Автор: Джоана Мурхард
източник: Guardian
През 1977 за пръв път се чуват гласове за бойкот срещу Нестле, заради агресивната им реклама на адаптирано мляко в развиващите се страни. Дали Нестле и другите производители на адаптирано мляко са се поправили след 30 години? Джоана Мурхард отиде до Бангладеш за да провери.
Ети Куман лежи сгушена на рамото на майка си, а бузката й е допряна до ключицата на Мина. Ети е красива, но изглежда зле: диша тежко, а Мина има разсеяния поглед на майка, която е наистина много разтревожена. Болестта на Ети – първо повръщане, а след това диария, се е развила без предупреждение. Като всички майки в Бангладеш, Мина знае, че трябва да се страхува от диарията – в тази страна болестта убива. Затова, без да губи време, тя е довела осемседмичната си дъщеря тук, в най-добрата в лечението на диария болница, близо да дома им в столицата Дака.
Ети е приета и сега тя и Мина са в главното отделение – задушна стая, така натъпкана с легла, че е почти невъзможно да се мине между тях. Това е общо отделение, но повечето пациенти са бебета. Някой като Ети са гушнати от майките си, други лежат тихо в леглата си на системи. Никой не плаче – всички са твърде слаби за това.
Преди двадесет и пет години, когато доктор Икбал Кабир за пръв път е дошъл да работи в тази болница, малките бебета са били почти непознати като пациенти. Днес, казва той, невръстните пациенти са почти 70 % от приетите.
Причината? Кабир поклаща глава и сочи към плакат близо до леглото на Ети. Същият плакат се повтаря много пъти в отделението. Показва бебешка бутилка, зачертана с голям дебел кръст. Посланието е ясно. „Храненето с шише е вредно.”, казва доктор Кабир. „Защото хранените с шише бебета се разболяват от диария, тъй като адаптираното им мляко се смесва с мръсна вода и шишетата не са стерилни. Знаете ли колко кърмени бебета с диария приемаме – почти николко.”
Ети е хранена с шише почти откакто се е родила – Мина казва, че е искала да кърми, но щом е срещнала трудности, не се е намерил никой да й даде съвет или да я подкрепи. Историята на Мина е типична за многото майки, които срещнах в Бангладеш: когато срещнат проблем и отидат на лекар, им се предлага да дават адаптирано мляко. В лекарските кабинети и аптеките в страната бързат (и то прекалено според привържениците на кърменето) да предложат изкуственото хранене .
Кабир е ужасен от историята й, както е бил много пъти досега. В един перфектен свят той би искал да няма адаптирано мляко и бутилки по магазините, а то да е достъпно само в краен случай с рецепта. „ Звучи прекалено, но така беше и когато се заговори за забрана на пушенето отначало. Тук проблемът е същият, само че при изкуственото хранене моята страна не се примирява със смъртта на възрастните, а с тази на малки бебенца.”
За момента обаче гневът на Кабир е насочен към производителите на адаптирано мляко. Като много от колегите си, той смята, че тези производители искат да наложат продуктите си прекалено агресивно, понякога нарушавайки правилата на международния код за маркетинг на адаптирано мляко, написан през 1981, ратифициран от членовете на СЗО и въведен със закон в Бангладеш през 1984.
Този код от своя страна е резултат от обществената подкрепа на международния бойкот на продуктите на компанията, която е изглеждала най-виновна преди 30 години – Нестле. Кодът е можел да сложи край на бойкота, но поддръжниците му продължават да привличат внимание към бойкота, защото, както твърдят, компанията, а и много други производители на адаптирано мляко не спазват изискванията на кода.
Въпреки гаранциите, които дават компаниите, майките в развиващите се страни – най-уязвимите от всички майки, тези, които най-малко могат да си позволят да купуват адаптирано мляко, тези, чиито бебета най-много се нуждаят от кърма, която могат и трябва да получават безплатно, са били и продължават да бъдат основна цел на големите компании, които са решени да си проправят път на ценен пазар. (Организацията „Пази детето”, която публикува доклад за индустрията с бебешко мляко е сметнала, че общата стойност на вноса на адаптирано мляко и бебешки храни само в Бангладеш е почти 16 милиона паунда на година, но потенциалната стойност е много по-голяма, ако повече майки хранят изкуствено децата си.)
