Това пиле кой го уби?

Почиствам пилешки фенер, за да го претворя на вкусна супа. Дъщеря ми с интерес следи какво правя. Знае, че ще готвя супа, която тя много обича, но странната форма в ръцете ми я интригува.

– Какво е това?
– Пилешки фенер.
– Какво е пилешки фенер?
Аз, водена от максимата, че честността е най-добрата политика, откровено казвам
– Това е пиле, само че без краката и крилата.
Детето се нажалява и се облива в сълзи.
– Искам пилето да си има крака и крилаааааа!
– !!!

Докато се опитвам да успокоя хлипащото дете, се чудя къде съм сбъркала, ако изобщо, и как да обясня на дъщеря си откъде идва месото в чинията й.

От гледна точка на децата в днешно време месото идва в спретнати бели тарелки от магазина или в най-лошия случай го подава продавач в бяла престилка, опаковано в пликче с грамаж и цена. Връзката, че месото, което купуваме, всъщност са били ходещи, дишащи същества, надали им хрумва сама. Вероятно някога, когато ако си искал да ядеш месо, си го гледал в задния си двор, всичко е било много по-ясно и децата са свиквали с мисълта, че животните се превръщат на пържоли, без такива сътресения.

Аз обаче живея в града и колкото и да обичам детето си, категорично отказвам да отглеждам пържоли и наденици под формата на несготвени още животни, да доя крави, да бия сама масло и прочее занимания, които да я свикнат без стрес с идеята за произхода на храната.

И все пак ако е много лесно да обясня, че кравите дават мляко, което после се преработва и се слага в кутиите, които ние купуваме от магазина, то как именно да й кажа, че месото всъщност идва от живи някога животни? Детето ми обича месо и го яде с голям апетит, но как да й поясня, че хората сме трупоядци? Драмата ми се подсилва от това, че баба й и дядо й са градски преселници на село, не гледат животни (котките не ги броим), но там вижда достатъчно живи крави с телета, овце с агнета, пиленца и кокошки, на които се радва и умилява – как точно да обясниш в този случай, че тези симпатични животни след някой и друг месец се появяват опечени в чинията й и тя ги яде с апетит? Защо от яйцата в книжките и филмите се излюпват сладки жълти пухкави пиленца, а тези вкъщи ги чупим и от тях не излизат никакви живи твари?

Виждала е котките да ядат мишки и не се впечатлява изобщо – но и аз гледам да не наблягам на тази тема, или пък да обясня, че има места по света, където не само котките ядат мишки, а и хората ядат котки и кучета…

И така, кой го уби това пиле?

Тотална заблуда.
Казваш с ръка на сърцето, че месото така си се прави – в заводи, от машини, от там – в тарелки и хоп! – в магазина. Отричаш всякаква връзка между живите агънца и пилета с храната в чиниите. „Свинската” пържола просто така се казва… Това ще спести всички неприятни обяснения за тревопасни и месоядни, но после като те хванат в крачка, какво?

Заобикаляш въпроса
Обясняваш, че животните, които ядем като пържоли и прочее месо, са други някакви такива, специални. Отглеждат ги в нарочни ферми точно с тази цел. А има и животни за игра и гушкане, които разбира се, никой не убива, за да готви (това по правило трябва да са всички живи животни, които детето вижда, очевидно защо). Йезуитско, нали? Но все пак си остава налице въпросът, че да, има животни, които биват убивани, за да бъдат изядени от нас след това. Освен това – бихте ли искали да лъжете детето? Въпреки всичко, това все пак е начин на поднасяне на тази твърде деликатна информация. Аз не го избрах – в родът ни се помни и разказва историята на братовчед ми, който над година е отказвал да яде яйца, след като научил от кое телесно отвърстие на кокошката излизат те. Какво остава да обясня за умрялото месо – а ако моето дете се окаже чувствително като братовчеда?

Лъжú, лъжú и пак лъжú, ако те хванат – отричай!
Няколко дена след горния разговор за пилето без крака и крила дъщеря ми видя майка ми да пълни пуйка. Естествено, въпросът не закъсня.

– Кой я е убил тази пуйка?

Какво сега, да й обясня, как някой й е извил врата, за да я напълни баба й с вкусна плънка и да я изядем? Не ме познавате добре. Естествено, че бързо казах:

– Тя така си беше.

Така де. Не виждам нищо лошо в това – тя си е била умряла, така сме си я намерили, какво – няма да я хвърлим, я. Разбира се, че ще я изядем.

Да, признавам – това вероятно не е най-честният подход. Макар че напълно задоволи моментното любопитство на детето, ненавършило четири по това време, във възрастен човек предизвиква всякакви гадни мисли за лешояди, мърша, трупоядци и прочее… Все пак факт е, че тази тактика даде желаният резултат и детето известно време се интересуваше дали месото, което готвя, ‘си е било вече умряло’. Може би е по-важно никой от познатите й да не убива животните, които ядем, знам ли… Всичко беше чудесно, но до време.

Скоро след това на път за детската градина в един мъничък двор видяхме пуйка (да, насред града). Всяка сутрин виждахме нея и приятеля й, петела, в този двор. Този ден обаче детето се закова и изведнъж започна да рони сълзи.

