С помощта на WordPress & moi ето каква беше 2011 за този блог и мен (текст, който щеше да види бял свят още на 2 януари, ако инцидентно спиране на тока не ме беше върнало с една публикация назад; но все пак е добре – миналата година равносметката за 2010 я написах чак февруари).

Въпреки по-рядкото публикуване, блогът е бил посетен от 260,000 човека (Впечатлена съм! Благодаря ви! Елате пак, доведете и приятели!)

Посетителите идват от Фейсбук, Бг-мамма и разбира се, през търсачките.

Най-много от вас са дошли от България, следвана от САЩ, Германия и други европейски страни, после Азия, Океания, Африка и Южна Америка. Приятно е да знам, че тук намират какво да четат и коментират и хора извън пределите на страната (въпреки че, предвид основния език на публикуване, няма да сгреша, ако смело предположа, че почти всички са българи).

Кои са посетителите като пол, възраст и интереси – по-рано през годината установихме с общи усилия. Най-чест коментатор е била hbeeva

Най-много посещения в един ден – почти 1,800 – е имал тазгодишният коледен календар, а иначе Топ 5 на най-четените постове в блога се състои почти изцяло от темите за кърмене.

Facebook страницата на Царството на Бу набира жители. Ако не сте се присъединили, сега е добър момент!

Какво още правих през 2011-та?

Нещо, за което още не съм писала, но само защото не съм намерила достатъчно време и акъл на едно място е, че участвах в курс за дули в началото на 2011-та. Това решение взех в желанието си да постигна по-добро разбиране на кърменето, чието начало се крие в раждането, както и защото вече 8 години по различни начини подкрепям и помагам на майките да постигнат целите си с кърменето и оттам също и с родителството. Курсът беше интересен, полезен и информативен. В момента работя над другите части по пътя към сертифицирането от DONA Int., а с две приятелки, които също се движат сред и грижат за бъдещи майки (едната също е дула), обмисляме идеи как да достигнем още повече бъдещи и настоящи родители в града ни.

В края на март пък Ла Лече Лига организира Първата международна конференция за кърмене в България. На нея основен лектор беше известният проф. Питър Хартман, а аз освен в екипа на организаторите, бях също и лектор по 2 важни теми – ‘Влияние на практиките по време на раждане върху кърменето’ и ‘Захранване, водено от бебето’. Надявам се интересът към планираните да се провеждат ежегодно международни конференции за кърмене да расте, а с него и ползите за новите родители.

През май за пореден път присъствах международната он-лайн конференция за лактация GOLD. Както всеки път, беше интересно и супер полезно. Със сигурност планирам и тази година да участвам, да науча повече неща и да увелича знанията и уменията си като IBCLC и Ла Лече Лига лидер. Това е една страхотна възможност за всички – професионалисти или не – които се интересуват от новости и идеи в областта на лактацията. Ако вие сте от тях, не я пропускайте!
Освен в GOLD, присъствах на още няколко уебинара за лактация & раждане – изобщо да слуша човек онлайн си е голямо удобство!

В края на м.май заедно с Госпожичка преминах във втори клас, отново

В новата медия за родители Първите седем се появиха някои мои умотворения, които вероятно сте видели в блога със заглавия „7 едикакво си“. Приятно е да се случват нови и интересни неща.

През лятото ме поканиха за нов проект: да водя курсове за бъдещи и настоящи родители в Пловдив, аз приех. Училището за родители е безплатно и се случва вече шести месец – всеки вторник от 10ч. в МОЛ Пловдив. Ако планирате/ очаквате бебе, имате бебе или познавате хора, които биха се интересували, елате – няма вход и такси, отворено е за всички и ви обещавам, че ще е интересно! Темите, които се покриват там, са най-разнообразни – бременност, раждане, кърмене, първи дни и седмици с бебето, захранване, детето под и над годинка… Изобщо, елате и вижте Ако сте от Пловдив и околността, или ако имате приятели, които да насочите – присъединете се към ФБ страницата. Програмата за училището в МОЛ Пловдив и другите събития за бъдещи и настоящи родители в града можете да следите в новия блог на пловдивската ЛЛЛ група.

През октомври Ла Лече Лига България организира отново национален семинар за родители,този път във Велинград. Прекарахме чудесно – научихме нови неща за по-добрата комуникация с децата, говорихме за нормалния и необичайния ход на кърменето, а също за захранване, танцувахме и проверихме дали топлите басейни са наистина топли. На следващите семинари тази година елате и вие ще ви хареса.

В края на есента малко неочаквано за мен взех решение да запиша Ръкавичка на детска ясла, въпреки че уж имах други планове. Този път, водена от опита, който имах със сестра й, подходих различно и макар малко по-бавно, се получи чудесен резултат – малката свикна лесно и без драма и сега ходи на ясла с желание и интерес. Скоро ще пиша повече за това.

Заедно с другите страхотни жени в ЛЛЛ България успяхме да постигнем едно голямо желание и издадохме първото по рода си списание – безплатно издание, посветено само на кърменето, без нито една реклама на шишета и изкуствени млека вътре, насочено към бъдещи и настоящи родители и към здравните работници, които работят с тях. Можете да вземете своя брой от различните ЛЛЛ събития или от родилния дом, ако го посещавате скоро Скоро списанието „Кърменето от А до Я“ ще излезе в електронен вид за четене/сваляне от сайта на Ла Лече Лига и започваме работа по втория брой.

В самия край на годината получих покана да стана автор в популярен и любим на много сайт за родители. Кой? Ще видите скоро.

През 2011-та започнах още няколко проекта, които обаче ще видят свят едва през тази година, така че те по право принадлежат към следващата равносметка.

п.с. вероятно впоследствие ще се сетя и ще допълня още някои събития, които са белязали картата на моята 2011-та година.
А вие? Споделете в коментарите, кое беше най-значимото събитие (или събития) във вашата 2011-та?

Има и други, разбира се, но през изминалото време тези са най-често употребявани за публикациите в блога. Облакът е създаден с помощта на Wordle.

Какво биха включвали вашите облаци от етикети? Откривате ли ‘вашите’ етикети в горния облак с думи?

Весели празници на всички и успешна нова 2012-та година!

Поздравявам всички ви с тази картичка, изработена от варненска ЛЛЛ лидер-консултантка и приятелка
Затова и украсите по елхата са по-специфични

Дано новата година донесе много здраве, щастие, усмивки и късмет!

Copyright (c) 123RF Stock Photos

За по-големите (3+):
Twister – забавно е да гледате как децата ви се омотават. Единственият недостатък на тази игра е, че иска поне двама играчи. Ако са две+ деца в семейството, могат да играят заедно. Ако не, ще се наложи да каните приятелчета на гости или да се жертвате сами. Възраст 6+ без горна граница.
Семейна игра тип Енциклопедия – по магазините се появи голям избор от подобни игри в различни области – история, география, обща култура… забавно е. Обикновено са за възраст 8+.
Оранжерия – рекламират я по телевизията. Не обичам да се поддавам на рекламирани играчки, но оранжерията изглежда добър избор за зимните месеци и по-естетичен вариант от мокър памук с бобче. Не знам обаче какво става после с растението, което ще поникне вътре – а е жалко след толкова усилия да го хвърли човек. Друг недостатък е, че човек може да прекара само определено време, отдаден на зяпане колко бавно расте едно растение… Възраст 4+ според мен.
Млад химик – като горното, с елементи на изненада, ако детето нацели някои неочаквани комбинации. 7+
Игра за баланс (за редене) – чудесна настолна игра – редят се различни елементи (според купения комплект), като целта е да останат балансирани и кулата (или каквато форма е) да не се срути. Може да се играе и от един играч или да се ползва като настолна игра за цялото семейство с редуване за поставяне на елементите. Има такива от дърво, което веднага им качва стойността в моите очи. Възраст 3+.
Шах, табла – класически настолни игри. Ако поне някой в семейството играе, си струва да вземете на детето или да го научите. Могат да се играят и онлайн с виртуални или въображаеми противници. Възраст 5+, но при млади дарования може и по-рано.
Дама – не онази за скачане, а с пулове от табла Възраст 3-4+
Оригами/киригами – да сгъваш хартия и тя да става на форма си е забавно. Позволява да се прави от един човек или повече. Можете да ползвате готови книги за оригами/киригами или да намерите в интернет по-специални модели.  Възраст 4+.
Пъзел – класика. Ако детето обича такива неща, вземете му да реди Мона Лиза и забравете за него в следващите 6 месеца.
Домино – още една класическа настолна семейна игра. Има опростени варианти с картинки за най-малките, затова възраст 3+
Карти за игри – така де, как ще имате равностоен партньор за бридж белот, ако не си го обучите от малък? Разбира се, с карти за игра могат да се играят и други, по-прости игри, като дзвънк, гледай си работата и т.н.

За по-малките (1-3):
Пъзел с едри елементи – дори да са прости парчета. Може да се изненадате колко трудно може да им е да уцелят нещо, което за вас е очевидно.
Активна дъска – по възможност с истински неща за правене (ще публикувам скоро с каква активна дъска се сдоби Ръкавичка с помощта на дядо си в ролята на майстора).
Игра едно-в-друго (рингове, кубчета) – източник на безкрайно забавление, прости неща, които искат редуване по големина, за да влязат едно в друго или да се наредят като кула, могат да ангажират за дълго вниманието на децата.
Карти с маркер – на пазара напоследък се появиха страхотни комплекти с ‘активни’ карти със задачи, които се вършат с маркер за бяла дъска. Самите карти са за многократна употреба и се изтриват лесно. По-големите могат да изпълняват сложни задачи, а по-малките просто да рисуват по тях. Те са ми лични фаворити и обичам да ги подарявам както на моите, така и на чужди деца.
Музикални инструменти – ксилофон, барабан… и тапи за уши.
Килимче за рисуване с вода – има както ‘маркови’, така и по-немаркови на по-ниска цена. Чудесно забавление без опасност да пострадат мебели и стени, тъй като писалката се пълни с чешмяна вода. Най-големия риск е нещо да се намокри, което си е нищожна опасност, сравнено с перманентен маркер по новата тапицерия.
Боулинг – има малки домашни комплекти с меки кегли. Може и да се импровизира с други играчки, разбира се. Малките обикновено се забавляват.