И така, три десетилетия след началото на бойкота, дойдох в Бангладеш, за да разбера дали Нестле е променила поведението си и е реформирана организация както твърди, или бойкотиращите са прави да поддържат натискът си през тези години, не само на Нестле, но и на други производители на адаптирано мляко.
По-надолу по улицата на болницата където се лекува диария се намира красивата сграда на болница Саджида, частна болница, като тази, в която се е родила Ети. Да родиш в частна болница в Бангладеш не е привилегия на богатите – да родиш тук струва само няколко паунда, но точно персоналът в тези болници, казва активистът на „Пази детето” д-р Мунир Ахмед, е на прицела на търговските представители на адаптираните млека. Доктор Калик Заман е педиатърът в болница Саджида: да, той казва, че често има посещения от производители на адаптирани млека, включително и Нестле, производителите на Лактоген, една от водещите марки в Бангладеш.
„Търговските представители са много агресивни – има три или четири компании и те идват на всеки две седмици”, казва той. „Главната им цел е да се препоръчват продуктите им. Понякога носят подаръци – Нестле ми донесоха голяма торта на Нова година. Някой компании носят неща като химикали и бележници с търговската им марка на тях. Те са много настоятелни, въпреки че знаят, че не съм заинтересован и винаги препоръчвам да се кърми, пак идват.”
Докато говорим, Заман държи химикал с името на добре позната марка адаптирано мляко ясно изписано на него: химикалът не е скъп, но даването на каквито и да е подаръци на здравните работници е забранено от кода. Така е и с директните промоции на продуктите на майките.И все пак доказателствата от Заман сочат, че Нестле и другите производители намират начин да изпратят посланието си до майките.
Ето и сега на бюрото на Заман лежат разхвърляни много малки бележничета: всяко съдържа листи с информация за адаптираното мляко със снимки на съответната опаковка. Идеята, казва той, е когато при него дойде майка с въпроси за храненето, да откъсне лист от бележника и да й го даде. Майката, която може и да е неграмотна, после ще занесе листа (който по всичко прилича на флаер на продукта) в местния магазин или аптека и ще поиска точно този продукт, като посочи картинката на магазинера или аптекаря, или просто като потърси за идентична опаковка на рафтовете. „Никога не бих раздавал тези листи, като се съберат достатъчно ги нося вкъщи и ги горя.”, казва Заман. Но това не значи, че всеки друг здравен работник ще направи същото.
Поне три от марките мляко на бележниците на бюрото на Заман са на Нестле.
Говорителят на Нестле Робин Тикъл отрича тези бележници да са реклама на Лактоген. Всъщност той твърди, че способът е „по същество предпазна мярка. Бележниците се разпространяват като информация за здравните работници, което … е позволено според кода. Единични листи наистина се дават на майките, но само след като адаптираното мляко се предпише от доктор.” Той не приема, че кодът не прави разлика между тези листчета и друго представяне, или че всяко късче хартия, на което има снимка на продукт, който дадена фирма иска да продаде си е несъмнено реклама.
Той казва, че от съображения за сигурност, докторите трябва да изяснят на майките дали децата им имат нужда от Лактоген 1 (за малки деца) или Лактоген 2 (за по-големи). Значи това не е просто случай, в който Нестле се възползва от пропуск в международния код? Разбира се, че не, казва Тикъл: Нестле е един от най-големите разпространители на информация за ползите от кърменето. И въпреки това, както му отговорих, не видях каквото и да е доказателство за спонсорирана от Нестле литеатура подкрепяща кърменето, при все че прекарах два дни да обикалям болниците, родилните отделения и педиатричните клиники. Не е ли странно, че Нестле са толкова добри в раздаването на листчета на майките в Бангладеш (имаше рецепти в изобилие на много от местата, които посетихме) а не успяват, доколкото мога да кажа, да им дадат това, което наистина ще им послужи – информация как да кърмят? Пък и активистите се питат доколко е реалистично да се мисли,че компания като Нестле, голяма част от парите, на която са свързани с продажбите на адаптирано мляко, ще се отдаде на разпространението на девиза „кърмата е най-добрата”.