– Маааамо, баба не трябваше да готви онази пуйка! Тя беше горка! Тя искаше да избяга и да дойде тук, при нейната приятелка пуйкаааа!

Мда, неприятен момент. После и онази пуйка изчезна заедно с петела (досещам се къде) и малката спря да пита за горката изядена пуйка.

Истината, истината и само истината.
Умните хора съветват да не лъжем децата (защо, защо?!), а вместо това да им поднасяме фактите от живота с обяснения, съобразени с възрастта им. Тоест, в случай, че детето се поинтересува откъде се е появила пържолата и защо ядем животните, трябва да му кажем нещо такова:

– Има тревопасни животни, и животни, които се хранят с месо – те се наричат хищници. Месото, с което се хранят хищниците, идва от други животни. Човекът някога се е хранил само с растения, , плодове, корени и грудки, но после се е научил да използва оръжия и огън и започнал да яде и месо. Може би това му е помогнало да стане умен и силен, какъвто е днес. Има много хора, които не ядат месо – те се наричат вегетарианци. Ако искаш, ти също можеш да спреш да ядеш месо, няма проблем – само ще трябва да ядеш повече ядки, сирене, мляко и яйца. Има и много хора, които ядат месо – то идва от животни, които се отглеждат в специални ферми. Убиването на животни за месо не е толкова лошо, както убиването за удоволствие или от суета – например за производство на кожени палта.

Брутално.
Обясняваш горните факти от живота, придружени с пояснението, че пържолите няма да се съживят и да затичат по тревата отново и дори да не ги изядем ние, някой друг ще ги купи и изяде, така че каква е разликата?

Обясняваш за кръговрата на живота.
Иначе казано – оставяш на аниматорите от ‘Дисни’ да свършат твоята работа, като пъхнеш в DVD-то първата част на ‘Цар Лъв’, където мъдрият Муфаса обяснява на малкия Симба откъде се взимат пържолите му. Нещо подобно може да е да пуснеш на Енимъл Планет, където примерно на всеки час няколко газели, антилопи и зайци биват изядени от лъвове, гепарди и лисици.

Сега, за вас не знам, но моето дете реве като разпрано всеки път, като гледа Цар Лъв. С еднакъв интерес гледа както за месоядните бебета-лъвчета, така и за тревопасните малки антилопчета, но скърби ужасно и за всяка изядена антилопа по телевизията. Схваща идеята, че хищниците се хранят с месо, което убиват сами, но това не й пречи да тъжи за месото, докато е било живо животно и да ме поставя в мат с въпроси като

‘А сега кой ще се грижи за бебето антилопче на майката антилопа?’

(където аз, без свян си признавам, нагло лъжа, че ще го отгледа друга майка-антилопа или баща му – изобщо не държа да я натъжавам още повече, като й кажа истината, че бебето по всяка вероятност ще умре от глад или ще се присъедини към майка си в корема на лъвовете).

Интересно ми е, как ли родителите-вегетарианци обясняват на децата си защо не ядат месо?

И така, няколко месеца по-късно изглежда преминахме сравнително безболезнено през въпроса откъде се взима месото в чинията. Така поне се надявам – щом можа да види, без никак да се впечатли, телесните останки на прасето Гошо (но живо не го видя, признавам) и после да му яде ушите с апетит (ъъъгх, потресох се аз), надявам се, че най-неприятното от обясненията е зад гърба ми. Децата имат право да узнаят истината, без да се чувстват като безжалостни убийци – светът е такъв, какъвто е, но как ще го обясниш, зависи само от теб.

А ако все така продължи да им е жал за животните, какво пък, ще заложим на лапад и коприва.

Вот тук? http://svejo.net/home/link_summary/38115

автор: Бу, сп. ‘Кенгуру’ 2008

Advertisements

40 responses to “Това пиле кой го уби?

  1. хубави разсъждения, но водещи до задънена улица.
    Просто защото се изхожда от грешна позиция-личният ми опит показва, че на детето отрано му се обяснява , че едни животни са тревопасни, а други-месоядни.Вторите ядат първите.След това му се обяснява, че ние сме също месоядни.
    отделно, паралено с това му се казва, че едни животни са ни „домашни любимци“-като кучетата, котките и т.н.-това е с превантивна цел-да не би след време, като се върнеш в къщи от работа, да откриеш, че детето ти е извило врата на котката и я вари в тенджерата 🙂
    Вчера проведох разговор с дъщеря ми-тя е на 6 годинки относно това, коя коза ще бъде заклана на село и най-вече „защо“.
    Нейната любимка е Суза, но е ялова и ще отиде в бурканите-видяло се е.
    Та водихме разговори относно това-какво е „ялова коза“ и защо няма да ни върши работа вече.Какво се прави с млякото на козите и овцете, какво обича да пие и да си хапва….

