Направи си сам приказка

‘Мамо, мамо, разкажи ми приказка!’
‘Коя?’
‘Амииии, за Пепеляшка, не, Снежанка!’

И за пореден път се захващате да разказвате за не много умната Снежанка, която е готова без да се замисли, да пере, чисти, готви и подрежда от сутрин до вечер (защото без съмнение това е, което човек прави със 7 джуджета в къщата), и която вече е изяла отровни ябълки колкото за цял ябълков масив.

Има и по-интересен начин. Със сигурност сте се вслушвали в приказките, които детето ви си измисля, когато си играе – независимо дали държи кукли, нарежда плюшени играчки или кубчетата на конструктора му се оказват живи, обичайно тече някаква интрига, която то развива и допълва с неочаквани и често – суперсмешни обрати.

Така че, защо вместо класическите приказки не опитате нещо ново с детето си – да го насърчите и да му помогнете то да измисля и разказва приказки на вас? За него може да е трудно, най-малкото в началото, да избяга от сцените, запомнени от класическите, познати на всички приказки. Ето нещо, с което много ще разнообразите приказкоразказването:

Направи си сам приказка

Чудесен набор, направен от издателство Точица, съдържащ всичко, което да помогне на детето да измисля безброй вариации и комбинации на приказки и истории, в зависимост от това, кои карти е избрало и как е решило да ги нареди.

В красива дървена кутия са прибрани карта на приказката, върху която да се развива сюжетът й, и карти, илюстрирани много хубаво (изключително приятно разнообразие на фона на грозните илюстрации на детски книги, които заляха пазара напоследък).

С Мая много харесахме приказния набор. Веднага замени вечерната приказка – с приказка, която ми разказва тя, а аз записвам (за поколенията). Отлично попадение. В началото й беше малко объркващо как така тя сама избира какво да се случи, но това бързо се поправи, след като аз й показах нагледно как се ползват, като й разказах приказка, която не е виждала в книгите

“Направи си сам приказка” има чудесното предимство да не е ограничено до книга, съдържаща конкретни герои, сюжети и истории – комбинациите са безкрай. Удобна е и за ползване по време на път – приказката може да се разкаже след избиране на картите и без приказната карта.
На цената на две обикновени книги с приказки “Направи си сам приказка” е с потенциал за много повече приказки и е чудесен подарък за всички деца между 5 и 99 години.

***

Имало едно време едно момиченце. Било му много мъчно, че майка му не му дава да ходи на училище и не може да смята нито до 10, нито до 20, а всички други около него можели и страшно му се подигравали. Един ден една мила стара жена го срещнала на улицата и го попитала:
‘Момиченце, момиченце, защо си увесило нос? Ела с мен, живея ей там на хълма. Аз едно време бях учителка и с удоволствие ще те уча да смяташ и пишеш.’

Момиченцето с радост тръгнало. Още щом прекрачили прага на къщата на бабичката, обаче, то разбрало, че е измамено: тя мигом се преобразила на зла вещица с голям нос, криви зъби, гъсти мустаци и дълги нокти. Тя грабнала момиченцето под мишница и го навряла в хладилника – всяка сряда обичала да хапва супа от момиченца, и тъй като било още едва вторник, искала момиченцето да остане свежо и румено. Мушнала го в чекмеджето за зеленчуци, където вече стояла една мишка, прибрана за неделния сос Рататуй.

Момиченцето започнало да пролива горки сълзи и да оплаква участта си – колко непредпазливо била постъпила! Мишката я успокоила, че на всеки му се случва – даже й разказала за Снежанка, която била толкова невнимателна, че вещицата (друга вещица, втора братовчедка на тази) я лъгала не веднъж, не два, а цели три пъти! И сигурно щяла да продължи и още, ако принцът не бил така добър да я отведе в царството си…

Мишката тъжно поклатила глава: ‘моята вече свърши’, въздъхнала тя, защото в семейството й било традиция някой да бъде сготвян за неделен Рататуй, ‘но ти можеш да се спасиш. Ще ти дам нещо много специално, което да ти помогне’. И като казала така, мишката отскубнала единия от мустаците си и го подарила на момиченцето.

Когато дошла срядата и вещицата отворила хладилника, за да вземе момиченцето, да го измие и нареже на кубченца (защото за добрата супа продуктите се режат на ситно), то замижало, протегнало ръка с мустака в нея и – Муш! – мушнало мишия мустак в големия нос на вещицата.
апчих! Апчих! АПЧИХ! – започнала да киха вещицата, защото била алергична към миши косми и винаги правела цяла кола маска на мишките, с които готвела Рататуй. С всяко “апчих” ставала все по-червена, подувала се и накрая на финалния “АПЧИХ!” се пръснала.

Момиченцето радостно пуснало мишката, която да се върне при семейството си и да му каже печалната новина, че вече няма кой да ги готви на сос, и изтичало към вкъщи. Там гушнало майка си и й обяснило колко много иска да ходи на училище и колко е важно за него. Майка му веднага се съгласила с него, записала го в първи клас и то било много щастливо.

Карти: Герой, Измама, Злодей, Вълшебен дар, Съвет
***
“Направи си сам приказка” може да бъде намерена в книжарниците, разбира се Къде другаде да са приказките?!