Posts Tagged аз
Трябва да пътувам до Италия. Няма как да не се сетя за последното си пътуване отпреди две години и леко да се притеснявам за себе си, като знам на какво съм способна.
Ще летя с Бългeриан Еър – каквито и да са, предлагат най-евтината оферта за тази посока. Успяла съм да събера багажа си в скромен сак с тегло от 6,8 килограма, възхитена съм от себе си.
Предпочитам място до прозореца, но не знам какъв е тоя мой късмет да ме слагат все до крилото. Така имам перфектна възможност да видя, че някои части са леко огънати и явно изчукани, да прочета „Клетка с течно гориво. Моля, не отстранявайте!” и силно да се надявам, че са спазили указанието, да видя как се разгъват разните там елерони и задкрилки и се тресат истерично от вятъра и да си представям как не устояват на порива и се разхвърчават, докато мисля Щесеразбиемщесеразбиемщесеразбием.
Continue Reading април 16, 2008
…или какво се случва на силно дезориентиран човек, решил неразумно да излезе в чужбина сам.
Continue Reading април 8, 2008
Смърфиета ме покани на рождения си ден в събота - женска компания. Стана добре, така или иначе трябваше да ходя до София.
В CCS видях потресаващото табло на любовта - очевидно окачено там по случай 14-ти февруари. На него бяха забодени десетки малки розови листчета-сърца, изписани с любовни послания - от ‘Обичам Мария Невена’ до ‘Обичам краставици!’ Видях няколко покани за секс с име и телефон. Имаше и нормални - ‘Venko obicha Velina’, незнайно защо на латиница.
Показаха ми много хубаво кафене - Casa de Cuba, срещу CCS, входът откъм Хемус, пресича се булеварда и там е на 50 метра от мол-а в малка уличка (площад Хелзинки се води комай). Много! добро кафене.
Вечерта отидох при Смърфиета в новата й къща (която много харесах и за която завидях, нищо, че си имам моя - представете си все пак, апартаментът й има 5! тераси! егаси!) Ходихме първо в After5, където въпреки очакванията ни беше леко скучно. После се преместихме в Мохито, където беше много добре - музиката - пенсионерска, отпреди 10-15 години, без твърде много малолетни, които да притесняват нас, бабичките.
Continue Reading февруари 18, 2008
С приятелката ми Мяу не се бяхме виждали от средата на декември. Последваха тежни, напоителни празници. Неприлично вкусна храна в покъртително количество, която всеки се чувства някак длъжен да изяде. Малки сармички… пълнена пуйка… непълнена пуйка… сладкиши… баклава… вино, вино тежко дайте… Естествено, от социални ангажименти от маса на маса не остава време за тренировките… Пък и в този студ! Бррррр!
Continue Reading януари 25, 2008
