“Do you speak English?” (вече и снимки)

От почти шестдневния ми престой в Италия имам почти два дена, през които да разгледам Рим. В Асизи бях по работа, така че там нямаше много време за разглеждане – само един двучасов маратон, в който трябваше да стигнем до центъра, да разгледаме на тъгъдък три-четири църкви и да се върнем обратно в конферентния център. Въпреки това, успявам да видя, че центъра на града е много красив, със стари къщи и тесни калдъръмени улички. Виждам чудни червени кожени чехли на добра цена, от които няма моя номер. Нямам време да меря други, защото ще изгубя групата. Решавам, че в Рим няма начин да няма такива чехли и ще търся там.

Асизи (всички снимки са кликаеми)

В неделя привечер стигаме в Рим и с Хуанита, която е отседнала за една нощ в дома на жената, където ще спя и аз двата дена, излизаме на кратка разходка. Не виждаме кой знае какво, защото нямаме много време, но след няколко опита намираме възхитителна претъпкана малка кръчма, в която ядем много вкусни канелони.

Trattoria Luzzi

На другия ден съм оставена сама на себе си. Стигам до гара Термини и започвам да търся туристическия офис, откъдето да взема карта на града. Гарата е огромна – от нея тръгват всички връзки на влаковете и метрото; има поне три етажа, влакови перони, магазини, офиси… скоро започвам да блуждая – уж се опитвам да се ориентирам по табелите, но като че ли се въртя в кръг. По многобройните стълби и ескалатори постоянно излизам на нови различни места, където не съм искала да стигна. “Do you speak English?”, питам в една от будките, където се продават вестници, билети, закуски и какво ли не. Младежът кима утвърдително. Питам как да стигна до туристическия офис. „Горе. Ляво.” Малко смутена от оскъдното обяснение, му благодаря и тръгвам по указанията. Изненадата ми е голяма – нагоре и наляво всъщност се оказва, че има още един мегаогромен етаж. Брей. Все пак, 40 минути по-късно намирам офиса и взимам картата.

Забивам нос в нея и започвам да се мъча да се ориентирам – къде съм аз, къде е най-близката туристическа атракция и как да стигна дотам. Леко триизмерната карта включва само централната част на Рим, която всъщност ме интересува и са отбелязани всички улички с миниатюрен шрифт. Питам минувачи как да стигна до фонтана Треви (първата ми отправна точка) и след няколко опита налучкваме посоката. Потеглям с бодра крачка. След някое време започвам да мисля, че са ми дали сгрешен вариант на картата – като че ли не мога да се ориентирам, защото колкото и да се опитвам да спазвам посоките, излизам на погрешни улици. Няколко дълги пресечки по-късно крачката ми вече не е толкова бодра.

улици в Рим

В Рим изглежда имат особена игра за туристи – ‘Открий табелата на улицата’. Въпреки многото посетители на града, улиците са надписани оскъдно – на предълга улица каменните табели са сложени примерно на две-три места, високо горе, сливащи се със сградата. Кой видял, видял. Скоро успешно се включвам в играта, схващам странната логика, по която е надписан градът и – изведнъж иззад ъгъла изскача Треви, който е много красив. От там насетне започвам да се ориентирам по малката карта лесно.

фонтанът Треви

Отказах се да питам “Do you speak English?” Всички в Рим говорят английски – защото всички са туристи. Бродят заблудено с фотоапарати и карти също като мен. В магазините продават азиатци, по улиците бангладешци и африканци предлагат дребни стоки. Къде са самите италианци за мен остава загадка.

Пиаца дел Пополо

В Асизи съм успяла да си изгубя слънчевите очила. Слънцето прежуря и ми става ясно, че няма да я бъде тази – колкото и да не ми се иска, ще трябва да прежаля пари за очила. От бангладешец на улична сергия си купувам очила от небезизвестната марка Долче и Дабана. Не ме бива в пазарлъка – от 8 евро успявам да сваля само на 7, въпреки че съм доста уверена, че щеше да ги даде за пет, ако бях по-умела.

