Смърт на домашен любимец

Много семейства имат домашен любимец, с когото обикновено детето общува с удоволствие. Куче, котка, хамстер, рибки, морски свинчета или бебе-крокодил – контактът с домашния любимец е важен и значим за детето, дори то да не носи отговорност за грижите по него.

За съжаление, повечето домашни питомци имат значително по-кратък живот, отколкото на нас би ни се искало и рано или късно родителите се изправят пред драмата как да поднесат на детето новината, че Шаро (Маца, Грухчо, Сивушка) вече го няма.

Да кажете цялата истина? Да премълчите част от неприятните факти? Да излъжете изцяло в името на добруването на детето? Кой е най-добрият вариант за вашето семейство?

Да подмените животното с ново

Защо е удобно: Без излишни разправии спестявате мъката на детето по починалото животно.

Защо не е: Ако гледате рибки или морски свинчета/хамстери, номерът с незабелязаната подмяна може и да мине, но ако става дума за куче или котка, е трудно осъществимо даже за породи, чиито представители си приличат. Докато все пак можете да дадете някакво разумно обяснение на промяната на поведението (и дори донякъде във външния вид) на рибките или хамстерите, ако намерите същите възрастни животни в зоомагазина за подмяна, дори малко дете няма да се подлъже, че кучето или котката са същите.

„Шаро отиде на лекар“

Защо е удобно: Болните хора и животни ходят на лекар – и децата знаят това. Ако животното не се чувства добре, детето ще очаква да го заведете на лекар.

Защо не е: Да кажете, че сте завели болното животно на ветеринар е вариант, но как ще обясните, че не се връща? Не бихте искали детето ви да мисли за лекарските кабинети като за място, където човек отива болен… и не се връща повече.

„Приспахме Маца“

Защо е удобно: Казвате самата истина, а политиката на тотална откровеност като цяло е добра.

Защо не е: Детето ще очаква заспалото животно да се събуди – така, както правят всички след сън. Идеята за вечен сън може да му е твърде отдалечена и неясна. Имате ли готово обяснение защо Маца не се събужда вече? Освен това, разказът за „приспиването“, от което животното не се събужда, може да го притесни твърде много, да започне да се плаши да ляга да спи, за да не би да не се събуди повече. Хуманният аспект на евтаназията е интересен за обсъждане, но на по-късна възраст.

Да „пратите“ животното на село/друг град

Защо е удобно: Добро решение е да кажете на детето, че домашният любимец е отишъл да живее другаде, за да му спестите скръбта по него.

Защо не е: Отчетете, че той така или иначе ще липсва на детето. Вероятно то често ще ви пита къде точно е любимата Маца и ще се надява да я види. След време може да разбере истината и да ви вини, че сте го излъгали.

Да кажете, че домашното животно е избягало

Защо е удобно: Това ще ви спести обясненията за смъртта на любимеца.

Защо не е: Детето ще тъгува по него и може да настоява дълго време да го търсите, да се притеснява дали не му е студено, да не е гладно и добре ли се чувства само навън…

Хорър вариант: Да кажете, че животното е било блъснато от кола, докато е пресичало без да се огледа.

Защо е удобно: Ще послужи за много нагледен и разбираем урок, ако детето е склонно да пресича, без да ви държи за ръка или да се спуска внезапно на платното.

Защо не е: Плашещо е, признайте! Да се случи да видите неприятната гледка на прегазено животно е едно, но вашият домашен любимец? Детето може да се стресира от мисълта прекалено много и да развие фобия от движещи се коли.

Истината, само истината и нищо друго, освен истината

Защо е удобно: Можете да предпочетете да кажете на детето какво в действителност е станало. Да му обясните, че Шаро е бил много стар и болен (дори да се отнася за сравнително младо животно – по-малките деца нямат особена представа за време) и е починал. Дайте възможност на детето да участва в погребението на домашния любимец – позволете му да избере камъче за надгробна плоча, да сложи цвете. Да му обясните за кръговрата на живота (ако детето ви обича да гледа „Цар Лъв“, можете да го използвате за пример) и как животните и хората си отиват, на нас ни е тъжно, но в това няма нищо лошо – ние скърбим за тях и ги помним. Понякога, ако детето иска, можете да го водите до мястото, където е погребано животното. Ако детето ви е на възраст 3-4 години и вече задава въпроси за остаряването и смъртта, печалната кончина на домашния любимец може да е подходящ начин да илюстрирате абстрактни за него понятия като „смърт“ и „погребение“ – рано или късно то ще се сблъска със смърт на близки и не толкова близки хора. При всички положения няма нужда да товарите малчугана с излишни детайли около смъртта на животното.

