Благодаря ти, мамо

1-ви юни, Международен ден на детето. Аз пък, бидейки дете на майка си, поздравявам нея, а и всички други майки, с единия от двата текста, с които участвам в новата книга “Възможните майки”.

***

Когато бях на 20 години, ми се удаде възможност да замина в чужбина за месец. По това време майка ми и баща ми също бяха извън страната и не се засякохме на тръгване. Затова реших да напиша на всеки по едно благодарствено писмо, понеже по това време, вече относително самостоятелна и почти разумна човешка единица, доста се замислях над това, какво е да си родител и какви отговорности поема човек, когато се реши на тази стъпка. Тъй като родителите ни възпитаваха мен и сестра ми сговорно и с общи решения, текстовете в голямата си част се припокриваха.
Писмата още се пазят и помнят. 12 години по-късно са точно толкова валидни, и мога с чисто сърце да им ги повторя и дори да добавя нови точки сега, когато на свой ред съм родител.

Мамо,
Имам някои дългове, които са с твоето име отгоре и които ми се иска да поразчистя.

Благодаря ти, че ме обичаш, че винаги си до мен и ми помагаш.
Благодаря ти, че си ме научила кое е добро и кое – не, макар и да не са били най-лесните уроци.
Благодаря ти, че си вярвала и вярваш в мен, което ми помага да се движа напред.
Благодаря ти за дните и нощите, в които си ‘боледувала’ с мен.
Благодаря ти, че си ме изслушвала – от детските приказки до сериозните проблеми.
Благодаря ти, че ми гласуваш доверие и ме подкрепяш в трудните моменти на важни решения.
Благодаря ти, че ме насърчаваш.
Благодаря ти, че ме подбутваш напред, дори когато не искам да вървя повече, а трябва.
Благодаря ти за веселите джуджета, които рисуваше на новогодишните ми подаръци.
Благодаря ти, че се грижиш за всички нас, макар и да не е лесно.
Благодаря ти, че ме пазеше от таласъмите в гардероба.
Благодаря ти за тържествата, които ми организираше, когато бях малка.
Благодаря ти за всички котки, които ми разреши да домъкна вкъщи.
Благодаря ти, че ми купи гумени ботушки, с които да скачам в локвите.
Благодаря ти, че ме научи да вярвам в себе си, да се приемам каквато съм и да се харесвам.
Благодаря ти, че ме накара да науча таблицата за умножение, както и да усвоя други важни умения.
Благодаря ти, че ме научи сама да взимам решения и да нося отговорността за тях.
Благодаря ти, че двамата с татко сте създали нормален дом и сте отгледали и възпитали (а и все още го правите) две дъщери.
Доколкото разбирам, да бъдеш родител е голям подвиг, който изисква много любов, търпение, жертви и смелост.
Извинявай за огорченията, които съм ти създавала и ти създавам.
За теб не е най-малкото парче сладкиш, за да има за нас, ти го заслужаваш целия.
Надявам се един ден и аз да имам такова семейство и да бъда добра майка като теб.
Благодаря ти за всичко,
много те обичам,
Таня

Когато писах писмата навремето, бях супер учудена колко емоционално реагираха родителите ми (в смисъл, не е ли нормално човек да е благодарен за тези неща?, си мислех тогава). Сега, когато и аз съм майка знам, че много бих искала някой ден моите деца също да мислят така за родителите си и да получа такова писмо, което казва ‘Благодаря ти, мамо!’

***

“Възможните майки” можете да намерите по книжарниците, на живо и онлайн.