Posts filed under 'Аз, аз, аз!'
Ще ходим до Гърция семейно, заедно с баща ми за два дена да проучим гръцките къмпинги – тук положението започва да става невъзможно – зле поддържани къмпинги, които искат страховити суми за честта да си държиш караваната там, като в замяна наоколо се издигат надвисващи хотели покрай мръсните плажове. Ще се разходим, ще разгледаме, малко туризъм в близост до границата, празници и почивни дни… идилия 
Но, както Флор справедливо отбеляза, учудващо щеше да е да ида някъде и да не ми се случи нещо…
Continue Reading април 29, 2008
Като повечето хора, парите никога не ми стигат. Както и да ги къдря, финансите не са ми силна страна и винаги падам жертва на спонтанни желания, които водят до озъбен край на месеца.
Тези дни внимателно претеглих кое ми е по-важно: готварска печка (на настоящата фурната й не пече добре, котлоните работят) или стерео за колата, любимата. Пет минути по-късно бях убедила себе си и мъжа си, че идва лято, кой ще ти седне да пече на фурна и изобщо, стереото е нещо много важно и необходимо. Иначе казано: реших да гръмна парите за печката (които бездруго бях подяла) за стерео.
Continue Reading април 24, 2008
Парченца от Рим през очите ми 
Continue Reading април 18, 2008
Резервирах си билет за Лени Кравиц и малко по-късно отивам да го взема. Страшно го харесвам и съм много щастлива, че най-сетне идва и в България. Преди няколко месеца бях писала, че ако Лени ми подсвирне, въобще няма да се колебая… е, кой знае - може това да е златният ми шанс
Ще се видим на концерта 
Continue Reading април 17, 2008
Трябва да пътувам до Италия. Няма как да не се сетя за последното си пътуване отпреди две години и леко да се притеснявам за себе си, като знам на какво съм способна.
Ще летя с Бългeриан Еър – каквито и да са, предлагат най-евтината оферта за тази посока. Успяла съм да събера багажа си в скромен сак с тегло от 6,8 килограма, възхитена съм от себе си.
Предпочитам място до прозореца, но не знам какъв е тоя мой късмет да ме слагат все до крилото. Така имам перфектна възможност да видя, че някои части са леко огънати и явно изчукани, да прочета „Клетка с течно гориво. Моля, не отстранявайте!” и силно да се надявам, че са спазили указанието, да видя как се разгъват разните там елерони и задкрилки и се тресат истерично от вятъра и да си представям как не устояват на порива и се разхвърчават, докато мисля Щесеразбиемщесеразбиемщесеразбием.
Continue Reading април 16, 2008
Ragazzi,
правя втори опит за последните години да пътувам в чужбина сама, без мъдър спътник, който да следи дали няма да се загубя или просто да направя нещо тъпо, оставена без надзор в друга държава.
Отивам на ЕМС (European mastery symposium) на Ла Лече Лига в Асизи, Италия, а после за два дена в Рим, където - естествено - ще се опитам да видя папата и евентуално да разбера от достоверни източници носи ли панталони под роклите или всичко е оставено на естествена циркулация на въздуха.
Continue Reading април 9, 2008
…или какво се случва на силно дезориентиран човек, решил неразумно да излезе в чужбина сам.
Continue Reading април 8, 2008
Родих дъщеря си Мая преди почти пет години. Подготвях се за раждането, като посещавах курсовете за бременни жени към Център за бременни жени – гр. Пловдив. Имах лека и безпроблемна бременност и курсовете много ми помогнаха да се настроя за посрещането на новия живот. По това време обаче адекватна информация за хранене на бебето на български език почти нямаше – практически всички материали, които се срещаха, бяха добре познатите неща, които все така чуваме да се препоръчват на младите майки. Най-дългият срок на кърмене, който чух от по-възрастна жена, беше десет месеца и си казах – добре, значи и аз толкова ще кърмя.
Нямах представа колко малко съм знаела тогава
Continue Reading април 4, 2008
Вчера ми се случи нещо, за което мисля, че човек трябва да притежава рядък талант: загубих се в центъра на града. Трябваше да занеса документи за подпис на колега. Той ме упъти по типично мъжки начин – тръгваш от…, завиваш втората наляво, третата надясно, на светофара направо и бля-бля. Всъщност това може да е нормалният начин, не знам – но при повече от две посоки за завиване аз изпадам в ступор и преставам да разбирам обясненията.
‘Тръгни на изток!’
Аз съм потресена и дори леко възмутена, че някой може да предположи, че знам накъде е изток. Въпреки че за собствена изненада се справям с живота като цяло и посоките в частност, съм от хората, които като обясняват, трябва да ги гледаш в ръцете, за да видиш какво искам да кажа, а не да ме слушаш.