Какво ще намерят под елхата вашите деца? 

Преди около месец направих нещо неочаквано. Нещо, с което сама изненадах себе си (а след 33 години съвместен живот това не е лесно, нали ) А именно – записах се за тест за гладене с новата ютия Philips PerfectCare. Забележете най-важната част – записах се доброволно! Това смело експериментаторско начинание има дори нотка мазохизъм в себе си – все едно да мразиш да четеш, но да се запишеш за изразително четене на „Война и мир“ пред публика…

Повечето от хората, четящи този блог от по-дълго време знаят, че не съм на „ти“ с това, което хората определят като „добра домакиня“. Не, че не мога – мога, и още как. Но… не искам, не ми е интересно, не ме привлича, имам по-приятни неща за правене, защо пък точно аз, къде отиде равенството и братството, не стига всичко друго, а и това отгоре… и така нататък, обяснения един куп и особено като опре ножа до кокал – всички до едно валидни!

И с това наум – сами си представяте колко странно изглежда желанието ми да гладя – хлъц – доброволно. Тук трябва да отбележа, че мога да гладя – но не обичам. Тъй като не обичам гладенето, правя всичко възможно да го избегна – от старателно сгъване на мокрото пране и хубаво простиране така, че да е минимално измачкано, до чисто и просто избиране на дрехи, които ще искат най-малко или никакво гладене. Ако наистина се налага – гладя, с нежелание. Гладила съм бебешките дрехи (голямото повече, малкото по-кратко), чат-пат си оглаждам някоя по така дреха, която не върви без гладене… но това са редки моменти, старателно избягвани. Но да се върнем на теста…

Заявката ми за участие беше проста: не обичам да гладя. Следователно, ако гладенето с тази ютия убеди мен, низвергващата гладенето като рутинна домакинска процедура, че е нещо ако не приятно, то поне не предизвикващо потрес, то всеки ще се убеди в същото. Защото, съгласете се, ако обичате да гладите, гладенето с по-добра и по-хубава от вашата ютия само ще ви радва и ще ви улесни работата. Но ако просто не обичате да гладите? Каква радост ще ви донесе една (ъх!) ютия?

За моя немалка изненада бях сред избраните да тестват ютията (някак не вярвах, че наистина някой ще избере именно човек, който не обича да глади, да глади). И малко се стреснах – божичко, ами това са си 21 дена гладене, в какво се забърках, що за автогол!

И така, последваха 21 дена, изпълнени с много пара и гладене имаше предизвикателства, отправени от екипа на ютията – например, последователно гладене на памук, дънки и коприна без изчакване ютията да загрее и охлади – пляс! – едно след друго, веднага; или – да оставим ютията за 5 минути върху най-деликатната дреха у дома (включена, разбира се). Имаше и други предизвикателства от участниците в темата за ютията, които от сърце и душа се постараха да тестват всички потенциални неща, които PerfectCare може да прави.

Гладих най-разнообразни неща. Повечето от нещата, които реших да гладя, бяха неща, които реално човек би гладил, такива, които в истинския живот наистина ще попаднат под плочата на ютията, защото имат нужда от гладене. Не видях особен смисъл да тествам как глади ютията неща, които по принцип не бих гладила (а може и да е проговорил вродения ми мързел). Гладих все пак и странни неща, бутикови заявки от любопитни наблюдатели в темата, както и по собствено вдъхновение. Например, смачкана хартия, която в крайна сметка се изглади добре, гладих с пара, без да свалям от корниза, пердета, или пък – подлепвах плат и лепих текстилни апликации върху скъсана дреха. И с всички тях ютията се справи добре.

Но рядко ще ни се наложи да си гладим хартията или окачените пердета, затова прескачам директно до най-важните качества на тестваната ютия PerfectCare:

1) няма нужда от настройка за различните тъкани и материи. Наистина. Даже тотално отсъства копче за нагласяне на температурата. Просто гладите всичко, наред. И няма проблем, даже да редувате дънки, коприна, полар, памучна покривка, вискозена дреха, тензух, полиестер… Всичко, което по принцип се поддава на гладене, се глади без проблем с ютията. Край на сортирането на прането според означенията на ютията кое на колко се глади! Край на страха да не изгорите някоя дреха. Край на чуденето дали етикетът отговаря на истината или притесненията да изгладите дреха, на която сте отрязали етикета и не помните на колко се глади… Перфектно за хора, които не са съвсем наясно коя материя на каква температура се глади.

2) има пара. Не, има ПАРА. PerfectCare има парогенератор (досега такова нещо не бях виждала на живо, камо ли да ползвам), който подава супермощна пара в хода на гладенето – 230 грама или до 5 бара (каквото и да значи то, мощно е). Да, с този парогенератор ютията е значително по-обемна, но хей, на кого му пука, щом благодарение на тази мощна пара гладенето е толкова по-лесно! Честно – сравнено със старата ни ютия (хубава марка, среден клас) – разликата с тази пара е огромна.

Има и други удобства, като голям резервоар за вода, който може да се пълни директно от чешмата, включително по време на гладенето, дълъг кабел, който позволява парогенератора да стои дори на земята по време на гладенето, както и много бърза и лесна система Easy De-Calc за премахване на котления камък с няколко лесни действия. Толкова е опростена, че и 8-годишната Госпожичка се пробва успешно да глади с нея.

В заключение: признавам си – ютията е страхотна. Рядко хваля нещо толкова прозаично като домакински уред, но което си трябва, си е редно С нея даже аз, заклет неприятел на гладенето, установих, че то може да е лесно, да не отнема време и да е дори забавно. Цената й е висока, но ако човек има парите, си струва, определено.

Заедно с мен ютията тестваха още 2 експериментаторки Вижте много мнения, клипове и коментари в темата за ютията в Бг-Мамма.

Дали след теста на ютията ще почна вдъхновено да гладя всичко, което не е достатъчно здраво закрепено за земята? Особено ако нямам такава ютия – не, надали. Ако я имам – вероятно ще гладя повече от преди, признавам. Но… без крайности. Ако ме видите с неизгладена риза, не ми придиряйте – това е небрежен шик

***

disclaimer: ютията с вид на космически кораб и безгрешно гладене на разнородни тъкани дойде при мен за 21-дневен тест. Мненията за нея са лично мои и не са срещу никакъв вид заплащане.

гост-блогър е Dona *

***

Това е моментна снимка на форумското общество. Ако някой се познае, да се чувства поздравен  
И тъй, какво можем да срещнем из Форума?

(cc)photostock

Отчетнички
В началото беше лесно – единствените отчетни теми бяха тези на януарчетата, февруарчетата и т.н. Тогава безумните римувани заглавия можеха да бъдат оправдани с хормоналния дисбаланс у пресните родилки. С разрастването на форума обаче се обособиха всевъзможни потребителски групи, а заглавията на съответните теми – ха! – си останаха пак такива. Личният ми фаворит е “Ако дискова херния имаш ти, на купон с нас бъди!” (знам, знам, не е смешно).
Всяка отчетна тема има два задължителни елемента: поименното споменаване на всеки участник и снимки на кафета/уискита/морни голи гейове сред намачкани чаршафи. В Готварския снимките са на тутманици собствено производство, а поименните обръщения звучат така: “Вземам си от баничката на Мима, от кюфтенцата на Цеца и т.н.”. Актуално е също оплакването “Ох, само като гледам тия вкусотии, дебелея” (аха, затова било, значи).
В подфорума за романтични сериали снимките на гейове са заменени от снимки на манафи (извинете), а кафетата са турски. Обикновено темата се придружава от анкета, съдържаща жизненоважния въпрос “Негодник ли е според вас Сюргюн?” или нещо подобно. Има дори теми за стихове, вдъхновени от любимия сериал (на този фон пресните родилки изглеждат балансирани като Маунт Ръшмор).
Какви други отчетни имаме? Всевъзможни. Каквито ви хрумнат. Отчетна на жените със свекърви зодия Дева. Отчетна на съпругите на мъже, пиещи Загорка. Отчетна на жените с големи гърди (тази е истинска!). Предвидливо няма отчетна на жените с големи задници, за да не гръмне сървърът.
Иначе при добрите стари януарчета, февруарчета и т.н. всичко си е по старому. Раздвижване настъпва обикновено около Св. Валентин/Трифон Зарезан, както и покрай номинации, когато се появяват палави заглавия като “Августинчето заспива, мама с вино се налива”, “Ноемврийче гука, майка му се чука” или “Априлче чака номинации, мама прави излагации”.

Майки на новото време
За тях нищо около детето не е маловажно.  Тяхното слънце никога не се лигави, то изразява свободно емоциите си.То  не може просто да си играе – трябва да развива фината си моторика, а играчките му обезателно да са дървени или ръчно ушити от майка му от органичен памук.  За всеки форумски възпитателен казус майките от този вид вадят аргументи от минимум 2 книги по психология и звучат сякаш Валдорф и Монтесори са им семейни приятели. Биха дали джънк фууд на детето само ако свършекът на света е насрочен за следващия месец. Ако случайно им остане незаето от детето и неговото личностно моделиране време, правят домашни торти от цветен фондан или плетат шапки с цветя на една кука.

Творящи домакини
Творящите домакини задължително списват блог, който пълнят с бели икейски интериори, ръчно направени картички и снимки на овързани с канап пълнозърнести крекери в мъглива утрин.
Практикуват хобита с имена, звучащи като нетрадиционни сексуални практики, не готвят, а се занимават с фууд стайлинг и поне три пъти седмично пекат мъфини.
По-непретенциозният подвид обикновено пълни  блога си с неща, наречени „моите картини”, „моето изкуство” или нещо подобно – рисувани с пръсти, енергийно заредени и т.н., сещате се. Пекат тутманици, но за тях място в блога няма.

Любящи съпруги
Готвачки в кухнята, курви в леглото и дами в салона, т.е. форума – това са те, макар понякога да стават обърквания. Готвят първо, второ и трето, флиртуват с мъжа си, като му правят салата (извинявам се за плагиатството) и ни убеждават, че след 20 години брак сексът ставал все по-хубав и по-хубав. Не че е невъзможно – ако двамата са си първи и единствени и са открили свирката на 30 и аналния на 40, не ми се мисли до какви девиации ще стигнат на 50.