Прави ми впечатление, че движението е доста хаотично – спазват светофари и спират на пешеходците като цяло, но иначе постоянно се чуват клаксони и автомобилите хвърчат бързо. Почти всички коли имат следи от удар – явно се случва толкова често, че никой не си дава труда да оправи колата, ако може да се кара и така.

Никога не съм виждала толкова свещеници и монахини на едно място – накъдето и да погледне човек, вижда различни по цвят и модел одежди. Наред с туристическите гидове, понесли знаменце, което да ориентира групата им, много от водачите са свещеници, явно повели туристи на религиозна обиколка по църквите. Има и много карабинери – и никой от тях не носеше карабина.

Повечето магазини като че ли са за сувенири. Човек може да си купи календар с папата, с подозрително красиво изглеждащи свещеници, с римски котки, със забележителности; още може да си купи престилка, на която на стратегическо място е сложена снимка на каменния член на микеланджеловия Давид, тениска Ciao, Bella!, както и всякакви боклучки, които да занесе у дома за спомен.

Пиаца ди Спаня

Други магазини са за дрехи и обувки. Италианците са умни – на всички витрини всяко показано нещо е с табелка с цената. Така мога да видя, че изложената чанта е за скромните 1,238 евро и изобщо да не си правя труда да влизам в магазина. В магазините за обувки с прискърбие установявам, че чехлите и сандалите, които са евтини, са покъртително грозни или няма моя номер, а които са хубави – са възмутително скъпи. Извинете, но как може прости чехли (‘VeraPelle!’), по които кожата да не стига да направя джапанки даже за котката, да струват 30-80 евро?! Въздишам по витрините и продължавам нататък.

Предполагам, че само в Италия човек може да си закупи паста като туристически сувенир. Има всякакви – червени, зелени, черни, раирани, различни невиждани форми и размери. Цените им са такива, че би ми приседнало да ги ям (защото това все пак е предназначението на всяка паста). Към края на деня намирам дори магазин, посветен изцяло на паста и спагети.

Естествено, тук е меката на еспресото. Пия кафе на различни места, докато нещастните ми крака отдъхват. Представата им за кафе с ‘малко мляко’ е наистина малко мляко – капка или две. В едно кафене ме питат къде искам да седна – вътре или вън. Избирам вън и ме изненадват, като ми таксуват еспресото с едно евро отгоре. Явно това се дължи на лукса да мога да седна пред кафенето и да гледам туристическия поток. Вероятно предусетили шока, който този ход предизвиква, към кафето ми носят чаша студена вода.

разкопаният Рим – форо Романо

На много места предлагат пица на парче. Съжалявам да го кажа, но не изглежда апетитна… отказвам се да ям пица в Италия и залагам на готови опаковани сандвичи. Сигурна съм, че ако човек седне в ресторант, пиците ще са вкусни, но в малките pizzajointвидът на храната не е привлекателен. Опитвам италиански сладолед и разбира се, е прекрасен.

Тук-там получавам одобрителни погледи от мъже, както и едно-две тихо подвикнати ‘Bella!’ Вярата ми в човечеството се възвръща:mrgreen:

Отивам и до Ватикана и разглеждам ‘Св. Петър’. За нещастие се оказва, че папата е избрал този момент да отиде до Вашингтон, така че не успявам да разбера носи ли панталони под роклите. Приемам на доверие, че да.

‘св. Петър’

Италианците са неорганизиран народ. Толкова векове, а Колизеумът им още не е довършен. От едната страна са вдигнали два етажа, от другата – четири и това е. Хем им е главна туристическа атракция…

недостроеният Колизеум

В края на деня със задоволство установявам, че съм успяла да пребродя пеша практически по-голямата част от центъра на Рим, някои части по два пъти. Краката ми вият на умряло – не помня друг път да съм ходила толкова много пеша наведнъж. Обиколката определено си струва – видяла съм почти всичко, което съм искала, Рим много ми харесва и съм доволна.

Във вторник сутринта капитулирам пред натрапчивите мисли за червени кожени италиански чехли и си купувам едни, като се утешавам, че въпреки високата им цена, ще ги нося дълго (ама наистина дълго!) време.

Ужасно са неудобни.

