Анти-блог на анти-царството

Имам честта да ви запозная с анти-царството си. Докато тук се опитвам да изразя някакви що-годе смислени идеи и мисли и да отстоявам определени позиции, в които вярвам, там, да се самоцитирам,

е неофициалното ми анти-царство, където да се излива всичката дивотия, която се насъбира, блъска, чука и тропа в главата ми. От време навреме тя се измъква навън. Това е резултатът.

Нищо от написаното тук никога и в никой случай не бива да се взима насериозно.

Ако все пак се вземе, при рекламации моля да бъде върнато в същия вид и ненарушена оригинална опаковка в рамките на 7 работни дни.

Тъй то. Човек и добре да живее, подивява.

Осми към девети

Всички снимки са авторски и са обект на авторско право!

От списание, за което пиша, ме помолиха за бременна снимка. Тъй като нямах актуални (трудна работа, предвид постоянно променящите се размери), а и защото този път се опитвам да имам повече снимки с корема, направихме малка фотосесия, резултатите от която толкова ми харесаха (очевидно скромността не е от силните ми черти), че споделям част от тях

Сборна група

За пореден път си губя слънчевите очила. Посявам ги някъде и няма намиране. И все губя модела с поляризирани стъкла, а не същата рамка с обикновена UV защита, която имам от самото начало и нося междувременно…

Сутрешно

Утре между 8 и 8:30 можете да се насладите на красният ми лик*

в сутрешния блок на БТВ. Там със съфорумката Julie и д-р Попиванова, неонатолог в Майчин дом, ще говорим (превелика изненада за всички!) за кърмене

Както каза човекът от екипа, който ме покани, ‘да обсъдим дали кърменето е полезно’.

Да кажете после впечатления.

*при условие, че успея да стигна навреме, разбира се. Страдам от хронично закъснение в тежка форма.

Раждане в три части: Outro

Окачват жетонче с номер на ръката на бебето и ме питат няколко пъти помня ли кой номер е. От мен излезе бебе, не акълът ми – 81 номер, ето, помня и до днес. На АПГАР теста се справя добре. Неонатоложката казва, още като влязох в родилна зала и питах, че мога да я сложа на гърда след раждането, но в суматохата някак пропускам да го направя, съвсем забравям и си оставам с гушкането кожа до кожа.

Раждане в три части: It’s happening!

След още малко време идва и акушерката. Веднага се заема да ме нагледа. Лекарката е видяла бележката ми за операция на очите и „не е невъзможно нормално родоразрешение” и ме е сложила на монитор, който да следи дали бебето не изпитва стрес. Акушерката ми включва система с окситоцин, който да регулира контракциите, но изглежда не уцелва настройката на капенето: както си ме боли нормално и общо взето съвсем поносимо, изведнъж ме тресват най-невъобразимо силните и болезнени контракции, каквито даже не съм си и представяла и буквално се свивам на две. Това се вижда и на монитора и тя бързо оправя капането на системата.

Раждане в три части: Intro

Събуждам се в едно никакво време – три и половина сутринта. Пишкам и лягам, но не, не е това. Имам контракции. Интересно, дали ще минат, това фалшива тревога ли е? За всеки случай ги засичам. На учудващо равни интервали са.

Два часа по-късно става ясно, че контракциите са съвсем истински, невъзможно ми е да спя и ми става съвсем скучно. Отмъстително събуждам Б., който мига сънено. Две секунди по-късно е съвсем буден и започва да се суети.

Какво се случва тези дни

Докато седя у дома на село с ранения партизанин в очакване да й заздравее брадата достатъчно, че да мога да я пускам на градина без страх и се радвам на новото коте, което е като фабрика за отпадъци в котешката тоалетна, но въпреки това много сладко и игриво (и Мая ревнува от него: ‘ти не ме обичаш, щом не ме гушкаш така!’), ето какво се случва.

Моята бременност с Мая

Намерих си хаотичните записки, които съм водила, докато съм била бременна с Мая. Много умилителни, разбира се – за мен. Все пак, докато сколасам да ги публикувам в предвидения блог, посветен на Мая, където случайни посетители няма да бъдат измъчвани да четат всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува около детето, споделям този, ъм, дневник, тук.

Един ден на… Бу

Това е малко със задна дата, но нищо

В декемврийския брой на сп. Едно с хубавото подзаглавие Mothersuckers присъстваше и моя милост, в рубриката ‘Един ден на…’ Може да се види тук, скрол до 72 страница.

В този брой, посветен в голяма част на родителството, кърменето и всякакви други, свързани с деца и отглеждането им, има още много неща за четене, така че вероятно ще е интересно да прегледате и другите статии (сред които ‘Стига клишета!’ на Василена, интересни интервюта с родители, ‘Естествено’ и други).

Transporter

Трябва да пътувам до Италия. Няма как да не се сетя за последното си пътуване отпреди две години и леко да се притеснявам за себе си, като знам на какво съм способна.

Ще летя с Бългeриан Еър – каквито и да са, предлагат най-евтината оферта за тази посока. Успяла съм да събера багажа си в скромен сак с тегло от 6,8 килограма, възхитена съм от себе си.

Предпочитам място до прозореца, но не знам какъв е тоя мой късмет да ме слагат все до крилото. Така имам перфектна възможност да видя, че някои части са леко огънати и явно изчукани, да прочета „Клетка с течно гориво. Моля, не отстранявайте!” и силно да се надявам, че са спазили указанието, да видя как се разгъват разните там елерони и задкрилки и се тресат истерично от вятъра и да си представям как не устояват на порива и се разхвърчават, докато мисля Щесеразбиемщесеразбиемщесеразбием.

Бу в странство

…или какво се случва на силно дезориентиран човек, решил неразумно да излезе в чужбина сам.

Бу в Голямата София

Смърфиета ме покани на рождения си ден в събота – женска компания. Стана добре, така или иначе трябваше да ходя до София.

В CCS видях потресаващото табло на любовта – очевидно окачено там по случай 14-ти февруари. На него бяха забодени десетки малки розови листчета-сърца, изписани с любовни послания – от ‘Обичам Мария Невена’ до ‘Обичам краставици!’ Видях няколко покани за секс с име и телефон. Имаше и нормални – ‘Venko obicha Velina’, незнайно защо на латиница.

Показаха ми много хубаво кафене – Casa de Cuba, срещу CCS, входът откъм Хемус, пресича се булеварда и там е на 50 метра от мол-а в малка уличка (площад Хелзинки се води комай). Много! добро кафене.

Вечерта отидох при Смърфиета в новата й къща (която много харесах и за която завидях, нищо, че си имам моя – представете си все пак, апартаментът й има 5! тераси! егаси!) Ходихме първо в After5, където въпреки очакванията ни беше леко скучно. После се преместихме в Мохито, където беше много добре – музиката – пенсионерска, отпреди 10-15 години, без твърде много малолетни, които да притесняват нас, бабичките.

…или как ще стана красавица!

С приятелката ми Мяу не се бяхме виждали от средата на декември. Последваха тежни, напоителни празници. Неприлично вкусна храна в покъртително количество, която всеки се чувства някак длъжен да изяде. Малки сармички… пълнена пуйка… непълнена пуйка… сладкиши… баклава… вино, вино тежко дайте… Естествено, от социални ангажименти от маса на маса не остава време за тренировките… Пък и в този студ! Бррррр!