Tag Archives: адаптирано мляко

Галерия

„Месец на кърменето“? Не съвсем…

This gallery contains 1 photos.

В началото на м.май ми се обадиха от „Денят отблизо с Мария“ с покана за участие в предаването. Наложи ми се да откажа. Обясних подробно защо именно трябва да откажа участие в предаването; надявам се мотивите ми да бяха разбрани, … Има още

Имам ли достатъчно кърма?!

Скоро сте родили и както почти всички нови майки, вие също се вълнувате от куп въпроси и се чудите дали не грешите някъде. В идеалния случай кърменето ви е стартирало безпрепятствено и всичко върви добре – докато не започнат да ви глождят съмнения дали бебето ви яде достатъчно, или не се озовете под натиск на добронамерени роднини и приятели да започнете да дохранвате. Често се случва родителите да започнат да дохранват отрочето си, въпреки че намеренията им са били други, без непременно това да е било наложително.

И все пак, кога е необходимо да се дохранва и кога има вероятност погрешно да тълкувате някои сигнали, които бебето или тялото ви подават? Как да разберете дали всичко с кърменето върви добре и кога да започнете да се притеснявате?

Как да разпознаете фалшивите аларми и да не дохранвате бебето без нужда?

Понякога може да се съмнявате в способността на организма си да произведе достатъчно мляко, особено ако ви притесняват промени в тялото ви или поведението на бебето. В повечето случаи става дума за фалшива аларма. Ако детето ви изглежда здраво и жизнено, развива се добре и покрива изискванията за възрастта си, наддава добре и има достатъчно мокри и нацапани пелени всеки ден, кърмата ви вероятно му е достатъчна. Някои от често срещаните безпричинни тревоги могат да бъдат:

  • Гърдите ви внезапно изглеждат меки и празни. Няколко седмици след раждане тялото ви започва да се нагажда към реалните нужди на бебето и постепенно спира да прави излишни количества кърма, като в резултат гърдите ви не изглеждат толкова пълни, както преди. Това е нормално и вероятно кърмата се е регулирала.
  • Гърдите ви вече не текат спонтанно. Спонтанното изтичане на кърма няма отношение към нейното производство и някои майки дори не го изпитват, като това не им пречи да кърмят успешно. Обичайно потичането е по-малкият проблем след регулирането на кърмата.
  • Не чувствате рефлекса на потичане на млякото или чувството е по-слабо от преди. Някои майки никога не чувстват рефлекса, а при други усещането става по-слабо след известно време и кърмят без проблем. Това е без значение за количеството мляко.
  • Бебето ви суче често и изглежда гладно скоро след хранене. Помнете, че кърмата се разгражда лесно и бързо, а също и това, че бебетата сучат не само за храна, но и за утеха. За кърменото бебе е обичайно да суче 8-12 пъти (някой път и повече) за денонощие. Понякога малки порции, но на често, са това, от което бебето се нуждае, за да расте добре.
  • Опитвате да изцедите гърдите си и количеството е малко. Дори най-съвършената помпа не може да е толкова ефективна, колкото е бебето, когато изпразва гърдите ви. Начинът, по който мъничето засуква, спецификата на сукането, включително контактът с него по време на кърмене са важни за потичането на млякото и доброто изпразване на гърдата и може да не бъдат достатъчно добре постигнати с помпа за кърма. Много майки не успяват да цедят много или никак, без това да се отразява на способността им да кърмят бебетата си успешно.
  • Бебето внезапно започва да иска да суче на всеки час и дори по-често. Бебетата растат с голяма бързина в първите месеци и обичайно удвояват рожденото си тегло около средата на първата година. За да растат с такива темпове, понякога минават през т.нар. „скокове в растежа”. През тези периоди апетитът им рязко нараства и може да искат да сучат почти двойно по-често. Честото кърмене ще увеличи количеството на кърмата, за да задоволи повишените му нужди. Дохранването в момент на скок в растежа може да наруши природния механизъм за увеличаване на млякото, вместо да помогне.
  • Бебето ви намалява честотата и времетраенето на кърменето. С възрастта бебетата стават по-умели в изсукване на кърма от гърдите ви и е нормално да успяват да получат нужното им количество мляко за по-кратко време от преди. Когато бебето расте, стомахът му също расте и започва да побира повече, което позволява някой път и кърменията да са по-нарядко, сравнено с първите дни.
  • Решавате да дадете шише с мляко за кърмачета и бебето го изпива лакомо. Истината е, че много бебета биха пили охотно от шише, без да имат реална нужда от допълнително мляко. Деца, които иначе наддават повече от добре и сучат ефективно, могат да бъдат заинтригувани от новата форма на биберона, както и от лесния поток мляко, който сам се излива в гърлото им, без да полагат почти никакви усилия. Само по себе си това не е добър критерий, тъй като много бебчета биха пили от шише дори веднага след хранене, без да са гладни.
  • Бебето ви е нервно. Нормалната ежедневна раздразнителност е много често срещана в бебешка възраст. Много причини могат да направят едно бебе раздразнително, освен гладът. Ако кърменето не помага, опитайте да го разходите, да го полюлеете, да го увиете в тънко одеяло, да го изкъпете, да го масажирате или да дадете на някой друг да се погрижи за него, ако вие сте изчерпали възможностите и търпението си. Ако обаче раздразнителността е постоянна и не отминава изобщо или е придружена и от други симптоми, може да е признак на здравословен проблем. Консултирайте се с педиатъра си.
  • Бебето ви наддава различно, кърми се различно и режимът му се различава от този на другите ви познати бебета. Всички бебета са различни и уникални и всяко има собствен ритъм и режим (майките на повече от едно дете лесно могат да потвърдят това). Има големи вариации в нормите при здравото бебе. Ако все пак имате натрапчиво чувство, че нещо не е наред, консултирайте се с педиатъра.

Никое от горните не е причината при вас и млякото ви изглежда наистина е по-малко. Как да го увеличите?

