Модерна гръцка Драма

Ще ходим до Гърция семейно, заедно с баща ми за два дена да проучим гръцките къмпинги – тук положението започва да става невъзможно – зле поддържани къмпинги, които искат страховити суми за честта да си държиш караваната там, като в замяна наоколо се издигат надвисващи хотели покрай мръсните плажове. Ще се разходим, ще разгледаме, малко туризъм в близост до границата, празници и почивни дни… идилия 🙂

В петък късен следобед минути преди да тръгна да взимам детето от градина и да се отдадем на мързелива дълга ваканция, съфорумка ми вкарва порядъчна доза адреналин: сутринта на гръцката граница са върнали нейни познати – семейство с дете, защото нямали превод от нотариално заверен акт за раждане на детето. Брех. Затърчавам се в последната минута в паника. Актът за раждане на детето е кой знае къде, никакъв шанс за нотариално заверено копие; гръцкото консулство вече е запразнило и няма кой да потвърди има ли такъв проблем, при положение, че детето ще е с двамата си родители, има паспорт, с който е излизала и преди от страната… Единственото, което успявам да направя е, да взема просто ксерокопие на акта за раждане от детската градина и да го дам за превод в последната минута в единствената агенция, която намирам отворена. Решавам, че ще тръгнем така, пък най-много двете с нея да си останем в Гоце Делчев, докато баща й и баща ми са в Гърция…

В понеделник сутринта потегляме. Междувременно съм намерила и оригиналния акт за раждане, който също нося. След като Мая пита около двеста пъти „Колко още остава? Скоро ли ще стигнем?” вземаме, че наистина стигаме. На границата не ни правят никакъв проблем – митничарят само поглежда с половин око личните карти и детския паспорт и ни махва да минаваме.

Веднага, щом минаваме от другата страна на границата и влизаме в Драма, разликата се усеща с просто око. Климатът е по-топъл, къщите са в съвсем различен, средиземноморски стил, с по-плоски покриви и широки тераси, които ги опасват от всички страни, по-поддържани пътища и много зеленина. Повечето къщи имат слънчеви батерии, което много ми харесва. На много места виждаме палми. Мая пита за потвърждение – „Това палма ли е?” – „Да.” – „Тук джунгла ли е?” 😆

(клик!)

Разглеждаме двата къмпинга, които са близо до границата. Първият е на брега на морето, но не е особено поддържан. Правят впечатление все пак разликите от тукашните къмпинги: всичко е парцелирано, с много дървета, хубави пътечки помежду, нормално изглеждащи бани и тоалетни… цената за годишен престой е леко стряскаща, но комуникацията се водеше на развален английски, така че може да има детайли, които да сме пропуснали. Вторият е от другата страна на шосето, което го дели от морския бряг. Посреща ни българка, Дани. Много по-удобно е да се говори на родния език 🙂 Обяснява ни правилата, цената за година е по-прилична. Разхождаме се из къмпинга – по-добре поддържан, също с много зеленина, останах с много приятно впечатление от него. Предстои семеен вот какво ще се предприема в това отношение, все пак, защото въпреки че цената е по-ниска, не е евтино.

Понеже сме свършили работата много по-рано от очакваното, се чудим: да спим в Гърция (може би дори в този къмпинг, има бунгала под наем), да се върнем направо у дома или да се върнем до Гоце Делчев, където да преспим. Докато решим, отиваме на разходка до Кавала. Също много красив град. Очарована съм от ниското застрояване – сградите са масово 3-4-5 етажа, почти не се виждат по-високи. Съчетано с широките тераси и зеленината наоколо, това е приятна отмора за окото след безумното застрояване, което нападна българските градове в последните години. Поглеждаме морето в пристана – не знам дали трябваше да се изненадаме, но беше чисто. Тук-там някой боклук, но все пак – в десетки пъти по-чисто от нашите пристани…

