Сутрешно

Сутрините са изпълнени със стрес за тези от нас, които са сглупили да си подадат носа в общите помещения на дома, когато е Време за Училище. Понеже съм дежурна по бебе, опитвам се обичайно патакламата да не ме включва, но понеже рядко съм достатъчно благоразумна да я проспя, често се оказвам в центъра на събитията.

Бързо, бързо, пак закъсняваме. Еееее, ОЩЕ ли не си се измила?! И защо не си облечена? Как така какво да сложиш, нали приготви дрехи вчера? Е, да си ги беше! Край, аз тръгвам, майка ти да те води на училище! Няма “тате”! Вдигнах те преди половин час, а ти още зъбите не си си измила. Не искам да вдигна бебето, искам да се избръсна! (тук вече трябва да ви е ясно, надявам се, че не аз изричам монолога) Оффф, добре! Ела, бебе, какво се смееш. ВЕДНАГА се обуй, на секундата! Не тези, другите. Защото така казвам! Абе, ходи с каквото искаш, само тръгни. Ужасно закъсняхме.

Най-после всички са готови с всичко и излизат през вратата, а във въздуха се донася първо учуден, а после приятно изненадан бебешки глас “Тати? Тати! Тати! Тати!” Няколко секунди по-късно въпросният тати се връща леко смутен от средата на стълбището на кооперацията, сваля драпираното около кръста си бебе по пижама, за да го остави у дома, където му е мястото и отново излиза, докато аз дума не мога да кажа, свита на две от смях.

Замисляли ли сте се как дотолкова свикваме с децата като неразделна част от нас и ежедневието ни, че на моменти чак забравяме как да сме без тях?

Copyright (c) a href=’httpwww.123rf.com’123RF Stock Photos