Continue Reading март 25, 2008
Майка ми и баба ми вчера тръгнаха към САЩ при сестра ми, бременна в последни седмици. Обадили са се тук, че са пристигнали благополучно в 6 сутринта. Но са се обадили от болницата - сестра ми ги е посрещнала и са тръгнали да ражда. Новината ме стресна и изненада - имаше още 12 дена до термин.
Много съм развълнувана и едновременно с това притеснена, сестричката ми ражда. Греша букви, докато пиша. Почти всички в семейството раждаме нормално и общо взето леко. Надявам се и при нея да е така.
Когато аз раждах Мая, много исках да се обадя на сестра ми и да й кажа, че скоро ще става леля. Набрах я на мобилния. Тя очевидно си беше сменила номера без аз да разбера, защото отсреща ми вдигаше леко истерична жена, която ми крещеше: ‘Stop calling! Wrong number! WRONG NUMBER!’ Решавам, че и сестра ми ще иска да ме чуе сега, когато аз ще ставам леля. Набирам мобилния, но ми отговаря телефонен секретар.
Continue Reading март 11, 2008
Мая е варицелена. Без температура, без нищо - онзи ден я взех от градина в отлично настроение, опъпчена тук-там и до вечерта нямаше никакво съмнение, че е шарка.
Рано тази сутрин се вкарах във филм. Аз, майка ми и сестра ми сме карали варицела някога си; сестра ми обаче чака бебе до 2 седмици, майка ми отива при нея, а е контактувала с детето. Дали няма да навредим на неродения племенник?
Continue Reading март 7, 2008
Смърфиета ме покани на рождения си ден в събота - женска компания. Стана добре, така или иначе трябваше да ходя до София.
В CCS видях потресаващото табло на любовта - очевидно окачено там по случай 14-ти февруари. На него бяха забодени десетки малки розови листчета-сърца, изписани с любовни послания - от ‘Обичам Мария Невена’ до ‘Обичам краставици!’ Видях няколко покани за секс с име и телефон. Имаше и нормални - ‘Venko obicha Velina’, незнайно защо на латиница.
Показаха ми много хубаво кафене - Casa de Cuba, срещу CCS, входът откъм Хемус, пресича се булеварда и там е на 50 метра от мол-а в малка уличка (площад Хелзинки се води комай). Много! добро кафене.
Вечерта отидох при Смърфиета в новата й къща (която много харесах и за която завидях, нищо, че си имам моя - представете си все пак, апартаментът й има 5! тераси! егаси!) Ходихме първо в After5, където въпреки очакванията ни беше леко скучно. После се преместихме в Мохито, където беше много добре - музиката - пенсионерска, отпреди 10-15 години, без твърде много малолетни, които да притесняват нас, бабичките.
Continue Reading февруари 18, 2008
Или защо Анджелина Джоли трябва да ми отстъпи Брад без много-много приказки.
Continue Reading февруари 12, 2008
От събота официално минах на хомеопатия.
Дълго време отлагах, защото съм общо взето здрава и не чувствах вътрешна нужда от хомеопатично лечение за редките си простуди или гравоболието, което ми се отключва при стрес и напрежение. Което не значи, че не вярвам в успеха му – детето е твърдо само на хомеопатия над 2,5 години с отлични резултати.
Интервюто беше много забавно, така приятно ми беше цял час да говоря за себе си, че чак съжалих, когато свърши…
Всичко това, разбира се, е чудесно, но аз имам голяма, нетърпима драма. Обожавам мента.
Continue Reading февруари 7, 2008
Удивително е как телата ни могат напълно да изхранят едно малко човече – ти и твоето тяло сте способни на чудеса.
Continue Reading януари 29, 2008
С приятелката ми Мяу не се бяхме виждали от средата на декември. Последваха тежни, напоителни празници. Неприлично вкусна храна в покъртително количество, която всеки се чувства някак длъжен да изяде. Малки сармички… пълнена пуйка… непълнена пуйка… сладкиши… баклава… вино, вино тежко дайте… Естествено, от социални ангажименти от маса на маса не остава време за тренировките… Пък и в този студ! Бррррр!
Continue Reading януари 25, 2008
Защо трябва да чакате някой друг да задава въпроси?
Или да избира темите?
Време е да дадем властта на всеки гражданин!
Да влязат… само-интервютата!
Continue Reading януари 23, 2008
От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.
Continue Reading януари 23, 2008
Прочетох в петъчният ‘Стандарт’ - Тата Нано, новата марка евтини автомобили, произведени от индийска компания. Само за 3,000 лева (три хиляди) се сдобиваш с базов модел. И даже не е от картон! Не ви ли звучи прекрасно? Аз съм страстен любител на Трабант, признавам, че това ми повлия още като прочетох заглавието. Любител, но и собственик.
Continue Reading януари 12, 2008
Този месец бях бременна – за кратко. За малко повече от седмица. Това е времето, за което със сигурност знам, че в мен имаше бебе.
Continue Reading декември 12, 2007
