Не мога, не мога! (раждането на Яна) II

Част II

Влизаме след акушерката в родилния дом и се отправяме към приемната. Трябва да ме прегледат за разкритие, но аз съм категорична, че няма (пък!) да дам на доцентът да ме преглежда повече. Акушерката ми извиква друг доктор, обяснява му ситуацията и той ме преглежда за няколко секунди (и не боли), около шест, може би шест и малко, сантиметра. Акушерката ми започва да записва разни данни – бумаги, бумаги, бумаги, брей, преди 6 години по-малко писане имаше. Подписвам каквото ми дава да подпиша, защото съм спокойна, че не би правила неща, които знае, че не искам.

Бягство от родилния дом (раждането на Яна) I

Отивам отново на преглед при гинеколога шест дена преди термин – вече огромна като платноходка, пуфтяща безспир и досадена от изглеждащите безкрайни последни седмици. Питам го колко голямо ще е бебето – все пак да съм подготвена, нали от мен трябва да излезе. Той обаче избягва да се обвързва с конкретни обещания. ‘Ами… нито изостава, нито избързва като размер… нормално голямо за тези седмици…’ Питам развеселена, ‘Три – три и нещо килограма?’ ‘Да, там някъде’. Учудваща информация ‘Първото дете колко се роди?’ ‘3,250кг’ ‘Да, вторите често са по-едри от първите… Таткото едър ли е?’ ‘Да’, казвам. ‘Е, значи нормално е и бебето да е по-едро.’ ‘Ама то и на първото дете беше същият татко’, кикотя се аз.

‘А кога приблизително да очаквам да родя? Предния път ми казаха в началото на седмицата, че до края й мога да родя – и така и направих.’ Той отново не казва нищо точно. ‘Околоплодните води намаляват… коремът се е смъкнал… болят ли ви тазовите кости?’ ‘Да.’ ‘Е, да, тялото се готви за раждането.’ Докторе, аз знам, че се готвя да раждам, въпросът е – кога?!

Name: 615 (Яна е тук)

Финални метри

Както има ужаааасно много време до посоченият срок за финал на бременността, изведнъж крайната дата започва да наближава със страшна скорост.

Бирен и бременен корем. Кой кой е?

Осми към девети

От списание, за което пиша, ме помолиха за бременна снимка. Тъй като нямах актуални (трудна работа, предвид постоянно променящите се размери), а и защото този път се опитвам да имам повече снимки с корема, направихме малка фотосесия, резултатите от която толкова ми харесаха (очевидно скромността не е от силните ми черти), че споделям част от тях

Тонизиращо

Мразя спорта – искрено и лично. Въпреки това, опитвам се да спортувам on and off последните 10 години. Не друго, но за съжаление е добре за телесата ми, колкото и да ми е неприятна идеята, а някои злорадо подмятат и „Здрав дух в здраво тяло!“ (което не е вярно, нищо не ми пречи да си имам здрав дух в разплуто, нездраво тяло и обратното!)

Всеки случай, докато нормално мога да си позволя цели седмици, преминаващи в месеци, в които не правя нищо, освен да си казвам ободряващо, как от другата седмица обезателно ще отида на спорт, то сега не мога – тялото ми и така е подложено на необичайни изпитания и не върви да му подливам вода, като се търкалям 9 месеца на дивана.

Така че, също както с предната бременност, пак ходя на гимнастика за бременни – този път при Поли, а скоро й бях модел (доколкото думата е удачна за човек с физически данни като настоящите ми) за кратка тонизираща гимнастика.

Размножавате ли се по план?

Днес ставам на преклонните 31 години. Някой ще се изсмее – на 31? Преклонни?

Ами, да. Боли ме кръста и гърба… краката ми отичат всеки ден, но пък по цял ден… не мога да се навеждам нормално… ходя като патрава… уморявам се бързо и лесно… не мога да изкача 4 етажа, без да спра за почивка, ако преди това съм се поразходила по-стабилно… задъхвам се лесно… спя леко, будя се лесно и често ставам в ранни зори… Не на последно място – изкуфявам прогресивно. Последно вчера в течение на 15 метра, тръгнала за бърза среща преди да прибера детето от градина, успях да забравя за срещата и добре, че жената ме спря насред пътя, та се сетих…

Тези и други подобни екстри ме карат да се чувствам не в разцвета на силите си, ами като една бабичка. Те, разбира се, са част от радостите на бременността (и се надявам да не останат за постоянно!)

Горичка и аз

Горичка.бг е с изцяло обновен дизайн и нови функции. Също така вече имат блог, както и специална секция, посветена на дейностите й.

А в чисто новия блог на Горичка, на чисто новия сайт, има интервю с моя милост, което Маги Малеева много мило взе от мен

Не мога да скрия, че съм искрено поласкана както от възможността, така и от хубавите въпроси, които Маги ми задаваше

За птичките и пчеличките

Това, което искам да споделя с вас е, че се размножавам. Помните онези приказки за птичките и пчеличките, нали? Е, не са верни.