„Брошурите на Нестле със снимка на Лактоген са нарушение на кода, ако се дават на майки”, казва Констанца де Тома, автор на доклада на „Пази детето”. „Истината е, че производителите на адаптирано мляко са умни, търсят слаби места в кода и ги използват.” Като се има предвид, че кодът не им дава достъп до майките, те са станали умели в канализирането на усилията си към привличането на здравните работници на своя страна. Във всяка страна, но най-вече в страни като Бангладеш, където обучението по време на женската консултация е минимално, и където има ограничен достъп до други източници на информация, това , което казват лекарите, сестрите и акушерките на майките е много важно. Много от майките с които говорих казаха че точно тези хора са ги насочили не само към адаптираното мляко, а към конкретна марка, често Лактоген.
Самсън Шахида Актер Рита на 19, майка на двадесетседмичната Мим ми каза, че е ходила на лекар, понеже се тревожила, че плаче. „Докторът каза да опитам Лактоген… каза кърми я но опитай и Лактоген” (експертите по лактация предупреждават, че освен опасността от мръсната вода , даването дори на малко количество адаптирано мляко нарушава кърменето).
Друга млада жена, 17 годишната Самсун Нахар Шенли, майка на 13-седмичната Танджила, ми каза, че са я посъветвали да започне изкуствено хранене от първия ден от живота на бебето й. „ Говорих с лекар и той ми каза да да й давам определен вид адаптирано мляко. Каза, че то си прилича много с кърмата и има същите витамини.” Оттогава, казва тя, четири нейни приятелки са родили, и когато са изпитали трудности с кърменето, тя им е предала думите на лекаря – да опитат “My Boy”.
Дори и във Великобритания, производителите на адаптирано мляко се възползват от пропуски в кода, когато могат. През 2006, когато правителството тук стартира нов план, „Здравословно начало” за да замести стария: „План за здравословно хранене”, два от най-големите производители на адаптирано мляко в Британия – “Cow & Gate” и “Heinz” се опитаха да го използват като възможност за маркетинг. “Cow & Gate” направиха реклами, в които се казва че тяхното мляко е най-близо до майчината кърма, твърдение, което се забранява от кода. Здравното министерство им наложи ограничения и “Heinz” публикуваха графика, която навежда на мисълта че тяхното мляко е по-близо до кърмата и по-добро от конкурентните марки. И двете компании нарушават не са мо кода, но и законите на Великобритания.” казва Де Тома.
Един от проблемите със кода на СЗО, освен многото слаби места, се състои в това как се прилага. Много страни, включително Великобритания и Бангладеш са го защитили със закон. Но „Пази детето” казва, че СЗО и Уницеф могат да направят повече. „СЗО трябва да са по-настоятелни и да накарат компаниите да се подчинят” се казва в доклада. „Уницеф трябва да се уверят, че спазването на кода ще се превърне в мярка за напредъка на държавите в осъществяването на Конвенцията на ООН за Правата на децата.”
В Бангладеш витае усещането, че ако активистите, подкрепящи кърменето се разсеят дори за момент, производителите на адаптирано мляко бързо ще напреднат. В Института за обществено здраве и хранене в Дака – инструментът на правителството за ограничаване на производителите на адаптирано мляко – директорът, професор д-р Фатима Парвен Чаудъри, гледа подозрително няколко кутии мляко струпани на бюрото й. Докато се мръщи на рисуваните картинки казва, че са твърде привлекателни, твърде изкусителни – фучи и за надписите на кутиите: „Кодът изисква да се напише, че няма заместител на майчиното мляко, но на тази кутия надписа е твърде малък, написано е с мънички букви, че това е заместител на кърмата, а това не стига”, казва тя.
Има и други проблеми: много компании, които продават адаптирано мляко в Бангладеш не са изпълнили задължението си пред закона да се регистрират в министерството и така е трудно да се следи какво вършат. „Говоря с компаниите и пред мен изглеждат благоразумни. Но не съм убедена. Трябва да сме внимателни. Те намират различни начини да предлагат продуктите си. Извършват нарушения. Те са много изкусни и потайни.”