Почти всички майки са способни да правят достатъчно мляко за бебето си с правилно организирано кърмене – често и достатъчно дълго. Само малък процент (под 2%) от жените не успяват. Консултирайте се с лекаря си или човек, който разбира от кърмене, ако смятате, че млякото ви е недостатъчно или бебето ви не е възстановило теглото си при раждане две седмици по-късно. Долните идеи ще ви помогнат да се уверите, че имате изобилна кърма.

  • Кърмете често, поне на всеки 2 до 3 часа, с най-много една 4 до 5-часова пауза на денонощие, ако бебето желае.
  • Ако е необходимо, будете бебето за хранене на всеки няколко часа. Разсъблечете го, сменете пелените, обтрийте го с влажна кърпа – опитвайте различни неща, за да видите кое ще работи при вас.
  • Уверете се, че бебето ви е сложено добре на гърдата на всяко хранене (вж. по-долу)
Ухото, рамото и бедрото са в една линия
коремът му е долепен към вашия.
Засуква не само зърното, но 2-3 см от гърдата (ареолата, тъмната кожа зад зърното).
Устните му са обърнати навън и езикът излиза над долната устна,
бузите са закръглени, а не хлътнали навътре.
Можете да чуете ритмично преглъщане на всеки няколко засуквания.
Не усещате болка или силен дискомфорт в зърното/гърдата.
  • Предлагайте и двете гърди на едно хранене. Уверете се, че бебето ви е изпразнило възможно най-добре първата гърда, след което му предложете втората и го оставете да суче, колкото желае. Може да се наложи да доизцедите млякото след това, за да стимулирате допълнително лактацията. На следващото хранене започнете от гърдата, която е била втора предния път.
  • Ако бебето бързо губи интерес и нервничи, опитайте „честа смяна”, за да поддържате интереса му: кърмете от първата гърда, докато иска, след това оригнете и предложете втората. Повторете 2 или 3 пъти на всяко хранене, докато изпразни гърдите ви възможно най-добре.
  • Окуражете бебето си да суче толкова дълго и толкова често, колкото желае.
  • Осигурете добър контакт кожа до кожа с детето си: ако е топло, разсъблечете го, така че максимална площ от кожата му да се допира до вашата; ако е хладно, разтворете дрешките му така, че поне коремчето му да е опряно във вашия гол корем или го завийте с одеяло. Контактът кожа до кожа помага на бебето да суче по-ефективно и да наддава по-добре.
  • Избягвайте да давате шише и биберон-залъгалка. По възможност е добре всичкото сукане, което бебето получава, да се прави на гърдата ви.
  • Пийте достатъчно течности (поне 6-8 чаши) и се хранете питателно.
  • Почивайте добре. Спете, когато бебето ви спи или поне лягайте, докато го кърмите.
  • Ако сте избрали да давате вода, предлагайте я неподсладена, в малки количества след хранене. Голямо количество вода, особено подсладена, може да запълни излишно стомахчето на бебето.
  • Уверете се, че сте добре и удобно разположени за кърмене. Напрежението може да е пречка за рефлекса на потичане на кърмата.
  • Доизцеждането на гърдите, което при нормален ход на кърменето е ненужно, в случая може да помогне за стимулация на кърмата. Изцеждайте на ръка или с помпа поне 10 минути всяка гърда след кърмене, за да я изпразните възможно най-добре.

При всички положения, опитайте се да бъдете търпеливи, спокойни и уверени в себе си. Вие сте човекът, който е най-близо до бебето, познава най-добре нуждите му и е най-вероятно да знаете инстинктивно кога нещата вървят добре и кога има нужда от промяна. Вслушвайте се в сигналите, които бебето ви дава, а също така се доверявайте на тялото си: диадата майка-бебе през хилядолетията е достигнала съвършената настройка, която да работи по възможно най-добрия начин.

автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2009

Кърменето: повече от мляко

Доста шокиращ за някои цитат казва накратко това, което много кърмещи майки знаят, или научават в хода на кърменето на бебетата си. А именно, че кърменето има по-различно значение както за майката, така и за детето й, което не се свежда само до вкарване на едно мляко в едно бебе; просто не е само това и не е същото, като да го нахраниш от шише.

Това не значи, че адаптираното мляко е „лошо“ или майките, хранещи изкуствено, трябва да се чувстват зле. Просто утвърждава и признава, че кърменето е освен храна и част от интимни, лични и специални отношения между майката и детето й.

Да се сведе кърменето до мляко е като да се сведе сексът до спермата.

– Rachel Myr, Lactnet list facilitator, named “Midwife of the Year 2008″ in Norway, цитирана в Lactnet

Внимавай какво говориш!

“Кърмените бебета са по-малко поддатливи на чревни инфекции – едва 18% от кърмените бебета имат гастроинтестинални проблеми.”
“Бебета, които не са кърмени или са на смесено хранене, са по-поддатливи на чревни инфекции – над 33% от тях имат гастроинтестинални проблеми.”

Кое от двете изказвания ви звучи по-стряскащо? Кое от двете би ви подтикнало да кърмите бъдещото си бебе или да не се отказвате да кърмите новороденото си, ако срещате някакви проблеми? Двете изречения са взети от едно и също проучване. Казват едно и също нещо: кърмените бебета имат по-малко проблеми с гастроинтестиналните инфекции, некърмените имат повече проблеми. Всичко опира до това, как именно е казан въпросният факт.

“Кърменето намалява риска на гърдата при майката с 25%.”
“Майките, които не кърмят, са с 25% по-застрашени от рак на гърдата.”

Отново, едно и също нещо, казано по два различни начина. И въпреки това, посланието, което носят, е различно. Лично аз много повече бих се впечатлила от второто изказване – казва ми какви са реалните рискове, които застрашават здравето ми, а не евентуалните ползи. Когато говорим за кърмене, сме свикнали да изтъкваме предимствата. “Кърменето е по-лесно и бързо.” Нека да обърнем изречението и да видим какво ще се получи: “Храненето с шише е по-трудно и времеемко.” Звучи и се възприема съвсем различно, нали?