Детски учителки
Те са тези, които обясняват бавно и методично. Най-вече очевидни неща. Ако кажете „Денят е хубав”, те ще минат след вас да дообяснят, че грее слънце, температурите са приятни и нищо драматично не се е случило. Подозирам, че в “реалния живот” обясняват смешното на вица.
Ако не слушкате, включват назидателния тон, размахват пръстче и ви слагат на мястото ви. Неуморни, неизчерпаеми и досадни труженички на възпитателния фронт.

Тъкачки многомашиннички
Следвайки мечопуховата максима „Колкото повече, толкова повече”, те пишат ли, пишат. В която и тема да влезете, всеки втори пост е техен. С очукани, посинели от тракане по клавиатурата нокти те се чувстват длъжни пред света да изкажат компетентното си мнение по всеки един въпрос (или пък просто да напишат каквото и да е). За съжаление в случая правилото „успехът е 99% труд и 1% талант” не важи. Както и онова за количествените натрупвания и качествените изменения.

Провинциални интелектуалки
Меки в говора, но твърди в убежденията – това са те, воините на правописа. Задължително отбелязват пропуснати запетайки, непълни членове и други престъпления в чуждите постове. Понякога решават да се направят на cool и започвЪт дЪ пишЪт нИправИлнУ ето така, подчертавайки сгрешените букви, сакън да не би да остане някой неразбрал шегата, хохохо (или, не дай си боже, да помисли, че наистина пишат неправилно).
Искате да ги видите в действие? Пуснете тема „София vs. провинция”.

Кариеристки
Те работят нещо супер вълнуващо (не се знае точно какво), получават купища пари (не се знае точно колко) и са непрекъснато във форума (не се знае точно как).  Независимо от темата, намират начин да вметнат  нещо за работата си – „Влизам само да кажа едно наздраве и бегам, че утре ще ме скъсат от бач”, „Бе за бездомните кучета не знам, ма шефчето ще ми изяде главата”, „Ай да видим мен пък дали ще ме номинират за допълнителни парици за Коледа” и т.н.

Съвършени
Те са като Дядо Коледа – никой не ги е виждал, но всички вярват в чудесата им. Красиви, умни, но за сметка на това богати, или поне така твърдят. Мисията им е с всички сили да се борят срещу клишето за тъпите красавици (или клишето за грозните умници, зависи от темата). Експерти по флирт, диаманти и прочее beau monde материи. Идеални за новото риалити на Слави.

Кукувичи гнезда
Когато ги чете, човек остава с усещането за сериозен биохимичен дисбаланс. Ако постовете можеха да говорят, техните щяха да крещят истерично. Думата „изтрещяване” вероятно е измислена за тях. От друга страна пък внасят приятно напрежение и разнообразие, тъй като никога не знаеш д-р Джекил или мистър Хайд е на смяна.
Подкатегория – тези, в чиито постове след 22 часа почва силно да си личи употребата на, хм, упойващи вещества.

Тролове
Те се изживяват като агент-провокатори, но отстрани изглеждат по-скоро социално непохватни. Приличат на деца, които при запознанство крещят “Не искам да си играя с тебе!”, преди някой да ги изпревари и да им го каже на тях. Непрекъснато повтарят колко се забавлявят и как не им дреме, но чувството им за хумор е тънко колкото пълна чиния вурстчета със зауеркраут и вероятно би се приело добре единствено по ония географски ширини, където да се изпърдиш на масата се счита за върха на смешното.

Кисели лайна a.k.a. Хейтъри
Делят се основно на три групи:
а) социално кисели – петиции, протести и стрелящи емотикони са основните им оръжия. Социалната им активност се изразява в пускането поне веднъж седмично на тема, съдържаща в заглавието си „възмутена съм!”, „безобразие!” или нещо подобно. С техните усилия светът става по-добро място, а без тях – по-спокойно.
б) агресивно кисели – тук киселината не е насочена към органите на държавността, а към всички останали. Мъжете са лайна, приятелките завиждат, свекървите правят магии, а светът е един голям заговор срещу светлата им личност. Обикновено казват за себе  „аз съм много прям човек, оттам ми идват всички проблеми”.
в) отегчено кисели – лъжицата лайно във всяка форумска каца мед. Когато пишат в някоя тема, то е най-вече за да измрънкат колко по-добре е било преди (когато и да е това) и колко е тъпо сега. Изживяват се като отлежалото вино на форума, но всъщност са средно качество оцет.

Певци на българското село
Този типаж общо взето се радва на добро приемане от страна на женската аудитория и винаги може да прилъже някоя и друга потребителка доверчиво да приседне на дядовото коленце. Арсеналът им включва хвалби с домашно отгледани зеленчуци (и бахури), наричане на лелките „момичета”, комплименти за жените над 40 и поетична изразност, варираща от есенни листа до пролетна мъзга. Обичат да говорят в притчи.  Радетели за българщина и олд-скуул е*ане.

Това е от мен, с обич  

(cc)Ambro

***

* Dona е старо куче в бг-мамма способно с шеги и закачки да навре в миша дупка всеки, имал неблагоразумието да тества границите на лошия вкус глупостта си върху околните съфорумци. Тя е от хората, които всеки знае и помни, даже никога да не ги е виждал извън форума.

** заглавието „Пътеводител на форумния стопаджия“ е на Елиас

А още повече ги обичат, разбира се, децата. Нямат търпение да дойде Коледа, да намерят нещо под елхата… Обичайно може да е малко трудно да следят колко време остава, а и развълнувани от предстоящите празници, могат да изкарат от кожата и най-търпеливия възрастен с пухтене и оплакване колко много още остава до Коледа.

Затова вече няколко години у дома приготвям за децата Коледен календар. В първия си вариант беше платнен календар с малко лакомство (признавам без свян, че го купих готов). Стори ми се обаче, че така много се акцентира на яденето – чудо голямо, всеки ден по вафличка… След това модифицирах и във всяко джобче сложих нещо дребно – ластичета за коса, чорапки, нови пастели, играчка за елхата… така обаче ми се видя комерсиализиран проект – „какво ще получа днес“ – който отнема от прелестта на същинското получаване на подаръци на Коледа. В по-следващият си вариант календарът събираше в себе си някои дребни подаръченца, но и неща за правене – вижте идеята за изпълнение тук.

Тази година реших да заложа изцяло на неща за правене При това – лесни неща за правене, защото извинете ни, дядоколедови джуджета, но нямаме толкова много време за щуротии, колкото би ни се искало – някои работят, други ходят на училище, а все пак предпразнично се вълнуваме. Модифицирах идея за лесен календар, който освен това смятам да ползвам и занапред, ако оцелее.

Кибритени кутийки (0,05 ст.), гланцови самозалепващи се листчета и химикали (боички) за декорация е всичко необходимо за този проект за календар. Имах под ръка неонови гел-химикали, но ако нямах, бях предвидила да взема едни подобни на Crayola, чиито продукти за декорация по принцип харесвам. Опаковката може да се направи и с опаковъчна хартия, но вероятно ще е малко по-пипкаво, а и тази хартия често е по-крехка и се къса лесно, за разлика от хартията за апликации.

Хартията изрязах под размера на кибритените кутийки и облепих. После украсих всяка с лентички и точки от други цветове хартии или с гел-химикалите. Всяка кутийка е надписана с цифрите от 1 до 25 (включих и коледния ден с основно занимание – отваряне на подаръци )

Всичко е готово:

Във всяка кутийка има листче с предвиденото занимание за деня. Отделно съм си принтирала целия календар за месеца, за да мога да се приготвя в аванс за следващия ден (един от недостатъците на горния „бонбонен“ календар беше, че детето избира напосоки и никога не знам какво занимание ни очаква, което затрудни някои дни).

Заниманията са отчасти с практическа насоченост – така и така ще се прави украса, украсява елха, пекат сладки – по-добре да ги превърнем в очаквани занимания. Други са също предначертани, като гледането на коледни филми, с които всички телевизии ни заливат през декември – така че, да оползотворим идеята! А трети са просто така, за забавление без много усилия

Получиха се дори по-добре, отколкото очаквах, а благодарение на самозалепващите се листчета направата беше сравнително лесна и не много времеемка. Кутийките още не са прехвърлени в по-красива купа или чиния, но дори така децата ги обикалят цял следобед и нямат, ах, как нямат търпение да дойде първи декември!

Заниманията, които съм включила:
1. Лакиране на ноктите на краката на всички у дома
2. Чаша вкусен топъл шоколад с канела и четене на коледна книжка
3. Да направим по една смешна прическа на всеки у дома
4. Изработване на коледен венец за вратата
5. Пикник на пода
6. Писмо до дядо Коледа
7. Палачинки за вечеря
8. Сладолед за десерт
9. Правене на коледни сладки
10. Черпене на съседите с коледни сладки
11. Изработване на коледна украса
12. Украсяване на елхата
13. Украса на къщата (прозорци и тераса)
14. Украса на блока
15. Изработване на коледни картички
16. Слушане на коледна музика и щури танци (или пиене на чай, по желание)
17. Вечерна разходка навън
18. Гледане на коледен филм и пуканки
19. Вана с пяна и мехурчета за децата
20. Настолна игра със семейството
21. Оцветяване на коледни картинки
22. Хранене на гълъбите на площада
23. „Направи си сам приказка”
24. Смешнохвали всеки от семейството
25. Посещение на видеотеката и всеки си избира филм
26. Посещение на детски център
27. Да проследим дядо Коледа онлайн
28. Открий съкровището
29. Да направим къщата да мирише на Коледа
30. Да направим семейна коледна снимка

повече от 24 са, защото някои ще останат (без график) за дните между Коледа и Нова година, а други се озоваха в крайна сметка по две на листче, като ми се стори, че са твърде добри за изпускане. Могат да се добавят още много неща – чаено парти с приятелчета, посещение на баба и дядо, на гости с преспиване, пижамено парти, ходене на кино и т.н. Нашите занимания са съобразени основно с второкласничката, както и с моето свободно време и запаси от ентусиазъм.

Ако някой иска да ползва същия календар, може да го изтегли тук. Може и да се модифицира според нуждите ви.

p.s. ако на някой му трябват около 1000 кибритени клечки, да каже.