А понякога и скандално прозрачни. Публичната реклама на производителите на адаптирано мляко е специално забранена от кода на СЗО и закона в Бангладеш. Ахмед обаче ме заведе в чакалнята на лекар, чиито стени бяха окичени с плакати със здрави на вид бебета и имената на производители на адаптирано мляко (не на Нестле в този случай). На мен ми изглеждаше странно, че бебетата до едно бяха бели, но Ахмед имаше обяснение и за това: „За много хора тук това, което правят белите е най-правилното. И затова да сложиш бели хора на такъв плакат е като да кажеш, това е западният модел, най-добрия начин. Това е един от многото коварни начини, по които се подценява кърменето тук.”
И така, запада ли кърменето в Бангладеш? Според д-р Суапн Рой, главен секретар на Фондацията за кърмене в Бангладеш, е трудно да се каже, защото не може да се разчита на статистиките. Около 95% от майките започват да кърмят, до един месец процентът спада до около 89, а до 6 месеца (възрастта до която СЗО препоръчва изключително кърмене) процентът е може би 25 или още по нисък – 16%.
Колкото и да е странно, много от здравните работници усещат, че настроенията се обръщат срещу тях, а като се позавъртиш из педиатричните клиники, като мен миналата седмица, виждаш, че определено не липсват майки, хранещи изкуствено.
Не липсват майки и не липсват тъжни истории. Изкуственото хранене е не само здравен проблем в тази страна, но и икономически. Хапи Атер разговаря с мен докато чака лекар да прегледа 9 месечния й син с белеща се кожа. Нур е на изкуствено хранене откакто е станал на около месец. Хапи казва, че е чувствала, че няма достатъчно мляко. Първите й две бебета са починали скоро след раждането. „Какво друго да сторя, никой не ми предложи нищо друго.” (Всъщност специалистите по лактация смятат че поне 98% процента от жените – дори и недохранените в развиващите се страни, могат да произвеждат достатъчно мляко за да изхранят децата си ако получат подкрепа и адекватни съвети.) Нур е хранен с Лактоген от самото начало, но млякото му струва на майка му и баща му Гиас, който работи във фабрика за боядисване около 2 паунда на седмица. Ако това не ви изглежда много, го съпоставете с факта, че Гиас печели по 6 паунда на седмица. „Не можем да си го позволим” казва Хапи, клатейки главата си. „Всичките ни пари отиват за мляко.” Всички майки с които говорих, повечето от които неработещи домакини, чиито съпрузи работят в подобни фабрики, имат подобни истории (от 10 майки с които говорих по отделенията само една ми каза, че е започнала да дава адаптирано мляко, защото трябва да се върне на работа).
За някой семейства бремето да си купуват адаптирано мляко е прекалено голямо. ”Не могат да си позволят да го смесват в нужните пропорции и за да им стигне за повече време, използват твърде малко мляко”, казва д-р Рой, „или прибягват до купуването на обикновено мляко на прах, което е много по-евтино от марковите бебешки млека. В резултат бебетата се хранят с нещо съвсем малко повече от това, което бихме нарекли бяла вода.”
Според доклада на „Пази детето” детската смъртност в Бангладеш може да се намали с една трета, т.е. да се спаси живота на 314 деца на ден, ако повече майки кърмят. В световен мащаб, от организацията смятат, че могат да се спасят 3800 живота всеки ден. Като се има предвид, че световните лидери са се ангажирали да намалят детската смъртност с две трети до 2015, като една от целите на развитие през милениума, защитата и пропагандирането на кърменето са със сигурност най-доброто, което може да се направи, за да се повиши процентът на оцеляващите деца.