“1/4 от семействата залагат на здравословни храни.”
“Три от четири домакинства се хранят нездравословно.”
(това си го измислих – но мисля, че добре илюстрира мисълта ми.)

Много важно може да е това, как именно човек поднася една и съща информация. Толкова много сме свикнали да чуваме за предимства, кое е по-добро, кое е по-полезно… същите тези неща, казани по обратния начин – кое е с по-големи недостатъци, кое е по-лошо, кое е по-вредно – може да ни позволи да погледнем на въпроса по много различен начин.

Вероятно точно заради това през 2006-та the Department of Health and Human Services в САЩ пуска нова кампания, насърчаваща кърменето, по телевизия, печат и радио. Кампанията е меко казано шокираща и става обект на ожесточени дебати още преди официалния си старт. По телевизията текат два клипа, единия показващ бременни жени, участващи в състезание по търкаляне на дънер по вода, другият с жена в напреднала бременност, яздеща механичен бик. Главното послание на рекламите е “кърмете изключително* през първите шест месеца” и “не бихте поели рискове преди раждането на бебето си, защо да го правите по-късно?”

Не знам какви ползи е донесла тази кампания. Лично на мен ми идва по-брутална и ненужно силна (да, дори на мен, лактивистката!). Вероятно има нужда от подобни стряскащи кампании в САЩ, където около 70% от майките започват да кърмят след раждането – иначе казано, 30 на 100 изобщо не започват да кърмят (сравнено с 98 на 100 родилки в България, които започват да кърмят в болницата), като 6 месеца по-късно кърмят 42.1 процента (само 12.1 от тях кърмят изключително) – по този показател ни водят, впрочем, тук на 6-месечна възраст на бебето кърмят едва около 36-40% от майките, в повечето случаи става дума само за частичен прием на майчино мляко.

На 2-ри септември в медиите се появи новина, че 94% от болниците в САЩ признават, че дават на родилките безплатни мостри с адаптирано мляко. По-смесено послание от това – здраве му кажи. ‘Кърменето е чудесно, вземи това пликче с адаптирано мляко за всеки случай.’ Нещо подобно се случва и у нас: всички кимат в унисон колко прекрасно е кърменето и въпреки това в над 95% от родилните домове на родилките под една или друга форма им се предлага да дохранват бебето (ако изобщо ги питат за съгласието им). ‘Кърмиш ли? Браво. Искаш ли добавка?’ Ако майката не е действително уверена в себе си и това, което прави (а повечето от нас не са, особено с първо дете), ще й е много трудно да не се поддаде на такъв явен или прикрит натиск.

По повод тазгодишната и предни кампании за Световната седмица на кърменето у нас често се чуват мнения, че кампанията била обидна за майки, които по една или друга причина не кърмят и им внушава чувство за вина. Защо? Защото по медии, а и навсякъде другаде се казва, че “кърмата е най-добрата храна за вашето бебе.” Е, не знам дали това ще е новина за някого – но майчиното мляко наистина е най-доброто за вашето бебе. Пише го и на кутиите с адаптирано мляко: “Кърмата е най-добрата храна за вашето бебе.” Чудно, дали продажбите им щяха да са толкова високи, ако изречението беше формулирано по обратния начин:
“Адаптираното мляко не е най-добрата храна за вашето бебе”

*изключително кърмене: бебето е само на кърма, без прием на вода, сок и каквито и да е други храни.

Още по темата:
Внимавай какво говориш! от Даян Уайсингър
Проценти на кърменето в България
Избор ли е кърменето? от Хедра
За правото на майчино мляко от Василена

Как се е появило адаптираното мляко?

автор Janet Tamaro

Наричайте го както искате, но то е все изкуствено мляко

Ако можете да мислите за адаптираното мляко не като за чудесно човешко изобретение, но за каквото всъщност е, изкуствено бебешко мляко, може да ви е по-лесно да приемете идеята за кърменето. Погледнете на рекламите на адаптирано мляко с нови очи: сладникава музика и твърде слаба манекенка, която изглежда на около двадесет, широко усмихната с най-добрата си Мейбълин усмивка (към камерата, не към бебето). Бърз поглед към бебето, което ще изгука в отговор. После кадър на продукта и насърчителен топъл глас зад кадър: “Защо да се доверявате на друго, освен на най-нежното адаптирано мляко за деликатния организъм на бебето си? [шепот] Кърменето е най-добро, но само [попълнете марката] е във вакуумно запечатана опаковка с удобна мерителна лъжичка. Когато не можете да дадете на вашето бебе [шепот] кърма, дайте на бебето си [попълнете марката] в кутия.”

Компаниите за адаптирани млека дори не трябва да се рекламират така широко, както го правят. Съединените Щати са подписали съглашение на Световната Здравна Организация (СЗО) с обещание да спазват кодекса на СЗО, който забранява реклама на адаптирани млека и разпостранение на безплатни мостри. Тъй като няма публичен натиск в САЩ, който да наложи забраната, компаниите за адаптирани млека по същество игнорират това.

Кой е измислил адаптираното мляко?

През Втората световна война храненето с шише е било удобно изобретение за жените, които трябвало да се включат в работата заради войната – и да вземат гърдите си със себе си във фабриките. Те използвали домашно приготвени млека, обикновено приготвени от краве мляко. Жените през 30-те и 40-те използвали смес от кондензирано мляко Pet и царевичен сироп Karo (дори имало рецепта за бебешко мляко на гърба на консервата мляко). Но тъй като човешките бебета имат много по-деликатни системи от телетата, човешките бебета са срещали големи трудности да смелят кравето мляко.

Компаниите за адаптирани млека са се подлудили да се опитват да изработят грубо подобие на субстанция, която вече съществува. Знаете ли как са измислили рецептата за адаптирано мляко? Години проучване? Стипендии за учени, за да открият перфектната храна за бебетата? Екип от спечелили Нобелова награда, работещи заедно да измислят формула?

