Върви, народе възродени!

Споделям с вас празничното шествие в Пловдив (а.к.а. манифестация) по случай Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

За пореден път – защото по-рано родителите ме водеха на митингите, които за някои хора може да са били неприятен повод да излязат под строй и с песен, но за едно дете бяха прекрасни, после сама участвах в шествието на гимназията, а сега водя детето да гледа – се почувствах горда и развълнувана. За моя радост видях, че това е така и за много други хора.

(клик) Мажоретките от СОУ „Св. св. Кирил и Методий“

зад тях училищният оркестър, който изпълняваше с много кеф маршове

свещеници (предполагам – пловдивският митрополит и други) – а зад тях, кметът и други представители на градската власт

следваха пловдивските училища, които не преброих, но радващо много бяха взели участие

на различни места шествието спираше, мажоретките изнасяха представление, а гражданите аплодираха – момичетата наистина бяха добре подготвени, музиката беше чудесна

към големите мажоретки се присъединиха и малки, от една детска градина; по-назад към каките от гимназията се присъединиха и по-малки мажоретки от прогимназия

хората очакваха шествието, обявено предварително като част от празничната програма в града за този ден. В долния край се вижда моето гардже, размахало знаменце с надпис „24 май“ и очаровано от мажоретките. Искаше и тя „такава пръчка“.

Шествието беше прекрасно. През първите години на прехода такива манифестации нямаше – хората се лашкаха от една крайност в друга. Когато аз бях в гимназията, едва се събирахме 20-30 човека от училище, учителите бяха повече от нас. Сега за моя радост много ученици се бяха включили и мисля, че се гордееха с възможността да представят училищата си.

Единствено съжалявам, че за разлика от миналата година никой от гледащите шествието не запя „Върви народе възродени“. Аз пях 🙂

Честит празник!

Advertisements

12 responses to “Върви, народе възродени!

  1. Ей, много красиво!
    Благодаря, че го сподели с нас!

  2. Да, 24 май е готин празник, но какво общо имат мажоретките с Кирил и Методий и бг културата? Иначе и аз имам много хубави спомени от детството. Вярно че ни караха да стоим прави с часове, понякога на дъжд и студ, докато ни дойде редът да „манифестираме“. Но пък беше пролетно, имаше народ, цветя, не се учеше и можех да се фукам, че съм отличник.
    А Мая е супер сладка и голяма. 🙂

  3. гравитон

    Честит празник! Наскоро научих, че кирилицата е вторта азбука по разпространение на територия в света! От този факт съм още по горд, че съм българин и потомък на светите братя св.св. Кирил и Методий!

  4. Василена, нямат общо в прекия смисъл (българска култура – народни песни и хора) 🙂 Но училищата имат мажоретни състави, които да ги представят на празници и си видяла от снимките – не точно от типа на американските мажоретки, които виждаме по филмите. Просто като представителна формация, така да го кажем. Дори от друга гледна точка – хората са свикнали по празници да има народни танци и/или песни и разнообразието е приятно.
    На централния площад след шествието имаше празнична програма с народни танци (но аз лично вече бях окапала от жега и ходене и се отказах да стоя).
    Мен, честно казано, повече ме интригуваха униформите им – на всички мажоретни състави, от малки до големи, с елементи на ботевска чета по шапки и жакети 😆

  5. Да, това с елементите на ботевска чета наистина е интересно. Ама съвсем честно ме подразниха и репортажите от София, защото пак имаше само мажоретки. Честно надявам се след време 24 май да не се превърне в празник на момиченца размахващи голи бедра, жалко би било. Пък и не бих искала моето гардже да става мажоретка честно казано.

  6. „Ура!“ за културата, ‘начи.

  7. Даже не съм разбрала, че е имало шествие в Пловдив. Може би защото не всички училища са участвали. Например „Патриарх Евтимий“ т.е. бившата Лиляна Димитрова. Дори учителка от въпросното училище сподели с мен, че нямат никакво мероприятие за този ден.А това е празник на българската писменост и култура и самите заинтересовани са вън от нещата, уви! Дали ще е с мажоретки или кукери е важно един празник да бъде отбелязан. Ясно е,че винаги ще се водим от някакви модни течения или лични пристрастия – по важно е да научим децата си да празнуват празникът на буквите и да се гордеят, че са българи.

  8. И аз бях, и аз бях.
    Към Софроний Врачански бях причислена, те също имаха малки сладки мажоретки 🙂 Бяха толкова несинхронизирани милите, ама куклички.
    После отидох да видя и моята гимназия, зарадваха ми се, даже изглеждаха като да ме помнят.
    А като казаха, че учениците на ФЕГ се занимават активно с театър и щях да се пукна от гордост – ние бяхме първият випуск, който си извоюва това…

  9. Бу, върна ме към детството ми. Бях точно такава мажоретка. Все още имам завидна техника на въртене на палката, с което страшно много съм се издигнала в очите на сина си. 🙂

  10. Pingback: ‘Мажоретка’? Мръсна дума! « Царството на Бу

  11. Somehow i missed the point. Probably lost in translation 🙂 Anyway … nice blog to visit.

    cheers, Geophysical.

  12. чавдарова

    Вярно,че и така може… с мажоретки, попове.
    Но къде са буквите, ликовете на възрожденците, венците от цветя?
    Знае ли някой, какъв изобщо е този празник, ако го пуснем ей така в Интернет, както са качени тези снимки? По какво ще ни идентифицират?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s