  2. Според мен щеше да е тревожно, ако не се натъжаваха децата от такива неща. А аз като малка не обичах да гледам Том и Джери, защото ми беше жал за котката и мишката 🙂

  3. trichocephalus, не знам 🙂 Дъщеря ми знаеше, че има тревопасни и месоядни. Знаеше за домашни и диви животни. Дето се вика, каквото можахме, направихме за възпитанието й 😀 И все пак се оказа, че изведнъж идва тази идея, че „месо“ означава бившо живо животно – от тук е драмата. Понеже по това време го обсъждах с още бая майки, се оказа, че при едно 90% от децата има такава или подобна драма с месото. Може и да е нормално за съвременните деца (тези, които не участват в отглеждане на пържолите), така че се борих със ситуацията с подръчни средства 😀

  4. И моят син вчера гледаше едни нанизани пилета, които се печаха на грил. Попитаме дали някога са били живи. Казах „Да, но вече не са.“ И побързах да сменя темата. Не знам дали и кога в главицата му ще светне лампичка, че веднъж, в един магазин, един разговор е останал недовършен.

  5. Виви, довърши си разговора, за да не го проведе с друг човек – не толкова щадящ нежната детска душа 🙂

  6. абе драма си е. на мене тепърва ми предстои.

  7. пп
    мисля да подходя с енимъл планет – дори жена ми не издържа някои от продукциите, но – това е животът, всъщност

  8. гравитон

    10-годишно момче преби до смърт 82-годишна баба
    23 март 2008 / News.dir.bg

    Това беше повода. Десет годишно дете убило 82 годишна баба.
    А Вие виждали ли сте как малко дете разкъсва червей, как разчленява щурец или разпорва жаба? Как откъсва крилата на многоцветна пеперуда и я превръща в умираща какавида? Виждали ли сте, как носи подмишница малко котенце и после го захвърля? Как намазва с газ дупето на котенцето или завързва консервна кутия за опашката на куче?
    А виждали ли сте, как 5 годишно дете завързва с примка невръстно котенце и безмилостно го удря в земята, докато го убие?
    Виждали ли сте, как невръстен юноша държи с лявата си ръка за краката заек и с един удар, на неукрепналия си юмрук, го убива?
    Виждали ли сте, как момче с ластична прашка, а като по-голям и с въздушна пушка, цели и убива врабчета, гургулици и пойни птички?
    Виждали ли сте, как укрепнал юноша държи с ръцете си коледно прасе, докато колача прерязва гърлото? Как юношата с цялото си тяло задържа последните конвулсии на закланото животно? Как жуми за да не гледа окървавената, ровеща в кървящата рана ръка на колача докато измъква прерязания гръцмул?
    Виждали ли сте провесените стотици и хиляди пилета и животински трупове, с течаща от тях кръв по конвейра на птицекланица или месокомбинат?
    Навярно не сте, но аз съм ! Защото това малко дете, това подрастващо момче, този неукрепнал юноша и този млад мъж, този безжалостен убиец, бях аз! Защото моя слух се изпълваше от ужасените от отчаяние звуци и предсмъртни хрипове, моите пръсти се слепваха от засъхващата кръв, моите мускули потрепваха в противовес на животинските гърчове, моите ноздри се изпълваха с мириса на прясна кръв. Моите очи, заставаха пред кротките и уплашени очи и срещаха ужасения им, молещ поглед даже и след като топлината напускаше невъзвратимо крехките телца. Да това бях аз!
    А знаете ли, кое беше малкото момче, шинирало счупено щъркелово крило и отгледало го цяла зима? Кое беше момчето носещо храна и вода на кокошките, козлето и агънцата в селския двор? Това момче пак бях аз! Аз решех с гребен малкото конче и прасето в този двор. Аз правех къщички за пойните птички. Аз правех хранилки. Аз отглеждах ято бели гълъби и стадо игриви зайци. Аз си донесох куче от Далечния север. Години наред делях с него, взаимно доверие и хляб и постеля!
    Аз бях войника на пост край погреба. Войника с пушка и подковани чепици. Онзи милостив войник, дето заобикаляше по пролетната пътечка забързани бръмбари и мравки!
    Всичко това съм Аз! Човек, почувствал контакта с живата природа!
    И може би за това, като срещам все повече съобщения за насилие и убийства от деца, се тревожа и се питам: Какъв ще стане моя внук? Какви ще станат утре днешните деца?
    Внукът ми няма прекия контакт с животни и птици. Дори контактът със съучениците му е все по често през Интернет. За него, все по-често света е монитор, филмов екран и телевизор.. Неговата чувствителност е друга. Тя се оформя от бездушни играчки (чудовища и роботи), интернет игри и филми изпълнени с бездушие, насилие, унищожение лукс и разруха. Той печели битки и унищожава противниците си, без да срещне техния поглед, без да чуе техния глас, без да усети тяхната топлина и нежност.
    Тогава! Какъв човек ще стане? Вероятно войник, използващ умни и „хуманитарни” бомби! Войник, за когото войната е на монитора, на борсата, на съвремените технологии и оръжия! Вероятно войник, който с едно натискане по клавиатурата може да убие повече хора от атомните бомби над Хорошима и Нагазаки, повече от жертвите във Виетнам, Ирак и Сомалия…
    Войник, за когото войната е само едно виртуално забавление!
    Не си ли струва да се замислим и за това?…

    Препечатвам от моя нов блог http://mitkoivanov.wordpress.com/2008/01/26/hello-world/#comments
    http://mitkoivanov.wordpress.com/

  9. Като една наивна бездетна вегетарианка да попитам: Къде точно е трагедията, ако детето реши да не яде месо? Защо тябва да го спасяваме със всички средства пред сташната участ на вегетарианството? Ако детето престане да яде месо, какво – две глави ли ще му порастнат или ще се покрие с циреи? Вярно, ще трябва да готвите постно, но това ли е голямата трагедия? Съжителствала съм с месоядните си родители, с месоядни съквартиранти и сега – с месояден мъж и проблемът е никакакъв. Те ядът месото, аз – гарнитурата и всички са доволни и щастливи. Та пред какво всъщност спасявате децата си?