Не. Фермери от млечната промишленост се опитвали да измислят какво да направят с страничен продукт от производството на мляко, масло и сирене, това, което оставало, след като всичко друго е било преработено и продадено. Този страничен продукт се казва суроватка. По същото време, за да увеличат печалбите си, индустриалци се опитвали да измислят как да продават храна за бебета, която да си съперничи с домашно приготвените бебешки млека и с кърмата. Тези бизнесмени открили, че ако смесят суроватката с мазнина и вода, могат да я дават на бебетата, без да ги убиват (лоша идея, ако се опитваш да установиш пазар за продукта си). И така, най-първата съставка след водата в повечето адаптирани млека е по същество отпадъчен продукт от производството на млечни продукти. После производителите добавили витамини и или палмово, соево или кокосово олио – които са сред най-евтините мазнини – и воала, създали адаптираното мляко. Тези мазнини са същите, които се използват в готовите пуканки, които хората избягват заради здравето си!

А защо гумени биберони?

Много хора имат още един проблем с кърменето. Ако храненето на бебето беше от някоя друга част от анатомията ни – например, пръсти или лакти – никой нямаше да се колебае. Но трябва да използвате гърдите си. И тъй като всеки в нашата култура се чувства много по-удобно да гледа гърди, които продават препарати за почистване на тоалетни и кашкавал, му е трудно да види това, което е еволюирало в предпочитан сексуален предмет, извадено от контекста. Шишета, гумени биберони и адаптирано мляко са много отдалечени от гърдите и повечето хора се чувстват много по-удобно да гледат гумени биберони, отколкото възможността да зърнат истинското нещо.

Да, ще срещнете натиск да не кърмите. Да, освен ако не живеете в манастир, ще има случаи, когато ще трябва да го направите навън (публично). Но това не е задължителна военна служба. Също като бременността, то е само за определен период от живота ви. И в повечето случаи е приятно задължение. Доброто, което ще извършите в този ранен период, ще трае доживот за децата ви (И не, вероятно няма да ви благодарят за това).

Превод от “So that’s what they’re for!” (Breastfeeding basics), автор Janet Tamaro

Milking it

Автор: Джоана Мурхард
източник: Guardian

През 1977 за пръв път се чуват гласове за бойкот срещу Нестле, заради агресивната им реклама на адаптирано мляко в развиващите се страни. Дали Нестле и другите производители на адаптирано мляко са се поправили след 30 години? Джоана Мурхард отиде до Бангладеш за да провери.

Ети Куман лежи сгушена на рамото на майка си, а бузката й е допряна до ключицата на Мина. Ети е красива, но изглежда зле: диша тежко, а Мина има разсеяния поглед на майка, която е наистина много разтревожена. Болестта на Ети – първо повръщане, а след това диария, се е развила без предупреждение. Като всички майки в Бангладеш, Мина знае, че трябва да се страхува от диарията – в тази страна болестта убива. Затова, без да губи време, тя е довела осемседмичната си дъщеря тук, в най-добрата в лечението на диария болница, близо да дома им в столицата Дака.

Ети е приета и сега тя и Мина са в главното отделение – задушна стая, така натъпкана с легла, че е почти невъзможно да се мине между тях. Това е общо отделение, но повечето пациенти са бебета. Някой като Ети са гушнати от майките си, други лежат тихо в леглата си на системи. Никой не плаче – всички са твърде слаби за това.

Преди двадесет и пет години, когато доктор Икбал Кабир за пръв път е дошъл да работи в тази болница, малките бебета са били почти непознати като пациенти. Днес, казва той, невръстните пациенти са почти 70 % от приетите.

Причината? Кабир поклаща глава и сочи към плакат близо до леглото на Ети. Същият плакат се повтаря много пъти в отделението. Показва бебешка бутилка, зачертана с голям дебел кръст. Посланието е ясно. „Храненето с шише е вредно.”, казва доктор Кабир. „Защото хранените с шише бебета се разболяват от диария, тъй като адаптираното им мляко се смесва с мръсна вода и шишетата не са стерилни. Знаете ли колко кърмени бебета с диария приемаме – почти николко.”

Ети е хранена с шише почти откакто се е родила – Мина казва, че е искала да кърми, но щом е срещнала трудности, не се е намерил никой да й даде съвет или да я подкрепи. Историята на Мина е типична за многото майки, които срещнах в Бангладеш: когато срещнат проблем и отидат на лекар, им се предлага да дават адаптирано мляко. В лекарските кабинети и аптеките в страната бързат (и то прекалено според привържениците на кърменето) да предложат изкуственото хранене .

Кабир е ужасен от историята й, както е бил много пъти досега. В един перфектен свят той би искал да няма адаптирано мляко и бутилки по магазините, а то да е достъпно само в краен случай с рецепта. „ Звучи прекалено, но така беше и когато се заговори за забрана на пушенето отначало. Тук проблемът е същият, само че при изкуственото хранене моята страна не се примирява със смъртта на възрастните, а с тази на малки бебенца.”

За момента обаче гневът на Кабир е насочен към производителите на адаптирано мляко. Като много от колегите си, той смята, че тези производители искат да наложат продуктите си прекалено агресивно, понякога нарушавайки правилата на международния код за маркетинг на адаптирано мляко, написан през 1981, ратифициран от членовете на СЗО и въведен със закон в Бангладеш през 1984.

Този код от своя страна е резултат от обществената подкрепа на международния бойкот на продуктите на компанията, която е изглеждала най-виновна преди 30 години – Нестле. Кодът е можел да сложи край на бойкота, но поддръжниците му продължават да привличат внимание към бойкота, защото, както твърдят, компанията, а и много други производители на адаптирано мляко не спазват изискванията на кода.