Защо не е: Пригответе се, че детето ви ще изживее тежко новината и вероятно ще му е много мъчно за домашния питомец. Може да не разбира защо се е случило това и да има много сълзи. Вероятно известно време ще ви разпитва защо и как е умряло животното и ще се разплаква наново, но няколко дни до няколко седмици и това ще мине.

Nota bene: в градски условия някои хора предпочитат да изхвърлят починалото животно в контейнера за смет. Ако вие сте от тях, не го казвайте на детето! Не бихте искали да живее с мисълта, че изхвърляме като боклук любимите си същества след смъртта им. Ако се налага, опаковайте здраво кутия и кажете, че животното е в нея, за да го погребете, но някои деца настояват да видят умрелия питомец, за да се уверят, че наистина не е жив повече (а някои като моето на равни интервали настояват и да го изровим, за да видим какво е станало с него).

Дайте време на детето да свикне с мисълта, че животното го няма вече. Можете да тъжите заедно, да разглеждате снимки, да си спомняте за него, като наблягате на приятните моменти – „Помниш ли как Маца обичаше да те ближе по носа?“. Не мислете, че ако избягвате разговори за починалия питомец, ще е по-леко за детето. Ако то не говори за него, не повдигайте въпроса, но ако иска да обсъдите какво е станало, позволете му да сподели чувствата си. След време, когато детето е приело мисълта, че любимецът му го няма повече, ако сте склонни, можете да предложите да вземете нов – макар че детето ви вероятно е обичало починалия питомец много, надали ще устои при вида на малко животинче, което да отнесе у дома и да обгради с грижи и любов.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/22150

 

Автор: Бу за сп. Кенгуру, 2008


Advertisements

16 responses to “Смърт на домашен любимец

  1. Преди година се разделихме с нашето куче Ачо.Отиде в кучешкия рай.Липсва ми.

  2. А замисляли ли сте се откъде идват домашните любимци и по-специално расовите кучета и котки? И в какви условия са отглеждани родителите на новото малко пухкаво съкровище у вас? Обожавам и котките, и кучетата, и хаместерите, но не бих искала да подкрепям и спонсорирам нехуманните условия в някои развъдници. Затова, нека се интересуваме откъде идват домашните любимци, а не да ги приемаме само като краен продукт, достъпен на определена цена.
    Поздрави!

  3. Петя, това може би е така.
    Аз винаги съм взимала улични котки или животни от познати, гледани в домашни условия 🙂

  4. Като съм била на 3 години, на село са ми отровили кучето (знаете – минаваха и тровеха от съвета). Пък аз толкоз си го обичах. Още помня картинката на проснатото кученце и пак ми се реве като се сетя. Остана си на, една такваз травма вече 30 годишна.
    Преди 10-на години си взех малко хъркащо космато с невероятна смачкана муцуна (куче). Стана любовта на живота ми (домашнолюбимцевата). И то умря. От болест/старост след 8г. Така и не поставиха точната диагноза лекарите. Пак травма в мойта душа.
    Вече съм твърда, че няма да се привързвам към космати/хвъркати. Сега пак си имаме куче, ама я няма оназ искрица.

    Детето ще го излъжа. Варианта „Разгони се и избяга“ звучи правдоподобно. Ще има момент на търсене и чакане да се върне. Но по-добре така.

  5. И аз от дете съм израстнала с животни, котки – кои рошави, кои гонещи хлебарки, кои спящи ми на главата, но така и не можах да свикна с мислъта, когато загубим животинката, по една или друга причина. Даже преди две вечери сънувах как се е върнал моя бай котан от едно село, дето се наложи да го депортираме милия. Но иначе мисля, че дете, отглеждано с жияотно вкъщи, расте по много по … хубав, добър, естесвен начин и като че ли не става жесток човек след време.

  6. jes, преди шест годин ревах като малко дете за любимата ми котка. Толкова много животно никога не съм обичала. Перфектната, единствената котка.

    След нея се изредиха други, но няма я онази искра, точно както казваш. Те са просто котки – няма голямо значение. Тя беше Котката, за която душа давах. Все така ми е мъчно за нея.

