Кратка разходка

Този месец бях бременна – за кратко. За малко повече от седмица. Това е времето, за което със сигурност знам, че в мен имаше бебе.

След толкова време чакане даже не можах да се зарадвам като хората. Не вярвах все още, както се оказа, с право.

Изведнъж много мои познати се похвалиха, че чакат бебета – повечето втори деца. Много ми е приятно и се радвам за тях. За себе си не знам – дали щеше да е по-добре изобщо да не бях разбирала за бременността и да беше просто още един месец като всички останали, или все пак да се радвам, че мога да забременявам (след две години бях започнала сериозно да се съмнявам).

И така – всичко започна и свърши за много кратко време, даже не успях да потвърдя с тест, въпреки че съм абсолютно сигурна, че бременността беше факт. Сега се падаше седмицата, в която плодният сак трябва да се захване за матката и да започне да се развива… е, явно не е успял да се имплантира. Обикновено рано приключилите бременности, за повечето от които жените даже не разбират, че са се случили, се дължат на генетични аномалии на плода или други здравословни проблеми.

За няколко дена беше хубаво и вълнуващо, макар че не си позволих да се радвам твърде много. Успях да подредя мислено всичко, което предстоеше и да планирам по малко. Щеше да е хубаво да можех да обявя предстоящото събитие на семейството си през празниците, щях да съм в чудесна бременна компания с познатите си, щях да мога да зарадвам детето, че ще има сестричка и да карам още една лятна бременност.

За броени часове тялото ми се върна в обичайното си състояние. Животът продължава без промяна.

Сега…сега ще чакам следващият път. Ще има следващ път и ще е успешен.

Advertisements

13 responses to “Кратка разходка

  1. аз, да си кажа, не разбирам много от тия неща…

    значи може да забременееш и след няколко дни просто яйцеклетката сама да си … падне?

  2. Ами… разговорът за пчели и цветя е излишен на тези години 😀 но по същество:
    Когато сперматозоидът срещне яйцеклетка
    (или както прочетох сред кикот вчера: You have ovulated and some how been exposed to sperm!), той я опложда. Първите две седмици плодният сак е миниатюрен – под милиметър, всъщност – а в това време матката се подготвя да приеме зародиша; променят се нивата на хормоните, като започват първи промени (повечето се забелязват, ако е по-чувствителна жената) – почват да наедряват гърдите, може да наболява кръст и т.н.
    Та – след пътешествието на вече оплодената яйцеклетка от яйчниците през фалопиевите тръби (където не бива да засяда – извънматочната бременност е опасна), миниатюрният зародиш няколко дена се рее свободно из утробата, преди да се захване за стените й (вече подготвени с нов ‘пласт’ за целта от хормоните). При имплантирането на зародиша може да има леко кръвотечение (може и да няма), но също така – може и да не се имплантира.
    Тъй като имплантирането става през третата седмица от забременяването, когато менструацията още може да не е закъсняла, ако не се осъществи прикрепянето в матката, изхвърлянето му най-вероятно няма да се регистрира от майката – тя ще помисли, че просто е в цикъл.
    Седмиците се броят така:
    – преден цикъл
    – 14 дена след първия ден на последния цикъл – овулация (при стандартен 28-дневен цикъл)
    – още 14 дена по-късно цикълът евентуално започва да закъснява и жената може да се съмнява за бременност.

    И понеже страдам от логорея:

    Да, много често може да се случи точно това. Жената да е бременна, но по една или друга причина ембрионът да не се имплантира и тя даже да не разбере, че е била бременна.
    Като правило ранните спонтанни аборти (това в случая даже не знам дали може да се нарече аборт, впрочем) до 12 гестационна седмица се случват, ако има някакъв генетичен или здравословен проблем с бебето или майката.

  3. Мъчно ми стана…
    Знам с колко желание чакаше, и от колко дълго време.
    Бих ти казала точно това, с което и ти си завършила – че ще има следващ път (и то скоро, нали знаеш, че след такива премеждия става бързо!) и ще е успешен 🙂
    Голяма прегръдка от мен и горе главата 🙂

  4. Има хомеопатични, повлияващи тенденцията към аборт. Хомеопатичката ти би трябвало да е наясно. Сподели. И успех!

  5. остави ме без дъх … и думи. И тъй като също съм губила бебенце, мога да си представя в некви бегли краски как се чувстваш …

  6. Много тъжно – съжалявам! Аз също се опитвам да забременея вече седми месец, но безуспешно! Ако не ти е твърде болно, би ли ми казала, как точно разбра,че всичко, което си описала по-горе, се е случило, след като дори не си направила тест? И какво по-точно се случи?