Въпреки гаранциите, които дават компаниите, майките в развиващите се страни – най-уязвимите от всички майки, тези, които най-малко могат да си позволят да купуват адаптирано мляко, тези, чиито бебета най-много се нуждаят от кърма, която могат и трябва да получават безплатно, са били и продължават да бъдат основна цел на големите компании, които са решени да си проправят път на ценен пазар. (Организацията „Пази детето”, която публикува доклад за индустрията с бебешко мляко е сметнала, че общата стойност на вноса на адаптирано мляко и бебешки храни само в Бангладеш е почти 16 милиона паунда на година, но потенциалната стойност е много по-голяма, ако повече майки хранят изкуствено децата си.)

И така, три десетилетия след началото на бойкота, дойдох в Бангладеш, за да разбера дали Нестле е променила поведението си и е реформирана организация както твърди, или бойкотиращите са прави да поддържат натискът си през тези години, не само на Нестле, но и на други производители на адаптирано мляко.

По-надолу по улицата на болницата където се лекува диария се намира красивата сграда на болница Саджида, частна болница, като тази, в която се е родила Ети. Да родиш в частна болница в Бангладеш не е привилегия на богатите – да родиш тук струва само няколко паунда, но точно персоналът в тези болници, казва активистът на „Пази детето” д-р Мунир Ахмед, е на прицела на търговските представители на адаптираните млека. Доктор Калик Заман е педиатърът в болница Саджида: да, той казва, че често има посещения от производители на адаптирани млека, включително и Нестле, производителите на Лактоген, една от водещите марки в Бангладеш.

„Търговските представители са много агресивни – има три или четири компании и те идват на всеки две седмици”, казва той. „Главната им цел е да се препоръчват продуктите им. Понякога носят подаръци – Нестле ми донесоха голяма торта на Нова година. Някой компании носят неща като химикали и бележници с търговската им марка на тях. Те са много настоятелни, въпреки че знаят, че не съм заинтересован и винаги препоръчвам да се кърми, пак идват.”

Докато говорим, Заман държи химикал с името на добре позната марка адаптирано мляко ясно изписано на него: химикалът не е скъп, но даването на каквито и да е подаръци на здравните работници е забранено от кода. Така е и с директните промоции на продуктите на майките.И все пак доказателствата от Заман сочат, че Нестле и другите производители намират начин да изпратят посланието си до майките.

Ето и сега на бюрото на Заман лежат разхвърляни много малки бележничета: всяко съдържа листи с информация за адаптираното мляко със снимки на съответната опаковка. Идеята, казва той, е когато при него дойде майка с въпроси за храненето, да откъсне лист от бележника и да й го даде. Майката, която може и да е неграмотна, после ще занесе листа (който по всичко прилича на флаер на продукта) в местния магазин или аптека и ще поиска точно този продукт, като посочи картинката на магазинера или аптекаря, или просто като потърси за идентична опаковка на рафтовете. „Никога не бих раздавал тези листи, като се съберат достатъчно ги нося вкъщи и ги горя.”, казва Заман. Но това не значи, че всеки друг здравен работник ще направи същото.

Поне три от марките мляко на бележниците на бюрото на Заман са на Нестле.

Говорителят на Нестле Робин Тикъл отрича тези бележници да са реклама на Лактоген. Всъщност той твърди, че способът е „по същество предпазна мярка. Бележниците се разпространяват като информация за здравните работници, което … е позволено според кода. Единични листи наистина се дават на майките, но само след като адаптираното мляко се предпише от доктор.” Той не приема, че кодът не прави разлика между тези листчета и друго представяне, или че всяко късче хартия, на което има снимка на продукт, който дадена фирма иска да продаде си е несъмнено реклама.

Той казва, че от съображения за сигурност, докторите трябва да изяснят на майките дали децата им имат нужда от Лактоген 1 (за малки деца) или Лактоген 2 (за по-големи). Значи това не е просто случай, в който Нестле се възползва от пропуск в международния код? Разбира се, че не, казва Тикъл: Нестле е един от най-големите разпространители на информация за ползите от кърменето. И въпреки това, както му отговорих, не видях каквото и да е доказателство за спонсорирана от Нестле литеатура подкрепяща кърменето, при все че прекарах два дни да обикалям болниците, родилните отделения и педиатричните клиники. Не е ли странно, че Нестле са толкова добри в раздаването на листчета на майките в Бангладеш (имаше рецепти в изобилие на много от местата, които посетихме) а не успяват, доколкото мога да кажа, да им дадат това, което наистина ще им послужи – информация как да кърмят? Пък и активистите се питат доколко е реалистично да се мисли,че компания като Нестле, голяма част от парите, на която са свързани с продажбите на адаптирано мляко, ще се отдаде на разпространението на девиза „кърмата е най-добрата”.

„Брошурите на Нестле със снимка на Лактоген са нарушение на кода, ако се дават на майки”, казва Констанца де Тома, автор на доклада на „Пази детето”. „Истината е, че производителите на адаптирано мляко са умни, търсят слаби места в кода и ги използват.” Като се има предвид, че кодът не им дава достъп до майките, те са станали умели в канализирането на усилията си към привличането на здравните работници на своя страна. Във всяка страна, но най-вече в страни като Бангладеш, където обучението по време на женската консултация е минимално, и където има ограничен достъп до други източници на информация, това , което казват лекарите, сестрите и акушерките на майките е много важно. Много от майките с които говорих казаха че точно тези хора са ги насочили не само към адаптираното мляко, а към конкретна марка, често Лактоген.

Самсън Шахида Актер Рита на 19, майка на двадесетседмичната Мим ми каза, че е ходила на лекар, понеже се тревожила, че плаче. „Докторът каза да опитам Лактоген… каза кърми я но опитай и Лактоген” (експертите по лактация предупреждават, че освен опасността от мръсната вода , даването дори на малко количество адаптирано мляко нарушава кърменето).

Друга млада жена, 17 годишната Самсун Нахар Шенли, майка на 13-седмичната Танджила, ми каза, че са я посъветвали да започне изкуствено хранене от първия ден от живота на бебето й. „ Говорих с лекар и той ми каза да да й давам определен вид адаптирано мляко. Каза, че то си прилича много с кърмата и има същите витамини.” Оттогава, казва тя, четири нейни приятелки са родили, и когато са изпитали трудности с кърменето, тя им е предала думите на лекаря – да опитат “My Boy”.

