ЕГ ‘Иван Вазов’ се сдоби с чалга-химн

На 10 май, петък, езикова гимназия ‘Иван Вазов’ в Пловдив (а.к.а. Руската гимназия) отпразнува 50-годишен юбилей. Като горд възпитаник на Руската, също присъствах. Новината научих от вестника – организацията явно куцукаше. Английската гимназия в града също ще празнува 50 години другата седмица – хората са направили специална секция в сайта на гимназията, където бившите ученици да се регистрират с профил, випуск, адреси, записват се за бал… изобщо – сериозна работа. Юбилеят на Руската гимназия беше скромно отбелязан откъм новини – в няколко регионални сайта и вестника. Кой разбрал, разбрал.

Отивам на сборния пункт в 17 часа, повела и дъщеря си за ръка, за да разбера, че там само се събираме – същинската част, а именно – празничен концерт, е чак от 18:30 на Античния театър. Леко фрустрирана от новината, завеждам детето да пием кафе (тя сок, рано й е за кофеин) и после се връщам. Видях част от учителите си – някои се усмихват измъчено пред смътно познато лице, което им се хили като тиква, други ме помнят с име, фамилия и засрамващи ме случки, които с охота разказват на бивши ученици от други випуски, които примират да се смеят.

На срещата са дошли някои от първите ученици на гимназията, мъже и жени на по 65 години, което много ме умилява и изпълва с гордост. Младежи, очевидно настоящи ученици, подпират с мъченически вид табели с надписи „Випуск 1962 до 1967“, под които явно трябва да се съберат по години бившите възпитаници. Завъртам се около нашата табела „Випуск 1992 до 1997“, но очевидно от нашия випуск съм дошла само аз. Виждам класната си и много се радвам да я видя. Носталгия, предполагам, макар че не бих желала да чуя отново вледеняващия й глас ‘Заповядай на дъската, принцесо!’

С Мая отиваме на Античния и започваме да се подхлъзваме по изгладените от столетията стълби към седалките. Живо си представям как се изтъркалвам заедно с детето чаааак до сцената, бррр. Намирам удобни места, а скоро към нас се присъединяват Белята и Мяу с децата, които са довели на концерта. Театърът е почти изцяло пълен: много хора са дошли за юбилея. Преминаваща покрай мен жена се подхлъзва по стълбите и аз й подавам ръка. Тя ми благодари:
„Дамите от руската гимназия винаги са били отлични кавалери!“

Концертът се открива с химна на България и празнични речи. После започва същинската част: група младежи, чието име не запомням, свири фантастично и с голямо густо на ксилофони и публиката е във възторг. Следват девойчета ‘Мистик’ с цигулки и чело, които толкова очевадно свирят на плейбек, че е чак обидно; за сметка на това, изпълнението им продължава безсрамно дълго и става леко отегчително. Излиза ансамбъл ‘Тракия’ – публиката аплодира горещо, народните танци са страхотни. В това време започва да вали сериозно. Хората са подготвени с чадъри, които разперват и значително затрудняват гледката.

Аз, както винаги овца, съм тръгнала по 3/4 ръкав и никакъв чадър (всъщност имам един, който държа в колата, така че целите му са неясни). Майката на Мяу прибира моето дете под нейния чадър, аз придърпвам найлонов плик, с който доколкото мога, се увивам за дива радост на Мяу, която се търкаля от смях всеки път, като ме погледне (но тя стои под чадъра на Белята, така че не може да оцени мокротата на ситуацията ми!) Един ужасЕн американец през цялото изпълнение на народните танци си държи ушите запушени (явно силата на звука му идва в повече) и гледа ритмично потропващата публика с нескрито удивление. Предполагам, че загадката на българската душа няма да му се изясни скоро 😆

Водещият излиза на сцената и обявява: ‘А сега, последното изпълнение, което всички чакахте!’ Аз съм леко изненадана от горещия отговор на публиката. Знам, че Ивана ще пее – по предварителни сведения, ще изпълни ‘Кълна се’, а после руски романси, но чак пък такъв възторг?! Излиза самата Ивана, чиято дъщеря учи в гимназията и поздравява публиката развълнувано и топло. С нея излиза и девойка с мандолина. Нима наистина ще свири руски романси?

