приятели, да публикувате в блога си (Blogger и WordPress ги изважда автоматично), Twitter, Facebook, MySpace, Yahoo, LiveJournal, Multiply и други

Интервю с Ла Лече Лига лидер

Днес имам привилегията да споделя с вас разговор с бившата Ла Лече Лига лидерка Кари Лаут. Кари пише в блога си за родителство Natural Moms Talk Radio и в бизнес блога си, CarrieLauth.com. Кари споделя дългогодишния си опит като доброволен консултант по кърмене.

Какъв беше твоят опит с кърменето?

Радостен. Срещнах малко пречки по пътя си. Все още кърмя четвъртото си дете, така че дните ми на кърмачка вероятно ще свършат след година. Сигурна съм, че ще ми липсва!

С първото ми дете, нещата бяха малко трудни в началото. Имаше проблеми с гъбички и ни отне почти година да ги победим напълно. Бях нервна и притеснена за количеството си кърма, както много нови майки, така че постоянно го слагах от едната на другата гърда, което доведе до дисбаланс между предно и задно мляко, което доведе до нервност и газове. Когато се научих да го държа на една гърда за цялото хранене, понякога за две, нещата се подобриха. Една от любимите ми теми е майки, които мислят, че имат малко кърма, а не е така Също така съм кърмила по време на 3 бременности и съм кърмила в тандем. Всичките ми деца е трябвало да споделят с друго от децата в някой момент. Това е истинско удоволствие.

Кърменето: повече от мляко

Доста шокиращ за някои цитат казва накратко това, което много кърмещи майки знаят, или научават в хода на кърменето на бебетата си. А именно, че кърменето има по-различно значение както за майката, така и за детето й, което не се свежда само до вкарване на едно мляко в едно бебе; просто не е само това и не е същото, като да го нахраниш от шише.

Това не значи, че адаптираното мляко е „лошо“ или майките, хранещи изкуствено, трябва да се чувстват зле. Просто утвърждава и признава, че кърменето е освен храна и част от интимни, лични и специални отношения между майката и детето й.

Да се сведе кърменето до мляко е като да се сведе сексът до спермата.

– Rachel Myr, Lactnet list facilitator, named “Midwife of the Year 2008″ in Norway, цитирана в Lactnet

Размножавате ли се по план?

Днес ставам на преклонните 31 години. Някой ще се изсмее – на 31? Преклонни?

Ами, да. Боли ме кръста и гърба… краката ми отичат всеки ден, но пък по цял ден… не мога да се навеждам нормално… ходя като патрава… уморявам се бързо и лесно… не мога да изкача 4 етажа, без да спра за почивка, ако преди това съм се поразходила по-стабилно… задъхвам се лесно… спя леко, будя се лесно и често ставам в ранни зори… Не на последно място – изкуфявам прогресивно. Последно вчера в течение на 15 метра, тръгнала за бърза среща преди да прибера детето от градина, успях да забравя за срещата и добре, че жената ме спря насред пътя, та се сетих…

Тези и други подобни екстри ме карат да се чувствам не в разцвета на силите си, ами като една бабичка. Те, разбира се, са част от радостите на бременността (и се надявам да не останат за постоянно!)

Ти! Днес беше ли супер-майка?

Дали свърши времето на супер-майките? Можем ли вече спокойно да признаем, че не сме правили пренатални курсове с класическа музика за бебето в утробата и че всъщност не смятаме, че без „задължителните“ уроци по английски (от 3м), плуване (от 6м), пиано (от 2г), езда (от 3г) и хорово пеене (от 4г) детето ще порасне по-нещастно или по-зле подготвено за живота?

Къде минава тънката граница между благополучието на детето и тихата лудост, в която човек може да изпадне, ако невнимателно попадне в капана на „колкото повече, толкова по-добре (за отрочето)”?

Различният първи юни

Гост-блогър е firebird*
—

Събуждам се в 5,30 – моят син си удря главата в леглото и плаче.
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.