Ода за Георги Господинов

Преди десетина години (там някъде) прочетох рецензия за книга на Георги Господинов. Рецензията беше много хвалебствена, а написаното в нея веднага ме накара да ида и да си купя въпросната книга – ‘Естествен роман’. Прочетох я на едно сядане и се влюбих. Влюбих се в книгата, стила, звученето й – и в автора й. Едно от онези влюбвания към идолите от плакатите, които обикновено спохождат в ученическа възраст, но може би малко по-различно – бях влюбена не толкова в човека (когото все пак не бях и зървала), колкото в хартиеното поетично ‘аз’, което ме гледаше от страниците.

Беше приятно-безгрижно – да препрочета пасаж, който особено ми е харесал, да обсъдя книгата с приятели, да си купя ‘Черешата на един народ’ и ‘И други истории‘, с които се сдобих в мига, в който ги видях на рафта в книжарницата… И освен това – да пресметна разликата в годините ни и да реша, че е съвсем приемлива (това, че все още не го бях зървала, са подробности, разбира се). Един ден на излизане от университета се разминах със самия него по Графа, преметнал небрежно раница. Той ме загледа и ах, как подскочи сърцето ми…ами ако… Често се чудех след това, като минавах по тази улица дали пък няма пак да го видя.

След време, естествено, постепенно все по-малко се сещах за Георги Господинов, макар че все така харесвах книгите му, които периодично си купувах наново, когато някой отмъкваше моите ‘на заем’. Завърших, омъжих се, родих дете…

Покрай майчинството и бг-мама се запознах с една приятелка, с която – не помня вече как стана дума – споделих възхищението си от Георги Господинов, а тя каза, че го познава. Бях възхитена – познава самия, истинския, живия него! Прелест.

Попаднах на сайта ‘Аз живях социализма’ и по късни доби прекарах няколко часа, потопена в носталгия и спомени…чудесен проект, който със сигурност запълва много нужна ниша. Все още не съм решила дали да пиша някой мой спомен и кой, ако изобщо. Веднъж, защото бях сравнително малка, когато това време свърши, и второ, може би преобладаващо, защото мой приятел често ми се подиграва за носталгията по социализма. Бях дете, все пак, пазя добри спомени…защо не.

След време приятелката ми каза, че Георги Господинов чака бебе. Стана ми приятно – на хората, които харесвам, трябва да им се случват хубави неща.

Във форумен разговор установих, че някак имам цели фрази от ‘Естествен роман’ в главата си. Намерих го качен в интернет, защото го нямах под ръка, за да видя пасажа, който търсех. Не намерих пасажа, но пък отново прочетох няколко глави. Блаженство.

Мина още време и излезе ‘Инвентарна книга на социализма’. Много се впечатлих, прелиствайки я в книжарницата, макар че още не съм си я купила. Ще си я подаря някой ден без повод.

Онзи ден влязох в книжарница да търся една книга и попаднах на плакат на ‘Подари книга за Коледа’, инициативата, подета от Георги Господинов. Прелиствах дълго последната му книга и се чудех на кого да я подаря. После реших да не я купувам на някого, а да поискам да ми я подарят на мен, защото повече ми се иска да я имам, отколкото да я подарявам. Вместо това се почерпих с книгата ‘Аз живях социализма’ и отново прекарах няколко носталгични сладко-горчиви часа.

Все още обзета от мисли за двете книги, попаднах на блога на Тишо и ‘Подари книга’. По линка, по линка, стигнах до самата инициатива, която идея споделям напълно (въпреки че аз самата съм адресата на повечето книги, които купувам).

Докато четях Георги Господинов за ‘Подари книга за Коледа’, се върнах няколко години назад и се сетих за всички тези неща, за които не бях мислила отдавна и сега пиша тук.

Ще ми се да мисля, че отдавна съм загърбила влюбчиво-плакатния период (макар че ако Лени Кравиц ми подсвирне, въобще няма да се колебая). Детето на Георги Господинов отдавна се е родило, сигурно вече ходи на ясла, ако не и на градина, а стилът му все така страшно ми харесва и ме завладява. Хубаво е да има такива български писатели.

Да живей!

Advertisements

12 responses to “Ода за Георги Господинов

  1. Да, Георги Господинов е чудесен съвременен писател и най- хубавото е това, че и Световният Пазар е на „същото мнение“.
    Защото Господинов е превеждан и издаван в много страни по света.

    Преди промените бай Тошо плащаше на определени леви издателства на Запад, за да издават неговите любимци (разбирай дупедавци).
    Докато Господинов излиза сам самичък на световния пазар и… той го приема.
    Ето нещо, с което ние можем да се гордеем. Защото същият този пазар НЕ ПРИЕМА Глория, Камелия, Слави Трифонов и прочее.

  2. ммм, направо го бях забравил тоя образ. ше трябва да видя какво е издал през двете години, когато не се бях сещал за него 🙂

    ти пък виж за нещо на богдан русев, може и да ти хареса, макар да е много по-циничен от господинов 🙂

  3. Спомените ми от Богдан Русев са от Егоистово време… да, ще погледна – скоро четох ревю за новата му книга 🙂

  4. Бебето на Г. Г. се казва Рая и е почти на годинка.

  5. Не знаех, мерси 🙂 Рая е хубаво име – дъщеря ми трябваше да се казва така. Изкушавам се да кажа ‘great minds think alike’, но всъщност не попадам в горната категория, та ще си остана само с мисълта 😀

  6. Бу, пуснах търсачката за последната книга на Господинов..и попаднах тук. :))Радвам се, че още хора се наслаждават на любимият ми творец! Да живей!

  7. Ех, същите любовно-боготворящи мисли минаваха и през моята глава, когато четях „Естествен роман“! После пък същите носталгични и сладко-горчиви с „Аз живях социализма“… Поздрави за одата, защото той наистина заслужава!

    Аз имам още един любим писател наравно с Георги Господинов – Людмил Станев, за съжаление отдавна нищо не е издавал… :(((

  8. Да, Георги Господинов е един писател, с който не съм излизала 🙂
    Шегичка, имах „артистичен период“ преди да срещна мъжа ми.

  9. edin ot nai-tapite romani…. kvo tolko mu se kefiat??? a i stihovete – za ebane, za pikane, za 4ere6i bez narodi… smehorii… za jalost e juri na vseki konkurs…

  10. Петър Михайлов

    Г. Г. е новата номенклатура. Заедно с М Бодаков и Йордан Ефтимов – новит ементори. Не се ли подмазваш тям, не си ли им гъзолизец – никога няма да те издадат… Какво толкова плюят комунизма – сега е същото – не Богомил Райнов, а бате Гошо…. много слаб и посредствен е Естесвен роман. Като поет е по-добър. Но е далече, много далече от един Иван Динков или Иван Давидков… просто слаб автор.

  11. 10 и 11 пост ….на маймуница и с правописни грешки – ей това е реалността, за съжаление. Дано да има повече писатели като Георги Господинов и дай Боже, повече читатели, че след време ще осмиват нашите години…
    пост 11 – Пешо, естествен е романът, не естесвен…една дума повече няма да прочета, като ти видя името…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s