Родена за принцеса или Обслужи ме с усмивка

‘Зара’ уволни три служителки от бутика си в Örebro, Швеция, защото не се усмихвали достатъчно.
(нищо не разбирам от езика, но тук така казаха)

И правилно. Или обслужваш с внимание и (поне привидно) удоволствие, или си намираш друга работа, където тези качества не са от значение.

Често ми се иска тук да викна управител и да го накарам да стегне персонала, който не само не се усмихва, но за разнообразие въобще не обслужва или ако го прави, е все едно ни прави услуга. Макар че всички знаем, че управителят надали ще се впечатли от такива вопли – сравнително малко собственици и мениджъри тук се замислят, че добрият персонал е ключов за успешен бизнес.

princess

Добра продавачка може да те накара да си купиш стока, дори да не ти е нужна, просто като се отнесе към теб с внимание и уважение; ако не си купиш, няма да те гледа на кръв, все едно си й изгубил времето – тя знае, че ще се върнеш. Лоша продавачка може да те откаже да си купиш нещото, дори да ти е необходимо – тя знае, че дали ще се върнеш или не, няма никакво значение, ще си вземе твърдата заплата в края на месеца и е достатъчно да отбие номера.

Последно пазарувах онзи ден от оптика. Докато получа внимание, мина доста време – вътре имаше скъпо облечени клиентки, които мереха слънчеви очила от по 200 лева, бутаха се, гледаха се и изобщо – изземваха цялото внимание на персонала под формата на наконтена девойка. Аз какво – някаква си там, с дънки и тениска… Като започнах видимо да нервнича на втората минута, девойката със строга физиономия ми се извини, че ще се наложи да почакам. Хубаво, почаках.

Клинтките си тръгнаха, без да купят очила.
Аз мерих, харесах средно скъпа рамка и я поисках.
„Искате да я вземете ли?“ учудено ми казва девойката.

Не, миличка, просто така си говоря; исках да тествам дали някой изобщо е склонен да ми продаде нещо, ако не съм с парадна униформа. Взех проклетите рамки, но процесът на пазаруване не ми беше приятен. Също така искам да добавя, че след като видяха парите в ръцете ми и се убедиха, че да, въпреки отчайващо нескъпарския си вид мога да си позволя скъпоценните петдесетлевови рамки, ми се усмихнаха на излизане с половин уста.

Малко почва да ми омръзва от продавачки, родени за принцеси и по неволя работещи в магазин, докато татко им подари царството.

Ще гласуваш ли? http://svejo.net/home/link_summary/26053

.

Advertisements

19 responses to “Родена за принцеса или Обслужи ме с усмивка

  1. Интересно, но в България май всички от обслужващия персонал се мислят за царски особи.
    Непрекъснато се сблъсквам с ужасно нелюбезни продавачки, сервитьорки (защо ли само женски род??), шофьори и други. Да не бях ходила в чужбина, да не знам, че може и иначе, но сега това така ме възмущава, че понякога оставам без думи. А, иначе, за мен най-талантливите продавачи са турци, араби. При тях това граничи с изкуство и истинско удоволствие, като почнат да те обработват, дори и да знаеш, че е само цирк.
    Надявам се рано или късно, наш’те поне да разберат, че не ние сме виновни за това, че те работят този тип работа и да спрат да се държат с клиентите, като с враг.

