Финални метри

Както има ужаааасно много време до посоченият срок за финал на бременността, изведнъж крайната дата започва да наближава със страшна скорост.

Бирен и бременен корем. Кой кой е?

Сутрешно

Утре между 8 и 8:30 можете да се насладите на красният ми лик*

в сутрешния блок на БТВ. Там със съфорумката Julie и д-р Попиванова, неонатолог в Майчин дом, ще говорим (превелика изненада за всички!) за кърмене

Както каза човекът от екипа, който ме покани, ‘да обсъдим дали кърменето е полезно’.

Да кажете после впечатления.

*при условие, че успея да стигна навреме, разбира се. Страдам от хронично закъснение в тежка форма.

Раждане в три части: Outro

Окачват жетонче с номер на ръката на бебето и ме питат няколко пъти помня ли кой номер е. От мен излезе бебе, не акълът ми – 81 номер, ето, помня и до днес. На АПГАР теста се справя добре. Неонатоложката казва, още като влязох в родилна зала и питах, че мога да я сложа на гърда след раждането, но в суматохата някак пропускам да го направя, съвсем забравям и си оставам с гушкането кожа до кожа.

Раждане в три части: It’s happening!

След още малко време идва и акушерката. Веднага се заема да ме нагледа. Лекарката е видяла бележката ми за операция на очите и „не е невъзможно нормално родоразрешение” и ме е сложила на монитор, който да следи дали бебето не изпитва стрес. Акушерката ми включва система с окситоцин, който да регулира контракциите, но изглежда не уцелва настройката на капенето: както си ме боли нормално и общо взето съвсем поносимо, изведнъж ме тресват най-невъобразимо силните и болезнени контракции, каквито даже не съм си и представяла и буквално се свивам на две. Това се вижда и на монитора и тя бързо оправя капането на системата.

Раждане в три части: Intro

Събуждам се в едно никакво време – три и половина сутринта. Пишкам и лягам, но не, не е това. Имам контракции. Интересно, дали ще минат, това фалшива тревога ли е? За всеки случай ги засичам. На учудващо равни интервали са.

Два часа по-късно става ясно, че контракциите са съвсем истински, невъзможно ми е да спя и ми става съвсем скучно. Отмъстително събуждам Б., който мига сънено. Две секунди по-късно е съвсем буден и започва да се суети.

Какво се случва тези дни

Докато седя у дома на село с ранения партизанин в очакване да й заздравее брадата достатъчно, че да мога да я пускам на градина без страх и се радвам на новото коте, което е като фабрика за отпадъци в котешката тоалетна, но въпреки това много сладко и игриво (и Мая ревнува от него: ‘ти не ме обичаш, щом не ме гушкаш така!’), ето какво се случва.

Добър ден, Ангелина!

Както писах по-рано, търсеше се коте, което да подаря на баща ми за рождения му ден. Трябваше да е женско, рошаво, едноцветно и по възможност – за малко или без пари.

Оказа се трудна работа: който имаше котенца, бяха или мъжки, или не-рошави, или струваха от 200 лева нагоре. Говорих с много хора по телефона и посетих една безумна котешка къща, където съжителстваха около 40 котки от различни възраст, пол, порода и цвят плюс едно куче, всичко – без успех.

А после…

Ранени партизани

Първият ми досег с по-сериозни детски травми, иска ми се и да е последен.

Моята бременност с Мая

Намерих си хаотичните записки, които съм водила, докато съм била бременна с Мая. Много умилителни, разбира се – за мен. Все пак, докато сколасам да ги публикувам в предвидения блог, посветен на Мая, където случайни посетители няма да бъдат измъчвани да четат всичко, което ме е вълнувало и ме вълнува около детето, споделям този, ъм, дневник, тук.

Един ден на… Бу

Това е малко със задна дата, но нищо

В декемврийския брой на сп. Едно с хубавото подзаглавие Mothersuckers присъстваше и моя милост, в рубриката ‘Един ден на…’ Може да се види тук, скрол до 72 страница.

В този брой, посветен в голяма част на родителството, кърменето и всякакви други, свързани с деца и отглеждането им, има още много неща за четене, така че вероятно ще е интересно да прегледате и другите статии (сред които ‘Стига клишета!’ на Василена, интересни интервюта с родители, ‘Естествено’ и други).

Котка в наличност имате ли?

Прекарах един изключително непродуктивен ден в напразни опити да намеря рошаво женско коте, което да подаря на баща ми за рождения му ден на 12-ти. Прерових всякакви обяви по различни ключови думи – няма и няма обикновени рошави котенца на разумни цени.

Разговарях с няколко развъдника. ‘Търся дългокосместо коте, без родословие’ – ‘Имаме, да. По 300 лева’ – ‘!!!’ – ‘Ами да, по толкова са котенцата без родословие! Тези с документи са от 600 евро!’

6 месеца в Царството на Бу

Царството на Бу се основа преди половин година Какво се случи за това време?

Transporter

Трябва да пътувам до Италия. Няма как да не се сетя за последното си пътуване отпреди две години и леко да се притеснявам за себе си, като знам на какво съм способна.