Но производителите на адптирано мляко, въпреки международния кодекс, продължават да подкопават усилията на активистите. В западния свят, както и в страните от третия свят, парите давани за кампании в подкрепа на кърменето са нищожни, в сравнение с парите давани от производителите на храни за реклама на продуктите им. Във Великобритания например, през 2006-2007 за всеки паунд, похарчен в кампания в подкрепа на кърменето, се харчат 10 за реклама на бебешки храни и млека, сочи доклад на „Пази детето”. Ако компании като Нестле наистина искат да направят това, което твърди Тикъл, т.е. да подкрепят кърменето, има лесен начин да го постигнат – като превърнат ефикасната си мрежа от търговски представители в също толкова ефикасна мрежа от консултанти по кърмене. С правилно дадени съвети, без съмнение бебета като Ети и Нур биха били кърмени, както и всички други бебета на майките, с които говорих в Бангладеш. А и всички те бяха на мнение, че кърменето е за предпочитане пред скъпото мляко и опасностите от диария.
А в Дака, в болницата за лечение на диария, Ети се поправя. Тя и майка й са прекарали известно време с консултант по кърмене и Мина се е съгласила да опита отново да кърми. Доктор Кабир е много доволен – той твърди че почти 70 процента от майките, които са се отказали от кърменето могат отново да произвеждат мляко, ако получат адекватна подкрепа или съвет. Въпреки това, ще бъде неизмеримо по-добре, ако майки като Мина не са спирали да кърмят въобще, а това би било по-лесно за постигане, ако компании като Нестле обуздаят усилията да придават продуктите си. Защото истината в тази история е една – за бебета като Ети и Нур, в старни като Бангладеш, няма здравословен заместител на кърменето.
История на бойкота на Нестле
Хенри Нестле, основател на най-голямата в света хранителна компания, е признат като откривател на адаптираното мляко през 1867. До края на 20 в. пазарът на адаптирано мляко се е разрастнал в индустрия за милиарди долари в световен мащаб, а Нестле е от главните играчи.
При наличието на толкова голям пазар, производителите на адаптирано мляко са обвинени, че подкопават кърменето като дават безплатно мостри от продуктите си и правят рекламни кампании предназначени директно за майките. Маркетинговото послание е, че адаптираното мляко е здравословно колкото кърмата, въпреки че, в някой страни няма чиста вода, с която да се направи млякото. В някой случаи се продават опаковки с инструкции на непознат за майките език.
Тези твърдения добиват обществена значимост в карая на 70-те г. в едно общоизвестно съдебно дело. Фондация “ War on Want” публикува брошура наречена „Убиецът на деца”. През 1974г., когато тя е издадена (с поправки) в Швейцария със заглавието „Нестле убива деца” , хранителния гигант започва дело. В крайна сметка делото е спечелено от Нестле , но това се оказва Пирова победа – фондацията е осъдена да плати символична глоба.
В следващата година, 1977 започва бойкотът на всички продукти на Нестле в САЩ и бързо се разпространява в Европа. През 1981, като резултат на бойкота Общото събрание на СЗО приема Международния кодекс за маркетинг на заместителите на кърма, и го обявява за минимално изискваното от производителите. През 1984 Нестле се съгласяват да спазват кодекса и бойкотът е официално спрян от групите от най-горещите му поддръжници. Но, през 1988 IBFAN алармира, че производителите на бебешки храни наводняват здравните заведения в третия свят с евтини или безплатни стоки и байкотът е възобновен в следващата година. През 2000 главния директор на Нестле казва че компанията ще се погрижи етикетите да са винаги на правилния за страната език, но активистите твърдят, че кодекса все още се нарушава и потребителите трябва да бойкотират компанията.
Никой не твърди, че Нестле са единствената компания с неправилни практики. IFBAN и великобританската активистка група „Baby milk action” казват, че бойкотират Нестле, защото са най-големите нарушители на кодекса и, като лидер в областта, трябва да послужат за пример.
Нестле не коментират отражението на бойкота върху продажбите или имиджа им. Но страстите се разгарят вече 30 години. Тази седмица юзърите на сайта “Netmums” подложиха на изпитание основателите му, след като те се съгласиха на спонсорство от Нестле. А в събота демонстранти ще се съберат пред главния офис на Нестле, за да покажат, че каузата им е силна все още.
Статията е писана на 15.05.2007
Превод: Melaniya за бг-мамма
…или За Бога, братя, не купувайте!