Споделете вашите коледни приготовления – занимания, украси, календари, всякакви предпразнични и празнични неща, които правите с децата (или за тях).

***

Гостуваща идея: коледен календар, направен от ролки от тоалетна хартия или залепени в нужната форма картонени цилиндри, обвити в тишу-хартия и надписани подобаващо. След напълване и завързване са залепени във формата на елха.

(cc) Flora Dimbarcheva

Вижте още:
Коледно настроение за малки и големи
Коледа е пред вратата
Коледно: Искам…! Купи ми…! – идеи за подаръци, част I
Трябва и да се яде:
Коледен хляб (щолен)
Коледно вино 1-2-3
Пълнена пуйка
Коледни вкусотии2

„Само ако знаех, когато бях бременна с първото си дете… Определено имах доста трудности. В резултат на това, съм с мисия за всяка бременна жена, която срещна! Питам я, „Планираш ли да кърмиш? Как се подготвяш?” Ако някой ми беше казал какво да очаквам, ако ми беше дал някакви отправни точки, щях да имам много по-различно изживяване.” ~Джена Елфман

„Кърменето е природната „предпазна мрежа” срещу най-лошите ефекти на бедността. Ако детето оцелее през първия месец от живота си (най-опасният период на детството), а след това и през следващите четири месеца, изключителното кърмене прехвърля голям мост, изравняващ здравните разлики на родените в бедност и родените в богатство… То е почти сякаш кърменето изважда детето от бедността през първите няколко месеца, за да му даде честен старт в живота и да компенсира несправедливостта на света, в който се е родило.” ~Джеймс П. Грант, бивш изпълнителен директор, УНИЦЕФ

~Джейда Пинкет Смит в интервю с Fit Pregnancy на въпроса „Колко дълго го кърми?” – „18 месеца. Това бебе никога не е виждало шише. Ходеше навсякъде с мен – премиери, шоута за награждаване. Просто намирах някоя задна стая и го прикачвах.”

„Когато се доверяваме на производителите на изкуствени бебешки млека повече, отколкото на способността си да отхраним бебетата си, губим шанса си да претендираме за един аспект от нашата сила като жени. Да мислиш, че изкуствените бебешки млека са добри колкото майчината кърма е като да вярваш, че тридесет години технология е по-добре от три милиона еволюция на природата. Безброй жени са придобивали доверие в телата си, като са кърмили децата си, дори да не са били уверени в началото, че могат да се справят. Това е акт на женската сила, и аз мисля за него като феминизъм в най-чистата му форма. ~ Christine Northrup

~ Салма Хайек за световната реакция на снимките и видеото как кърми изгладняло бебе от Сиера Леоне: „Никога не разбрах какво толкова има… не бях разголила гърдите си. Нямаше нищо сексуално в това. То беше акт на милост. Бих го направила отново […] Ако носите кофи с мляко и не ги използвате, а след това внезапно има изгладнели деца, отчаяно искащи мляко, правилно ли е да го излеете на земята?”

Трябва да има причина защо мъжете са така запалени по гърдите, сякаш всички сме отбити твърде рано. ~ Гюнтер Грас

~ Мери Луиз Паркър на наградите Златен Глобус през 2004: „Джанел Малоуни точно ми каза, че би ми платила $1,000 ако благодаря на новородения си син, че прави гърдите ми да изглеждат толкова добре в тази рокля.”

Когато актриса се съблече на екрана, но на кърмещата майка й се каже да напусне [заведението], какво съобщение изпращаме относно ролите на жените? В някои случаи амв толкова отдадени на старото противопоставяне мадона-курва. И мадоната си стои у дома, храни бебето зад спуснати завеси, остатък от дните, когато да се осмели да излезе навън за една дама е било скандален акт на публично излагане. ~ Анна Куиндлън

Наистина е сладко, когато сучат заедно. Той я гледа и я проверява и си слага ръката на малко й краче. Това му дава близък интимен поглед към нея и е много красиво да ги виждаш как се опознават. Когато детето започне да става самостоятелно, и може да се върне при майката и да се опре на нея, осмислят нещата, когато сучат. Светът е голямо място за тях, представете си какво им е. За децата това е уютно, гушкаво място, в което идват при безопасността, където могат да осмислят светът, в който са. Виждам как го осмисля синът ми, а вече и дъщеря ми; те сядат, поглеждат те, чувстват се сигурни, могат да дишат, да се чувстват обгрижени. ~ Кели Ръдърфорд за кърменето в тандем

Ако мултинационална компания разработи продукт, който е хранително балансиран и е вкусен, лекарство-чудо, което едновременно предотвратява и лекува болести, не струва почти нищо да бъде произведени може да бъде доставен в количества, контролирани от нуждите на консуматорите, самото обявяване на тяхното откритие би запратило акциите им до върха на стоковите борси. Учените, които са разработили продукта, ще спечелят награди и богатство и влиянието на всеки, намесен в това, ще се увеличи драматично. Жените произвеждат тази чудодейна субстанция, кърмата, от зората на човешкото съществуване. ~ Габриел Палмър

Мисля, че всички ние имаме повече сила и мощ в нас, отколкото подозираме. Станах Защитник на майките в Best for Babes, защото те са за овластяване на майките относно решенията им как да хранят бебетата си и ги обграждат с позитивни хора и образованието, от което се нуждаят, за да успеят. ~ Лейла Али

Гледам на кърменето по същия начин, по който гледам на фитнеса: то значи да се грижиш за себе си. Трябва да си около хора, които те подкрепят и се грижат за теб в този много раним период. Best for Babes помага светът да се промени на 360 градуса около новите майки, така че те да получат тази подкрепа. ~ Габриел Рийс

~ Алиша Рейнър за донорството си на кърма: „Имах фризер, пълен с течно злато и не исках да се похаби.”

Гледам на тялото си като на инструмент, а не като на орнамент. ~ Аланис Морисет

Кърменето може да не изглежда правилния избор за всеки родител, но е най-добрия избор за всяко бебе. ~ Ейми Спанглър

превод Бу, съставила Bettina Forbes, CLC, източник Best for Babes

карикатурата Наградата на Бойко Борисов Карикатура Bnews е от Борисов: С едната ръка ям, с другата тичам

Танцуващата майка пише в youtube: „Опитвах се да започна раждането на близнаците ни в 40+ гестационни седмици, след като опитах всичко друго. Раждането ми започна два дни по-късно и родих естествено, без медикаменти, в болница (с подкрепата на чудесния ми съпруг и нашите нашите невероятни акушерки).“
Много сладко видео, вижте го!

Как точно ще се узакони, че сурогатни майки няма да стават жени срещу заплащане? Кой ще се погрижи търговията с плът да не вземе просто още едно измерение – продажба на самата функция на матката и женското тяло, освен в смисъла, който досега влагахме в тези думи?

Как именно ще се избегне търговията с ограничението само за две сурогатни майчинства – все едно две бременности са нещо малко? Особено при условието сурогатната майка да има вече поне едно живородено дете. Не мисля, че някой изобщо си прави илюзиите, така пламенно защитавани от депутатката Калина Крумова, че точно сурогатното майчинство щяло да реши  не само трудностите на двойки с проблемно забременяване, а и застаряването на нацията и отрицателния прираст.

Сурогатното майчинство ще стане високоплатена „професия“ – въпрос на много малко време, ако този закон се приеме. Ще реши проблемите на единици двойки с репродуктивни трудности – тези, които са най-заможни и могат да си позволят да купят нечия матка под наем за 9 месеца. Много е вероятно такива по-заможни хора да искат да подсигурят привидно най-лекия родилен изход за детето си, така че почти със сигурност ще доплащат за секцио – но хей, какво са една или две коремни операции между приятели?!

Да се сочат за пример страни като Русия, където всичко било „уредено“ е хвърляне на сериозен прах в очите. Точно в Русия и бившите републики кипи една от най-оживените търговии на матки – даже изнасят майки под наем или търсещи сурогатни майки пътуват до там, за да си наемат. И това трябва да е примерът, който да следваме?!

Надявам се, че изречението, че сурогатната майка ще ползва и една година майчинство след раждането, е просто грешка. Иначе резултатите са просто брутално предвидими. Колко му е, девет месеца да износиш едно дете, но без ангажимента да го отглеждаш и обгрижваш после,  в добавка освен парите, които ще вземеш на ръка от биологичните родители, и да ти дават една година майчинство…

Мнението ми по въпроса не се е променило особено. В книгата „Възможните майки“ участвах с два текста. По-долу е вторият от тях.

- Толкова много искам да имам дете. Искам моята плът и кръв, които не мога да износя. Защо тогава да нямам свое дете, което да бъде износено в нечия чужда утроба? То ще е мое и ще го обичам точно както бих го обичала, ако беше родено от моето тяло, ще носи моите и на мъжа ми гени и ще е наше биологично дете. Сурогатната майка ще бъде утроба под наем, въпреки че сигурно няма да имам против да присъства донякъде в живота на детето ми и след раждането му, стига да няма объркване в това, коя е същинската му майка. Искам да имам свое дете и това е един добър вариант да го постигна.

- Аз съм сурогат. Майка назаем. Матка под наем. В мен расте дете, но то не е мое. Тялото ми износва и изхранва, буквално създава почти от нищото един нов живот, но въпреки това, той не ми принадлежи. Опитвам се да мисля за него като чуждо и да не се обвързвам прекалено емоционално. Какво са девет месеца от живота на човек? Минават бързо, а и ще бъда обезщетена. Когато това дете се роди, ще отиде в други прегръдки и някой друг ще се нарича „мама”. А аз може би ще стана майка назаем/матка под наем за следваща жена и ще износя следващо бебе.

- Във всички страни в Европейския съюз комерсиалното сурогатно майчинство е забранено; само в няколко е разрешено алтруистичното сурогатство, но степента на алтруизъм е доста оспорвана. България е сред многото държави, в които е забранена всякаква форма на сурогатно майчинство. Притесненията на повечето хора са не само от морално естество; един от най-големите потенциални проблеми е, че това ще е още една ниша за експлоатация на жените, както се случва в Индия, Грузия и Украйна, страни, в които комерсиалното износване на чужди деца се разраства като успешен бизнес с голяма скорост. Жени, притиснати от семейни и социални фактори или недоимък отдават телата си под наем и са в неизгодна позиция. Искаме ли това да се случи и с нас?