  10. Никой не казва, че е драма да не се яде месо, но растящото дете трябва да си набавя доста протеини; в този случай балансът на хранителния режим за детето ще трябва да е особено внимателен, не е същото като младеж или възрастен, които вече са повече или по-малко с изградени тела и прочее, ако спрат месото. Та не става номерът с ‘на теб гарнитурата, аз ще го изям това гадно месо’ 😀 ще трябва не само да се готви постно – нищо лошо само по себе си – но и да се изчислява внимателно какво и по колко яде детето, за да се компенсират нуждите на растящия организъм.

    Някои деца сами не искат месо, просто не им е по вкуса, или ако ядат, е по малко и рядко. Повечето обаче харесват вкуса на месото, драма има между връзката живо агънце – пържола в чинията по-скоро.

  11. Ясно, вегетарианците не ядем месо, щото не ни е вкусно 🙂 Може и да има хора, които са вегетарианци, понеже вкуса на месото не им харесва, но повечето сме го спрели иммено заради факта, че това е убито животно. А че едно дете не може да израстне здраво без месо е също толкова ярно, колкото че вегетарианците са анемични и не могат да имат деца. Щом яде мляко и яйца, ще си набавя необходимите животински белтъчини.

  12. Дениа, защо ме вкарваш в спор с неща, които не съм казала? 😀 Не знам кой ти е казал горните, нито пък питам, всъщност 🙂 Това, което аз казах е, че ако едно дете не яде месо, то се налага хранителният му режим да бъде значително по-обмислен и балансиран, което е пряка отговорност на родителя. И нещо друго: различно е да правиш осъзнат избор на една по-приемлива възраст – поне 8-10 (макар че 14 ми звучи по-добре, а в идеалния случай – когато има право да гласува, но както и да е), съвсем различно – когато говорим за дете на 3-4 години. Това, какво може да иска или мисли дете на тази възраст не го прави автоматично най-добрият избор, иначе дъщеря ми например щеше да се къпе веднъж в месеца (без главата) и да закусва течен шоколад всеки ден.

  13. Не искам да оставаш с впечатление, че се заяждам с теб или те нападам. Това изобщо не е стремежът ми, просто за мен темата е важна.
    За разлика от непрекъснатото ядене на шоколад и къпането веднъж в месеца, не-яденето на месо по никакъв начин не би навредило на дъщеря ти. Само, както сама казваш, ще създава проблеми на теб. В края на краищата това е истинската причина един родител да настоява и убеждава детето си да яде месо – за да не му усложнява живота. Което се маскира като грижа за детето. Стремежът ми е да накарам родителите, обсъждащи темата тук да се позамислят, и да признаят пред себе си, че в този случай защитават своите интереси и нищо повече.

  14. Дениа, ти си прочела, предполагам, по-горе, съветът, който умните хора казват да използваме, ако детето избере да не яде месо. Това е и моето мнение по въпроса.
    На мен лично не ми се наложи да го ползвам – детето ми не отказа в никой момент да яде месо. Имаше драма, когато разбра, че месото идва от живи някога животни – основно, изглежда, я мъчеше въпроса аз ли съм ги убила или не (където няма да влизаме в полемики за косвеното убийство чрез потребление, защото не това е, което мъчи главата на дете под 4). Мъчно й беше, че пилешкият фенер няма крака и крила. Но извън това, колкото и да е милозлива и обичлива, изглежда прие с времето, че това е произхода на месото и няма против да го яде – и повярвай, не съм хвърляла усилия да я накарам непременно да го харесва, за да си улесня живота.
    Познавам хора вегетарианци, които избират и бебето им да не яде месо. Въпреки че това не би било моето решение, вярвам в свободата на информирания избор – ако знаеш достатъчно, информирал си се адекватно и си взел такова решение – окей, това е твоят живот и твоето дете, ти го гледаш така, както си преценил.

    „В края на краищата това е истинската причина един родител да настоява и убеждава детето си да яде месо – за да не му усложнява живота. Което се маскира като грижа за детето.“

    Струва ми се, че приемаш еднозначно нещата в случая. Горният текст не се отнася до възпитаване на месоядни или вегетарианци деца, а по-скоро на това, как да се поднесе информацията, че месото идва действително от живи преди животни. Разбирам защо гледната ти точка е такава, но все пак ми се струва странно, ако при първия въпрос на натъжено дете, открило, че месото е животинско, родителят плесне с ръце и каже „Ами не го яж и готово“. Животът с малко дете поднася изключително много подобни ситуации и ролята на родителя е не само да отгледа нахранено, облечено и здраво дете, но и да му помогне да разбере защо светът е едикакъв си и как се случват едни или други неща.