Дори и във Великобритания, производителите на адаптирано мляко се възползват от пропуски в кода, когато могат. През 2006, когато правителството тук стартира нов план, „Здравословно начало” за да замести стария: „План за здравословно хранене”, два от най-големите производители на адаптирано мляко в Британия – “Cow & Gate” и “Heinz” се опитаха да го използват като възможност за маркетинг. “Cow & Gate” направиха реклами, в които се казва че тяхното мляко е най-близо до майчината кърма, твърдение, което се забранява от кода. Здравното министерство им наложи ограничения и “Heinz” публикуваха графика, която навежда на мисълта че тяхното мляко е по-близо до кърмата и по-добро от конкурентните марки. И двете компании нарушават не са мо кода, но и законите на Великобритания.” казва Де Тома.

Един от проблемите със кода на СЗО, освен многото слаби места, се състои в това как се прилага. Много страни, включително Великобритания и Бангладеш са го защитили със закон. Но „Пази детето” казва, че СЗО и Уницеф могат да направят повече. „СЗО трябва да са по-настоятелни и да накарат компаниите да се подчинят” се казва в доклада. „Уницеф трябва да се уверят, че спазването на кода ще се превърне в мярка за напредъка на държавите в осъществяването на Конвенцията на ООН за Правата на децата.”

В Бангладеш витае усещането, че ако активистите, подкрепящи кърменето се разсеят дори за момент, производителите на адаптирано мляко бързо ще напреднат. В Института за обществено здраве и хранене в Дака – инструментът на правителството за ограничаване на производителите на адаптирано мляко – директорът, професор д-р Фатима Парвен Чаудъри, гледа подозрително няколко кутии мляко струпани на бюрото й. Докато се мръщи на рисуваните картинки казва, че са твърде привлекателни, твърде изкусителни – фучи и за надписите на кутиите: „Кодът изисква да се напише, че няма заместител на майчиното мляко, но на тази кутия надписа е твърде малък, написано е с мънички букви, че това е заместител на кърмата, а това не стига”, казва тя.

Има и други проблеми: много компании, които продават адаптирано мляко в Бангладеш не са изпълнили задължението си пред закона да се регистрират в министерството и така е трудно да се следи какво вършат. „Говоря с компаниите и пред мен изглеждат благоразумни. Но не съм убедена. Трябва да сме внимателни. Те намират различни начини да предлагат продуктите си. Извършват нарушения. Те са много изкусни и потайни.”

А понякога и скандално прозрачни. Публичната реклама на производителите на адаптирано мляко е специално забранена от кода на СЗО и закона в Бангладеш. Ахмед обаче ме заведе в чакалнята на лекар, чиито стени бяха окичени с плакати със здрави на вид бебета и имената на производители на адаптирано мляко (не на Нестле в този случай). На мен ми изглеждаше странно, че бебетата до едно бяха бели, но Ахмед имаше обяснение и за това: „За много хора тук това, което правят белите е най-правилното. И затова да сложиш бели хора на такъв плакат е като да кажеш, това е западният модел, най-добрия начин. Това е един от многото коварни начини, по които се подценява кърменето тук.”

И така, запада ли кърменето в Бангладеш? Според д-р Суапн Рой, главен секретар на Фондацията за кърмене в Бангладеш, е трудно да се каже, защото не може да се разчита на статистиките. Около 95% от майките започват да кърмят, до един месец процентът спада до около 89, а до 6 месеца (възрастта до която СЗО препоръчва изключително кърмене) процентът е може би 25 или още по нисък – 16%.
Колкото и да е странно, много от здравните работници усещат, че настроенията се обръщат срещу тях, а като се позавъртиш из педиатричните клиники, като мен миналата седмица, виждаш, че определено не липсват майки, хранещи изкуствено.

Не липсват майки и не липсват тъжни истории. Изкуственото хранене е не само здравен проблем в тази страна, но и икономически. Хапи Атер разговаря с мен докато чака лекар да прегледа 9 месечния й син с белеща се кожа. Нур е на изкуствено хранене откакто е станал на около месец. Хапи казва, че е чувствала, че няма достатъчно мляко. Първите й две бебета са починали скоро след раждането. „Какво друго да сторя, никой не ми предложи нищо друго.” (Всъщност специалистите по лактация смятат че поне 98% процента от жените – дори и недохранените в развиващите се страни, могат да произвеждат достатъчно мляко за да изхранят децата си ако получат подкрепа и адекватни съвети.) Нур е хранен с Лактоген от самото начало, но млякото му струва на майка му и баща му Гиас, който работи във фабрика за боядисване около 2 паунда на седмица. Ако това не ви изглежда много, го съпоставете с факта, че Гиас печели по 6 паунда на седмица. „Не можем да си го позволим” казва Хапи, клатейки главата си. „Всичките ни пари отиват за мляко.” Всички майки с които говорих, повечето от които неработещи домакини, чиито съпрузи работят в подобни фабрики, имат подобни истории (от 10 майки с които говорих по отделенията само една ми каза, че е започнала да дава адаптирано мляко, защото трябва да се върне на работа).

За някой семейства бремето да си купуват адаптирано мляко е прекалено голямо. ”Не могат да си позволят да го смесват в нужните пропорции и за да им стигне за повече време, използват твърде малко мляко”, казва д-р Рой, „или прибягват до купуването на обикновено мляко на прах, което е много по-евтино от марковите бебешки млека. В резултат бебетата се хранят с нещо съвсем малко повече от това, което бихме нарекли бяла вода.”

Според доклада на „Пази детето” детската смъртност в Бангладеш може да се намали с една трета, т.е. да се спаси живота на 314 деца на ден, ако повече майки кърмят. В световен мащаб, от организацията смятат, че могат да се спасят 3800 живота всеки ден. Като се има предвид, че световните лидери са се ангажирали да намалят детската смъртност с две трети до 2015, като една от целите на развитие през милениума, защитата и пропагандирането на кърменето са със сигурност най-доброто, което може да се направи, за да се повиши процентът на оцеляващите деца.