- Аз съм малко бебе. Току-що се появих на този свят. Дълги месеци бях под сърцето ти, слушах как бие то в ритъм, който много ме успокоява, чувах звуците и вибрациите на гласа ти, усещах цялото ти същество. Като всяко едно новородено бебе аз имам само една нужда – да продължа да бъда в тясна близост, физическа и емоционална, с твоето тяло и с теб, моята майка, защото само теб познавам още отпреди да се родя, като такава. Твоето тяло не само ме износи и роди, сега то трябва да ми даде още нещо: майчино мляко, защото това е мое рождено право и не бива да ми бъде отнемано. За мен няма никакво значение кои са моите биологични родители. Не аз принадлежа някому. Ти си моя. Майка.

—

„Възможните майки“, издателство ‘Скалино’

—

Още по темата:

при Фата  ‘За сурогатното майчинство и истинските бебета’

Щом четете това, значи или кърмите по-голямо дете, или възнамерявате да го правите и темата ви е интересна. Затова няма да ви учудя много, ако ви кажа, че кърмата след годинката си остава чудесна, с всички полезни свойства и съставки, които е имала и преди. Министерството на здравеопазването в България препоръчва през първите 6 месеца от живота си бебето да е само на кърма, последвано от постепенно захранване с допълващи храни, като кърменето продължава по начин, предполагащ кърмене поне до една година; уважавани институции като Американската Академия по Педиатрия съветва майките да кърмят минимум една година, а Канадското Педиатрично Общество и Световната Здравна Организация насърчават кърменето да продължи до две години и след това толкова, колкото майката и детето желаят.

 Нашите баби и дядовци, а нерядко – и майките и бащите ни – са били кърмени дълго. Кърмене до 2-3 години е било нормата преди няма и 60-80 години назад – а човешката природа и нуждите на телата ни не се променят в никой случай с бързината, с която се развиват технологиите, индустриализацията и най-вече рекламата, опитващи се да наложат изкуственото хранене като масова практика.

Затова може би има и някои разпространени заблуди за кърменето след първите 12 месеца, за някои от които ще поговорим тук.

Copyright (c) koratmember

Детето ми не яде кой знае колко други храни, за разлика от връстниците си – това нормално ли е?

Първите шест месеца от живота си бебето е получавало само майчино мляко, а през следващите шест плавно е захранено с допълващи храни, които да разнообразят диетата му и да го научат да приема нови вкусове, текстури и консистенции. При все това, повечето родители, подкрепени от педиатрите си, предпочитат темпът на захранване да се съобрази с нуждите на бебето и през втората половина на първата си година повечето от енергийните и хранителните му нужди се покриват все още от кърмата. Средно около 20-25% от дневния му рацион е от другите храни. Когато човек сравнява своето дете, привидно ядящо съвсем малко „твърди” храни, със съседчето, което на едно сядане омита порция като за възрастен и пита за още, може да се притесни, че изостава. Но е нужно просто да си спомни, че хората са на първо място (и особено на тази възраст) бозайници: майчиното мляко е важно за тях и им осигурява важни имунни и растежни фактори, хранителни вещества, ензими и хормони, които не могат да си набавят другаде и със сигурност в не толкова подходяща и лесна за приемане форма. През втората година количеството на допълващите храни плавно ще се увеличава и ще измества все повече майчиното мляко, докато достигне съотношение поне 50/50; децата, които сучат през третата година от живота си, покриват около 10% от дневните си енергийни нужди от кърмата.

Вече мина годинката, докога е нормално да суче?

Можем да сравним хората с „братовчедите” им, приматите, с които споделяме 98% от гените си. Горилите и шимпанзетата кърмят малките си приблизително до възрастта, в която им излизат първите кътници (около 6 години при хората), и средно 6 пъти по периода на бременността, или за хората – 6х9=4,5 години. Едно проучване сред примати показва, че малките им се отбиват, когато достигнат средно 1/3 от теглото си като възрастни – тази възраст при хората е 5-7 години. Всичко това не значи, че всяко човешко дете трябва или ще суче до първи клас, но със сигурност ще успокои родители, които се чудят до кога ще суче детето им. Многобройни изследвания показват психологически и здравни ползи за кърмените деца – и тези ползи са кумулативни, натрупват се с времето. „Колкото повече, толкова повече” важи не само за гърненцата с мед

Copyright (c) 123RF Stock Photos

Детето ми е злоядо – отказва да си изяжда порциите. Трябва ли да го отбия, за да прояде?

Децата не се раждат злояди – това би било еволюционна безмислица. Но те могат да станат злояди, особено ако свързват процеса на хранене с неприятни емоции (например някой да настоява да ядат храна, която не могат да изберат сами, да определя количеството й, часа за хранене, начина, по който да се изяде…) Това, съчетано с факта, че едва-що навършили годинка, все още ядат сравнително малко допълващи храни, задоволяващи около четвърт от хранителните им нужди, може да притесни родителите. И кърменето няма много общо в случая (всички познаваме достатъчно злояди, некърмени деца), освен че детето свързва гърдата с положителни, приятни емоции, за разлика от гоненето с лъжицата. Обичайно за децата, които са добри в подражаването, е достатъчно да им се даде възможност да имитират нас, възрастните. Да могат да седнат на масата, когато са гладни, а не по часовник. Да имат възможност да изберат от храната, сложена в чиниите, това, което им се яде в момента, да ядат само толкова, колкото искат… И разбира се – в приятна компания. Храненето е социална дейност, а за малкото дете любимата компания е тази на семейството му.

Автор: Бу за сп.’Първите седем’, 2011
акредитиран Ла Лече Лига лидер-консултант, IBCLC международно сертифициран консултант по лактация, RLC регистриран консултант по лактация 

Хей, живот – здравей, здравей!

Справка със статистиката: Всеки втори брак в България завършва с раздяла. Жените по-често подават молба за развод. Причините обикновено са несходство в характерите. Възрастта, в която най-често това се случва е между 38 и 42 години.

Два месеца след раздялата с мъжа ми попадам на тези данни и въпреки вроденото ми чувство за уникалност, ми минава през ума, че откъдето и да погледна, съм средностатистическа българка. Нещо повече – спокойно бих могла да бъда представителна извадка за всяко социологическо проучване. Това, естествено, няма да промени решението ми да прекъсна един 11-годишен брак и да се опитам отново да намеря себе си. Точно това е проблемът, който се оказа решаващ за раздялата. Някъде между памперсите, кредитите и ужасно шумните фамилни празненства, се промених по начин, който изобщо не ми харесва.

Пред-азът

Аз съм весел човек. От онези, които още на 25 години са обрамчени с много мънички пачи крачета около очите – доказателство, че не мога да изкарам и час без да прихна в понякога необясним смях. Не мога да кажа, че обичам да се смея – аз просто откривам забавата и в най- малките неща. Такава ми е природата, казваше баба ми, когато не можех да обясня настроенията си. Съзнавам, че това ме прави лесна за харесване, вероятно и за съжителстване. Добавете и вроденият ми оптимизъм, че всичко в този живот е възможно, стига наистина да го желаеш и ще получите жената, в която той се влюби.

Всички щастливи семейства си приличат, всяко е нещастно по своему

Ние минавахме за щастливо семейство. Все още познатите ни казват, че сме родени един за друг – толкова хармонична изглеждаше връзката ни. Но сякаш събличахме щастието заедно с палтата си антрето и там – в 68-те квадрата панел започваше нашата студена война. Казват, че бракът се крепи на компромисите. Но дали компромисите не провалят брака ? Нали знаете, как е – отстъпваш за да му доставиш удоволствие, отстъпваш за да не се карате, отстъпваш, защото си толкова уморена от бебето, че нямаш сили за двучасовия монолог, с който той ще се опитва да те убеди колко не си права. Уж еднократните компромиси се превръщаха в нови норми. Изключенията станаха нормалности. Жестовете – задължения. И някъде там , сред многото компромиси, се загубих. Нямаше ме. Една сутрин се събудих и дори не знаех, коя е любимата ми манджа.

Кога „принцеса” от умалително става обида?

Мъжко-женските отношения търпят странни обрати, когато живеете под един покрив. Той иска топла вечеря, качествен секс и пълно спокойствие пред телевизора. Сигурна съм, че за всички мъже това е идеята за щастлив брак.
Аз не съм добра готвачка – вероятно никога няма да бъда. Модата на гурмето и готварските блогове ме подмина. Така и не ми стана интересно да правя домашно суши и да мариновам пилешки пържоли в мед и зехтин (има и изобщо такава марината?)А и защо да се лъжем – колко жени са спечелили битката с „мамината супа”? Някога това не беше проблем. Някога моите готварски неумения будеха умиление. С течение на времето в шегите се промъкна сарказъм. Няма проблем – наистина не мога да готвя.

Проблемът с телевизора обаче се оказа по-сложен. Как да накараш петгодишния си син да е тих, защото тати иска да гледа „Бързи и яростни- 368”? Когато живеете в една стая спокойствието е само добро пожелание.

Сексът? Ох! Дълго време се успокоявах с мисълта, че всички омъжени го правят – секс по задължение. Секс, за да не е нервен. Секс като от вица – той се поти над теб, ти мислиш за цвета на завесите. Не, че не разбира кога се преструваш. Отричаш и тайно в себе си се мразиш,защото някога сексът ти доставяше удоволствие. Иди обяснявай, че си от онези жени, които не могат да правят качествен секс, когато се чувстват обидени.

Най-добрият начин да останеш сама е да се омъжиш

Не знам, какво точно е имала предвид Глория Стейнъм, но това е моят брак. Самота. Сама на опашките за сметки, сама на родителските срещи. Сама, докато гледа телевизия и ужасно сама, когато „разцъква интернета”. Когато той откри социалните мрежи, престанахме да си говорим. Разбира се, набързо обсъждахме оценките на детето и здравословното състояние на бабите. После – великото мълчание. Стигна се до там, че започнах да разбирам как се чувства от статусите му във Фейсбук. Да виждам, колко забавен може да бъде, да откривам интересите му към поезията и вкусовете му за музика. Аз и близо двеста други „приятелки“, на които нямаше проблем да разкрива душата си в дълги среднощни чатове.

