Пясъчните замъци на лятото

гост-блогър е Verdad*

***

Не търсете в мрежата инструкции за направата на пясъчни замъци, момичета! Те само ще ви вменят, че идеалното съотношение за изграждането им е 8 части пясък и една част вода, а основният инструмент – лопатата, е, може и с ръце, но водата от морето да се носи с кофи на всяка цена. И не бива да позволявате на пясъка да изсъхва, защото ще се случи свлачище! Свлачищата са страшно нещо и е по-добре да не са от компетенциите ви.

(сс) Verdad
Моето момиче на 12 строи пясъчен замък. Гледам я с любопитство – тялото ѝ – на границата между момиче и жена – се е издължило и някак не е нейното. Малко ѝ ръби, не знае как да го настрои по слънцето. Но дълбае пясъка смело, с ръце, и е съвсем сигурна къде да издигне кулите. После изведнъж се вкисва до безобразие – не приема естествения ход на вълните, не приема, че морето вика сушата, сърдита е на вятъра, който разваля детайлите и абсолютно отказва да чуе, че всъщност той ги ухажва пеейки им.

Потърпи, иска ми се да ѝ кажа, дори този дворец да не издържи на времето, ще направиш друг за децата си!

Моето момиче на 9 е ухилено до уши и може до безкрайност да бродира слънца в дюните. Абсолютно ѝ е все едно откъде духа вятърът. Тя не обича безветрието, защото то донася скуката, твърди, че не иска ваканции повече от пясъчен замък време – те пресяват приятели, може до края на света да копае дупки в пясъка, които вълните да помитат арогантно-собственически и въпреки това да е благодарна до дъното на трапчинките си за лятното слънцестоене – едно специално време, в което се случваме всички заедно.

Не спирай да се усмихваш на светлината, иска ми се да ѝ кажа, тогава ще я отразяваш цялата и тя ще се връща при теб! Сама ще светиш.

Моето момиче на 2 държи в ръчичката си цялото лято. То е шарено и ръбесто – абсолютно ново на пипане. От него се роят чудеса – кофички вълшебства с подпис “мама”, “татко”, “кака”, сенки на брега – смешно накъдрени, нащърбени мидички – цяло подводно царство, стъпки на птици – шарена върволица от посоки . Ако ги вземе вълна – още по весело, всичко започва отначало. Всичко е още тук.

Иска ми се да мога да ѝ кажа, че ще е така винаги, но повече искам да вярвам, че със сестрите си ще вървят заедно и ще се забавляват да оставят следи в пясъка, пак, и пак, колкото и вълни да ги скриват.

Аз. В лятото на трите ми деца. Случвам се за първи и последен път всяка година. Променям се. Аз съм пясъчен замък, абсолютно зависим от слънцето, вятъра и водата. Триизмерна сянка. Но няма как да  съм тъмната страна на нещата. Та сянката е производна на светлината! Праволинейно разпространена. Не, лятно разпръсната. И ще съм винаги наоколо.

Аз съм Мама.

*Verdad е майка на три прекрасни дъщери, надарена с голямо търпение и добро чувство за хумор (мисля, че и двете са безценни и бих искала да имам повече, особено от първото). Пише в Бг-Мамма и се радвам да я познавам и на живо Сигурна съм, че и на вас ще ви допадне какво има да ни каже.