Радостното събитие предстои да се случи в средата на септември, живот и здраве, а междувременно аз прогресивно изпадам във все по-задълбочаваща се бременна деменция. Моля, говорете ми бавно, отчетливо и с лесни думички.

Капитално

Все още разгорещена покрай събитията с депутати кандидат-осеменители и обсъжданите отхвърлени, после приети, финансирани от държавата опити ин витро, седнах и писах статия по въпроса, която излезе в днешния Капитал.

Докато всичко говорено и обещано не стане факт, нищо не е сигурно, разбира се, но предполагам, поне повече хора сега знаят, че има такъв проблем и нерядко засяга пряко ако не тях, то може би техни близки.

Тролско

Един от първите купони вкъщи по случай рождения ми ден завърши странно. Насред веселбата към 11 вечерта изведнъж ни спря тока. Като отворихме входната врата, видяхме съседът пенсионер от горния етаж, който беше домоуправител, с удивително бързиза възрастта му подскоци да се изнася към тях с бушона ни в ръка. Никакви молби не помогнаха – като видя двама от съучениците ми, още от 8-ми клас с ръст 2 метра и неволен вид на чичковци-мутри, тъй популярни тогава, даже не си отвори вратата.

Сутрешно

Утре между 8 и 8:30 можете да се насладите на красният ми лик*

в сутрешния блок на БТВ. Там със съфорумката Julie и д-р Попиванова, неонатолог в Майчин дом, ще говорим (превелика изненада за всички!) за кърмене

Както каза човекът от екипа, който ме покани, ‘да обсъдим дали кърменето е полезно’.

Да кажете после впечатления.

*при условие, че успея да стигна навреме, разбира се. Страдам от хронично закъснение в тежка форма.

Карикатурно

Едно време в училище рисувах страшно много комикси. Редовно рисувах въображаемите приключения на приятелките си на сгъваеми буклети (а всъщност, изрезки от чертежите на майка ми), които после подавахме под чина. Майка уж щеше да събира някакви части от творчеството ми, но идеята като че ли не се осъществи. У дома има какво ли не, но виж, моите училищни комикси не са там.

Раждане в три части: Outro

Окачват жетонче с номер на ръката на бебето и ме питат няколко пъти помня ли кой номер е. От мен излезе бебе, не акълът ми – 81 номер, ето, помня и до днес. На АПГАР теста се справя добре. Неонатоложката казва, още като влязох в родилна зала и питах, че мога да я сложа на гърда след раждането, но в суматохата някак пропускам да го направя, съвсем забравям и си оставам с гушкането кожа до кожа.

Раждане в три части: It’s happening!

След още малко време идва и акушерката. Веднага се заема да ме нагледа. Лекарката е видяла бележката ми за операция на очите и „не е невъзможно нормално родоразрешение” и ме е сложила на монитор, който да следи дали бебето не изпитва стрес. Акушерката ми включва система с окситоцин, който да регулира контракциите, но изглежда не уцелва настройката на капенето: както си ме боли нормално и общо взето съвсем поносимо, изведнъж ме тресват най-невъобразимо силните и болезнени контракции, каквито даже не съм си и представяла и буквално се свивам на две. Това се вижда и на монитора и тя бързо оправя капането на системата.

Раждане в три части: Intro

Събуждам се в едно никакво време – три и половина сутринта. Пишкам и лягам, но не, не е това. Имам контракции. Интересно, дали ще минат, това фалшива тревога ли е? За всеки случай ги засичам. На учудващо равни интервали са.

Два часа по-късно става ясно, че контракциите са съвсем истински, невъзможно ми е да спя и ми става съвсем скучно. Отмъстително събуждам Б., който мига сънено. Две секунди по-късно е съвсем буден и започва да се суети.

Ранени партизани

Първият ми досег с по-сериозни детски травми, иска ми се и да е последен.

Моята бременност с Мая

Намерих си хаотичните записки, които съм водила, докато съм била бременна с Мая. Много умилителни, разбира се – за мен. Все пак, докато сколасам да ги публикувам в предвидения блог, посветен на Мая, където случайни посетители няма да бъдат измъчвани да четат всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува около детето, споделям този, ъм, дневник, тук.

Един ден на… Бу

Това е малко със задна дата, но нищо

В декемврийския брой на сп. Едно с хубавото подзаглавие Mothersuckers присъстваше и моя милост, в рубриката ‘Един ден на…’ Може да се види тук, скрол до 72 страница.

В този брой, посветен в голяма част на родителството, кърменето и всякакви други, свързани с деца и отглеждането им, има още много неща за четене, така че вероятно ще е интересно да прегледате и другите статии (сред които ‘Стига клишета!’ на Василена, интересни интервюта с родители, ‘Естествено’ и други).

6 месеца в Царството на Бу

Царството на Бу се основа преди половин година Какво се случи за това време?