С времето студената война навлезе в ледения си период. Бяхме като машини, програмирани да извършват определен вид действия – без думи и емоции. Ставане, кафе, детето на училище, работа, прибиране, вечеря, филм, сън. И пак. И пак… И изведнъж скандалите се оказаха нормалната комуникация. Глупави, дребнави , домашни скандали – за кафето, за неогладени ризи и неизпрани чорапи. Класиката на брачното клише. По това време всичките ни приятели ни описваха като съвършеното семейство. Нещо повече – неженените смятаха, че сме идеалът за брак. Радваха се, завиждаха. Колкото по-хармонични изглеждахме за околните, толкова по-чужди ставахме в къщи. Не го харесвах такъв. По-лошото е, че вече не харесвах и себе си. Усмивките ми просто не вирееха на домашния адрес. Умираха като капризните саксии с теменужки на свекърва ми – неполяти и неогрени от слънцето.

Назад към природата ми

Да си тръгнеш е решение, което се взема трудно. Всички онези страхове за нещастните деца, финансовите проблеми, самотата, проваления живот на две фамилии те връхлитат и колкото и да си силна, те карат да страдаш, да се чувстваш объркана и най-вече виновна. Още повече, ако няма физически тормоз, сексуални афери, алкохолизъм или хазарт. Колкото и модерни да се пишем, сякаш все още не приемаме, че душевният комфорт е достатъчно добро основание да потърсиш щастието си извън брака. Накратко – ако не те бие, ако няма любовница, ако не изпива заплатата си или не я пръска в казината, значи всичко е наред и ти нямаш, НЯМАШ право да се оплакваш. Ако се оплакваш, значи имаш любовник. Всички, като започнем от мъжа ми и свършим с майка ми, ми зададоха въпроса „Друг ли има?” И не разбираха защо, по дяволите, се лишавам от удобствата на градения десет години дом заради някакви караници. Не ставай глупава, скандали има навсякъде. Не ставай глупава, хората се променят с годините – просто си станала по-сериозна.Не ставай глупава, кой ще те вземе с дете на 10 години? Не ставай глупава, това твоето е криза на средната възраст. Не ставай глупава, обричаш сина си на страдание. Не ставай глупава, не ставай глупава, не ставай глупава…Идваше ми да крещя, че за пръв път от много години постъпвам умно като се вслушвам в душата си. Сега си мисля, че ако бях прочела поне една статия за последиците от развода, ако бях прегледала поне един женски форум, ако бях послушала поне един съвет от доброжелателите си, нямаше да се осмеля да го направя. Общественото мнение в България продължава да поставя нещастните съпруги в графата „глезли”. За щастие винаги съм разчитала повече на интуицията си, отколкото на който и да е непоискан съвет.

Начало или край?

Има доста разведени жени около мен. Повечето от тях с години тъпчат в капана на самосъжалението и обидата. Водят тежки съдебни битки за издръжка, спазват стриктно дните за свиждане и се опитват да попълват финансовите си дупки с изнудване на бившия. Наричат го „донор” и „бащата на детето ми” и не се срамуват да развяват миналото си като чаршафа на девствена невеста след първа брачна нощ, без да осъзнават, че така не правят услуга никому. Не исках това. Не исках да зачеркна с лека ръка хубавите моменти, които сме имали, нито да карам сина си да страда, защото родителите му не могат да се разберат. Не приех роля във „Войната на семейство Роуз“. За щастие и мъжът ми не харесва Майкъл Дъглас.
Всъщност да сме разделени се оказа най-доброто, което можехме да направим за връзката си. Противно на очакванията на мнозина, детето разбра чудесно ситуацията и успя да извлече най-хубавото от двете страни – родители, които вече не се карат, две къщи, повече време за него и възможност за тайно изкрънкване на още един шоколад от страдащите баби. Що се отнася до мъжа ми – той изведнъж откри моята забавна страна. Сега предпочита да чати с мен и на мен да посвещава стиховете си във Фейсбук. Предпочита да пие кафе с мен в обедните си почивки и да ме ухажва с класическите шоколадови бонбони. Търси ме за съвети и прави малки подаръци за новия ми дом. Казва, че ме обича и този път му вярвам.
Изведнъж откри удоволствието от разходките със семейството. Дори сега, докато пиша този текст, сме на пикник в парка – нещо, което тримата никога не сме правили до сега. Синът ми изглежда щастлив, докато се надпреварва в събирането на жълъди с баща си.

Здравей, живот!

Когато останеш сама имаш два варианта – да потънеш съвсем или да се измъкнеш сама като Барон Мюнхаузен. Раздялата се оказа стимулираща за мен. Припомних си, колко организирана мога да бъда, как имам нюх за хубавите жилища на пазара и колко лесно се справям с досадните бюрократични подробности. Сега, когато не ми припомнят всеки ден, че не ставам за готвачка, открих удоволствието да се въртя из кухнята. Може би има надежда за моята пилешка супа. Сега когато съм спокойна, се оказа, че съм много забавна майка. Със сина ми нямаме нужда от телевизия, за да ни е приятно заедно. Противно на очакванията на приятелките ми, не хукнах да давя мъката си в безпаметни пиянства из баровете. Не хукнах да наваксвам с безразборен секс – нямам нужда да се доказвам така. Наслаждавам се на самотата си, защото този път е желана. Смея се повече от всякога без да ми пука за бръчките. И въпреки че съм сама, се усещам по-жива от всякога.

автор: Флор К. Николова за сп. ‘Жената днес’, 2011

*Флор е строга, но справедлива. Истинска капанка по душа, тя има бърза мисъл и остър език, за ужас на домашните си. Много хора познават Флор виртуално от Бг-мамма, където радва с присъствие и участие. Още от нея можете да намерите в блога й: http://kremenata.blogspot.com/

На 22-ти и 23-ти октомври 2011 година във Велинград ще се проведе поредният Национален семеен семинар за кърмене и позитивно родителство, организиран от Ла Лече Лига. Чудесна възможност да видите, чуете и упражните интересни и полезни неща. Ще има презентации от световно известната и изключително завладяваща Даян Уийсингър. Ще имате възможност да научите повече за анатомията и физиологията на гърдите, както и да участвате в обсъждане на често срещани предизвикателства пред кърмещата майка. Ще проведем дискусии и работилници, където може да упражните комуникационните си умения, да се запознаете с някои интересни идеи за позитивно родителство и интересното захранване водено от бебето (baby-led weaning). А татковците ще имат възможност да поговорят и обменят идеи и опит на специална сесия по мъжки.

И всичко това в прекрасния Велинград, където може да се насладите на природа, чист въздух и минерална вода. Семинарът ще се проведе в хотел “Витоша”, който разполага с красива градина и топли външни басейни. Чудесна възможност да съчетаете полезното с приятното!

Разбира се, понеже не сме новаци в организирането на подобни събития, опитваме се всеки да извлече максимално полезното и приятното за себе си. Затова сме предвидили интересна, разнообразна програма, подпомагаща лесно и достъпно учене, която включва различни неща, например:

- за кърменето отблизо – за всеки, който иска да научи повече, както и за всички помощници за кърмене от най-различно естество, с известни международни и родни лектори
- за комуникацията с децата и възпитанието им – какво можем да направим, за да общуваме по-ефективно с поколението си и едновременно с това да постигаме желаните си цели като родители по един по-позитивен и приятен за всички начин (особено в случай, че последното може би не винаги ни се удава)
- за общуването с възрастните – защото добрата комуникация е ключът към много палатки
- мъжки приказки – татковците и кърменето, майките, новото бебе, децата в семейството…

Предвидени са и достатъчно големи паузи, за да може човек да изпробва дали наистина водата в басейна е топла и дали Велинград е наистина СПА столица на Балканите или са стари лаври. За ентусиазираните в събота вечер ще има салса уроци и народни танци за начинаещи. Семинарът е семеен – предвиден е в идеалния случай като добра възможност за цялото семейство да научи нещо ново, да почине и да се забавлява.

И всичко това – на цени, напомнящи времето отпреди 20 години.

Така че, хващайте половинката под ръка, мушвайте децата под мишница и ще се видим там!

ПРОГРАМА + РЕГИСТРАЦИЯ

В края на всеки месец имаме гостуващ лектор. През август Поли от ЕваСпорт гостува на срещата, посветена на  Хранене на кърмачката, физически упражнения за бременни и родилки и показа лесни и практични упражнения за преди и след раждане. През септември Диана Георгиева от GugaSling разказа Всичко за носене на бебето в слинг.

Това е програмата за октомври – лекциите-срещи в МОЛа, както и Ла Лече Лига събитията в гр. Пловдив през месеца. Заповядайте всеки вторник от 10ч. на последния етаж на МОЛ-а, в средата на месеца на Бебешко кафе, а в края му – на ЛЛЛ среща!

4 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Раждане: Методи на обезболяване и комфорт по време на раждане – традиционни и нетрадиционни техники”

11 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Кърмене: избягване и преодоляване на проблеми и трудности”

12 октомври, сряда,
11ч., Градската градина, Бебешко кафе,
Имате въпроси за кърмене? Заповядайте на Бебешкото кафе и ги задайте!

18 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Захранване и хранене: Здравословни рецепти за бебета и малки деца… и цялото семейство”

25 октомври, вторник,
10ч., МОЛ Пловдив,
лекция-дискусия „Грижи за бебето: Пелени за многократна употреба” с гостуващ лектор Олга Дукат от „Естествени идеи“

29 октомври, събота,
10:30ч., Ла Лече Лига среща,
детската площадка в градинката на Енергото (долната, откъм Четвъртък пазар/Обредния дом – срещу кафене Легал), тема: „Факти за кърменето: ползи за телата ни”

0888-555-385 – национален телефон за подкрепа, информация и помощ за кърмене на Ла Лече Лига

Блог на пловдивската група с новини и събития: http://lllplovdiv.wordpress.com/

Всички сме чували, че децата носят радост, изпълват живота със смисъл, помагат на човек да има по-добро самочувствие…  Но децата са и източник на тревоги, нерви и нерядко – черни финансови дупки. И все пак, хората упорито се размножават. Защо? Ето още някои по-неочаквани ползи от децата в семейството.

