Me no indian! или Малкият човек в големия град

*гост-блогър е Скрита 🙂

Вдъхновена, надъхана и с огромна радост се качих рано сутринта в автобуса за София и потеглих.
Всеки каза, лесно е. Слизаш на автогарата, спирката се вижда, описания има. Пей сърце.
Пристигнах навреме. Слънце пече, хора навсякъде. Поех с разтуптяно сърце и ухилено лице.

Отивам към спирката /от коя страна да застана/ Четох, четох, мърморих под нос. Пресякох и отидох на правилното място. Те написали хората, столица еййй, не е шега работа. 1,3,5 центъра. Пристига трамвай №1. Качвам се. И…мъките започнаха. Хората дупчат билети. Брех, а при нас във всеки автобус контрольор. Срам. ИзпОтих се от мисълта как мънкам под нос на контролата, че при нас отдавна не купуваме билети. Слизам на следващата спирка – измъкнах се без никой да разбере.
Да, ама не. На тази спирка будка за билети няма. Брееее, аз в три съседни държави се оправих, без да знам езика, че в една София няма да се справя. Тръгнах. Вървя, вървя, ела познай дали съм от провинцията. И аз като софиянци пресичам на червено. То не бяха задръствания, то не бяха освирквания. За пръв път се размислих за ползата от задръстването. Трамвая се влачи, аз подтичвам покрай него. Чиста далавера. 70 ст – аванта от некупуването на билет. Минавам и гледам. Туй „Лъвов мост“, туй „Съдебна палата“… На кръстовищата се пооглеждам, няма разклонения – значи съм напред.

Минавам покрай Министерството на извънредните ситуации. Ех, че хубавоооо. Камък ми пада от сърцето. Че какво по извънредно от загубване в града. До него гледам Министерството на здравеопазването. Умно. Разтупка ти се сърцето от някоя ненадейна ситуация – не ти обърнат внимание – беж в министерството на здравеопазването да ти спрат миниинфаркта.
Витошка. Брех. То на Шипка да се бях качила, нямаше да усетя тоз трепет под лъжичката 🙂
Магазини. Лукс. Продавачките като гургулички с цигарка и кафенце, на кака сладките, наизскачали и се припичат на слънце. Да ти е жал да им развалиш раздумката. После скъпо било по магазините. Не пазарували людете от Витошка.

Стигам до заветната цел. НДК.
Тук изложение, там изложение. Няма. Повозих се нагоре надолу на ескалатора /нали е без пари :mrgreen: / Звъня по телефона и шок и ужас. Изложението по-близо до Пловдив, отколкото до София – в Интер Експо център.
Мятам се на едно такси и стигам до местоположението.

Работата приключва и решавам да се прибера, но вече с автобус. Качвам се на първия, който идва с презумпцията, че от тази дестинация всяка линия води към центъра. Да, ама не. То автобус и тролей №5 били съвсем различно нещо. Да бях искала да отида до Овча купел, нямаше да успея… По време на пътуването, след 10 минутно търсене на всякакви монети, успявам да си взема билет от шофьора /тук отново се натъквам на пълна несправедливост в разликата от 0.10 лв. по-скъп билет, продаван на място/. Малеее, от ученическите си години не бях дупчила билет. Кеф.

Сядам изтощена срещу някаква лелка, качила се в последния момент. Тя пък изведнъж си пооправя шалчето и вади бадж и иска билет за проверка. ИМАМ! Ако искате вярвайте, провери само мен малко се озадачих, явно отдалеч ми личи, че не съм от тук. Слизам на последната спирка. Вече съм установила, че не съм взела правилната посока. Разглеждам отново автобусното разписание, купувам билет и пусто да опустее, питам как да стигна до „Орлов мост“. Въйййй. То разликата между лъв и орел не е само в крилете…

Премаляла, изгладняла и обезумяла се мятам в поредното такси и с последни сили се свличам на автобусната седалка.
Дом, скъп дом.

Ако ви е харесал пътеписът на Скрита, дайте глас тук 🙂

Advertisements

16 responses to “Me no indian! или Малкият човек в големия град

  1. Double With Cream

    Някогаж, когато акостирах в бялата ни столица като първокурсничка не знаех от коя страна на Плиска да застана, че да се прибера в квартирата си с автобусчето. Купих си карта на София, която четях вместо настолна книга 🙂 С времето се превърнах в първокласен гид.
    Сега в София се оправям, но виж в Пловдив има да питам и да се въртя като муха без глава.
    но пък като мине стреса и пухтенето по непознатите улици остава сладкия момент на разказа и само веселият спомен от приключението.

  2. Не мрънкай.

    Първо правило в София: използвай такси.

    Евтино, комфортно, винаги научаваш нещо.

    91119 и 91142 са най-добрите.

  3. Именно 🙂 в чужда държава като питах откъде да хвана обществен транспорт, ме погледнаха удивено: ‘Вие сте туристи! Туристите ползват таксита!’

