Мамо ма, то ме кълве!

Вчера прекарах час и половина в чистене на досадна дребна каракуда. Кормене и почистване на люспите – не я убивах аз, за щастие, защото ми е силно неприятно чувството на мокра, гърчеща се риба в ръцете ми – което представлява немалък проблем, когато ходя за риба (нещо, което истински обичам).

Тази сутрин полуспяща си обух чорапите. В единия нещо ми опираше. Наместих го, но пак опираше. Накрая го събух наопаки, като мислех, че вътре има топка конци или боклуче някакво. За доста голям мой потрес от там изпадна едър дебел черен паяк, който търти да бяга с всичките си осем къси крака, колкото бързо може. Настигнах го с чехъла, но ми остана трайно нежелание да си обуя каквито и да е чорапи.

Преди малко баща ми влезе и ми подвикна бодро „Ела да обръщаш черва!“ Аз можах само да кажа „!!!“ с ей такъв поглед 😯 Докато ми показваше как се обръщат и чистят червата на предстоящото за опичане агне, изкоментира, че съм кокона и кой друг ще ми върши тази работа. Не знам, мисля си, сигурно има и по-лесен начин… като, ами, например да ги купим готови от магазина?

Не съм от гнусливите. В Студентски град почти съм изпивала удавена в айряна ми хлебарка, други две ми живееха в електрическия часовник и чат-пат излизаха отвътре на циферблата вместо кукувички. Всички гореизброени неща свърших без патос, но с неприязън. Някак ми е непривично и странно, също като тясното съжителство с всякакви гадини. Докато обръщах безкрайните лигави агнешки черва и ги миех от, как да го кажа по-деликатно, метана, се чудех: дали днешните градски хора сме наистина толкова изнежени? Никога досега не ми се е налагало да чистя черва, да кормя риба, да извивам кокоши вратове или пък да рина след добитък – и това ми се вижда нормално.

Наясно съм, че всякакви подобни неща хората по-рано са вършели като част от ежедневието си и надали някой е влагал такива мисли в дейността си. Съседи на село все още правят такива работи и сигурно ще се превият на две от смях, ако им споделя потреса си.

Дали дъщеря ми след време ще се потриса при мисълта да нареже сама сурово месо на порции и ще предпочита направо да го взима сготвено от магазина?

Една девойка се омъжила и трябвало да почне да готви сама. Обадила се на майка си: „Мамо, как да сготвя пиле?“ „Ще го оскубеш и ще го сложиш да се вари, мама“, й казала майка й. След малко дъщерята пак позвънила през плач: „Мамо ма, едва го оскубах, но не мога да го сваря, то ме кълве!“

И мойта работа такава.

Advertisements

12 responses to “Мамо ма, то ме кълве!

  1. Хахахах.Но тази снимка определено може да ме направи вегетарианка. Не знам, не знам… уж не съм от гнусливите. 😀

  2. Тъй си е, отдавна съм го забелязал – градските чада по едно време тъй се изгубват в бетона, че почват да милеят за всяка живинка, даже за тия, дето се продават нарязани в магазина.

    Некои стигат до там, че губят мисловната връзка между това, което ядат и факта, че за да го ядат животното е трябвало да бъде убито. Пръскат слюнки и се тръшкат за „нечовешките“ условия във фермите, докато похапват пържолка.

  3. Нормално 🙂
    Не му придиряй, а си мисли, че скоро едва ли пак ще наложи да занимаваш с подобни дела – все пак празниците свършват скоро 🙂

  4. аз също се потресох, докато четях – първо от гаврата на паяка, второ от упражненията с червата … бррр … аз съм градско чедо и не ме е срам да си го призная. Даже членувам в клуба на градските чада 😉 Но иначе си готвя сурови меса, режа ги и всички други операции с тях. Ама, предпочитам да си ги взимам от магазина, а не да ги дебна, за да ги утепам и кормя … ако може, нали …

  5. Оф, градският живот прави дори от жените гейове… Наблюдавал съм много подобни ситуации. Но споко, малко повече досег с природата на нещата, малко повече сблъсъци с живота извън София и всичко се нарежда – много е забавно и колоритно, стига да го погледнеш от такава гледна точка!

  6. Установихме се на село, но градския лъв дреме в мен. Не пипам врата на кокошките, не пипам червата на агнето, ни кървавите месища (последните в мивката с топла вода преди пипане!). Не мога. Правила съм опити, но настърхвам и ми става… мнооогооо гадничко.
    Риба закупуваме изчистена. Веднъж съпругът ми в пристъп на безумие, реши, че ще чисти той рибата. Закупи я със суе багаж вътре. След борбата безмилостна имахме една рошава и накълцана риба :)))

    Не е за всеки дело туй да обръщаш черва и разфасоваш трупове.

  7. Уф, и на мен ми стана смешно, като те четох.
    Не че някога съм чистила риба или съм пипала черва.
    И аз направо филе купувам от магазина.
    Но аз по принцип съм ужасна домакиня 🙂
    Все пак се научих да беля картофи. Имам напредък.

  8. белиш, ама тях ги боли… 😦

  9. Е, не се чувствайте виновни или “откъснати от истинския живот”. И едно време не всеки е бил способен да клъцне с брадвата глава на някоя кокошка – обикновено това е било работа на един от семейството. Да не говорим за нещо по-едро –във всяко село има 1-2 колачи.
    За чистенето вярно, поразглезени сме, ама какво лошо има в това, щом може да се свърши “фабрично”?

  10. Лонганлоне, и мъжът ми така ми говори.
    Ще си умра гладна :):)

  11. Веднъй чистих риба . Бях в майчинство , с толкова свободно време ( свободно от работа де , другото си е ясно) и моят възлюбен твърдо реши , че за Никулден трябва да ядем шаранче . И аз пърцукпърцук с количката и спящото в нея едномесечно бебе до пазара , шаранчето в торбичката и обратно вкъщи , И го изкормих , очистих накълцах и всичко там както ми е реда . Иж се имам за от негнусливите , но му казах , че друг път ще яде такова нещо , само когато лично доведе рибока във вид , удобен за готвене . Иначе той е полуселско чедо и може сам да разфасова живо яре или ягне . Ама риба не ще да пипа . Аз си мисля , че все пак неволята учи . Дали как да се свърши нещо или в кой магазин продават най-добре изчистената дробсърма

  12. Колко кокошки съм оскубала и в обработката на кози,агнета и прасета съм се включвала.Изобщо не ми прави впечатление вече.Пък и човек трябва да разбира от всичко по малко.И аз съм градско чедо,но селската работа не ми тежи,каквато и да е.Я си представете как им е на хирурзите 😀

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s