    п.с. на детето за умрялото котенце на котката миналото лято казах истината. Много плака, с времето мина. Сега понякога като й се реве, а не знае защо, казва че за него плаче. Друг път ме подкукоросва да сме го изровели и да видим какво е станало с него 😀

  7. Няма вариант да не казваш истината на детето си.
    Защото било малко, за да не го нараниш и т.н. Детето трябва да свикне с идеята, че ти си най-близкият му човек (и обратно), между вас не може да съществуват „благородни“ лъжи. Никакви лъжи. най-малкото защото винаги когато има трудности, докато е дете (а и след това) ще искаш да е откровено с теб. Кой друг би могъл да му помогне по-добре от теб?
    Като стане тинейджър и прочете това и те попита каква точно е била истината – какво ще му кажеш? Ще кажеш истината (този път) и ще изгубиш доврието му, или ще излъжеш и ще чакаш следващата серия? Абсурд. Любовта трябва да е честна.
    Много „трябва“ и „не може“ се събраха, но това е честното ми мнение 🙂

  8. марсиан, така е за истината и лъжата.

    Но въпреки че като цяло политиката на откровеност е добра, за някои неща лъжа без свян.

    Имахме голяма драма за това, откъде се взема месото в чинията (скоро ще постна ‘Това пиле кой го уби?’); просто не мога да ти опиша за какви сълзи става дума… (но ти имаш дете и сигурно се сещаш).

    Така че, срам – не срам, в някакъв момент се отказах и излъгах. Не знам какво да кажа, в крайна сметка – тя пита какво готвя, аз казвам – пилешки фенер. Какво е ‘пилешки фенер’? Пиле без крака и крила. Уаааааааааа, искам пилето да си има крака и крила, сложи му крака и крила и безконечен рев за пилето и липсващите му крайници…

    Та за някои неща съм склонна да поднасям половинчати истини. Искрено се надявам да не ги помни, докато навлезе в съзнателна възраст, че да ме хване натясно.

  9. И аз съм за последния вариант – истината. Съгласен съм с marsian.
    Защо трябва да му спестим болка и тъга? За кого е по-добре – за детето или за родителите? Трябва да го учим на добро, на зло (за да го подготвяме за живота), а на тъга и загуба на обично същество не?
    Ако можем да предотвратим причината – да, но да му затваряме с ръка очите за да не види неизбежното – не!
    Дори замяната с нова живинка не трябва да става на принципа на заместването – детето може да ви “поддаква”, но то не се лъже в това отношение. При мен: Милчо не е Колчо!..

  10. ние казахме на ния, че барки е на небето. но тя все пак е малка още, пита няколко пъти, сочейки небето, и забрави.

    а подмяната е невъзможна, тъй като барки си е барки, той не е куче; кучета са всички останали.

  11. Ами аз съм вегетарианка, бу. 🙂
    Когато синът ми ме попита за пръв път откъде идва месото – му обясних съвсем честно. И се постарах да не го агитирам. Истината не му хареса, но я прие и си яде месо – това е неговият свободен избор. Ако го бях излъгала, щеше да е моят.

  12. Понякога се налага да излъжеш. Няма начин. Спестяваш много с една дума.
    Като стане тинейджър и прочете това, детето ми ще разбере.

  13. Зая отиде на небето преди месец 😦
    Малкия научи истината и все още плаче за малкото бяло зайче което беше част от живота му . Сега тя г оглед аот небето и го пази в съня му …..

  14. dessi, веднага иди и купи нова зая. защо мъчиш горкото детенце с приказки за отвъдното? пък и ще му дадеш ценен урок за живота – болката от загубата на една жена се лекува с друга жена. 🙂

  15. мисля , че никой- дори и тези които живеят в големите градове даже не би му хрумнало да си хвърли домашния любимец в контейнера ако наистина го смята за член от семейството.Лошото при нас е , че нашият кучо е много стар и скоро много скоро и на нас ни предстои неизбежното-много често съм си мислила какво точно ще обясня на сина си, който е на 4.След като прочетох вашите мнения сум убедена ,че ще му кажа истината.

  16. Доплака ми се…
    Губили сме и котка, и пиленца. Не съм крила истината от децата. За котката знаят, че баба им я е погребла (тя беше на село). И на пиленцата направихме погребение, сложихме цветя…И аз много пъти съм поревавала с тях, особено за котката. Тя беше прегазена – казах им, че трябва да се пазят от колите, че вече не я боли и е станала ангелче…Били са на 3 и 4 години.
    Питали са ме дали да изровим пиленцата – казвала съм, че не бива. Трябва да ги оставим на спокойствие.
    Понякога сме говорили за готвеното пиле. Казвала съм, че пилетата не живеят дълго. Като станат много стари, ги боли и тогава се продават за храна на хората. Малките и здрави пилета си живеят. Разбирали са ме…
    Прекарвам много време с децата и си споделям с тях, понякога дори рева – сега се замислям дали е редно… Ама по-добре е да знаят, че има и тъжни моменти…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s