6-годишно чудо

Оставям Мая при нашите за през деня, докато аз правя разни неща, и давам обичайните напътствия – а именно, да слуша и да не прави бели. Отивам да я взема в късния следобед и ми казват, че е била много послушна, само не е спала – лежала 2 часа, стискала очите, но не спала. Почвам да й чета морал (тя е от тези, които наистина имат нужда да спят, или се вкисват преди времето за Сънчо), и нареждам, нареждам… Мая в един момент ме прекъсва и казва леко, “Дай да оставим миналото настрана!”
Естествено, от хълцане и хилене поуката изхвърчава незабелязана…

***

Късно вечерта седя пред компютъра и бързам да допиша нещо, за да сложа детето (и себе си) да спи. Тя търчи напред-назад по гащи и се забавлява както намери за добре, докато аз не мога да й обърна внимание. По някое време идва и ме пита:
“Какво ще стане, ако някой много глупав човек се намаже с лепило? То ще се измие ли?”
Казвам, “Ами зависи от лепилото.”
Тя показва лепилото си стик и аз съм честна: “Вероятно ще се измие. Все пак не се мажи, ако обичаш”
Тя изчезва, а аз продължавам да се трудя. Минава време… и време… по едно време ми прави впечатление, че не се чува нито звук – необичайна тишина (всеки, който има деца, знае какво значи това обикновено). Обръщам се да видя какво става и какво съглеждам:
Младата госпожица си нарязала ленти от хартия, намазала ги с лепилото, шляпва ги на краката си и хоп! ги дърпа… Оцъклям се и с треперещ от смях глас я питам какво прави. Ами, така показали по рекламата, уведомява ме тя. Мишниците вече си ги била обезкосмила с този метод (забележката ми, че няма никакви косми, не я впечатли никак).

Сред смях разказвам после на бабите й за най-новото изобретение. Майка ми нещо недочу, та Мая отчетливо и изключително убедително й обясни как се прави. Просветлявам и вас. “Режеш лентички от хартия, мажеш с лепило, поставяш внимателно и хубаво натискаш, а после рязко! дръпваш.”

***

Няколко седмици след като съм й казала, че чакам бебе, вървим след градина и си говорим. (Тук да отбележа, че по въпросите за бебетата, правенето и раждането им винаги съм отговаряла честно, но съобразено с възрастта й и без излишни детайли – само каквото пита, поднесено подходящо).
- Вие с тати секс ли сте правили, за да имаш сега бебе?
- Да, всички хора са се появили така (и се опитвам да не се дразня на най-последната градинска мода да се хилят на новото словосъчетание “Правиш секс, кикики”, колкото и да съм се опитвала да науча, че тялото не е нещо срамно, нито пък са интимните отношения, съответно).
- Ама как го направихте?
- Казвала съм ти. Знаеш, че бащите имат пишки – също като момченцата. И когато родителите искат да имат бебе, таткото слага семенцето (знае ‘сперматозоид’, но е трудна дума) в корема на майката. Там то опложда малкото яйце, което майката има и така се създава бебето.
- Ама вие голи ли бяхте?
- Да. Това не е нещо срамно (добавям, защото тя е получила нов пристъп на кикот).
- А през нощта ли го правихте?
- Да.
- А аз къде бях? Спях ли по това време?
- Спеше, да.
- Ееее – извива искрено разочаровано тя – защо не ме викнахте?! Аз толкова исках да видя как правите бебето!

***

Моето чудо Мая днес стана на 6 години

… и разбира се, тортата – много вкусна и свърши бързо!
(мое производство, Георги Димитров, първи коридор!)