Труд и творчество

Марфа предлага да се върнем десет години назад и колективно да се чупим от работа. Неизвинени никой няма да ни пише…най-много в края на месеца финансовият баланс съвсем да не ни излезе (много обичам английският полит-коректен идиотизъм financially challenged. Това е като intellectually challenged, ама за пари). Мисля да се пробвам да осъществя идеята й (разбира се, това безкрайно се улеснява поради факта, че шефката ми днес я няма и няма кой да ме следи тук ли съм или не съм). И все пак: ако се придържаме към истинската българска традиция, как можем най-удачно да се скатаем от работа, без да изглежда твърде подозрително?

Аз например се сдобих с календар с печатна грешка. През февруари няма понеделници. Няма ги и толкоз. На тяхно място – празни квадратчета, а работната седмица почва от вторник. Мисля да го ползвам като официално извинение да идвам в офиса през втория ден на седмицата.

Ако шефът ви не ви познава от близо, можете да вкарвате лафа за починалата баба доста често. Реално можете да имате поне пет-шест баби на преклонна възраст, кой ви знае… Един ден за преживяване на трагичната вест, един за погребение, още три за съвземане и седмицата минала. Доста мрачен подход е обаче.

Болест. Можете да се ‘разболеете’ вие, детето ви, близък роднина, който иска грижи… Ако пресмятате внимателно, като нищо ще откарате на легло половин година, премерено разпределена през работните дни. Ако сте особено настоятелни, можете да сключите здравна застраховка, после да си счупите пръст/ръка/крак и да приберете някаква сума. Очевидното неудобство е, че наистина ще имате счупена телесна част.

Обедни почивки. Знам, че това не е толкова добро, като цял ден отсъствие от работа, но все е нещо. С пресметлив поглед върху часовника можете да излезете половин час преди началото на обедната почивка и да се върнете половин час след края й. Така де факто си спестявате цели два часа, които иначе щяхте да прекарате в досадна работа.

Ако нищо не помага – седите пред компютъра със съсредоточен поглед. Хубаво е никой да не седи зад гърба ви, за да не види, че всъщност с голямо внимание ровите из интернет, четете книга он-лайн или цъкате пасианс.

Сърбите са разумни хора. Внимават как и колко работят. Ето как се решават проблемите с работата там:
– Колеги, предлагам да работим така: в понеделник – почиваме си от уикенда, във вторник се приготвяме за работа… в сряда работим…
– УУУУУУ! – чува се от залата.
– …до обяд… В четвъртък си почиваме от работата, а в петък се приготвяме за уикенда… Приема ли се?
– И какво, шефе, всяка сряда ли ще работим?!

Това е от мен. Аз чакам още 30 минути и излизам в обедна почивка.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/17524

.

Advertisements

8 responses to “Труд и творчество

  1. Имам един бележник-календар от Пратчет, където Ваймс беше пуснал инструкция, че се забранява на служителите на Градската стража да имат повече от две баби:)

    Явно напоследък всички много работим:
    http://hazelnutsbg.blogspot.com/2008/01/work-of-art.html

  2. Абе аз още не работя… по неволя приложих вчера разболяването на детето (за жалост, реално), а днес още се помотвам и предварително преживявам тежко драмата да ида на работа в 13ч и да си тръгна в 17ч 🙂 Няма как да го избегна, дори с официалния си болничен лист в ръка… тежко, тежко… и без вино даже 😦

  3. Винаги съм знаела, че има нещо сръбско в мен, мдааа. 😉

  4. Ово е стандарт!

  5. а в мен има нещо френско, мда… там отпуската е с една седмица повече, имат си хората и десет дни ей-така, за когато им потрябват (освен отпуска). Но знаете ли например, че французите боледуват доста по-малко то нас… то не остава време от ваканцията….
    не случайно ме карат да ходя да работя вместо французите, ама аз, ако ида там, моментално ставам французойка, м да…

    пък дне, що да не се чупя от домашнтаа работа, да не е заек, че да избяга. Биля, и утре ще е мръсно, даже повече !!! Ха на разходка и на тае-бо…

  6. Не ви разбирам 🙂 Сменете си работата просто.. Като ми се спи си доспивам, като не ми се работи – ставам и товам на разходка.. единственото желязно условие е да предавам работите си в срок, спазвам си го и шефът е доволен – на него му е през оная работа, ако ще и на челна стойка да работя с фотошопа 🙂 Човекът си живее живота и не занимава подчинените и себе си с излишни дивотии.
    Виж, на предишната работа ми правеха скандал едва ли не за 3 минути закъснение! Сещаш ли се в тая София какво е да стигнеш някъде навреме? И макар и да сме се върнали от обекта, например, още в 16:00, не, трябва да висиш като клюпнал уй в офиса до 18:00, щото такова било работното време.. абе я си……. добре, че това е минало 🙂
    Отивам на разходка 🙂

  7. Ахахах, сладко. В този ред на мисли, вземи си демотивационния календар от безпаника. И го подари на шефа. 😉 Шансът и той да не идва на работа е голям. 😉

  8. Ето още няколко свежи съвета, предоставени от Pippi как по-ефикасно да не работим.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s