  15. Не съм имала намерение да казвам на никого как да си гледа детето. Просто ме порази колко едностранно е разглеждан въпроса – сякаш за не-ядене на месо изобщо не може и да става въпрос, автоматично отпада като възможност. Опитах се да уравновеся дискусията като представя и своята гледна точка, моля те не го приемай като лична обида или намеса във възпитанието на дъщеря си. Мен изобщо не ме притеснява мисълта, че бъдещото ми дете може да реши да е месоядно и не разбирам атавистичния ужас, с кожто месоядните родители скачат при мисълта, че детето им да може откаже да яде месо.

  16. Добре, ще кажем, че си стискаме ръцете по въпроса. Аз неслучайно съм писала, че се чудех как родители-вегетарианци обясняват въпроас на децата си, твоята гледна точка ми беше интересна 🙂 Благодаря за което.
    п.п. понеже тук не е имало дискусия за това, колко ужасно може да е детето да не иска да яде месо, предполагам, че подобни разговори са нещо, на което си била свидетел и имаш опит с подобни изказвания, като горните, които посочи. Аз лично не мисля, че е драма, но предполагам, че има хора, за които действително може да е трудна мисъл (както аз пък съм чела/чула потърсени изказвания от родители-вегетарианци, чието дете се е случило да харесва месо… но хора разни).

  17. аха, намерили сте се, гледам

  18. Според мен въпросът за това дали едно дете може да избере да бъде вегетарянец е доста по-сложен от това, което представи Denia. Защото отговорността за здравето и нормалното развитие на детето я поемат родителите му. Нямам идея как се отразява вегетарянсктвото на малки деца, но знам как се отрази на мен.
    Аз спрях да ям месо, когато бях на 16 години. Месото никога не ми е било особено вкусно и нямах никакво намерение да прояждам отново. Но след около 2 години, проблемите със здравето ми рязко се увеличиха и под натиск на родителите ми проядох месо. За това време едва ли съм порастнала с повече от 2 см на ръст, а кожата ми вече видимо жълтенееше. За сметка на това брат ми е вегетарянец от около 8 години и се чувства добре. Но количествата храна, от които се нуждае, за да се почувства сит, са значително по-големи от тези при хранещите се с месо.
    За това да се говори лекомислено как дете на 6 години може да реши просто да спре да яде месо, за мен е плашещо. Още повече, ако родителите нямат опит в тази насока и възможните проблеми и последствия.

  19. Това, което аз бих казала на евентуалното си дете ако ме попита откъде се взема месото е, че месото се взема от телата на убити животни. И толкоз. Само да си прави изводите. Ако този факт не го притеснява и реши да яде месо – ще уважа избора му и няма да го агитирам да мине към моят отбор, както не агитирам никого другиго.
    По този начин постъпват сестра ми и зет ми – и двамата са вегетарианци и вкъщи не готвят месо, но не забраняват на дъщря си да яде месо извън дома. Искат решението да е нейно, което смятам за извънредно правилно.
    Ако детето ми ме попита защо не ям месо, ще му кажа това което казвам и на всички останали – че не мога да си представя да убия животно и съответно не се чувствам в правото си да го ям.

    До Венета – ако смяташ, че здравето ти зависи от яденето на месо, може и да умреш от липсата му. Ако не вярваш в подобно нещо, спокойно можеш да си живееш, както например цели генерации вегетарианци в Индия, които очевидно не са чували, че месото е жизненоважно.

  20. Я, и аз да се включа в дискусията за месото.
    Първо искам да кажа, че аз съм месоядна. Детето ми също – по мой избор, защото все още не може да реши само.
    От гледна точка на здравословното и балансирано хранене, трябва да кажа, че хранителният режим на всички вегетарианци трябва да е внимателно съставен, не само на децата. Аз смятам, че човешкият организъм има нужда от всички видове хранителни вещества, които си набавя от възможно най-разнообразна храна. Затова, когато една храна липсва, то трябва да се намери начин хранителните вещества, които се набавят от нея да се компенсират от друга. Не е вярно, че ако се ядат яйца и млечни продукти, ще си набавим необходимите вещества, които се приемат с месото. И при възрастните и при децата възниква проблема не само с липсващите протеини, но и с незаменимите аминокиселини, които вървят с тях. При децата въпросът е още по-деликатен, заради бързия растеж и развитие на организмите им. Не съм против вегетарианството – дори няколко пъти съм се замисляла дали да не мина на такъв начин на хранене. Но смятам, че когато вземаш такова решение, трябва да подходиш много по-отговорно, отколкото по принцип хората правят. Всеки хранителен режим трябвa да е добре обмислен, а не просто да изключиш храни по каквато и да е причина. Смятам, че едно дете не може да вземе такова решение. Ако все пак реши да не яде месо, отговорност на родителя е да му представи според възрастта колкото може повече информация по въпроса, сам родителя да се информира достатъчно, за да може детето да се храни пълноценно и без месо в менюто.
    Не е коректно да се сравняват хората на два континента по един вид храна, включена в менюто им. Защото липсата на месо в България и в Индия се компенсира по различне начин с останалата храна.

