Историята на моето кърмене: аз и Мая

Родих дъщеря си Мая преди почти пет години. Подготвях се за раждането, като посещавах курсовете за бременни жени към Център за бременни жени – гр. Пловдив. Имах лека и безпроблемна бременност и курсовете много ми помогнаха да се настроя за посрещането на новия живот. По това време обаче адекватна информация за хранене на бебето на български език почти нямаше – практически всички материали, които се срещаха, бяха добре познатите неща, които все така чуваме да се препоръчват на младите майки. Най-дългият срок на кърмене, който чух от по-възрастна жена, беше десет месеца и си казах – добре, значи и аз толкова ще кърмя.

Когато родих Мая, помолих акушерката да ми я сложи на корема. Мъничка, мокра и промрънкваща – в момента, в който се гушна в мен, тя притихна, а аз нямам думи, които да опишат какви емоции ме заляха в този момент – такава радост не съм изпитвала никога и дано всички майки изживеят това щастие.

Въпреки че на теория знаех, че шефовете на родилните домове в града са дали съгласие бебето да бъде слагано на гърда след раждането, ако майката поиска (едно от големите постижения на Центъра за бременни), това не се случи. Малко след раждането бебето беше сложено за рутинно наблюдение, както и аз. Молех преминаващите акушерки да ми дадат бебето, а те ме успокояваха с поглед, подсказващ, че сигурно леко съм се смахнала от раждането, ‘Спокойно, никой няма да ти го открадне!’.

Успях да взема бебето си едва когато ни настаниха в стаята ни – три часа след раждането. Гушнах го и го сложих да засуче, а преминаващите акушерки коментираха ‘А, по американските системи!’

След прибирането у дома кърмех бебето така, както педиатърката ми препоръчваше – на три часа, подсладена вода между храненията, биберон-залъгалка, изцеждане след всяко хранене…няма нужда да изброявам.

На 40-тия ден консултацията показа, че бебето не само не е наддало, но дори е спаднало на тегло – много тревожен признак за толкова малко човече. Лекарката веднага изписа дохранване с изкуствено мляко. На въпроса ми защо да не дохранвам с изцедена кърма, щом така и така я имам, тя повикала мъжът ми, попитала го какво против имам адаптираните млека и му нарисувала ужасяващи картини колко ще пострада здравето на дъщеря ни, ако не я дохранваме с тях.

За щастие имах подкрепата на майка ми – тя самата не можеше да ми даде адекватни съвети за кърменето, но безрезервно ме подкрепяше в решенията ми.

Започна се една безкрайна въртележка от кърмене, изцеждане, дохранване с изцедена кърма, изваряване на шишета – и всичко отначало, шест пъти на ден… Бебето наддаваше добре, не се отказваше да суче въпреки шишето и това беше важното.

Когато малката беше на четири месеца, открих ‘Книга за кърменето’ от Хана Лотроп. Прочетох я жадно и много от грешките, които бях допуснала с кърменето, ми се изясниха. За няколко седмици плавно се заех да реорганизирам кърменето на бебето и всичко мина гладко – прекратих досадните изцеждания, полека спрях да дохранвам с изцедено мляко и детето ми остана изцяло кърмено от гърда. Продължи да се развива добре, което ми показа, че съм взела правилното решение.

Захраних след навършени шест месеца, без да замествам кърмене – вече бях взела решение да кърмя по-дълго време, а схемата за заместване на кърмения с друга храна е предвидена за отбиване на бебето към 10-месечна възраст.

Детето ми растеше и се развиваше добре, будно, живо и активно. Никнещите зъби почти не ги усетихме, до голяма степен благодарение на кърменето – в няколкото нощи, когато й беше особено трудно, се будеше много често да суче, аз не си доспивах, но пък детето ми се чувстваше добре и болките му се облекчаваха – коя майка не би предпочела да помогне на детето си през труден период, ако има възможност?

С времето взех решение да не отбивам детето по моя инициатива, а да я оставя да се отбие сама.

Когато двегодишното ми майчинство изтече, трябваше да започна работа, а малката дадох на ясла. Адаптацията беше много трудна и за двете ни – детето прие тежко новия режим и лелите, които я гледаха там. Оставях я с плач, посрещаше ме с плач… беше трудно време за всички. Преди да тръгне в детското заведение, Мая беше започнала да разрежда кърменето и вървеше плавно към естествен край на сученето. За да компенсира емоционалния си дискомфорт, започна да суче по-често и както нерядко четем, че децата реагират при стрес, се върна назад – в нейния случай регресията се изрази като по-често кърмене. Разбирах, че това е важно за детето ми и му помага да преодолее трудностите и се отнесох с разбиране и любов. Знаех, че когато се адаптира към новостите, всичко ще си дойде на мястото. Така и стана – с времето детето свикна с яслата и кърменето се върна в стария си коловоз.