  7. „Има хомеопатични, повлияващи тенденцията към аборт. Хомеопатичката ти би трябвало да е наясно. Сподели. И успех!“
    –––––––––––––––––––––––––
    За какви тенденции говориш? Това се случива на почти всяка жена. Въпрос на аномалии в гаметите, или при оплождането и деленето на клетките.

    Нормално, организма се освобождава от дефектните ембриони. И по-добре така, отколкото да се раждат деца с аномали. Ако се повтаря многократно, тогава може да се говори за някаква тенденция.

    П.П. И аз моя мисед трудно го преглътнах, особено предвид 2-те години очакване.. и възрастта ми. 😦

  8. @ sunny
    Също като с предната бременност знаех, че я има, преди да я ‘хване’ тест. Аз тестове правих 4 – три от тях твърде рано, за да отчетат (просто защото знаех, че има бебе), а четвъртият в самия ден, когато се разбра, че вече няма какво да се отчита.
    При всеки е индивидуално, някои не усещат нищо; други спят по много, трети повръщат от самото начало. При мен – много силна болка в кръста няколко дена (ок. 14-18 ден след овулация и зачеване) (при цикъл ме боли по-малко и по-кратко), както и тотално омаляване на всички сутиени буквално за два дена 😀 Това последното щеше да е много приятно, ако не си бях подновила гардероба с бельото това лято и се надявах да мога да го нося първите месеци (предният път можах).

  9. „Тъй като имплантирането става през третата седмица от забременяването, когато менструацията още може да не е закъсняла, ако не се осъществи прикрепянето в матката..“
    ––––––––––––––––––––––––––

    Имплантирането е в периода 7 – 10 дни от оплождането.
    А „хормонът на бремеността“ (ЧХГ), този който улавят тестовете, започва да нараства с бавни темпове в началото. Кръвен тест след 10-ти ден би показал със сигурност какво е положението.

    Но аз лично го намирам за излишен, когато една жена е била бременна веднъж, няма начин да не разпознае симптомите.

  10. Кхм. През третата седмица се осъществява прикрепянето.
    1 седм.: Образувало се е яйце (плодно яйце).
    Яйцето се спуска надолу по маточната тръба във вътрешността на матката, за да си избире място, където да се прикрепи.
    2 седм.: Оплодената клетка се дели и докато се спуска в матката. Тя вече се състои от около трийсетина клетки.
    3 седм.: Образува се „бластоцистата“ – пълен с течност зародишен мехур от клетки. Повърхността му е покрита с власинки, а сърцевината с клетките на ембриона.
    Той се прикрепя към вътрешната страна на матката с помощта на власинките и започва да черпи хранителни вещества от майчиния организъм. До този момент е ползвал собствените си ресурси.
    Лигавицата на матката нараства и го покрива изцяло: образува се плацентата – орган, който ще храни и защитава детето през цялата бременност.

    За хормона съм съгласна… но нямаше смисъл да се прави кръвен тест – ако има бременност, нищо не пречи да се потвърди по-късно (с първото дете имах много бледа чертичка на тестовете първите седмици); ако няма бременност, както стана – няма и значение от теста.

  11. Не знам дали и как мога да кача графика, затова ти изпращам линк към зачатие. На картинката се вижда по дни какво се случва след оплождането. Нямам идея ти откъде черпиш информацията си и коя от нас е по-близо до истината. 🙂

    И аз не съм почитател на тестовете, ползвам интуицията си за целта. 😉

    http://www.zachatie.org/index.php?option=com_smf&Itemid=40&topic=19975.msg297427#msg297427

  12. Съжалявам, Бу! 😦

    Искрено ти се възхищавам за начина, по който разсъждаваш и приемаш тежките страни на живота. Ти си невероятен човек, все повече се убеждавам в това! Човек с мисия!

    Вярвам, че съвсем скоро ще почувстваш отново нов живот в себе си и този път ще имате заедно онези прекрасни 9 месеца!

    Блогът ти е чудесен, а аз попаднах на най-тъжния пост като за начало. Ще избързам, за да продължа да те чета нататък! Всичко най-весело, рошаво и романтично!

  13. Много тъжно ми стана… И те прегръщам…
    Да – ще има следващ път и ще е успешен! На хората, които харесвам , трябва да се случват хубави неща – ти го беше написала.
    От сърце – по-скоро да се сбъдне желанието ти!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s