    @Дениа: предполагам разбираш, че ако детето ти е на възрастта на Мая (4 години) и му кажеш, че месото идва от трупове на животни не е същото като да кажеш това изречение на възрастен човек. Ако искаш детето ти само да вземе решение дали да яде месо или не, ще трябва не само да му кажеш това по друг начин, но да му кажеш и други неща.

  21. Ох, тази тема! Вегетарианка съм и идея нямам как ще дам на бебка нещо, което аз не мисля, че е незаменимо. Така съм объркана от всички за и против вегетарианството в ранна възраст. За сега съм се спряла на вариант да не насилвам нещата – ако тя прояви интерес и й хареса няма да я спирам.

  22. Драга Поли
    Ти употреби израза „труп на животно“ – аз нарочно казах „тяло на животно“. Та, откъде според теб идва месото? Може би аз лъжа и месото не идва от телата на убити животни? Как би го обяснила ти? Че доброто малко ангънце доброволно жертвало живота си за да може детенцето да папка и да порастне здравичко?
    Това, че вегетарианците на различните континенти не можели да се сравняват, добре ме разсмя. Предполагам, от същия източник идва и информацията ти, че млякото и яйцата не осигуряват достатъчно животински протеини.

  23. Изрично казах, че не съм против вегетарианството.
    Исках да ти обърна внимание, че децата разбират и възприемат нещата по различен начин от възрастните. И ако искаш да осигуриш безпристрастна информация на малко дете, ще трябва да разговаряш с него по различен начин. А нима когато казваш „тяло на животно“ нямаш предвид „труп на животно“ ? Много нюанси и скрит смисъл на децата им убягва. В същото време те възприемат съвсем буквално или съвсем изненадващо неща, които възрастните разбират по друг начин. Това ми беше мисълта. Не се настройвай враждебно. Това винаги пречи на пълното разбиране на протичниковата позиция в спора.
    Вместо да се смееш, помисли. Колко различни неща и комбинации включва българската и индийската кухня. Колко много неща в Азия се възприемат като нормална храна, а ние дори не сме чували за тях. Дори и когато става въпрос за един континент, пак говорим за различни навици и хранителни режими. Прост пример: колко българи се хранят по т.нар. средиземноморски режим (диета)? Колкото до яйцата и млечните – не става въпрос за протеини, а за незаменими аминокиселини. Ако ще се хващаме за думата – казала съм вещества, а не животински протеини.
    Peace 😉

  24. На всекиго е ясно, че хората в Индия не ядат същото като в България, само че къде е връзката с вегетарианството? Какви вълшебни илачи пият в Индия, за да преживеят цели поколения вегетарианци, които в България ги няма?
    Не виждам какво може да обърка едно дете в простия и ясен факт, че хората ядат убити животни. Трябва да го лъжеш, за да не се уплаши и разстрои? И защо?
    Самият факт е ужасен, под каквато и форма да го поднесеш, a детската реакция е правилната и естествената реакция. Неестествено е да се опитваш да украсяваш и преиначаваш фактите, за да ги направиш „приемливи“.

  25. Не знам кого точно искаш да убедиш, че няма да направиш избора вместо детето си. Според мен вече си го направила. Твое право е, разбира се.
    А за хората в Индия не съм сигурна дали да ти обяснявам. Ти просто не искаш да ме чуеш. Говоря за начин на хранене, за разнообразие в храненето и за различния баланс в приеманите хранителни вещества, витамини и минерали, които осигурява различния режим на хранене. Не е правилно да сравняваш вегетарианците в България в Индия, както не е правилно да сравняваш месоядните в Норвегия и в Мароко. Това е само пример.

  26. Добре де, съществува ли в крайна сметка научно доказана теория, че само в Индия можеш да бъдеш вегетарианец, понеже там имат специален начин на хранене, или това е просто твое хрумване, което представяш за факт?

  27. Ох, прзнай си, че си падаш по дълги спорове, които не водят до никъде.
    Смяташ, че съм казала нещо, което не съм. Не искаш дори да разбереш какво всъщност ти казвам. Дали си спомняш, че ти даде пример с Индия? Аз исках да ти кажа, че примерът ти не е коректен. Това е, нищо повече.
    Бъди си вегетарианка, но не приемай, че има някаква дискриминация по признак : ядене на месо или не.

  28. Примерът с Индия е коректен и мога веднага да го докажа. Цитат от Wikipedia „Today, Indian vegetarians, primarily lacto vegetarians, are estimated to make up more than 70% of the world’s vegetarians. They make up 20–42% of the population in India, while less than 30% are regular meat-eaters.“
    Мислиш ли, че тези 20-42% са израстли на месо, пък като възрастни са го отказали? Не, това са целоживотни вегетарианци. Какво ли се хабя, прочетети си цялата статия за вегетарианството преди да започнеш да обнародваш теории, измислени преди пет минути и да се оплакваш, че никoй не ти вярва.

  29. Смислена тема за размисъл за тези от нас,които имат все оше време да мислят – моето дете е малко и не пита, но скоро и това ще ми дойде до главата. Смятам, че ще подходя с „Истината и само истината“ – аз така си обяснявам всичко по принцип – и за листата на дърветата, и за вятъра, и за бебетата и т.н. 🙂 Смятам, че ще бъда разбрана или поне се надявам. А, Бу, детето явно е чувствително, а това аз намирам чудесно – всичко изживява и се впечатлява – така ше научи повече. 🙂
    Аз засега доставям всичко нужно на дъщеря ми с моето млекце и ядки, а когато може да избира, тя ще си каже, че иска или не месо – не е ли добро това решение? Мисля, че е идеално.