Гърците се изпреварват по много особен начин. Лентата е малко по-широка и отстрани след маркировката има около метър до банкета. Който не бърза, кара наполовина в лентата, наполовина в това пространство и другите го задминават, без изобщо да навлизат в насрещното. Ако не се движиш по този начин, а някой иска да те задмине, ти подбипква да се поместиш. Много практично и по-безопасно от нашия начин. Извън центъра на града преди светофарите има други светофари, мигащи в жълто – предупреждаващи, че следва светофар, също много удобно. Табелите по пътищата са основно на гръцки, 2:1 с латиницата. Ако пропуснеш правилната табела, съжалявам, да си учил езици…

Всички гърци пушат, масово. Изненадана съм, защото съм чула, че има забрана за пушене на обществени места – в кафенетата също навсякъде има пепелници. Въпреки това, по улиците фасове няма и изобщо няма боклук – явно ползват кошчетата по предназначение. Сядаме в заведение за по кафе. Комуникацията е леко затруднителна, защото никой не говори английски. По десетопръстната система с посочване на желаното нещо и международни думи (Еспресо!) се оправяме. Все пак не посмяваме да поръчаме храна, надписите са на гръцки и не е ясно какво ще получим.

Решаваме да се върнем в Гоце Делчев и да преспим там – най-малкото, ще можем да поръчаме вечеря с известни неща 🙂 В Драма обаче има спънка: Б. пропуска да види една пресечка и гъркиня с джип ни удря отдясно (по наша вина). За щастие, всички караме бавно – още половин метър и ударът щеше да е в пасажерското място, където седи баща ми, или отзад, където се вози малката. Детето спи в столчето, вързано с колан. За първи път не успявам да предвидя удара – имам ‘късмета’ да присъствам на повечето семейни катастрофи с различни членове на семейството и обикновено виждам какво ще стане секунда предварително, колкото да се стегна. Този път не успявам и най-напред се спускам да проверя детето до мен. Всичко е наред, тя е добре, разбужда се за секунда и й казвам да продължи да спи, както и прави. Възрастните също сме добре.

Излизаме да огледаме щетите. Гъркинята на около 40 и няколко години е разстроена и започва да върти телефони. Автомобилът ни има зелена карта, така че тя няма да има проблем – доколкото можем, се обясняваме с жестове. Тя говори само немски, а ние – не. Пристига мъжът й с колата си. Идва баща й в кипра червена Микра, на видима възраст 70 и кусур. Появява се по-младият й син на мотопед. Идва по-големият й син с автомобил. Докато се чудя колко още нейни роднини ще пристигнат да цъкат, да пушат цигари и да се опитваме да говорим с жестове, идват и полицаите. Започват да се здрависват усмихнато с гръцкото семейство: познават се. Понеже съм чула няколко притеснителни истории за гръцката полиция и отношението им към чужденци, лекичко се препотявам от познанството им, но напразно – те са коректни и дружелюбни. И полицаите не говорят английски, виждаме зор, докато се разберем какви документи искат в даден момент и пишем на листче телефони, за да ги запишат в протокола.

Много любопитен народ това гърците! Непрекъснато се спират интересуващи се минувачи да питат какво е станало и защо. От околни тераси висят хора, които наблюдават развоя на събитията. Минава мъж на колело, следван от синовете си с велосипеди, който също започва да кара с костенурча скорост, за да разгледа добре. Малко по-късно се връща и пита на български: ‘Добре ли е колата?’ Чудо на чудесата: явно е от гърците, учили в България. С негова помощ изясняваме някои неща. Не мога да не се усмихна на „Запали се!” (запали колата) и „Как е хладилникът? (термостатът), но ако съдя по възрастта на синовете му, бил е в България преди поне десет години, така че говори езика много добре. Малко по-късно се връща без колело и с негова помощ разбираме, че вече можем да си тръгнем. Разменяме усмивки и ръкостискания с гръцкото семейство, застрахователя им и пропускаме само полицаите в дружелюбните жестове, понеже не върви. Мая, която междувременно се е събудила, ме пита учудено защо сме станали приятели с тях. След над три часа, прекарани заедно, почти се учудих, че не разменихме покана за гости…

На излизане от Гърция митничарят даже не ни иска документите; за сметка на това, българската митничарка щателно ги преглежда, оглежда и нас и отваря багажника.