Тези дни взех важно за мен решение и реорганизирах. Спрях да купувам продукти на Нестле. Замених Нескуик-а на детето с разтворима шоколадова напитка на друга марка. Подмених бисквитите ‘Житен дар’ с бисквити на заводи Кристал и Победа, впрочем не по-лоши. И редките продукти на Маги, които взимах, вече нямат място в кухнята ми. Може би най-трудното беше да реша, че повече няма да купувам продукти на Л’Ореал и Мейбелин (който ме познава, знае какво означава козметиката за мен).
Какво не е наред с козметичните компании и Нестле? Защо страстен купувач като мен се отказва от любими продукти? Интересува ме, че ежедневно хиляди бебета в третия свят се разболяват и умират. Над 30 години по цял свят действа и се разпостранява т.нар. Бойкот на Нестле.
Обвиненията срещу Нестле са за неетичния им маркетинг на заместители на майчиното мляко, насочен към майки в бедни страни от Третия свят и така нарушаващ правото им да правят избор за храненето на бебето без търговски натиск.
Прочетете целия текст на Василена за същината на Бойкота и сериозността на проблема.
Предполагам, че голяма част от читателите на Василена ще реагират първосигнално като мен. ‘Не подкрепям Нестле. Ям шоколади ‘Милка’. Или – ‘Съгласна съм, храня бебето си с друга марка адаптирано мляко’ (защото не е нужно да кърмиш, за да подкрепяш правото на бебетата да получават майчино мляко без индиректен натиск за обратното, нали?)
Но дали това е всичко? Нестле не само контролира над 40% от пазара за бебешки храни; марката притежава много дъщерни компании, а продажбата на продуктите им носи милиарди, немалка част от които отиват отново за агресивен маркетинг, целящ да убеди майките да хранят бебетата си с шише, независимо от възможностите и желанията им.
И така, ако действително ни е грижа какво става около нас, за какво можем да помислим?
На първо място, струва си човек да си даде сметка колко много продукти носят марката ‘Нестле’ у нас – това са:
напитки: Nescafé, Nestea, Nesquik (Нескафе, Нестий, Нескуик)
млечни: Nido, Coffe–mate (Нидо, Кофи-мейт)
зърнени закуски: Nestlé Fitness, Nestlé Nesquik, Cheerios, Chocapic, Cookie Crisp (Нестле фитнес, Нестле Нескуик, Чириос, Чокапик, Куки Крисп)
адаптирано мляко: NAN, Nestogen (НАН, Нестоген)
кулинарни продукти: Maggi (Маги – вкл. супи, бульони, бързи спагети и подправки)
сладолед: Nestlé, Делта
захарни изделия: КитКат, Lion, Нескуик, Smarties, Мура, бисквити ‘Житен дар’, шоколадови бонбони и шоколади, After Eight
храни за животни: Friskies, Purina Dog Chow, Pro Plan (Фрискис, Пюрина, Про План)
козметика: L’Oreal, Maybelline, Garnier, Lancome, Biotherm, Ralph Lauren, Giorgio Armani, Guy Laroche. (Л’Ореал, Мейбелин, Гарние, Ланком, Биотерм, Ралф Лорън, Джорджо Армани, Ги Ларош)
Какво можете да направите, ако искате да подкрепите бойкота и да дадете шанс за живот? Най-лесното:
Ако искате да направите повече, ето някои идеи, взети назаем от бойкотиращи групи по света:
Може да не ви се вярва, но за 30 години бойкотът на продуктите на Нестле е дал сериозен ефект, който се увеличава все повече; приходите на компанията страдат и рано или късно ще се принуди да промени политиката си.
С простия акт да не купите нещо всъщност можете да направите много.
––––––––––––––––––––––––––
Подкрепяш? Гласувай: http://svejo.net/home/link_summary/23281
.
Бойкотът на Нестле в Уикипедия – история и факти.
.
Публикувано в Бу и екологията, кърмене
 | marytod за Хей, ти! Защо не говориш на… |
 | Марина за Технологии |
| Марина за Технологии |
 | Albena за Защо никога нищо не успявам да… |
| 23 Photoshop Savages… за Злополуки с Photoshop |
Царството на Бу 