  30. Простете, че се намесвам в спора ви. От познати вегетарианци, които са посещавали Индия съм чувала, че тамошните вегетарианци употребяват спокойно риба, миди, ракообразни и др. подобни, които не смятат за месо. Може би различия от този род има предвид и Поли.

  31. Като бях на пет, спрях да ям кюфтета. Без причина, според майка ми… Самият аз не си спомням, тъй като спомените ми около 5-6 годишна възраст са много бледи. Но си спомням, че в един момент, вкусът на месото ми стана неприятен. Много. Защо – не знам.

    Не спрях изведнъж всички видове месо. Само кюфтета, кебабчета, такива неща… Ядох луканка след това, кремвирши, салами, без проблем. До известна възраст, май може би към 14-15 годишна възраст… може би по-късно или по-рано, не си спомням точно, но в един момент спрях и тези видове месни продукти.

    Оттогава основно ям плодове, зеленчуци, хляб, мляко, сирене, яйца, картофи. Също и риба (понякога).

    Разказвам малко от моя личен опит, без да искам да се намесвам в самия спор:)

    И така… От доста малък в менюто ми почти не присъстваше месо и месни продукти. Пораснах висок (над 180 cm), така че твърденията „децата, които не ядат месо, не порастват, и липсващите животински протеини ги карат да боледуват повече от другите деца“ надали са верни… Е, дали съм боледувал? Ами да. Но повече или по-малко от другите деца, е спорно…

    Мисля, че за да порастне едно малко човече здраво, месото не е 100% необходимост. Други фактори са също важни – движение, слънце, чист въздух, чиста вода… Тъй като има хора (и дори цели нации) които не употребяват съвсем (или почти съвсем) месо, и в същото време, са здрави (като заместват месото с повече плодове, зеленчуци, ориз, зърнени храни, а някои и с мляко, яйца, сирене, като добавка към всекидневното меню) то изводът, който аз правя, е, че месото не е 100% необходимост, а по-скоро навик…

    Но това си е лично мое мнение. Ако имах деца, не знам, как щях да постъпя. Но мисля, че не бих крил от тях, какво се случва с животните, това едно. И две, наистина, не може да се отрече, че това че консумираме месо, е косвена причина толкова много животни да бъдат убивани всекидневно. Плащам = консумирам = причината за смъртта съм аз… Мисълта не е приятна…

  32. @Краси
    Така обяснено за вегетарианците в Индия го приемам. Наистина има разклика между това, което хората дефинират като „вегетарианство“. Не разбирам обаче защо Поли не ми го каза това (ако го е знаела, разбира се). Няколко пъти я призовах да се обоснове и тя всеки път вместо да ми отговори, ме обвиняваше че не я разбирам и не я обичам. От човек, който се интересува от здравословния стил на живот бих очаквала по-аргументиран отговор. Нямам нищо против някой да ми посочи че греша, стига да се обоснове с факти.

  33. гравитон

    Да Ви имаха проблема!
    6 милиона деца умират всяка година от глад
    http://www.occultism.biz/content/view/1772/2/

  34. И аз да се включа, вегетарианка съм, детето ми яде месо. Споделям мнението на Анна и съм казала истината по въпроса на детето си.
    Към Венета: след 16-та година момичетата са почти достигнали ръста, който ще имат като жени. Аз не съм порастнала на височина изобщо след 14-та си година, така че 2 см след 16-та година не са малко.
    Към Поли, дето не могло да се сравнява храненето на хора на два континента. Така разправят и за българските бебета, не можело да се сравняват с американските, трябвало им вода, сокче на 40 дена и пюре в началото на 3 месец, не могло само на кърма 6 месеца. Което не го прави вярно. И да, яйцата и млечните продукти съдържат всичките незаменими аминокиселини.
    Към Краси: не знам какво има предвид Поли, но познавам индийци вегетарианци които смятат рибата, мидите и ракообразните за месо.
    И към гравитон, част от проблема с изхранването на света се дължи именно на консумацията на месо. За да се произведе килограм месо, са необходими над 10 кг зърнени храни. Естествено, това е само част от проблема, но все пак си заслужава да се замисли човек.

