Ebay и аз: Дневникът на една шопахоличка

Минавам покрай магазин втора ръка, където виждам жена да оглежда плюшено пони. Същото плюшено пони, което видях по-рано на баснословна сума (предвид това, че е все пак само играчка!) и което детето иска от толкова време! Постоявам до нея с напразна надежда, че няма да го вземе, докато тя тества вокалните възможности на понито (което издава разнообразни звуци, като се натиснат телесните му части), но – уви, изглежда твърдо решена. За всеки случай дори я питам плахо – ако няма да го вземате, таковата… Тя ме поглежда като луда (цената му е десет пъти по-ниска от официалната) и отсича категорично, че го взима.

Добре. Минус един кон с биберон съм. Октомври е, значи скоро е Коледа, подходящ повод за плюшено пеещо и хълцащо пони. Но някак идеята да дам седмичните си пари за играчка, била тя и толкова симпатична и желана, не ме привлича никак… Как да го измисля, как… Ибей!