Но производителите на адптирано мляко, въпреки международния кодекс, продължават да подкопават усилията на активистите. В западния свят, както и в страните от третия свят, парите давани за кампании в подкрепа на кърменето са нищожни, в сравнение с парите давани от производителите на храни за реклама на продуктите им. Във Великобритания например, през 2006-2007 за всеки паунд, похарчен в кампания в подкрепа на кърменето, се харчат 10 за реклама на бебешки храни и млека, сочи доклад на „Пази детето”. Ако компании като Нестле наистина искат да направят това, което твърди Тикъл, т.е. да подкрепят кърменето, има лесен начин да го постигнат – като превърнат ефикасната си мрежа от търговски представители в също толкова ефикасна мрежа от консултанти по кърмене. С правилно дадени съвети, без съмнение бебета като Ети и Нур биха били кърмени, както и всички други бебета на майките, с които говорих в Бангладеш. А и всички те бяха на мнение, че кърменето е за предпочитане пред скъпото мляко и опасностите от диария.

А в Дака, в болницата за лечение на диария, Ети се поправя. Тя и майка й са прекарали известно време с консултант по кърмене и Мина се е съгласила да опита отново да кърми. Доктор Кабир е много доволен – той твърди че почти 70 процента от майките, които са се отказали от кърменето могат отново да произвеждат мляко, ако получат адекватна подкрепа или съвет. Въпреки това, ще бъде неизмеримо по-добре, ако майки като Мина не са спирали да кърмят въобще, а това би било по-лесно за постигане, ако компании като Нестле обуздаят усилията да придават продуктите си. Защото истината в тази история е една – за бебета като Ети и Нур, в старни като Бангладеш, няма здравословен заместител на кърменето.

История на бойкота на Нестле

Хенри Нестле, основател на най-голямата в света хранителна компания, е признат като откривател на адаптираното мляко през 1867. До края на 20 в. пазарът на адаптирано мляко се е разрастнал в индустрия за милиарди долари в световен мащаб, а Нестле е от главните играчи.

При наличието на толкова голям пазар, производителите на адаптирано мляко са обвинени, че подкопават кърменето като дават безплатно мостри от продуктите си и правят рекламни кампании предназначени директно за майките. Маркетинговото послание е, че адаптираното мляко е здравословно колкото кърмата, въпреки че, в някой страни няма чиста вода, с която да се направи млякото. В някой случаи се продават опаковки с инструкции на непознат за майките език.

Тези твърдения добиват обществена значимост в карая на 70-те г. в едно общоизвестно съдебно дело. Фондация “ War on Want” публикува брошура наречена „Убиецът на деца”. През 1974г., когато тя е издадена (с поправки) в Швейцария със заглавието „Нестле убива деца” , хранителния гигант започва дело. В крайна сметка делото е спечелено от Нестле , но това се оказва Пирова победа – фондацията е осъдена да плати символична глоба.

В следващата година, 1977 започва бойкотът на всички продукти на Нестле в САЩ и бързо се разпространява в Европа. През 1981, като резултат на бойкота Общото събрание на СЗО приема Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърма, и го обявява за минимално изискваното от производителите. През 1984 Нестле се съгласяват да спазват кодекса и бойкотът е официално спрян от групите от най-горещите му поддръжници. Но, през 1988 IBFAN алармира, че производителите на бебешки храни наводняват здравните заведения в третия свят с евтини или безплатни стоки и байкотът е възобновен в следващата година. През 2000 главния директор на Нестле казва че компанията ще се погрижи етикетите да са винаги на правилния за страната език, но активистите твърдят, че кодекса все още се нарушава и потребителите трябва да бойкотират компанията.

Никой не твърди, че Нестле са единствената компания с неправилни практики. IFBAN и великобританската активистка група „Baby milk action” казват, че бойкотират Нестле, защото са най-големите нарушители на кодекса и, като лидер в областта, трябва да послужат за пример.

Нестле не коментират отражението на бойкота върху продажбите или имиджа им. Но страстите се разгарят вече 30 години. Тази седмица юзърите на сайта “Netmums” подложиха на изпитание основателите му, след като те се съгласиха на спонсорство от Нестле. А в събота демонстранти ще се съберат пред главния офис на Нестле, за да покажат, че каузата им е силна все още.

Статията е писана на 15.05.2007

Превод: Melaniya за бг-мамма

Мога ли да дохранвам кърменото си бебе?


• Мога ли да допълвам диетата на кърменото си бебе с адаптирано мляко?
• Как да разбера дали бебето ми получава достатъчно кърма?
• Какви са някои от знаците, че бебето ми има нужда от дохранване с адаптирано мляко, за да расте?
• Кога мога да започна да дохранвам с адаптирано мляко?
• Кой е най-добрият начин да започна да дохранвам?
• Мога ли да смесвам кърма и адаптирано мляко в едно и също шише?
• Как ще се отрази дохранването с адаптирано мляко на бебето ми?
Мога ли да допълвам менюто на кърменото си бебе с адаптирано мляко?
Да, напълно безопасно е диетата на кърменото бебе да се допълни с адаптирано мляко. Някои жени решават да допълват кърменето с адаптирано мляко, когато се връщат на работа. Може да имат проблеми с редовното изцеждане, но също така не искат да се отказват от кърменето. Други дохранват, защото бебето им не получава достатъчно кърма, за да расте както трябва. И много майки просто искат свободата да оставят друг член на семейството или детегледачката да дава шише от време на време.

Каквито и да са причините ви да дохранвате, помнете, че някаква кърма е винаги по-добре от никаква, така че колкото по-дълго можете да кърмите бебето си, дори да е само веднъж или два пъти дневно, толкова по-добре за него. “В хранително отношение адаптираното мляко осигурява всичко, от което бебето се нуждае”, казва Марк Р. Коркинс, детски гастроентеролог в Детската Болница James Whitcomb Riley в Индианаполис. “Това, което липсва, са някои от имунните фактори, които кърмата съдържа.”

