Ой, как я люблю Лукьяненко!

Аз съм русофил. Не привърженик на комунизма, не мечтател за необятната руска водка, пардон, душа, а именно – русофил. Завършила съм бивша руска езикова гимназия с втори език руски, което впрочем не ми помогна твърде, когато отидох да уча първи курс в Москва – наложи се да науча спешно съвсем нов, съвсем друг руски, който Александър Сергеевич не употребяваше в изучаваните от нас произведения.

Така или иначе, от този момент започнах трайно да харесвам руско кино и литература – в оригинал. Оказа се, че на родния език нещата звучат по съвсем, съвсем различен начин. Руският е много богат език, където дребни нюанси се предават с малки представки, които – колкото и дребни – придават различно звучене. Мислете за ‘Погоди!’ и ‘Ну ка, заяц, ну погоди!’

В последните години открих руското фентъзи и определено ме увлича. Ник Перумов е талантлив, но общо взето Сергей Лукяненко е, ами, няколко класи отгоре. Този на пръв поглед обикновен мустакат чичо с вид на уседнал домошар пише много – много! – добре и е истинска радост за очите на любителя на фентъзи. В добавка, има много свежо чувство за хумор, което се промъква и в най-сериозните части на книгите му, което е още по-голям плюс.

Бях чела „Не время для драконов“ от Ник Перумов и Сергей Лукяненко (преведена на бг „Не е време за дракони“) и много ми хареса. А после стана така, че гледах „Ночной дозор“… е, друзя, няма друг такъв филм. Режисьор му е Тимур Бекмамбетов. Има и продължение – „Дневной дозор“. Купих си книгите и ги прочетох (четирилогия – Ночной дозор, Дневной дозор, Сумеречный дозор, Последний дозор), но както се оказа, филмите не са правени точно по книгите, а са като преразказана наново история с допълнителни сюжетни линии, които липсват в романите (и обратно). По някаква неведома причина на български са преведени като „Нощен (дневен, сумрачен, последен) патрул“, когато логиката ми подсказва, че „стража“ е по-точна дума…но както и да е.

Определено си струва човек да хвърли едно око на руските фентъзи книги – най-малкото, значително по-различна и свежа трактовка на обичайните теми от западните произведения. Лукяненко пише не само фентъзи, но и проста фантастика, социални, както и в много други жанрове – от руската книжарница на Витошка взех няколко сборника с повести и разкази, които също бяха интересно четиво.

В момента дочитам „Спектр“ – доколкото виждам, все още не е преведена на български. Изключително увлекателна е, препоръчвам я.

Човекът твори сериозно – в библиографията му има 109 заглавия. В момента текат снимките на ‘Рыцари Сорока Островов’. Трилогията „Остров ‘Русь'“ е една изключително яка пародия на всякакви героични предания и народни приказки, съвместно с Юлий Буркин. Доколкото знам, също не е превеждана. Който чете на руски, вярвам, ще й се наслади.

Предстои ми да търся „Черновик“, която звучи многообещаващо от рецензията, но в книжарницата имаше само продължението й, „Чистовик“. Будем ждать, значи.

„Нощна стража“/“Дневна стража“ (Night watch/Day watch) могат да бъдат намерени в Аренабг.ком и Замунда.нет
Преводни книги на Лукяненко – в книжарниците; книги в оригинал – пак там.
По „лукьяненко скачать бесплатно“ в Гугъл могат да се намерят за сваляне много от книгите му, но аз залагам на хартиените издания 🙂

Ну и всё 😀

Advertisements

13 responses to “Ой, как я люблю Лукьяненко!

  1. Изненада ме с този пост. Някъде беше споменала, че си учила в Москва. Но и любител на фентъзито…
    Много започнаха да стват общите неща…
    Да питам, в Пловдив намират ли се тези книги в оригинал? Или ще трябва да почакам докато стигна до София някой ден?

  2. В Пловдив съм намирала трилогията в една книга (Ночной, дневной, Сумеречный дозор), Последний дозор ми подариха от софия в отделна книга. Тук отделни книги от четирилогията могат да се намерят, но общо взето, жалка работа. По-лесно да отиде човек до книжарницата на Витошка, където има много Лукяненко и много Перумов (който също не пише никак зле, трябва да му отдам дължимото – просто Лукяненко повече ми допада 🙂 )
    Провери в Литера на Джумаята – там има повече руски книги. В Хеликон почти нищо няма.

  3. Благодаря 🙂

  4. Лукяненко е нечовешки добър 🙂

  5. Добре е да видите филма „Груз 200“.

  6. Ммм, причината е проста. На Пратчет публикуваха „Night watch“ книжката с името „Нощна стража“.
    Така че… 🙂
    Освен това според мен патрул е по-подходяща дума от стража. 🙂

  7. е той перумов е по-известен по света (или поне в моя свят) с продължениятя на „властелина“, ако не ме лъже морна памет – добър, но нищо ново.

    с лукяненко ще се запозная в най-скоро време

    а стража и патрул са пълни синоними, просто едната дума е със славянски, а другата – с латински произход.

    а енея е абсолютно и напълно права

    рекох и отсекох!

  8. Ъ-ъ, патрулът патрулира, несериозно някак, на мен ми звучи като конните полицаи – за красота. Стражата охранява, арестува и изобщо поддържа реда 😀
    А е факт, че Лукяненко е преведен и издаден на английски точно като Night Watch, справка в най-близката книжарница 🙂

  9. Стражата стражира – супер несериозно е, стражите са в миналото, а става въпрос за съвременна организация (макар и създадена в миналото), която патрулира (обръщениeто „патрулен“). Всъщност в руския си има и стража, и патрул, „дозор“ е трета дума и е въпрос на вкус как ще се преведе (английският преводач е избрал едната дума, други праводачи – другата. Справка – в по-далечните книжарници).

  10. има ли значение дали е стража или патрул ,важното е че това са най -яките руски филми!а за груз200 нямам думи-sucks

  11. дозорен

    Стражата по принцип може да стои „закована“ на едно място(на порта,вход,площад),а дозорът обикновено патрулира и съчетава в себе си функциите и на стражата и патрула едновременно. Можеше да остане непреведен термин и да си го тълкува кой както иска. Но според мен(а и според функциите на термина) дозора е с по-висок ранг от патрула и стражата,обединени едновременно.

  12. дозорен

    Между другото,първата ми „среща“ с Лукьяненко беше след излъчено предаване на „Гласът на Русия“,емисия на български език,за излизащия ефектен филм в Русия. Потърсих веднага от мобилния през wap информация и попаднах на руски електронни книги за GSM в jar-формат.
    Така прочетох „Дозорите“ „на един дъх“ в оригинал на мобилния си още преди да се появи филмът в България.

  13. Pingback: Предизвикателство: 10 книги | Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s