На тавана, в кошницата

на тавана, в кошницата

От съвсем скоро най-сетне успях да се пренеса в новото си старо жилище. Там съм живяла до юношеските си години, после в тихо село на няколко километра от града, после в друг квартал (кварталът на анцузите, където спортно-домашното облекло е дрехата, която да сложиш за поход по магазините или посещение в местното фьешън-кафене). Най-после успях да се върна обратно у дома.

Два пъти по-широко! Топло! Уютно! Познато и мое. Тераси, благословени тераси! Измъчих се с предната псевдо-тераса, дълга два метра, но пък широка само 0,50 см, където горката ми баба заседна, като се опита да я разгледа. ТЕЦ! Има ли нужда да споменавам очевидните предимства двама члена на семейството да могат да се изкъпят един след друг без попръжни на тема ‘Е как не се сети веднъж поне да пестиш водата, пак беше ледена!’ Истински паркет… огромна разлика от ламинирания такъв, където и да се скъсаш да чистиш (а аз не съм от тях), постоянно се търкалят валма прах като да си в Дивия запад.

Може би най-голямото предимство сега е това, че живея два етажа под офиса си. Последният е таванските ни помещения, отдавна префасонирани на архитектурно ателие. Представете си: ставам сутрин, пия си кафето, приготвям се за работа, качвам два етажа и съм в офиса. Представихте ли си? Завидяхте ли? Ха-ха! Ако поискам, мога да ходя на работа по анцуг (хубав, нали, почти като панталон) и да се обличам небрежно-бохемски-офисно (както е подходящо за моята професия) само от кръста нагоре, където могат да ме видят зад бюрото евентуалните клиенти.

Очевидните други предимства са, че мога да се храня с домашна храна (за жалост все пак се налага аз да я готвя), да взимам душ по средата на работния ден, ако така ми е скимнало, да се преоблека, ако трябва (за щастие не успях да прихвана деградиращия навик от другия квартал и да ходя по домашни дрехи навън). Обмислям да вържа домашния компютър в мрежа с офисния и тогава ще мога спокойно да работя и от вкъщи, когато се налага.

Следобед, когато свърша работа и ако съм намерила кой да вземе детето от градина вместо мен, просто изключвам компютъра, слизам два етажа надолу – и съм вкъщи.

Това е as good as it gets, мисля аз 😀

Харесваш? Гласувай!  http://svejo.net/home/link_summary/17692

.

Advertisements

10 responses to “На тавана, в кошницата

  1. Честит нов стар дом, БУ!

  2. Браво, честито, звучи прекрасно.

  3. Бу, сигурна ли си, че архитектурата е точното ти амплоа? 🙂

  4. змейковица

    Мдаааа, аз определено завидях, особено в това мразовитичко време, когато не ми се иска да си показвам носа навън

  5. Апостол Апостолов

    Чини ми се, че трябва да полеем този нов дом. Така де, това не е малка работа… А иначе- честито!

  6. Ооо, това за офиса е страхотно. И аз съм така (само че нашият офис е 2 етажа надолу), вързал съм мрежите и навсякъде може да се работи. Лошото е, че навсякъде се работи 😦

  7. Фил, не се оплаквай, нашият офис е и в апартамента ни и няма мърдане :))

  8. Много по-добро решение от „домашен офис“. Поздравления!

  9. Много ми е интересен феномена валми прах по ламината, защо се получава така? Писна ми да чистя и къщата ми да изглежда сякаш с месеци не е пускана прахосмукачка.

  10. Много е гладък ламината и прахът се подхлъзва 😀
    Обикновеният паркет не е толкова гладък и съответно не му личи чак толкова мръсното (което няма нужда даже да е истински мръсно – точно както казваш). Това поне е моето обяснение.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s