Снежни човеци

Преди години на всеки първи сняг в града ни отивах и правех един малък снежен човек, който оставях на перваза на прозореца на приятелката ми Стойка – първи снежен поздрав за нея от мен. Можеше да е най-малкият, най-смешният човек, с нос и ръце от малки клончета, да се събира в шепата ми, да е от мокър, лепкав сняг и до обяд и помен да не е останало от него… няма значение. Тя ще излезе и ще види, че съм била там и съм й оставила снежни мисли за добро утро.

Аз заминах да уча първо в друга държава, после тук, но в друг град, тя замина да учи навън също. Няма вече на кого да правя първи снежен човек с първия сняг. Минавам покрай къщата й и докато се подхлъзвам по леда по тротоара, се сещам за човеците и как вече нямат адресат. Малко е тъжно. Обичах да й оставям първи зимен поздрав.

snowman

Тази година от доста време насам падна истински, голям, пухкав сняг. Погледах го през прозореца един ден, а на следващия поканих детето да направим снежен човек. Това не е онзи малък снежен човек, който да можеш да хванеш с длан и да преместиш на сянка. Този стана хубав, набит и приятно закръглен – ако снегът не беше толкова сух и пухкав, вероятно щеше да стане и висок, но не би. Има си истински нос от морков, копчета, шапка и шал. С метлата не се справихме по традиционния начин, но няма нищо. На другия ден му добавихме приятел. Хубаво е.

Излез навън, направи снежен човек, поздрави приятел!

Advertisements

One response to “Снежни човеци

  1. Мило! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s