  35. Виждам, че съм намесена в няколко коментара.
    Бях решила вече да не споря, но явно ще се наложи.
    Не знам кои индийци вегетарианци смятат мидите за месо и кои не. За мен това не е важно. Знам, обаче, че във всяка национална кухня и привички на хранене има специфики, които трябва да се отчитат. Не може да сравняваш хора с коренно различни начини на хранене само по това, че не консумират някакъв вид храна. За мен храненето е много важно. Не става въпрос за сокчетата от 2-ия месец на бебето, водата и кърменето. Това се отнася до захранването на бебетата и за приспособеност на храносмилателната система. След това хората започват да се хранят според географската ширина, на която са родени и според разбиранията на родителите си. Темата е доста обширна и не е едностранна.
    Храната, която човек приема е не просто сбор от калории, а е баланс между хранителни вещества, витамини и минерали. Всички тези елементи си взаимодействат по много сложен начин. Затова не може просто да изключиш един елемент. Нарушваш баланса. Трябва да помислиш сериозно и отговорно точно какво хранене ще имаш. За децата това е невъзможна мисия. Затова решението е на родителите.
    Накратко това, което във всичките си коментари исках да кажа е:
    1. децата не вземат сами решение как да се хранят – по един или друг начин това го правят родителите. Да твърдиш друго е лицемерие.
    2. не е коректно да се сравняват режимите на хранене на хора от различни континенти и от различни култури само по това дали консумират един вид храна. Най-вероятно е останалите 90% от храните, които приемат да са различни.
    3.Никъде по никакъв повод не съм твърдяла, че само в Индия можеш да си вегетарианец. Съвсем друго имах предвид. Когато спорът се води коректно може и да има разбиране
    4. темата на поста на Бу е съвсем различна. Някои от коментарите изместиха темата към „за и против вегетарианството“. А това, в крайна сметка, е въпрос на личен избор. Както и дали ще ядеш пържени картофи или не.

  36. Коментара на Поли/Наско е адресиран поне частично до мен и макар, че не е точно по темата на Бу, за мен е важно да обясня.
    Поли, съгласна съм с теб, че балансирането на храната е важно. Съгласна съм и че има регионални различия в хранителния режим. Обаче на теб май не ти е много ясно кои са „всички видове хранителни вещества“ и че не само от протеините на месото може да си набавим пълен набор от аминокиселини за изграждането на протеините на тялото ни. И понеже не ти е ясна биохимията, смяташ, че не е коректно да се сравняват хранителните режими на хората от различни региони.
    На всички хора хранителния режим се свежда до протеини, въглехидрати, мазнини, витамини и микроелементи. Тези вещества могат да бъдат набавени от различни храни, например дали ще си набавиш въглехидрати от картофи, ориз, хляб, царевица и прочие, няма значение. Ако имаше толкова голямо значение, хората биха умирали ако се хранят с диета, различна от тази на региона им. Също няма значение дали ще си набавиш пълен набор аминокиселини от месо или от яйца, млечни продукти или растителни източници като елда, соя и прочие. Човек може да се храни балансирано без да включва месо в хранителния си режим, а може и да не се храни балансирано въпреки употребата на месо.

  37. Извинявам се за вкл’чването ми като „Наско“. Битови размествания. Не е целенасочено.
    Да кажа – ясно ми е всичко това, което обясняваш. Или по-голямата част. Пак ще се повторя, но ще кажа не може да сравнявате два хранителни режим САМО по това дали е включено месо или не. Не съм казвала, че в храната на индийците са включени различни вещества, а че балансът между тях е различен. Не съм казвала, че един режим е балансиран само ако в него има месо. Казах, че не може от един балансиран режим да извадиш месото (или който и да е друг продукт) и да смяташ, че това е достатъчно. Когато се извади определене продукт, балансът става различен и трябва да промениш целия състав на менюто си, както и количествата на отделните съставки.
    Започва да ми се струва, че някои от нещата съм ги казала поне по три пъти. Аз казах каквото имах по темата.

  38. Не спестявам на детето факта откъде идва месото, знае отдавна, прави ясна връзка… ако един ден това я спре да яде месо… ами добре. Мен досега не ме е спряло, но всичко се случва.
    Къде е драмата тук?

    А мускусът в парфюмите откъде ли идва….

    А онова оаканото кафе 🙂 ….

  39. Айде сега всички вегетарианци загрижени за животните да се закълнат, че нямат обувки от естествена кожа, нито кожени портфейли, нито чанти, нито колани, нито кожена тапицерия в колата или вкъщи. Или те тия животни са убити заради ония дето ядат месо – така и така са убити, дай да им ползваме кожичката.
    Има една приказка „прекаленият светец и Богу не е драг…“ 😉

  40. И ето ме и мен, едва година по-късно:))

    Бу, статията е чудесна – важна тема, която се решава индивидуално във всяко семейство, според мен. Вашето решение сякаш е близо до универсалното.

    Провокира ме да се включа следното ти изречение:

    „Интересно ми е, как ли родителите-вегетарианци обясняват на децата си защо не ядат месо?“

    Ами, аз не ям месо от 16 години, т.е. малко повече от половината си живот. През това време износих, родих и отгледах 2 деца без проблеми.
    Така… Въпросът защо не ям обаче избягвам. Буквално се скатавам и гузно премълчавам всеки път. На реплика на Голямата досада (на 6г): „Мамо, луканката е много вкусна, хапни си“ отговарям: „Добре, след малко, сега не ми се яде“ и толкова. А го правя, защото ме е страх да не би и тя да се откаже по същите причини. Защото аз искам тя да яде месо, поне засега. И без това е изключително капризна по отношение на храненето и почти се е отказала от месото, сама. Минава ми мисълта, че може да е генетично.
    Не знам дали реагирам правилно или не. Знам, че всеки прави своите избори.
    А хипотетичните спорове не вървят, ама никак. За да спори дали, ако и някога може би, човек първо трябва да има… ха – дете! 😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s