  4. Чудесен пътепис, 10х.
    По времето на Вазов хората не са пътували с градски траспорт (първите трамваи в София) с цел да пестят. Когато общината е намалила цените (!! за да почнат да пътуват хората), народът е почнал да протестира – по-малко се е получавало спестеното 🙂

  5. Хехе, и аз за Вазов и неговите пътеписи си помислих, честно. Особено като прочетох как се умиляваш на продавачките гургулички. 🙂

  6. Ех, и аз за пръв път като бях в София се помотах порядъчно в градския транспорт…Щото повярвах на майка ми, която не беше стъпвала там от 20 години 😉

  7. Аз съм направо обиден от използването на Овча Купел като синоним на забутано място в столицата. Иначе това с такситата е много грешна теория и практика, която е излишно хабене на пари.
    Мрежата на градския транспорт е доста добре изградена и може да се стигне от точка А до произволна точка в Столицата обикновено с едно прекачване, а просто понякога с две. СКГТ има недостатъци, но и доста предимства…

  8. Най-безпроблемно щеше да е със собствен транспорт.Следващият път с частен шофьор като гранд дама.

  9. Skunksa, мисля че е заради името на Овча купел. Ако човек не е свикнал с него от малък, звучи супер странно и мега селски. И какво за бога означава Овча купел?
    А иначе в София няпоследък май освен пеша просто не става да се придвижи човек.

  10. софия е о.к. с трамвай(с бебешка количка – само на 3та врата).
    колело,разбира се,но в недалечното минало без дете.

    вярно ли ти е трудно да разбереш какво означава овча купел,василена?такова умно момиче,пише,коментира,а да не може да се сети..ц,ц,ц
    купуване на овце – овча купел.бивш пазар за добитък.красотата на стария български език.

  11. Брей, вярно, то направо като на Копенхаген му е етимологията, само дето там не се споменават овце. 🙂
    Аз пък си мислех, че купел е онова в църквата, дето се използва при кръщенета, ама с овцете не ми се връзваше.

  12. Да, и аз в първи курс на 1 октомври отидох от СГ до Ректората с един приятел, да ама той друга специалност – разделихме се. И после аз като излязох сама и нямах никаква идея от къде хвана автобус за СГ ;):):):) Кой да ти знае, че 280 там върти…Срам, срам. Звъннах на мама да питам, тя щеше да си умре от смях 😉
    След 5 години тук и смяна на няколко квартала, вече съм завидно ориентирана. Но все още се дразня на дупченето на билетчета.

  13. Еееех, спомени, спомени….. Едно време като ни водеха на екскурзия в София, кой да ти гледа от къде минава автобусът, пък и да гледа-много важно-всичко е ново и непознато. В първия ми учебен ден в университета любезната роднина, която ми намери квартира, ме качи на трамвай 9 и ми каза: „Слизаш в подлеза на НДК, там се качваш на тролей 1 или 7 и като стигнеш до Университета-ще го видиш“. Слязох аз в подлеза на НДК и като се започна едно чудене-коя ли ще е спирката на тролея, та да се кача във ВЯРНАТА посока. Попитах 1-2 човека-гледаха ме учудено и не ми отговориха. В един момент осъзнах, че там движението е еднопосочно и посоката е една единствена и няма как да сбъркам-кача ли се на тролея, няма да ме откара на другата страна.
    Първата ми покупка-още от РеПа на университета-беше картата на София. Много вечери й посветих легнала по корем на пода. И следващите дни се возих само на такси-шофьорите ги побърквах с въпроси: „Коя е тази улица? Каква е тази сграда? ……“ И се окопитих лека-полека.
    Най голямото ми разочарование беше „Модерно предградие“. На картата се виждаше, че там е само къщи с дворчета. Мислех си: „Аха, тук живее соц буржоязията. Какви ли палати има там….еееехххххххх….“, а като го видях на живо-нищо общо нямаше с илюзиите ми. Сега да не вземе да се засегне някой, който живее там. 🙂

  14. в интерес на истината купел идва от баня и се нарича така зари блатата, които са били едно време на мястото на жилищния комплекс.

  15. Ха! Знаете ли етимологията на „Подуене“? Има една възпитана, една по-малко възпитана и една съвсем невъзпитана версия;-)

  16. „… ИзпОтих се от мисълта как мънкам под нос на контролата, че при нас отдавна не купуваме билети…“

    Преди години в София имаше неуспешен експеримент с трамвай № 22 – постоянна контрола, от която си купуваш билетче. Точно тогава пътувах насам-натам с него и безкрайно се изнервях от постоянно настъпващата ме огромна лелка, която нито веднъж за 5 спирки не запомни, че вече ми е продала билет и нито веднъж не се извини, че се разходжда по краката ми. Ама пък как да ме запомни жената, като се намираше в постоянна битка с клатушкащо се превозно средство, безброй уморени след работа пътници и дрънкащи монети и хартиени левчета?! Мне, благодаря! Искам сама да си купувам билетчето и сама да си го дупча! Столична община може да разчита на моята гражданска съвест! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s