„И сега, нашата песен! Хайде, защо сте седнали? Всички заедно!“

Няма какво да говорим – ние сме номер 1.
Хайде да не спорим – ние сме номер 1.
И в(ъв) любовта и в разни други неща без конкуренция./2

Половината народ става по каменните редове на Античния и започва да мята гьобеци. Другите, сред които и аз, силно разочаровани, започват да се изнизват от театъра. Програмата продължава упорито с чалга. Нищо против Ивана, която очевидно има хубав глас, но този край на юбилейния концерт на една от най-старите и уважавани езикови гимназии в града беше изключително нелеп и неподходящ.

Yours truly

Advertisements

18 responses to “ЕГ ‘Иван Вазов’ се сдоби с чалга-химн

  1. Ужас…и аз да бях там и аз щях да се изнижа. Вече почти няма територия която да не е залята от чалга в България.

  2. „Нищо против Ивана, която очевидно има хубав глас…“
    Ти сериозно ли?

  3. Сериозно, да 🙂 Нямам против чалга певиците като цяло, стига да не ме занимават с творчеството си. Защо питаш, не разбрах, всъщност?

  4. Нали всички, които са искали, са могли да си тръгнат, все пак?
    Жалко, но факт – явно организаторите са решили да се подсигурят откъм ‘посещаемост’…
    Доколкото разбирам, обаче, цялото това честване е било по-скоро ‘мъчение’ с неприятно усещане за ненавременност или абсурдност на всичко случващо се, отколкото радостна среща… (може и да греша, но така усетих текста). В този смисъл – добре поне, че чалгарите са се забавлявали, нали? 😉

  5. Не, всъщност концертът беше много хубав, жив, приятен – до момента, в който подпукаха чалгата. Много нелеп край.

  6. 🙂 значи има какво да се спомняте с добро, както се вика… другото просто го игнорираш – иначе го подхранваш, някак си, ако му обръщаш внимание… аз така се ‘изключвам’ ако пътувам в такси, например, а шофьорът е избрал чалга за misuc background. 😉

  7. Бу, питам щото целият пост звучи като да имаш нещо против културния феномен Ивана, аз поне така разбрах смисъла му. Към който мога само да се присъединя от сърце и душа (и ухо). Та затва се учудих на тоз дисклеймър – да не се обиди някой чалга фен ли, що? Иначе ако Ивана има проблем с кърменето, всички знаем че ще я посъветваш как най-добре да се справи с него, но… не си ли незаслужено мила с чалга съсловието? 🙂

  8. бре … аз пак неинформирана. Както си пропуснах да си взема дипломата от тържеството, така съм пропуснала и това честване. Язък! Иначе жалко за края, по съвсем друг начин бих си представила химна на Руската …

  9. Василена, аз не съм привърженик на чалга феномена, който започва да се превръща в норма. Факт е, че страшно много хора харесват чалгата, особено по-младите; също така обаче не мога да отрека, че Ивана има хубав глас. Яд ме е не за друго, а че очаквах в случая поне да го ползва, за да пее руски романси, което щеше чудесно да се върже с тържеството, а вместо това пак бяхме заляти с чалга, за пореден път.

  10. За съжаление културни феномени като руските романси днес не са толкова популярни, не е популярно и училището като източник на възвишено знание и някой се е принудил да „слезе“ до нивото на популярното, в случая чалга изпълнението, за да влезе в сърцата на тези заради, които съществува. За всичко си има място и време и една чалга песен няма място в празничния концерт по случай годишнина на едно училище.

  11. shesi, мислех си за това… Руската гимназия в града все още е един от бастионите на доброто и качествено образование, доколкото това е възможно в последните десетилетия. Ако Ивана беше избрала да пее руски романси, уверена съм, че феновете й щяха да останат да я слушат, просто защото я харесват. Едновременно с това, в театъра щяха да останат и всички останали, защото нямаше да имат против да слушат руска музика, за разлика от чалгата. Толкова е лесно.

  12. Като студент преподавах в Руската по време на педагогическата си практика. Затова чувствам тази гимназия близка. Освен това попаднах на чудесен клас. Затова ако бях на този „концерт“ щях не просто да си тръгна, а да си тръгна с освирквания и дюдюкания. Сигурно щях да запратя по певачката и нещо тежко, а по организаторите – още по-тежко.

    Но аз съм си деструктивна свиня, така че е трудно да ме забележите по подобни мероприятия. 🙂

    П.П. Бу, имам работа за теб. Не само лична (така де, нали съм ти обожател), ами и обществена.

