Интернетските потайности или бг драма

Седиш, чешеш се по главата и някой хубав ден решаваш да минеш он-лайн.

Регистрираш се нейде – да речем, в някой форум, или пък – решаваш да си смел и директно почваш да блогираш.

Какво обаче става в нет-пространството? В него, естествено, на първо място липсва мимика, жест, интонация, език на тялото. Седиш, гледаш в екрана, а там – конспирация!

Истински заговор от плът и кръв, целящ да наруши душевното ти спокойствие! Пишат, значи, някакви хора – и не стига, че са на различно от твоето мнение (кощунство само по себе си), а и го изразяват много остро и ръбато. Обясняват ти неща за самия теб, които не си и подозирал; коментират твоите мисли и мнения и ти казват какво е искал да каже авторът.

Създават се и групи, които са с теб; защищават те от лошите и грачат в хор колко си прекрасен и бял. Ако си късметлия да зачекнеш особено спорна тема, можеш да се насладиш на разразил се истински он-лайн битпазар между двете (трите, четирите) групи, където се разменят кукли и парцалки и се хвърлят тежки клетви.

Съратниците ти ти пишат публично и лично колко си пич, как са с теб и изобщо светът не би бил същият без светлата ти личност; противниците ти пишат публично и лично колко си плитък, как не биха искали да са с теб и изобщо светът нищо няма да загуби без твоята виртуална персона.

Когато говориш с близки и познати, разказваш как тоя ти казал това, оня – онова, а трети (как не го е срам!) съвсем се е олял и дори те е обидил не на шега. На хората може да им вземе време, докато разберат, че говориш за алтер-егото си в нета, както и други личности, с които никога не си имал честта да се запознаеш лично (и не на последно място, могат да решат, че не си с всичкия си – все пак това е почти все едно да се караш с говорителя от телевизията за новините, които чете).

Съпреживяваш драмите и малките радости на виртуални познати; тайно се подсмихваш под мустак, когато враг падне покосен под острите стрели на нечие остроумно перо. Мериш успеха си с това, колко хора отговарят на постовете ти и колко виртуални лични контакти имаш.

А дали не приемаш нещата една идея по-сериозно, отколкото трябва? Може би ще е много полезно и отрезвяващо за разнообразие когато се логваш, първо да си напомниш, че

– интернет не е чак пък толкова анонимен, колкото ти се струва

– зад всеки профил стои истински човек, с когото вероятно имаш много общи неща, а дори огромните различия надали би обсъдил наживо с остър махленски тон
– като четеш текст, не можеш да уловиш в детайл какво е искал да каже пишещият, нито виждаш жестове и мимика и вероятно тълкуваш поне една част не съвсем както е

– е крайно време да излезеш от нета и да заживееш реален живот

Какво ще кажеш?

Advertisements

12 responses to “Интернетските потайности или бг драма

  1. Виртуалният свят е илюзорно анонимен. Всъщност скрито в нета няма. Подлъгваш се от моментната слава и споделяш имена, снимки, факти от живота си. Мислиш се за велик. Раздаваш правосъдие. Демонстрираш висшия пилотаж на егото си…. В крайна сметка без да осъзнаеш показваш на всички колко луд си в действителност. Въпросът е, защо не приемаш диагнозата си.
    Упс, сетих се! Първият признак на лудостта е, че не я признаваш. 🙂

  2. Е, не така де! 🙂
    Тези са от кротките луди. По-сериозната категория се вихри из нета под маската на модове, админи и пр. Ето това е то правосъдие!
    Сама си направи сравнението – едните се мислят за Чайник (като съберат малко повечко пара – изпускат), а другите – за Наполеон. 🙂 Май има разлика в диагнозите. 😉

  3. Категорията на модове и админи е сравнително малка, все пак.
    Не, мнозинството, бъркащи реалния живот с виртуалния такъв са потребители най-разнообразни 🙂 (на форуми, сайтове, блогове, чатове и прочее…)

  4. Абе какво да ви кажа… Установих, че подобно бойно поле е много точен катализатор за приятелски отношения… И че твърде много хора от така наречените ми приятели взимат виртуалното пространство твърде насериозно и смятат, че и другите (визирам себе си като пример) живеят само и единствено там… Ама не е вярно… и проблема си е техен…
    Ще го кажа за пореден път… Интернет е за самотници, а аз не искам да съм такава, нито смятам че съм такава…Бях… но се измъкнах от блатото на виртуалността… Сега само се забавлявам и/или информирам…

  5. Мда.., бедата е там, че човек като се заседи за известно време, започва да се взима насеризно. 🙂

    И верно има нужда от диагноза. 😉

  6. Не е за самотници нета. Просто самотниците се вкопчват в него като удавник за сламка. За съжаление в българия все още няма култура на ползване на Интернет. Болшинството се впускат в него с идеята за безнаказаност и анонимност. Ама не е така. Факт!

  7. Нещо не мога да разбера… Да – няма мимика, интонация, но нали все пак остава словото, въздействието… Самите думи носят енергиен заряд, могат да галят душата или да отблъскват… Или да те карат да ги отминаваш.
    Като почетеш малко, си създаваш образ…
    Не знам…

  8. много сладка статия
    и много вярна

  9. Изобщо не съм съгласна с твърдението, че нета е за самотници…
    От доста години се подвизавам в интернет пространството и това ни най-малко не ми е пречело на реалния живот. Дори напротив. Посредством интернет съм се запознала с прекрасни хора и верни приятели.
    Мисля, че трябва да си такъв какъвто си и да не си слагаш изкуствени виртуални маски, защото рано или късно се разбира, че са маски 🙂

  10. Колко кофи чувства се раливат в жицата а. ? мани мани .. Да не ставам банален да пиша
    “ -много добра статия“ , ама как се сети бе! Тц ТЦ!
    и сега сериозно ..
    – Написаното от теб е достоверно и според мен е попадение. Радват ме и други твои мъдро-мислия! Успех. и късмет.

  11. Иванка С.

    Оххх, и аз, самотницата, изпълзях от анонимността и взех да си давам „компетентното“ мнение из нета, когато не ми го искат…ама съм от кротките луди и спазвам добрия тон. Най-вече, като сега например, се забавлявам! Възхищавам се от таланта на пишещите и , както е видно, не мога да се въздържа от хвалебствени коментари – съвсем искрени.
    От лекомисленото ми писачество, се стигна до там, че любимата ми химикалка се обви в паяжина, ‘щото по-бързо се пише с клавиатурата и се усещам как все ми липсва подходящия емотикон…….
    От друга страна, неочаквано за мен, малките дози себеизразяване в нета, които си позволявам доведоха до чудесни реални запознанства и по-малко словесно напрежение у дома (т.е. не надувам главата на мъжа ми с приказки….намерила съм си и друга публика….).

  12. Taka, taka…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s