Помнете, че производството на кърмата ви зависи от това, колко суче бебето, така че колкото по-рядко кърмите, толкова по-малко мляко ще произвеждат гърдите ви. Ако започнете редовно да дохранвате с адаптирано мляко, дори да е само за едно хранене дневно, това ще намали производството на кърма (поне докато не възстановите пропуснатото хранене). От друга страна, ако дохранвате с едно или две шишета на седмица, те биха имали минимален ефект върху производството ви на мляко.

Как да разбера дали бебето ми получава достатъчно кърма?
Толкова много майки се тревожат, че не правят достатъчно кърма за бебетата си, но повечето жени произвеждат достатъчно мляко. Ето три начина, по които можете да разберете, дали бебето ви получава достатъчно:
• Новородено, което суче добре, че има често жълтеникаво-горчични изпражнения, казва Коркинс. Някои бебета могат да се изхождат след всяко хранене. Също така бебето ви ще има поне осем мокри памперса дневно, ако получава достатъчно кърма.
• Ако бебето ви наддава средно 113-199 грама на седмица, или около 460-800 гр на месец, то получава достатъчно кърма.
• Бебето ви изглежда ли здраво? Добър ли е тенът му? Живо ли е? Активно? Това са все знаци, че то получава адекватно хранене.

Дори бебето ви да иска да суче през цялото време, това не означава задължително, че то е гладно. Някои бебета сучат за успокоение, имат силен порив да сучат или жадуват за контакт с майка си.

Какви са някои от знаците, че бебето ми има нужда от дохранване с адаптирано мляко, за да расте?
Винаги трябва да говорите с педиатъра на бебето, ако имате някакви притеснения относно наддаването му на тегло или хранителните му навици. Ето някои симптоми, които дават основание за обаждане:
• Повече от нормалната загуба на тегло. Бебетата губят от 5 до 10 процента от родилното си тегло през първите 5 дена от живота си. Но до ден 5, започват да качват около 28,5 гр на ден и на възраст 2 седмици трябва да са обратно на родилното си тегло.
• Бързи хранения: Бебета, които рутинно спират да ядат след по-малко от десет минути, може да не получават достатъчно за ядене.
• По-малко от шест мокри памперса за 24-часов период, след 5-дневна възраст.
• По-малко от едно изхождане на ден, веднъж щом бебето навърши 5 дена.
• Жълт тен на кожата след първата седмица.
• Раздразнителност или летаргия през повечето време.
• Ако не усещате гърдите си меки или празни след кърмене, това може да е знак, че бебето не получава адекватно количество мляко.

Кога мога да започна да дохранвам с адаптирано мляко?
Ако бебето ви е новородено, вероятно трябва да изчакате докато стане поне на месец, преди да въведете адаптирано мляко. Консултантите по лактация казват, че това е времето, по което кърменето и производството на мляко вероятно са добре остановени и шише от време на време не би трябвало да разстрои рутината твърде много. На тази възраст повечето бебета не склонни да приемат съвсем неохотно шише или друг източник на храна. Ако бебето ви е над един месец, можете да предложите адаптирано мляко по всяко време.

Кой е най-добрият начин да започна да дохранвам?
За съжаление няма перфектен начин да започнете да дохранвате. Някои бебета просто вървят по течението и ако са гладни, ще приемат каквото и да им дадете. Други могат да откажат шишето първите няколко пъти, когато им се предлага, особено ако вие сте човекът, който го предлага. Това е защото бебето ви може да ви помирише и вероятно ще предпочете оригинала. За да направите този преход по-лек, нека вашият партньор или приятел да предложи първите няколко бутилки. Вие също бихте могли да опитате да му дадете шишето, когато е гладно, а не по време на кърмене, когато то може да суче както за успокоение, така и за да се нахрани. Не предлагайте шишето за първи път, когато бебето ви плаче и е гладно. То ще е твърде разстроено, за да опита нещо ново.

Мога ли да смесвам кърма и адаптирано мляко в едно и също шише?
Консултантите по лактация не препоръчват смесвнето на кърма с адаптирано мляко, само защото може да стане така, че да пропилеете спечелената с мъка кърма, ако бебето ви не довърши шишето. Вместо това, първо нахранете бебето си с изцедена кърма, и ако все още изглежда гладно, предложете му ново шише с адаптирано мляко.

Как ще се отрази дохранването с адаптирано мляко на бебето ми?
Ако започнете да дохранвате редовно, бебето ви може скоро да откаже гърдата. Шишето пуска млякото по-бързо от гърдата, затова ако бебето ви яде ентусиазирано, може просто да предпочете бързата система за доставка на шишето. Също може да забележите, че бебето ви изчаква малко повече, преди да се изходи след ядене с адаптирано мляко. Това е, защото бебетата не смилат адаптираното мляко толкова бързо, колкото смилат кърмата и е по-вероятно да се чувстват заситени по-дълго време.
И най-накрая, изпражненията на бебето ви ще са подчертано по-различни, ако приема някакво адаптирано мляко. “Те ще са по-твърди, отколкото са били, когато е пило само майчина кърма, приблизително с консистенцията на фъстъчено масло”, казва Коркинс. Те също ще са жълтокафеви или кафеви на цвят, ще имат силна миризма, и вероятно ще са по-нарядко, отколкото когато е пило само кърма. “Не е необичайно за бебе, хранено с адаптирано мляко, да има по няколко дена без изхождане, защото има повече казеинов протеин в адаптираното мляко и това има тенденция да забавя нещата”, добавя той. Ако повърнатото или изпражнението на бебето съдържа следи от кръв, след като сте въвели адаптирано мляко, обадете се на педиатъра си. Това са следи за нетолерантност към млякото.

Преведе Бу от www.babycenter.com