Ако ви е харесало, вот тук: http://svejo.net/home/link_summary/36469

.

14 responses to ““Do you speak English?” (вече и снимки)

  1. Искаш ли да пуснеш тия разказчета на http://ide.li/ ?

  2. Според моя приятелка всички италианци смятат, че говорят френски (нали езиците са близки), но се справят колкото младежа от будката с английския. Важно е да имаш самочувствие, Белла🙂

  3. аз за малко да се задавя, като прочетох, че се продават азиатци, бангладешци и другия вид … посел разбрах какво имаш предвид, bella 😉 :-р

  4. Мила Бу , Колизеума е бил довършен… преди мнооооооого години , обаче след това са си го разрушили богаташите за да си построят хубави къщи.

  5. Е, РИМ СИ Е РИМ !
    ДОРИ И БЕЗ ПАПАТА, ВАТИКАНА СИ Е ВАТИКАНА!
    МОИТЕ СЪБОЛЕЗНОВАНИЯ ЗА КРАКАТА,ТИ, НО ТОЛКОВА Е ПРИЯТНО ДА БРОДИШ ИЗ ВЕЧНИЯТ ГРАД, ОЧИТЕ ПОМНЯТ , КРАКАТА ЗАБРАВЯТ…..
    ОСТАВА ПРРИЯТНОТО ИЗЖИВЯВАНЕ , ЧЕ СИ ЧАСТ ОТ СВЕТА.

  6. Мила Бу , Колизеума е бил довършен… преди мнооооооого години , обаче след това са си го разрушили богаташите за да си построят хубави къщи.

    Ха, наистина ли?

  7. Мария Томалянова

    Дааа,прочетох разказа ти и си припомних колко прекрасен е животът…И да, bella, bella..това като че ли италианците прекрасно го умеят!

  8. Благодаря за пътешествието белисима !

  9. Понеже тук и като лични съобщения различни хора ми писаха забележката, че Колизеумът е бил не недостроен, а разрушен, може би трябва да кажа, че това беше опит за мъничка шега😀 Учила съм история на архитектурата, включая горе-долу всички известности в Рим (и Италия). Но смешно ми се видя, като го зърнах такъв половинчат – и понеже е ограден с мрежи (входът е платен), поразително ми напомни за сграда в строеж, само дето на посетителите не раздават каски.

  10. Калинушка

    Сладкодумнице:)

  11. Сладкодумнице, може би, ако беше поставила кавички „недостроеният“, нямаше да има заблудени:mrgreen:

  12. „В Рим изглежда имат особена игра за туристи – ‘Открий табелата на улицата’.“🙂
    „Отказах се да питам “Do you speak English?” Всички в Рим говорят английски – защото всички са туристи.“🙂
    „Почти всички коли имат следи от удар – явно се случва толкова често, че никой не си дава труда да оправи колата, ако може да се кара и така.“🙂

    „Мила Бу“, видях Рим през твоите очи и силно се надявам някой ден да го видят и моите, а дотогава в мен ще останат тези култови фрази, които не е зле да патентоваш.🙂

    „Мила Бу , Колизеума е бил довършен… преди мнооооооого години…“

    Обаче видя ли сега как има хора, които не знаят на какви чудеса си способна!🙂

  13. „Представата им за кафе с ‘малко мляко’ е наистина малко мляко – капка или две. В едно кафене ме питат къде искам да седна – вътре или вън. Избирам вън и ме изненадват, като ми таксуват еспресото с едно евро отгоре. Явно това се дължи на лукса да мога да седна пред кафенето и да гледам туристическия поток. “

    еспресото им е божествено.има разлика в цената къде седиш/вътре или вън/със или без селвитъор, но навсякъде е еднакво божествено!а също и т.нар.“кафе лате“!!градът е невероятен – минавахме средно по 10 км.дневно и не го усещахме – невероятно беше !ненапразно го наричат „вечният град „!!!

  14. Бу, миналата година бяхме с моя мъж в Рим, все едно, че аз съм го писала, същите впечатления имам и аз. Но е хубаво, и италианците са и по-нахални от софиянците😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s