От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.
Животът с четиригодишно и трийсет и шест годишен далеч не е толкова подреден и предвидим, колкото си мислех някога, че ще е. Искам да кажа – четири години, все пак, да не говорим за тридесет и шест! На тази възраст би трябвало да могат сами да си подреждат играчките, дрехите и даже малко да помагат на мама, нали? Не, както се оказа.
Получавате обаждане, че ви идват гости. Домът ви изглежда така, все едно е минал средно силен ураган, нанесъл значителни поражения. Имате по-малко от 30 минути. Можете или да излъжете, че внезапно сте заминали извън града (особено глупаво, ако са ви хванали на домашния телефон) или да приведете в изпълнение практичният план за Експресно Привеждане на Къщата в Ред.