Майка ми с половин уста ми казваше, как малката ‘никога няма да се отбие’, но сама се убеждаваше, как детето само разрежда сукането и кърменията отпадаха едно по едно – изцяло по негова инициатива. Отпаднаха дневните кърмения, после и сутрешното… най-дълго останаха суканията преди сън, които помагат на малките да се разтоварят от емоциите през деня и да заспят спокойно. В крайна сметка въпреки предсказанията на мама, Мая се отби сама.

Избрах тази наша съвместна връзка, това приятно изживяване да се ръководи от детето. Оставих я сама да покаже, кога е готова да се откаже и мисля, че не сбърках. Дъщеря ми е весело, активно и независимо дете. Тя знае, че винаги съм насреща – да сподели преживявания и впечатления, да се оплаче от поредното ‘ох’, да поиграем или просто да се погушкаме. Кърменето ни даде много – едно незабравимо емоционално преживяване, което беше много приятно и важно и за двете ни.

кюфтенце на пет месеца и половина -> Мая на 3г 7м

 

(историята е писана за рубрика за лични разкази за кърмене в сп. „Моето бебе и аз“, 2007)

Advertisements

20 responses to “Историята на моето кърмене: аз и Мая

  1. а това дълго кърмене как се отрази на формата на гърдите ти?

  2. Вдъхновяваш ме…живот и здраве като ми дойде времето да гушкам бебче, дано имам достатъчно кърма, за да си го кърмя, докато има нужда. 🙂

  3. Добре де, а не те ли боляха гърдите, ако не се изпомпаш? Щото нали за това всички викат – „изпомпвай, изпомвай, изпомвай, ‘найш кви проблеми ще настанат, ако не изпомпваш?!“ Чудя се дали това не е била причината за малкото време кърмене на Деница … плюс адаптираното мляко.

  4. longanlon, лек фетишизъм ли долавям към женските гърди? 😆
    Не са същите отпреди забременяването, това е сигурно. През бременността гърдите силно се променят (например – да пораснат с три размера за една нощ, за разнообразие), кожата силно се разтяга, докато млечните жлези се готвят да функционират. Ако след раждането по някаква причина кърмата се спре рязко (на 2-5 ден след раждането млякото ‘слиза’ и гърдите могат да станат ОЩЕ малко по-големи), кожата не може да реагира адекватно на внезапно свилите се млечни жлези и често се получава не много радваща окото форма на гърдите.
    Кърменето само по себе си, дълго или кратко, няма особено значение за промяната на гърдите, стига отбиването да е протекло достатъчно плавно, за да могат гърдите да реагират адекватно.
    Виновна за промените в бюста е най-вече бременността – по същия начин, по който и най-стегнатият корем не е онзи корем, преди да се разтегне до размера на малка каравана, нещо такова е и с гърдите.
    Общо взето повечето жени, отбили сравнително плавно (без особено значение срока кърмене) казват, че няколко месеца до година по-късно гърдите им са в предичшната или почти предишната форма.

    Ани, пожелавам ти го 🙂

    Деничеро, защо не си слушала на моята лекция, бре 🙂 Съвсем възможно е кърменето без изцеждане. Рутинното изцеждане след кърмене (особено ако няма причина за това, като например запушени канали или препълнени с мляко гърди) може да доведе до свръхлактация – тялото прави колкото бебето яде + колкото се изцежда допълнително. В нормалния случай няма нужда да се доизцеждат гърдите след кърмене, това се препоръчва само в случай на нужда (препълнени гърди, запушен канал, нужда да се увеличи лактацията, ако по някаква причина се налага да е с помощта на изцеждане или натрупване на запаси, ако някой друг ще гледа бебето в отсъствие на майката). По-скоро подозирай дохранването като причина (ако правилно съм схванала). Доизцеждането е само досадно, времеемко и ненужно като цяло…

    Впрочем мен педиатърката ме плашеше с бърз край на кърменето, ако не изцеждам всеки ден по 6 пъти след хранене. Ужасно ме беше страх да спра да се цедя по тази причина. Започнах плавно – махах по едно цедене на няколко дена… и нищо не се случи 🙂 Освен където изведнъж разбрах колко лесно и приятно може да е кърменето, ако няма доизцеждане и дохранване, изваряване и всякакви такива главоболия като екстра.

  5. аха … щото не идвах на тези лекции … даже май в Пловдив нямаше все още ллл преди около 2год … май

  6. Като чета подобни истории много мъчно задушавам възмущението си…
    Моето дете е по-голямо от Мая и много критики отнесох, че не захранвам на 3-4 месеца, но поне доста педиатри бяха в час с причините за това, включително някои над 60 години!