  2. Това ме подсеща за моя позната, която учеше психология, но тъй като с това приключваше целия й „сериозен професионален опит“ (на учеща психология), тя с нежелание се хващаше от време на време да работи като сервитьорка или продавачка. Еднакво зле се справяше и с двете. Накрая винаги си тръгваше минути преди да са я изгонили, но с високо вирнат нос за „назидание на онези мръсници – останалите сервитьорки“. Тя обаче сподели, че не понася такъв вид работа – да е слуга на някой, който е седнал да си прави кефа, както се изразяваше! Искала да работи сериозна работа, престижна, ама как, като нищо не умее, а знанията куцат! То само със самочувствие не става! Освен това момичето е конфликтно, не се сработва никъде с никой. И като никъде не искат да го вземат на „сериозна“ работа, те започва да работи като обслужващ персонал с надеждата някой да я измъкне от тази мизерия!!! Повечето сервитьорки и продавачки са крайно нелюбезни и гледат буквално през клиента, защото не го понасят, искат те да са на негово място, да си живеят свободен щастлив живот на наконтени, пилеещи куп чужди пари мадами. Затова няма усмивка. Затова те гледат на кръв, че не оставяш бакшиш, задето са били нелюбезни и безлични като пънове. Ама кой е виновен? Е как кой? Клиента, разбира се, тоя досадник!

  3. Винаги ми е било интересно, когато тези неучтиви, намръщени и понякога дори груби продавачи от двата пола застанат от другата страна като клиенти как понасят подобно поведение?

  4. Странно, но аз никога не съм имала проблем с нелюбезни продавачки.

  5. Наистина си е цяло изкуство да се усмихваш, когато отвътре псуваш. А и си е истина, че такъв тип изкуствоведи, са доста малко в България. Мене така ме учиха преди години, когато работех в един голям магазин – „може хич да не ти е до клиента в момента, но ти му се усмихваш приветливо, навеждаш се да вземеш исканата стока и тогава, когато не те вижда … нека и каруцар да ти завиди. После се изправяш и пак се усмихваш слънчево и лъчезарно“. Много е трудно това лицемерие, но извиним тези момичета и лелки с това, че не сме лицемерна нация 😉 Но хората пък не са виновни, че не си намерил подходящата работа за тебе.

  6. Ох, извинявам се за правописните грешки! То за това се проверява после какво си написал, ама, на …

  7. Милена Демирева

    Флор, НАИСТИНА много странно… Винаги търсете управителя – може да не помогне, но поне ще му развалиш деня още повече – след като то се държи като гадняр, защо не и вие?! 🙂

  8. Имало е продавачки, които са ме карали да отида до другия край на града да си купя каквото ми е необходимо, само защото и безплатно да ми го предложат ще им откажа 😦

    А това с парадната униформа е толкова вярно!!! Ако не си с яките дрешки и поне една (стара износена) бутикова торбичка вместо дамска чанта, няма да ти обърнат внимание…

    Работила съм супер много като продавачка и обожавам! продажбите лице-в-лице. Ако тези момичета знаят колко по-добре самите те могат да се чувстват накрая на деня, защото с усмивката и доброто си отношение са допринесли за радост в живота на някакви непознати, щяха да имат друг подход.

    Лятото продавах козметика в мол в САЩ и половината, ако не и повечето от продажбите ми завършваха с „ще купя само, защото си сладурана и се усмихваш толкова много“. Заради усмивката и се спираха, впрочем. А после се връщаха с бонбони от благодарност :р

    Колкото до турци, араби… Добри са, wqrno :), ама най-добри за мен остават евреите. Могат да те накарат да се „влюбиш“ в тях и просто няма как да kажеш не. Омагъосват те.

  9. Арабите наистина са страхотни. В наше село има двама братя йорданци които правят дюнери. Ако са те виждали повече от веднъж- запомнят ти името и те посрещат от вратата, питат те как си, дават ти чаша чай и чак тогава те питат какво искаш. Обикновено си купувам повече отколкото съм имал намерение- просто пичовете са толкова любезни, че няма как да мина без няколко напълно ненужни баклави 🙂

  10. Преди няколко години в САЩ , Виржиния уволнени работници съдят шефа, щото ги уволнил без усмивка. Поднесъл им лошо новината и те , видите ли , се травмирали. Спечелиха делото.