  Има кой да върши дребни неща из домакинството.

„Иди, моля те, и ми донеси чаша вода/хляб/дистанционно/жива жаба…” – най-после има кого да обучите за дребните, но много досадни „иди-и-донеси” задължения в къщата! И разбира се, не оставяйте доброто дело наполовина – плавно помогнете на децата да поемат и други домакински обязаности. Колкото повече мини-куриери имате, толкова по-добре за вас.

 Имате извинение

Не ви се ходи на досадно парти? Не искате да се видите с приятелка? Не ви се върши времеемка задача? „Ах, ами аз съм с детето, знаеш, и е тооолкова трудно, сега е в този особен период…” Децата осигуряват перфектното алиби за куп неща.

 Можеш да не ядеш/да ядеш

Ако човек не обича странните кулинарни експерименти на престарялата си леля, която бърка майонеза с мумийо, винаги може да се оправдае с детето, което точно сега не трябва да яде и вие да не го дразните… (ако сте бременна – още по-добре, можете да кажете смело, че лекарят ви е забранил). И обратното, ако много ви се иска допълнително – обвинете детето, което нищо, че едва е наблизало храната, много я е харесало (ако сте бременна или кърмите се подразбира от самосебе си, че трябва да научите култовата фраза „Сега ям за двама”)

 Осигурява по-бързо преминаване на опашките

Човек и добре да живее, трябва да пазарува, а пазаруването с деца може да е едно от най-ужасните неща. Сега можете безнаказано да се възползвате от тях и наредени на километричната опашка да използвате всеки техен писък, за да отговорите с висок печален глас” „Ей сега, маме, почакай още малко, виж колко много хора има пред нас!” Освен ако магазинът не е пълен с коравосърдечни главорези, почти сигурно е, че поне един човек от опашката пред вас ще ви пусне напред, ако не и всички.

 Има някой, на когото да предадете уменията си

Да имате деца е уникалната (може би) възможност в живота ви, когато има някой, от когото сте по-умни, умели и можещи – колкото и малко активи да имате в тези категории! Нещо повече – този някой ви гледа с жадни очи и попива всяка ваша дума и жест! Не е ли страхотно да сте безрезервно приет ролеви модел за друго човешко същество поне за известно време (докато въпросното същество не навлезе в пред-пубертета и безславно се сгромолясате от родителския трон на мъдростта и респекта)?

 Има с кого да си играете

Децата са най-доброто извинение да си купите огромното Лего, за което мечтаете от вашето детство, страхотното метално влакче с истински двигател и онзи пъзел от 5,000 части. Можете да играете с детето, но не се притеснявайте да му забраните достъп до новата ви играчка, „за да не я развали” – всеки знае, че някои работи не са за деца…

 Има кой да ви напомни за важните неща в живота

Децата са неподправени и до голяма степен лишени от лукавството и негативизма, присъщи на възрастните (поне докато не ги научим иначе) – и в добавка знаят кои са истински важните неща. Позволете им да ви ги покажат. Да погледнете през техните очи може да е безкрайно освежаващо и да ви покаже съвсем различна перспектива.

добавени бонус-точки от коментари:

 Чувствате се по-млади

‘Покрай детето си отново ставам дете .Отново преживявам онези трепети от 1-вия учебен ден, 1-вото колело , детските безгрижни игри с децата. Превръщаш се в дете и за малко грижи и неволи забравяш.’

iliana_81

  Можете да развихрите шопахолизма си

‘Можем да пазаруваме куп сладки роклички, фибички и дрънкулки, които на себе си не бихме могли да сложим, а ни се иска, на дете всичко стои супер…’

 Имате оправдание за закъсненията
‘Децата са чудесно оправдание за закъсненията ми – с две малки деца, пробвайте да сте точни, по дори и да не са те винаги причината:)’

  Можете да сте анонимни мръсници*
‘Винаги имаме оправдание защо е разхвърляна къщата …детето постоянно пръска играчките, цапа и не смогвам даже да разтребя ‘

ELLIE

Какъв четец? Мисленето не ми отне много – проучвах пазара в последните няколко месеца с неясната идея някой ден да си взема четец, така че изборът беше предрешен в полза на амазонския Киндъл. Да, Nook имат e-ink, както и цветен четец, но 1) обичайно чета книги за възрастни, които рядко са в цвят и 2) цената* му е по-висока.

Какъв Киндъл? Ясно, че трето поколение. Обмислих за момент да взема 2-ро, но не видях особени ползи. Избрах по-ниската цена – KSO, Kindle with Special Offers. Иначе казано, вместо стандартните скрийнсейвъри с умрели хора, Амазон пуска реклами, срещу $25 по-малко. По-долу – повече за това.

Wi-fi vs. 3G? Това беше по-трудно решение. От една страна, wi-fi има на много места, от друга – а където няма, ах, с 3G ще има достъп… но след прочитане на няколко подробно развити сравнения нужен ли ми е 3G, се отказах. Както се оказа – правилна постъпка.

Какъв калъф? Това може да е малко смешен въпрос на фона на горните, но истината е, че самия Киндъл избрах след един ден премисляне, а калъф избирах седмица. Не е шега работа хем да е красив, хем да пази добре, хем да е от приятни ми материали, хем да не струва едно царство и половин кон (или беше обратното?), защото целта ми беше възможно най-нискобюджетен вариант за четец. Прерових и amazon.co.uk, и amazon.com, и ebay.co.uk и ebay.com надлъж и нашир в търсене на най-подходящия калъф; изчетох сигурно над сто ревюта за различните модели. Разнообразието е твърде голямо и изборът не е лек, още повече, че все нещо не ми харесваше докрай. В крайна сметка по случайност в темата за четците в бг-мамма някой сподели за калъфа на mCover, в момента на промоция. Отворих връзката и voila! – намерих моя калъф, точно какъвто исках.

И така, Киндъл it is! Не се хвърлих да свалям книги в аванс – при наличието на толкова много сайтове с безплатни или евтини книги не видях смисъл да трупам. За сметка на това, се възползвах от опцията на Амазон, да регистрирам моя Киндъл не в собствения ми акаунт, а в друг, където имаше вече купени книги, които могат да се свалят наново на всяко устройство, регистрирано към този акаунт. Такава регистрация и де-регистрация може да се прави произволен брой пъти без проблем, към различни акаунти (но, естествено, един Киндъл може да е регистриран едновременно само на един акаунт и с де-регистрацията му се губят книгите, купени/свалени от този акаунт).

Денят Х настъпи, Киндълът е в ръцете ми. Най-напред ме впечатли кутията му. Обичам вниманието към детайла, а леко релефните „копчета“ на буквите на снимката на кутията са чудесна илюстрация за това.

Не можех да не си помисля, „колко хитро!“

Хррррт!, издърпваме хартиената лента, запечатваща кутията, и ето го и него. По-тънък, отколкото очаквах, някак по-голям от представата ми. Следват обичайните операции – вкарване в калъфа, качване на книги, тестване.

Калъфът на mCover е перфектен – исках калъф, който максимално прилича на оригиналния – в смисъл, проста корица, която се затваря с ластик. Кожен е и ако правилно схващам, от естествена кожа. Изкушавам се да си взема втори в друг свеж цвят. Ето го, сравнен с оригиналния калъф от Амазон:

Разликата с този от Амазон е в захващането; mCover има в добавка вътрешен джоб. Цената му от $10-12 на намаление е неустоима, сравнено с минимум $29 за амазонския.

Както писах, взех Kindle with Special Offers, KSO. Преди да се регистрира, е нормален Киндъл; след регистрацията в Амазон се активират рекламите му и стандартните скрийн сейвъри спират да се показват. Това за мен е леко дразнещо, понеже голяма част от рекламните скрийн сейвъри са брутално грозни. Ясно е, че се показват само, когато човек не чете (+ банер лента в home), но аз често държа четеца отворен, т.е. виждам скрийн сейвъри, които ме дразнят. Други, напротив, са приятни за окото. Офертите са валидни само за САЩ, т.е. ако иска да ги ползва човек, трябва да му е регистриран Киндъла в акаунт с посочена страна САЩ (това се сменя от настройките лесно). Въпреки принципното ми негодувание срещу неестетичните реклами, признавам че някои са не само естетически издържани и изглеждат добре на екрана, но и са добри – например книга за $1, адаптор за контакт за зареждане на Киндъла на 50% намалние и т.н. Други са неприложими извън САЩ и не са актуални – разни местни премиери, намаления в тамошни магазини и прочее.

В обозримо бъдеще смятам да jailbreak-на Киндъла, след което да го освободя от рекламите (веднъж щом разбера твърде сложното обяснение как става – така че да мога да ги включвам обратно, ако реша). Не се поддавам на морализаторски поучения за това, че видите ли, съм платила за „рекламен“ Киндъл, следователно трябва да търпя рекламите – не, драги ми господине. Амазон е платил $25, за да ми показва реклами, но устройството е мое и мога да правя с него каквото реша, точно както като искам, спирам рекламите по телевизора, сменям канала или изключвам звука. Купила съм го, притежавам го изцяло.

За момента KSO не предоставя възможност да се изключва рекламния скрийнсейвър. Пробвах съгласно прочетеното в мрежата да заменя изображенията с мои, но явно поне на любителско ниво системата е глупакоустойчива, защото получавах това:

Преди да постигна успехи в jailbreak-а, все пак намерих вариант, който ме устройва: заменям скрийн сейвърите, които не харесвам, с такива (отново оригинални), които са ми приятни. Тогава се въртят само картинки, които не ме дразнят. Лаишко, но ми върши работа.

Не устоях и заедно с ябълковозеления калъф, снабдих Кънчо Киндъла и със скин. Според запознатите, скиновете на DecalGirl са най-добрите. Повярвах им и взех такъв – с матово покритие, за да няма отблясъци.

Пристига в тънък пластмасов джоб.

Скинът също е глупакоустойчив: измийте си ръцете внимателно, работете на добре осветена повърхност, като маса или бюро… предпочетох въпреки указанията (кой, аз ли няма да ги подобря?!) да забърша Киндъла с кърпичка за почистване на очила. Почиства мазни отпечатъци добре и съхне веднага.

