Чайчета

Четири етажа кооперация, пети, тавански етаж, където се помещава офисът ни. Отгоре – покрив. Или не? Кой живее на покрива, освен Карлсон?

Седя си зад компютъра, а отнякъде долита писукане, натрапчиво и пронизително. На покрива често кацат сребристи чайки – грачат настойчиво и дърпат керемидите и черната хартия, сложена за изолация, тропат по капандурите – изобщо, нахален народ. Решавам, че някоя от тях пак мародерства и се покатервам на стол да погледна и да я изгоня. Не съм познала. По керемидите досами капандурата търчи едно малко, пухкаво чайче, още без пера – и писука.

Първо помислих, че е изпаднало от гнездото и се зачудих какво ще стане, ако се подхлъзне и се метне от петия етаж. След секунда след него започват да клатят важно рошави пухкави дупета още две чайчета и се отдалечават заедно към другия край на покрива.

На следващия ден още няколко пъти виждам пухкавото трио – с бодра крачка се разхождат по керемидите и писукат. Много са смешни и умилителни. Започвам да дебна, за да ги снимам с телефона. През пет минути се качвам на някой от двата стола, сложени за целта под двете капандури. Никакъв късмет – ако има чайчета, нямам телефон в ръка; ако имам, то те са прекалено далеч и се отдалечават бързо.

На комина постоянно седи една чайка на пост и всеки път, като ми види главата, започва да крещи силно и леко присмехулно. Не го приемам лично, сигурно грачи така за всеки, който се показва на покрива.

На няколко пъти изтървавам за секунди чайчетата. Гнездото явно е скрито някъде на билото зад комините, не мога да видя къде отиват. Белята ме подкукоросва да съм разхвърляла кюфтета по покрива, чайките много обичали да ги ядат и обезателно ще дойдат да кълват. Все едно не мога да си ги изям сама, ако някак се сдобия с чиния кюфтета!

Най-после издебвам кадър:

Клик!

На третата снимка се вижда, че едното чайче мъкне нещо в човката. Не успях да разбера какво, но със сигурност не беше кюфте.

Понеже ми се иска да ги снимам по-отблизо, почти съм капитулирала пред идеята с кюфтетата. Проверявайте пак, по един или друг начин ще успея да направя още снимки на чайчетата 😀

Разходка:

Пилетата растат:

но майка му ме вижда и грачи „Враг! Враг!“, при което то побягва.

Advertisements

8 responses to “Чайчета

  1. Гледам големите снимки и все още не мога да повярвам 🙂

  2. Имам чувството, Бу, че откакто имаш блог ти се случват все разни интересни неща, къде ей такива хубави и необичайни, къде по-обичайни и не толкова хубави, като гръцката драма, но както каза някой – ще е учудващо ако екшъна липсва под каквато и да е форма:)))
    Та нещо като ‘имаш крава – пиеш мляко’ важи и за теб, Бу, имаш готин блог – случват ти се неща, които да описваш:) т.е. и чайчетата знаят на кой покрив да кацнат :PPPP

  3. По-скоро „ако искаш да пиеш хубаво мляко, купи си крава“.
    На много хора им се случват интересни неща, може би дори по-интересни от тези на Бу, но малцина са тези, които могат с такава лекота и майсторство да ги разкажат 🙂

  4. ц,ц,ц, едно кюфте не остави на чаФките, всичко излапа… а аз я чух мама чайка как викаше, „Бу, дай кюфте!“, а Бу размахва пръст през капандурата и вика по чайката „Кърми, бе, полезно е!“

  5. Като си правиш дом избирай си съседите! Чайките са се съобразили – такава съседка дай Бог всекиму!
    А това, дето го мъкне, и то не знае какво е, та отива на консултация при майка си… 🙂

  6. Много са хубави. Имат ужасно намръщен и аристократичен вид:)

  7. Pingback: Менажерия « Царството на Бу

  8. Pingback: Чайчета, the sequel « Царството на Бу

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s