Archive for декември, 2009
Ebay и аз: Дневникът на една шопахоличка
Минавам покрай магазин втора ръка, където виждам жена да оглежда плюшено пони. Същото плюшено пони, което видях по-рано на баснословна сума (предвид това, че е все пак само играчка!) и което детето иска от толкова време! Постоявам до нея с напразна надежда, че няма да го вземе, докато тя тества вокалните възможности на понито (което издава разнообразни звуци, като се натиснат телесните му части), но – уви, изглежда твърдо решена. За всеки случай дори я питам плахо – ако няма да го вземате, таковата… Тя ме поглежда като луда (цената му е десет пъти по-ниска от официалната) и отсича категорично, че го взима.
Добре. Минус един кон с биберон съм. Октомври е, значи скоро е Коледа, подходящ повод за плюшено пеещо и хълцащо пони. Но някак идеята да дам седмичните си пари за играчка, била тя и толкова симпатична и желана, не ме привлича никак… Как да го измисля, как… Ибей!
Купувай/Продавай/Изпращай
Обичам да пазарувам (изненадах ли ви?) Обичам и да разкарвам ненужните ми вече вещи – от които имам купища, божем имам лека форма на шопахолизъм (казано по нашенски, страст към пазаруване). Най-често го правя чрез Продавалника, защото е удобен начин да продадеш или купиш каквото там по категории и да общуваш с реални хора – системата е ефикасна.
Когато опре обаче до изпращане на продаденото нещо, направо се изприщвам, като се замисля за опаковане, ходене до пощата, изпращане, задължително като препоръчан пакет, защото иначе може мистериозно да ‘изчезне’, да не забравя да пазя разписката поне до потвърждение от отсрещната страна, че всичко е стигнало читаво… Това, общо взето, ме отказва да ползвам много често Продавалника, особено в ролята на продавач. Има и куриери, разбира се, но да прати човек детска дреха, продадена за 4 лв, и за куриер да добави още 5, не е рентабилно някак.
Коледно: Искам…! Купи ми…!
Деница от На ти с парите ме покани да участвам в Първия карнавал ‘Коледни приготовления’. Малко по-късно се включвам, след като дълго размишлявах по темата. С наближаването на Коледа наближава и кошмарът на повечето родители – Какво Да Купя На Детето За Коледа.
Някои щастливци са благословени със скромни деца, които нямат претенции и се радват на разумни подаръци, които ще развият добрите им качества и не струват колкото малко царство. Аз такива деца не познавам, но предполагам, че все някъде има и от този вид.
Повечето от нас обаче имат средностатистическо дете, което иска всичко, за което човек може да се сети, плюс още доста неща, които никога не биха ви хрумнали – и ги иска на всяка цена.
Искам да кажа, че: