За любовта

Когато бях на 6, цялото семейство отидохме да живеем в Либия за 3 години. Родителите ми може би не бяха чак толкова очаровани от живота ни там, но за мен тези три години бяха най-страхотната част от моето детство и ми е светъл и хубав спомен. Там живеехме в български “кемп” – 30-тина къщи в близост до Триполи, оградени от околността с тухлена ограда. Въпреки че се водеше български, това не пречеше там да живее и семейство индийци, с които възрастните общуваха на английски; всяка вечер те излизаха под ръка на бавна разходка из кемпа, а госпожата носеше пръстени на краката си, което едновременно ни очароваше и отвращаваше (къде се е чуло и видяло някой да носи пръстен на краката?!). Част от спомените ми за това време включват и първата ми любов.