  11. Опс, не съм довършила 🙂

    Гостувам от време на време в САЩ. Не само продавачките се усмихват и поздравяват. Когато погледнеш човек в лицето се усмихва и те поздравява. При първото ми гостуване това ми беше основна задача :))) да гледам в лицата и да се поздравявам с хората. Наистина се чувстваш по -добре…

  12. Da mnogo viarno i v Canada sa taka strahotno se darjat horata, ama kak niama nito za tok misliat,nito za iadene misliat vsi4ko im e nared natezi tuk, e koito raboti de e o6te po dobre ti im se kara6 a te nai lubezno i s usmivka te uspokoiavat , mai ne sa mnogo dobre a?

  13. Няма нищо по-приятно от безлично намръщен продавач/сервитьор/бакшиш. Стига това да не прави обслужването некачествено. Лично на мен никога не ми е било проблем, че навъсена какичка ми носи бирата…стига да е каквато съм си поръчал и достатъчно бързо.
    Освен това съм работил известно време от другата страна и знам, че често не ти е до глуповатите усмивки, които работодателя изисква. А мразя да ми се усмихват насила. Няма грам очарование.

  14. А може би има и нещо друго.

    Тук никога не знаеш, дали човекът срещу теб на гише, щанд, сергия, зад волана на таксито или нейде другаде няма докторска степен и не е от онези, с които можеш часове наред само да слушаш. Хора, ненамерили своето място или насилствено изхвърлени от него покрай вихрушката в социалните пластове. Хора, които, ако живееха в социализма, щяха да ходят по разпределение – всички специалисти с педагогическа квалификация /от обикновената педагогика до математика, химия, физика…/; лекари, зъболекари, инженери…
    Сега инженер мери салам, филолог кара кран в метрото, оперен певец те вози с такси, сервитьорката има три образования, специалист по IT продава дънки… Този, който бърза да осъди в ума си обслужващия го човек, е добре да погледне от неговата камбанария.
    Проблемът: не си даваме сметка, че всичко това са социални роли. Влизаш от едната и излизаш от другата, като събличане и обличане на дреха. Като се седне с мен на разговор, може да показвам колко много знам, от какво разбирам и какво съм учила, но това, което работя, ми налага строго определен тип поведение и отношение към другите хора. Това е нещото, което липсва в обществото ни. Причината: всеки иска да бъде оценен неговия Аз, като не си дава сметка, че същият тоя Аз е просто … набор от маски.

  15. Ходиш и ми гласуваш в минус за публикациите в svejo.net, а? Хаха, смешно……..

  16. Хамелеон, замислих се за момент да падна на колене и да думна чело оземи, като викна ‘Осанна’, но после реших да го оставя за друг път.
    В Свежо гласувам за много неща според мнение и настроение, ти не правиш разлика. Дерзай.

  17. точно така ! Комплексарките не знаят как се върши работа. Но не са виновни те, а шефовете им, които не си дават сметка… Но и просто въпрос на манталитет. Както много добре знаеме- тук всичко опира до външен вид.
    Искам специално да споделя за една от най-свежите продавачки на Витошка, която прави впечатление явно (на фона на всичката паплач). Магазина и за рокли се намира от страната на ‘Аптека’. Каката е на около 50 и…. Бях тръгнала последния път за обувки и с такъв кеф похарчих 80лв и мерих половин час разни роклета, които тя с удоволствие ми предлагаше:-) Супер е леля ви Нанси:-)

  18. Била съм и продавачка,и сервитьорка, и супер възмутен клиент. Колкото и да се смята за най-простата и неквалифицирана работа, възмущението ни, ви, 🙂 е най-доброто доказателство, че за тези професии явно се изискват доста качества, които не всеки притежава. :)Донякъде и работодателите имат вина, твърде често заплатите не са свързани с резултатите. Пък и самите работодатели твърде често са тези, които правят черен живота на персонала. Има 1 много точен израз за сервитьор, които важи изобщо – „сам си рита бакшиша“. Проблемите са им техни собствени. Както знаете, всекиму според ума.

  19. Страхотно е да срещнеш всички гледни точки на едно място! Бу поздравления за аудиторията. Толкова сте ми полезни всички!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s