Ще летя с Бългeриан Еър – каквито и да са, предлагат най-евтината оферта за тази посока. Успяла съм да събера багажа си в скромен сак с тегло от 6,8 килограма, възхитена съм от себе си.

Предпочитам място до прозореца, но не знам какъв е тоя мой късмет да ме слагат все до крилото. Така имам перфектна възможност да видя, че някои части са леко огънати и явно изчукани, да прочета „Клетка с течно гориво. Моля, не отстранявайте!” и силно да се надявам, че са спазили указанието, да видя как се разгъват разните там елерони и задкрилки и се тресат истерично от вятъра и да си представям как не устояват на порива и се разхвърчават, докато мисля Щесеразбиемщесеразбиемщесеразбием.

Ciao, bella!

Ragazzi,

правя втори опит за последните години да пътувам в чужбина сама, без мъдър спътник, който да следи дали няма да се загубя или просто да направя нещо тъпо, оставена без надзор в друга държава.

Отивам на ЕМС (European mastery symposium) на Ла Лече Лига в Асизи, Италия, а после за два дена в Рим, където – естествено – ще се опитам да видя папата и евентуално да разбера от достоверни източници носи ли панталони под роклите или всичко е оставено на естествена циркулация на въздуха.

Бу в странство

…или какво се случва на силно дезориентиран човек, решил неразумно да излезе в чужбина сам.

Бу в медиите :)

Преди няколко месеца излезе интервюто с мен в сайта на Естествено (където мило са ме сложили в графа ‘известни личности’, благодаря, момичета! )

Миналия месец Топ Блог също публикуваха интервю с мен в категория Блог каузи, за което много им благодаря – наистина оценявам жеста да помогнат да се разпостраняват идеите, които застъпвам.

Днес излезе интервюто ми в Аз – жената – електронно списание за жени. Искрени благодарности на екипа не само за интервюто, но и за интересното он-лайн списание, в което има за всеки по нещо!

Историята на моето кърмене: аз и Мая

Родих дъщеря си Мая преди почти пет години. Подготвях се за раждането, като посещавах курсовете за бременни жени към Център за бременни жени – гр. Пловдив. Имах лека и безпроблемна бременност и курсовете много ми помогнаха да се настроя за посрещането на новия живот. По това време обаче адекватна информация за хранене на бебето на български език почти нямаше – практически всички материали, които се срещаха, бяха добре познатите неща, които все така чуваме да се препоръчват на младите майки. Най-дългият срок на кърмене, който чух от по-възрастна жена, беше десет месеца и си казах – добре, значи и аз толкова ще кърмя.

Нямах представа колко малко съм знаела тогава

„Тръгни на изток!”

Вчера ми се случи нещо, за което мисля, че човек трябва да притежава рядък талант: загубих се в центъра на града. Трябваше да занеса документи за подпис на колега. Той ме упъти по типично мъжки начин – тръгваш от…, завиваш втората наляво, третата надясно, на светофара направо и бля-бля. Всъщност това може да е нормалният начин, не знам – но при повече от две посоки за завиване аз изпадам в ступор и преставам да разбирам обясненията.
‘Тръгни на изток!’
Аз съм потресена и дори леко възмутена, че някой може да предположи, че знам накъде е изток. Въпреки че за собствена изненада се справям с живота като цяло и посоките в частност, съм от хората, които като обясняват, трябва да ги гледаш в ръцете, за да видиш какво искам да кажа, а не да ме слушаш.

Мартин на път и вече тук!

Майка ми и баба ми вчера тръгнаха към САЩ при сестра ми, бременна в последни седмици. Обадили са се тук, че са пристигнали благополучно в 6 сутринта. Но са се обадили от болницата – сестра ми ги е посрещнала и са тръгнали да ражда. Новината ме стресна и изненада – имаше още 12 дена до термин.

Много съм развълнувана и едновременно с това притеснена, сестричката ми ражда. Греша букви, докато пиша. Почти всички в семейството раждаме нормално и общо взето леко. Надявам се и при нея да е така.

Когато аз раждах Мая, много исках да се обадя на сестра ми и да й кажа, че скоро ще става леля. Набрах я на мобилния. Тя очевидно си беше сменила номера без аз да разбера, защото отсреща ми вдигаше леко истерична жена, която ми крещеше: ‘Stop calling! Wrong number! WRONG NUMBER!’ Решавам, че и сестра ми ще иска да ме чуе сега, когато аз ще ставам леля. Набирам мобилния, но ми отговаря телефонен секретар.

Ши Шарка!

Мая е варицелена. Без температура, без нищо – онзи ден я взех от градина в отлично настроение, опъпчена тук-там и до вечерта нямаше никакво съмнение, че е шарка.

Рано тази сутрин се вкарах във филм. Аз, майка ми и сестра ми сме карали варицела някога си; сестра ми обаче чака бебе до 2 седмици, майка ми отива при нея, а е контактувала с детето. Дали няма да навредим на неродения племенник?