Крайният резултат!

Личното ми мнение е, че светли скинове няма да стоят добре – даже този, който е на предполагаемо най-добрия производител, не покрива на съвсем 100% киндъла и тук-таме се вижда черно отдолу. С бял или светъл скин това може би няма да стои особено красиво.

Четенето ми в последните седмици се увеличи в пъти. Голямото дете ме дебне постоянно, за да се мъчи да изпроси четеца, за да чете детски книги – и нея я привлича много. Опцията text to speech не е впечатляваща, но все пак върши работа.

Браузърът неслучайно е експериментален – изживяването е мъчително. Със сигурност не бих го ползвала, освен ако не съм в ужасна нужда (а чак толкова зависима от интернета, че да си причиня браузване с Киндъл, не съм). В тоя ред на мисли, 3G е напълно излишно…

И така, to Kindle.

***

А сега… видяхте ли новите модели? Амазон избиха рибата. Сърбят ме ръцете да поръчам още един, ако не и два Киндъла… 

$79, KSO, без клавиатура (само виртуална, достъпна с централния клавиш и страничните му контролери), без text-to-speech, има wi-fi, по-малка вместимост на книги, само 170 грама, 6″ дисплей… страхотия. Страхотен е за деца, нискобюджетен или просто непретенциозен човек. $109 без SO.

$99, KSO, тъч скрийн, text-to-speech, само 213 грама и му дават 2 месеца живот на батерията с едно зареждане.

И предстоящият да излезе скоро цветен Киндъл, разбира се:
който е смес между таблет и четец, лично мен не ме интригува, освен с ниската си цена от $199.

Засега реални ревюта почти няма. И все пак – струва ми се, че най-нискобюджетният Киндъл ще е чудесен за деца, или пък за възрастни хора, които няма да ползват клавиатурата. В крайна сметка Киндълът е просто четец и трябва да изпълнява най-вече основната си цел: на него да се четат книги, а не да е, както отбелязват в едно ревю, швейцарско ножче, с което да се прави какво ли не.

Бременността може да се окаже доста самотен период, особено ако първа/последна сред приятелките си чакате дете. Темите ви на разговор може доста да се различават, колкото и да обичат близките ви да обсъждат среднощни киселини и честотата на посещенията до тоалетната в деветия месец. В училището за родители е лесно: там всички се вълнуват от това, от което и вие в този момент.

Имате повод да излизате

Понякога е трудно човек да се накара да стане и да се раздвижи (това не е много изненадващо, ако обиколката и тонажът му се доближават до тези на самолетоносач), а понякога просто мързелът надделява. Добавете още един сериозен и смислен повод да излизате – всички сме наясно колко е важно човек да сменя обстановката и да трупа нови впечатления.

Осигурявате си компания за разходка с колички

Дори сега разговорите с други бъдещи родители да не са ви особено вълнуващи, мислете в перспектива – ако нямате приятелки с бебета – осигурете си нови такива. Самотните разходки в парка са интересни и приятни, но до време. Понякога човек има нужда да разнообрази ежедневието си с друга „колежка”.

Осигурявате социален кръг на детето си

Ако нямате много роднински и приятелски деца покрай себе си, може да искате да помислите в аванс с кого ще събирате детето си след раждането – за всичко от компания на пясъчника до приятелчета за рождените дни.

Споделяте опит и знания

Добре е, когато имате на кого да предадете опита и знанията, които вече сте натрупали – независимо дали защото това е третото ви дете или просто защото сте в по-напреднала бременност от останалите. В коя болница да родите, какви са минусите на епидуралната упойка, каква е тази поза за кърмене „под мишница”?… Жените са по природа социални и при общуване в група добре учат една от друга важните умения, които след това да им помогнат да се грижат за детето си. Не е ли приятно да знаете, че сте от полза и за някой друг?

Имате алиби да прокарате убежденията си сред роднини и приятели

Сега е златният ви шанс да споделите с близки и роднини нещата, които са важни за вас: от изключително кърмене и късно захранване през употреба на пелени за многократно ползване до родителски кооперативи. Може просто да заявите: „На училището ни казаха така” и, освен, ако близките ви не посещават въпросното училище заедно с вас, няма как да разберат кое са ви казали там и кое е лично ваше убеждение.

Научавате нови неща

Разбира се, вероятно това е нещото, заради което сте започнали да посещавате училището на първо място. Никой не знае всичко, а дори да знае много, тенденциите в отглеждането на децата се менят и осъвременяват постоянно. Бъдете в крак – дори наученото да не ви изненада, най-малкото е приятно човек да знае, че е прав.

автор: Бу за „Първите седем“, 2011

В Пловдив можете да посещавате безплатното училище за родители всеки вторник от 10 ч., в МОЛ Пловдив

***

Не търсете в мрежата инструкции за направата на пясъчни замъци, момичета! Те само ще ви вменят, че идеалното съотношение за изграждането им е 8 части пясък и една част вода, а основният инструмент – лопатата, е, може и с ръце, но водата от морето да се носи с кофи на всяка цена. И не бива да позволявате на пясъка да изсъхва, защото ще се случи свлачище! Свлачищата са страшно нещо и е по-добре да не са от компетенциите ви.

(сс) Verdad
Моето момиче на 12 строи пясъчен замък. Гледам я с любопитство – тялото ѝ – на границата между момиче и жена – се е издължило и някак не е нейното. Малко ѝ ръби, не знае как да го настрои по слънцето. Но дълбае пясъка смело, с ръце, и е съвсем сигурна къде да издигне кулите. После изведнъж се вкисва до безобразие – не приема естествения ход на вълните, не приема, че морето вика сушата, сърдита е на вятъра, който разваля детайлите и абсолютно отказва да чуе, че всъщност той ги ухажва пеейки им.

Потърпи, иска ми се да ѝ кажа, дори този дворец да не издържи на времето, ще направиш друг за децата си!

Моето момиче на 9 е ухилено до уши и може до безкрайност да бродира слънца в дюните. Абсолютно ѝ е все едно откъде духа вятърът. Тя не обича безветрието, защото то донася скуката, твърди, че не иска ваканции повече от пясъчен замък време – те пресяват приятели, може до края на света да копае дупки в пясъка, които вълните да помитат арогантно-собственически и въпреки това да е благодарна до дъното на трапчинките си за лятното слънцестоене – едно специално време, в което се случваме всички заедно.

Не спирай да се усмихваш на светлината, иска ми се да ѝ кажа, тогава ще я отразяваш цялата и тя ще се връща при теб! Сама ще светиш.

Моето момиче на 2 държи в ръчичката си цялото лято. То е шарено и ръбесто – абсолютно ново на пипане. От него се роят чудеса – кофички вълшебства с подпис „мама“, „татко“, „кака“, сенки на брега – смешно накъдрени, нащърбени мидички – цяло подводно царство, стъпки на птици – шарена върволица от посоки . Ако ги вземе вълна – още по весело, всичко започва отначало. Всичко е още тук.

Иска ми се да мога да ѝ кажа, че ще е така винаги, но повече искам да вярвам, че със сестрите си ще вървят заедно и ще се забавляват да оставят следи в пясъка, пак, и пак, колкото и вълни да ги скриват.

Аз. В лятото на трите ми деца. Случвам се за първи и последен път всяка година. Променям се. Аз съм пясъчен замък, абсолютно зависим от слънцето, вятъра и водата. Триизмерна сянка. Но няма как да  съм тъмната страна на нещата. Та сянката е производна на светлината! Праволинейно разпространена. Не, лятно разпръсната. И ще съм винаги наоколо.

Аз съм Мама.

*Verdad е майка на три прекрасни дъщери, надарена с голямо търпение и добро чувство за хумор (мисля, че и двете са безценни и бих искала да имам повече, особено от първото). Пише в Бг-Мамма и се радвам да я познавам и на живо Сигурна съм, че и на вас ще ви допадне какво има да ни каже.

Лагерен огън

Съберете сухи клони и съчки, наредете ги на безопасно място и тържествено запалете лагерния огън. Можете да опечете наденички на шишче, а после да заровите картофи в жарта… (Жителите на големи градове трябва да проявят изобретателност в намиране на подходящо място за лагерен огън, но не е невъзможно.)

Лятно кино

Изнесете лаптопа (или целия компютър, ако е настолен) на терасата, намажете се с лосион против насекоми, пригответе купа с пуканки и поканете децата на „нощно” кино с детски филм. Ако искате удоволствието да е „като на кино”, можете да наемете мултимедиен проектор и да прожектирате на опънат бял чаршаф.

Палатка

Дори да живеете в града и да нямате заден двор, със сигурност можете да намерите подходящ парк или полянка, в които да „разпънете” палатка от чаршаф и клони и да постоите вътре на фенерчета, слушайки звуците на нощния град.

Кална локва

Ако сте в града, може да се наложи да потърсите помощ от приятели с къща с двор или да импровизирате с голям леген и кофа пръст. Пуснете водата, докато земята се напои добре, след това оставете децата по бельо или бански да се търкалят в калната локва до премаляване. Не забравяйте фотоапарата!

Автомивка

Устройте истинска автомивка. Раздайте на всеки голяма гъба, четка и кофа със сапунена вода, пуснете музиката и автомивката може да отвори!

(Ако нямате кола, зарадвайте някой съсед.)

На басейн

Заведете детето на басейн – или ако няма подходящ, устройте плаж на терасата в надуваеми басейнчета и легени. Не се колебайте да се пуснете по бански и да се потопите и вие.

Туристи

Бъдете туристи в своя град. Проучете предварително всички удобни за посещение забележителности. В уречения ден сложете раници със сандвич и вода на гърба, слънчеви очила и шапки, фотоапарат на врата и започнете обиколката!

автор Бу, за Първите седем 2011

С децата вече изпълнихме точката за лагерния огън – с всичко полагащо му се, като печене на шишчета и обикалянето му с дивашки танци и песни. Следват лятното кино и калната локва (може би съпроводени от още един лагерен огън), а може би и палатката навън. Чудесен край на лятото и добро начало на есента

Какви са вашите забавления с децата в края на сезона?