    Мислела съм си, че даже няма реална смяна на школите, просто някакво вманиачване за ударно захранване и водонапои… А то не било така за много жени, които не могат да ползват опита на майка си и английски да речем…

    Дано скоро по-малко жени се чудят ще могат ли да кърмят!

  7. Мило… Дори се просълзих…
    Радвам се за споделените ви щастливи мигове!
    Единственото неприятно нещо са неправилните съвети в началото…Но после пък малката добре си е посукала…
    Успех и всичко най, най-хубаво – на теб и сладкото момиченце!

  8. ние сме на 2г и 3 месеца и аз не съжалявам за кърменето не ме болят гърдите и не ме хапе вечер особено си иска ( цици с мако) и после жално си ме гледа и казва още мако(още малко)не винаги суче и сутрин.Мисля че лятото сама ще се отбие .

  9. Хихик, Мая беше особено забавна:
    ‘Моля, ам! Лявото моляам (това й беше думата за кърмене – образувана от учтивото моля, ам). Това лявото моляам ли е?’ (посуче) ‘Няма повече! Другото моляам!’ (посуче) ‘Няма повече. Лека нощ!’ и се врътваше 🙂

  10. Разказът ти ме просълзи, пожелавам си и аз с благородна завист подобна връзка с дъщеря ми.
    Продължавай в същия дух да вдъхновяваш майките

  11. за съжаление успях да кърмя само 2 месеца 😦 въпреки подкрепата и на педито…
    може би са допуснала и грешки, но определено нямах кърма :-/
    мисля, че науших много неща и след време, когато родя пак (дано!) ще направя всичко възможно да кърмя по-дълго 🙂

    Ани, пожелавам ти го и аз! :-*

  12. Много мил разказ!Аз също мисля да кърмя сина си(сега на 7м и 19дни) докато сам се отбие!Благодарение на мами като теб дано се замислят жените в Бг и да направят всичко възможно да кърмят!

  13. Ех, Бу, много е хубаво 🙂 Докато те четях, малкия ми лежи в скута (4 месеца), та ме вдъхнови, че реших ей така, извънредно, така да се каже, да му подам цица – ами не ми отказа 😀

  14. кърменето е едно от чудесните неща които можем да направим за децата си.
    добрата новина е, че година и половина кърмене не развалят бююста

  15. Още една добра новина: Две години и 7 месеца кърмене също не развалят бюста 🙂

  16. Pingback: Голата истина « Царството на Бу

  17. Страхотен разказ Бу, а е невероятно началото на разказа ти колко прилича на моето кърмене в началото. За щастие и благодарение на съвети от теб и други майки, аз все още/7м./ се радвам на този прекрасен миг – кърмене.

  18. Много хубаво! Този разказ все едно аз съм го писала – в началната му част само – и ние сме в един безкраен кръговрат от изцеждане, додаване, изваряване на помпи и шишета и страх да не предпочете окончателно шишето вместо гърдите ми един ден. Наплашени сме от първоначалното спадане на тегло след първите две седмици хранене на поискване! Сега наддава отлично! На всичкото отгоре и моята дъщеря се казва Мая 🙂

  19. Йорданка

    Ззравейте , моето малко слънчице е на 2г.и 4 месеца и все още се кърмим и двамата сме много щастливи от този факт. Много се надявам той сам да реши да спрем с кърменето, мъничето ми скоро тръгва на ясли и може би след периода на адаптация там ще реши, че момента е дошъл.

  20. Бу, разказът ти наистина ме разчуства. И аз самата имах проблеми с кърменето в началото, даже няколко месеца дохранвах с АМ. Но си казах, че няма да допусна да се отбие и след няколко месеца висене на гърдите почти през целия ден, всичко се нормализира. Сега моята малка дама е на 18 мес, още се кърмим и е едно щастливо усмихнато и палаво ангелче. Искам да я оставя сама да се отбие, когато тя е готова. Само понякога ми става тъжно от коментари на мои роднини и познати, че това е едва ли не извратено и какво щях да правя ако беше момченце. Но наистина се възмутих от коментарите на психоложка от някакъв форум, че дългото кърмене (над 1 годинка) се отразява негативно на детето в бъдеще, т.е. на психичното му развитие като порасне, че ще доведе до проблеми в обвързването ит.н. Едва ли не тези майки вредят на децата си. Аз съм абсолютно убедена, че правя най-доброто за детето си като я кърмя. Радвам се, че има майки като Бу и всички вас тук, които да споделят. На всички желая усмихнати и здрави дечица 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s