В Гоце Делчев спим в Маламовата къща – приятно място. Вратите на стаите са до една с лепенки „непушачи”. Не мога да се сдържа и питам рецепционистката имат ли в такъв случай стаи за пушачи. Не се притеснявайте от лепенките, казва ми тя, пушете, вътре и пепелници има… As if… В менюто в ресторанта на хотела наред с манджите има любопитни описания: „Скандал с персонала: 100 лв.”
Усмихна ни в края на деня.

Добра драма? Вот тук: http://svejo.net/home/link_summary/38975

.

Advertisements

9 responses to “Модерна гръцка Драма

  1. Ей, от Кавала трябваше да хванете ферибота за Тасос! Там къмпингите са супер 🙂 Има малки разлики, но като си с кола е супер навсякъде.

  2. Пипи, ние търсим нещо близичко – през Гоце Делчев тези два къмпинга излизат с 50 км повече от пътя ни до нашето море и къмпинг. Ако отворят някога пътя през Кърджали, ще е с 50 км по-малко от сегашния ни път до родното Черноморие дори 🙂

  3. Ние миналата година бяхме на Златна рибка. Бу, твоята любима Смокиня ми си стори почти невъзможна за понасяне… Ужас някакъв е станала.
    И понеже доста хора сме в чуденка къде да къмпингуваме това лято – пиши още, моля те! Поне във форума, ако не тук…

  4. Само така Бу! И аз тази година съм в Гърция.
    Знаеш ли, че дори има подписка да дадем Черноморката си ивица на концесия на Гърция 🙂
    http://blogvisoko.blogspot.com/2008/03/blog-post.html

  5. Да, ние също много се разочаровахме от Смокиня миналото лято – особено предвид цените, които обявиха за това, което е 😦 И понеже м.г. проучихме българските къмпинги и нищо добро не излезе, решихме да видим как е зад граница.

    Снимките са от к-г Ахилес, който е малко по-близо до границата. Годишен престой: 900-950 евро, включва всичко. Ако се ползва зимата (нали е мека, явно доста хора го правят) – 20 евро за ток.
    Другият къмпинг е Аспровалта (както се казва близкият град). Годишен престой 1,400 евро (може би – не сме 100% сигурни, т.к. комуникацията беше хм, затруднителна, но горе-долу такива цени ни казаха за него и преди да отидем). Малко по-неподдържан, но пък съвсем на морето. Май това е основното 🙂
    За к-г Аспровалта не можахме да разберем, но к-г Ахилес има по-големи парцели за групи (с палатки, каравани…). Цена за палатка: 5 евро палатка и 5 евро на човек на ден. Цени за ден на каравана не знам, не сме питали, търсехме целогодишен престой.

  6. Бу, щях да съм изумена, ако пътуването ти беше минало без никакъв екшън. 😉

  7. Бу, какво ще кажеш да го качим на Пътеписите? (линка в името ми)

  8. Мерси, Бу!
    Значи за палатки не е чак толкова по-евтино 😦 Знам, че е глупаво да питам, обаче… Хубаво ли е морето (и плажът)?
    Ние си се чудим, понеже Рибката ни е стара любов… но и там вече е…
    А за Смокиня: http://img230.imageshack.us/my.php?image=img1475hk2.jpg http://img230.imageshack.us/my.php?image=img1570qy2.jpg – ей така я видях миналата година (това беше началото на нелегалния къмпинг.
    Поздрави!

  9. Морето е хубаво, то е същото 🙂 И чисто. Плажът пред двата къмпинга не е добър, имаше много камъни. Дани от к-г Ахилес каза, че чакали почистващ багер (или друга някаква машина, забравих), която да ги махне, явно е практика всяка година това. Малко по-нататък (с кола) има плаж с пясък, където много от хората ходели. Понеже е залив, морето обикновено било спокойно. За плажуване (има ли такава дума?) нищо не се плаща, но и няма спасители.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s