  13. Е майна няям думи, само като си представя че влязох в руската и септември почвам да уча там…Сичко хубаво, обучението страхотно, само да не правят повече такива чалгаджийски концерти. Ако бях на тоя концерт сигурно щях да замеря тая Ивана с нещо мноо гадно, поне едно хубаво нещо на тъпия концерт. Абе баш тъп не, сигурно е бил много хубав, ам тва с Ивана определено е прецакало сичко. Иначе евала на майката, която е написала тва нещо. Бра`о

  14. Хах, пиша малко късничко, но едва сега попадам случайно на страницата ти. И не мога да се стърпя да не изкажа мнението си…
    Текста по- горе беше на места ироничен, на места дори саркастичен, явно мероприятието не ти е допаднало особено. Това е твое лично мнение, но се чувствам някак длъжна да изкажа несъгласието си по някои от коментарите ти. Като човек, много подробно информиран за организацията на празненствата, смея да твърдя, че изобщо не беше подходено с лека ръка при отблеязването на годишнината- имаше много спортни и културни мероприятия, които ръководството на Гимназията проведе, конкурси, благотворителни базари, концерти, издадени бяха две книги с есета и преводи на ученици… Самия Гранд-концерт си беше доста грандиозен, присъстваха политици, медии, които разгласиха малко или много събитието (за Английската… не съм убедена, че е било така). Плюс това, беше проведена масова кампания за издирването и свързването с всички хора, завършили гимназията от самото и създаване до ден днешен, за да могат те да бъдат поканени лично. Не всички бяха намерени по разбираеми причини…
    За изпълненията на Гранд-концерта съм съгласна в определена степен, а лошото време- тук нямаше как да предвидм, нито да променим ситуацията (все пак, нито сме Господ, нито можем да знаем какво ще бъде времето на дата, която определяме доста по- рано, защото трябва да се направи резервация и да се плати наем за Античния театър)…
    Всъщност, причината да започна да пиша този толкова дълъг (и навярно отегчителен) пост е, заради коментара ти за Ивана. Аз също не удобрявам чалга музиката, но искам едно да бъде изяснено. Когато тя каже „Нашата песен“ няма в предвид Руската Гимназия. Има в предвид Пловдив. Защото за никой (в училище) ВЕЧЕ не е тайна, че тя обожава града ни и свързва тази песен с хората в него. Всъщност, причината Ивана да бъде част от изпълнителите на повечето концерти, организирани от Руската е, че нейната дъщеря в момента е ученичка при нас и имаме възможност за отстъпка при цените на хонорарите и прочее…

    Таа, това е в общи линии, съжелявам ако съм ти досадила ^^’ Наистина не можах да се стърпя. ;р
    Поздрави (:

  15. Kiava, ако искаш, прочети го пак 🙂 Въпреки иронията и сарказма, текстът е силно положителен. И значка си взех, стои ми на един пуловер, и книжка си купих. Аз бях много доволна от юбилея, организацията и концерта – до последната точка.

    Сигурна съм, че Ивана далеч не е единствен изпълнител, който обожава града. А и, да съм честна – нямам нищо против да ми пее изпълнител, който не обожава града, или дори откровено не го харесва. Личното му отношение ми е все едно, далеч по-важно е какво и как пее.
    Също съм сигурна, че „Нашата песен“ с успех се изпълнява на каквато и да е сбирка – от юбилей на гимназии до ловно-рибарска спявка. Текстът и музиката са й такива, че я правят подходяща за каквото и да е.
    Доводът с хонорарите също не е добър – без съмнение парите са много важни, но заради едната отстъпка – името на Руската гимназия и юбилеят й да се свързват с чалга?! Не е редно.
    Ей такива неща…

  16. Знам ли, колкото и да го чета, оставам с впечатлението, че не ти е харесло ^^’ Както и да е, поне сме съгласни, че чалгата не е нещо, с което гимназията трябва да се свързва… Сега остава да убедим и останалия свят в тази теза и всичко ще е ок xD

  17. Не знам какво толкова скачате срещу чалгата след като всички сте имали или ще имате бал , на който ще си скъсате краката да хвърляте гюбеци 🙂 пък и нека си го признаем- чалгата е наразделна част от българската култура… имало е чалга, има и сега и занапред пак ще си има 🙂 приемете го и се научете да мислите по полигамно и да приемате нещата такива, каквито са 🙂 всеки може да се повесели на чалгата … и съм сигурен че и тези които я плюят си го пправят

  18. NID, не е никак правилно да съдиш за хората по себе си, знаеш.
    Обичай си чалгата, хвърляй си гьобеци, но да твърдиш, че всички го правят или че е част от българската култура (!) е меко казано смешно.
    Частта с полигамното мислене само ми убягна :mrgreen:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s